Братско общение в тревожни времена

Здравейте и от мен, Намерена!


Аз съм жена на 48 години, семейна, живея в София.
Моята срещат с Христос беше през далечната 1993 година. Обиколих различни деноминации и групи. След първите 15 години на лутане и търсене, спрях да ходя насам-натам, защото растеж нямах, вярата ми все повече не устояваше, дори угасваше. В такова състояние, ненадейно бях изпитана, за да разбера, че съм станала една заблудена от религията овца. Бог обаче не ме беше оставил, бях намерена и обновена. Затова се представих като Намерена.
Ще опиша накратко семейството си.
Със съпруга ми сме женени от почти 30 години, имаме дъщеря. Те все още не са спасени, вярват по светски (което не е вяра). Много съм се молила по въпроса, продължавам с надежда и вяра да бдя за тяхното спасение. Заради Христос почитам и се покорявам на мъжа си като на главата в дома ни (според 1 Петрово 3:1-6, 1 Коринтяни 7:12-17, Притчи 31). Постепенно обстановката в къщи се променя, но всичко става с Божието темпо и по Неговата воля. 
От няколко месеца посещавам форума ви за да чета, като гост с огромен интерес и благодарност към Господ, че ме насочи насам. Вашите дискусии по някои теми ме докараха до там, че много бързо се наложи отново да преразгледам и изпитам още повече вярата си. Дори за неща, за които съм си мислела, че имам здрава основа :) А вярата ми и до днес се лекува. Но това е Бог, Той така работи.

Здравей Намерена и добре дошла във форума. Надявам се участието ти в него да бъде полезно и за тебе и за всички други участници.

Бог ни е поставил да живеем в много тежки времена, които изискват голяма сериозност във всяко отношение. Врагът ни залива отвсякъде като потоп, а повечето християни дори не осъзнават в каква ситуация се намират. Във време като това християните трябва да действат заедно срещу силите на мрака. НО вместо това виждаме разделения, ереси и партизанства. Целта на форума е да помогне на хората да излязат от религиозната мараня и да изтрезнеят от вавилонското вино и черквиянството, за да може да осмислят остатъка от живота си по начин по който да оставят траен плод на земята и придобият добра награда за вечността.

Здравей добре дошла във форума.А мъжът ти също ли е християнин?

dodai, отговора на твоя въпрос е написан вече:

ЦитатСъс съпруга ми сме женени от почти 30 години, имаме дъщеря. Те все още не са спасени

Добре дошла сред нас, Намерена.

Бог да благослови пътищата ти и да те успокоява.

Добре заварили! Благодаря за насърчаващото посрещане.


dodai,

Watchman ме е изпреварил :), но да, дала съм отговор на въпроса ти при представянето си.

Въпреки това, моля, ще опитам да се доизясня. Разбирам отлично, колко е невъзможно да има такъв брак - смесен, ако стъпим по библейски и се върнем още на Божията забрана израелтяните да се женят за чужденки/ци (Второзаконие 7:3), за това се сещам първо. Освен това, бракът е завет пред Всевишния с всички отговорности и задължения пред Него, пред видимия и невидим свят. "И двамата ще станат една плът" изисква пълна осъзнатост и посвещение на този избор и завет, често отвъд нашите собствени разбирания и опитности. Истината е, че подобен съюз е неравностоен, в него всички пасиви остават за вярващия, а те произтичат от позицията, на която заставаме щом приемем да служим на Господ.
Разбирам също, че това поражда веднага въпроси - как, какво, защо, които изискват отговор. Признавам си честно, изпитвам огромно неудобство да говоря по темата. Но щом истината е курсив по пътя ни като Божи служители, независимо от чувствата ми, е редно да дам пояснение.   
Съпругът ми не е истински християнин, т.е. не е спасен. Той има едно хибридно образувание, което си е тумор от заблуди (смес от православие и мистицизъм), но той си го нарича вяра. От друга страна не спазва религиозните обичаи. С Божията помощ, у дома не празнуваме т.нар. коледа и великден. Все пак, благодаря Богу, има достатъчно страх в него и вяра, че Господ съществува. Сам е осъзнавал и признавал, че сме получавали помощ от Господ много пъти, точно когато от никъде не е имало друг изход.
Коренът на проблема е, че през 90-те години, когато евангелизирането вървеше с голяма скорост в България, наред с истински покаялите се братя и сестри имаше също много лъже такива. Мъжът ми е имал колега, който неистово, до степен на тормоз се е опитвал да благовества и насилствено да ги прави християни. Аз не го познавам този човек и нищо не мога да кажа за него, но ефекта от "работата" му стои до днес, чрез съпротивата в мъжа ми. Той още тогава отсече - това са сектанти, пратени да промиват мозъците, самите те с болни души, неправомерно издаващи присъди като самоназначили се съдии. Край! Върви да го разубеждаваш!
Във времето опитвах да говорим, къде полека, къде с неуместна емоционалност и подскоци, все едно Бог се нуждае от адвокат, в напълно неподходящ за една съпруга тон. Изобщо, аз самата не осъзнавах, че ако Бог не ме е изпратил за определена работа, ставам самозванка и върша грях. Получавала съм съвети от типа: Нищо, сестричке, няма значение дали мъжът ти вярва. Бог е любов, той обича всички ни, каквито сме си, обича и него (съпругът ми). Ти продължавай да го настъпваш, натискай дявола здраво, бой със словото и вратата ще се отвори - накрая ще има пробив. Нищо подобно, това е гибелна ерес! Само Господ е бил свидетел на кошмара ми. Най-силните атаки и нападения идваха точно от съпруга ми. Но когато собствената ми вяра бе подобие на кастрат, абсолютно негоден за употреба, става ето така - слепец води слепеца, накрая и двамата сте в ямата (Лука 6:39).
След изобличението и покаянието, изкарах наказанието си и трябваше да направя избор - връщане в света или истинско кръщение чрез Духа. Взех решение, не биваше с кривата ми вяра да ставам повече причина да се хули Бога и че ще се покоря, дори това да остане до края на живота ми за моя повреда. Господ толкова мрази напускането и безредици при Него няма, а аз бях отишла много далеч с предизвикателното си отношение. С ужасен страх да не сбъркам пак и да не ми се наложи да се разведа, без разбирането, че Господ не работи така, започнах усилена работа със Словото Му. Открих една от многото, но много впечатляваща за мен черта от Божия характер. Бог мрази напускане, раздели и разводи. Той в милостта си, след като отхвърли своя народ и окончателно се разведе с людете Си, остана верен докрай, изпълни изискванията на закона, като дойде и умря, защото наказанието за греха на прелюбодейството е смърт. И в този смисъл, отрезвяването ми във вярата започна от там - Не е Божията воля да се разведа. Трудно осъзнах, че ако бях наистина спасена и съразпната с Христос, а не омотана в религия, едва ли щях толкова да пропадна. Което изобщо не е оправдание в никакъв случай за да се вършат грехове, дори с благовидна умисъл. Беше ми показана пътечката за изхода, не цялата, а по малко след успешно издържани изпити. И слава Богу!
Свидетелствам, колко Господ е наистина много, много милостив и дълготърпелив с нас, пълен с благодат и готов да ни приближава и умива непрекъснато за Себе Си. Подаде ми се ръка, но при изричното условие, наистина да умра за себе си, като Му позволя да разпъне плътта ми на кръста.
Това е, Той наказва този, когото обича и бие всеки син, когото приема (Евреи 12:6).
Излишно е да коментирам катарзиса на самия процес, много дълъг пост ще стане. Цитирах в представянето си словото, което за мен стана живот, основата за вярата ми за този брак. Страховете с отидоха, пропаданията започнаха постепенно да стават все по-редки, атаките все по-леки. Да, мъжът ми е невярващ, дори не съм наясно как ще завърши всичко това. Грижовен и верен съпруг и баща е, дори повече от някои християни, за което подозирам Божия пръст :), но съпругът дори не го осъзнава. Често сам ми е признавал, че вижда у мен нещо неуловимо, което не може да формулира ясно, тъй като било отвъд неговите представи. Но аз зная, просто "вижда" Господ, защото старата госпожа умря и помня отлично времето на смъртта й. :) За което всеки път, когато ми го каже, моментално отдавам слава на Бог, тя е цялата за Него. Аз просто стоя в служба на Господ, като служа на мъжа си и имам грижата на верен помощник с дълготърпение, любов, покорство и постоянство да продължавам да принасям молитви, и да чакам. 

Благодаря за отговора и съм силно впечатлен от него.
Ще се моля за теб и Бог да благослови теб и семейството ти.

ЦитатТой има едно хибридно образувание, което си е тумор от заблуди (смес от православие и мистицизъм), но той си го нарича вяра.

Ако заменим "православие" с "евангелизъм" ще получим много добра картина за състоянието на много от хората по църквите, както и описание на мнозина от (вече бивши) участници във форума.

ЦитатКоренът на проблема е, че през 90-те години, когато евангелизирането вървеше с голяма скорост в България, наред с истински покаялите се братя и сестри имаше също много лъже такива. Мъжът ми е имал колега, който неистово, до степен на тормоз се е опитвал да благовества и насилствено да ги прави християни. Аз не го познавам този човек и нищо не мога да кажа за него, но ефекта от "работата" му стои до днес, чрез съпротивата в мъжа ми.

Подобна агресивност спрямо благовестителската работа и до ден днешен се пропагандира по църквите. Причината е че така наречената "църква" е изгубила своята идентичност и разбиране за своята функция и се е хванала за "евангелизирането" като единственото възможно валидиране на своето съществуване.

ЦитатВъв времето опитвах да говорим, къде полека, къде с неуместна емоционалност и подскоци, все едно Бог се нуждае от адвокат, в напълно неподходящ за една съпруга тон. Изобщо, аз самата не осъзнавах, че ако Бог не ме е изпратил за определена работа, ставам самозванка и върша грях. Получавала съм съвети от типа: Нищо, сестричке, няма значение дали мъжът ти вярва. Бог е любов, той обича всички ни, каквито сме си, обича и него (съпругът ми). Ти продължавай да го настъпваш, натискай дявола здраво, бой със словото и вратата ще се отвори - накрая ще има пробив. Нищо подобно, това е гибелна ерес! Само Господ е бил свидетел на кошмара ми.

Тук проблема е че ти си се опитвала да му проповядваш религия, както правят и повечето "евангелизатори". Ще ти издам една тайна - мъжете като цяло "не кълват" на религия. Жените са склонни да се оплитат от религиозни духове и затова църквите са пълни с "набожни бабички". Мъжът е създаден от Бога да живее за кауза. Мъжът загива без кауза, и се предава или на пиянство, или на разврат или на тихо отчаяние. Затова когато дойде Исус, Той не проповядваше на хората религия за лично спасение. А прогласяваше Словото на Царството. Царство на правда и справедливост, правосъдие, милосърдие и вечна слава. Царство, което ще смаже всяко зло и нечестие и което ще пребъде за вечни векове. Ето такова послание ще накара мъжете да слушат, ще ги жегне и ще ги накара да изпитат трепет за нещо много по-голямо и по-велико от тях самите. Мъжът е създаден да положи живота си за нещо много по-голямо и велико от него самия. Мъжът е призован да бъде воин, да бъде цар и свещеник на Бога, за най-великата кауза, която някога е съществувала във Вселената. Единствено посланието на Царството може да направи кръвта на мъжа за закипи и да осмисли остатъка от дните му на Земята.

Изследвай в Евангелията да видиш как целия фокус на Исус беше върху посланието за Царството. Учениците Му през цялото време Го питаха за Царството. Когато Исус възкръсна и се срещна отново с тях, Той им говореше за нищо друго, освен за Царството. Не е ли удивително това?

А днес християните проповядват религия за избягване на страданията в ада. Затова църквите са пълни предимно с жени и мъжете не искат да чуят такова послание. И ако има мъже много от тях са женчовци, хванати от религиозния дух и идеята да спасят собствения си задник от ада. Истинския мъж не иска да спаси живота си, той иска да го отдаде за нещо много по-голямо и велико от него самия. Мъжа копнее за чиста и свята кауза. И Благовестието на Царството е единствената кауза за която всеки мъж е създаден от Сътворението на света до сега.

Това е причината хиляди мъже сега да умират в Украйна от двете страни на фронтовата линия, на тях им е продадена идеята за велико национално царство. Това е причината хиляди мъже да отдадат живота си за идеологията на комунизма, защото на тях им е продадена идеята за по-справедливо общество. Това е причината да не стихва притока на радикалните футболни фенове (ако и отдавна да няма истински и честен спорт), защото това също е форма на кауза, ако и от най-долнопробен тип.

Твоят съпруг запознавал ли се е някога с каузата на Божието Царство? Първите християни никога не са били гонени по религиозни причини. Никой в Рим не се е интересувал дали някой се покланя на поредния Бог. Идеологията на римляните винаги е била - "ние не искаме да гневим никой бог, колкото и малък и нищожен да е той". Затова в техния Пантеон има място за всички богове. Защо тогава бяха гонени първите християни по такъв жесток начин? Защото вярват в Исус, който опрощава грехове? Ни най-малко. Те бяха гонени и безмилостно избивани, защото вярваха че ИМА ДРУГ ЦАР  по-велик от кесаря и ДРУГО ЦАРСТВО по-велико от Римското, което ще разруши всички други царства и империи и ще владее света до века. Ето затова бяха гонени. За тази кауза те положиха живота си без всякакъв страх. И това е посланието което днешните мъже имат нужда да чуят.

Здравей и добре дошла.

Препрочитам предния пост на Watchman и го осмислям отново и отново...и заставам зад всичко написано.

Тази агресивност спрямо благовестването накара и мен да страня от християнски събрания и такива християни през годините. Също съм го правил. Още първата година като убеден християнин обиколих по няколко пъти всичките си приятели и говорех и раздавах материали. Подарих 2 Библии. Но после не досаждах, никога не съм смятал това за редно. Ако някой пожелае - бях насреща но иначе не. Отдавна внимавам с кого да говоря за вярата си в Бог. Единият от тези, на които подарих Библия е човекът на когото съм отделял най-много от свободното си време между 1990 до 2003г. Но той е пример за това как дори и християнин може да съсипе толкова много неща в живота около себе си. Гневеше се много, а много добре разбираше Библията. Запомняше много. Но не пребори гнева. Всеки му беше виновен за нещо винаги. От съпругата през съседите и приятелите и до колегите...Загуби всичко, съпруга и дете, разделиха се...загуби 2 жилища след това, остана без работа трайно, разболя се сериозно...След време отново поради гнева дори и при родителите си не искаше да живее...и скитореше по пустеещи лозя или мази...Много тежко...

След време семеен, заради съпругата ми посещавах събрание понякога, там където посещаваше и тя. Евангелието на просперитета беше ги завладяло обаче толкова много...успехи, печалби, избягване на страданието, дарения, много песни със силна музика, често и викащи хора, понеже са духовни... и все в тази посока. Показателен случай-след нощна смяна без да съм мигнал, отидохме една сутрин в неделя,гостуваше американец, имах бодрост и благодат и отидох да послушам. Заговори се за дарения и за увеличаване на броя на хората в събранието, за нови сгради и само това. За Бог реално нищо. Тягостно много...Излязох сам навън далеч преди края и се почуствах по-добре веднага. Няколко години след този случай, беше последният ми опит...2008 някъде или 2007г.

Трудностите в брака ги възприемам като още един начин за усъвършенстване и на мъжа и на жената. Най-зле става когато единият започне да се превъзнася... А ни се дава възможност да израстваме във всичко, грижейки се за другия а след време и за децата и внуците. Те са ми кауза, да постоянстват в Христовото учение на правдата и осмисляне на дарения ни живот.
Не смятам,че сме създали семейство за пример със съпругата ми, за много от преживяното и случилото се, се сещам с тъжно сърце...но не спирам да размишлявам, да се смирявам, да се уча и гледам с надежда напред.

Вярвам,че храмът на Бог е вътре в нас.
Ще се радвам твоето семейство да има мир и благодат от Бога!



,

ЦитатБлагодаря за отговора и съм силно впечатлен от него.
Ще се моля за теб и Бог да благослови теб и семейството ти.

dodai,

Аз ти благодаря, че попита, преди да си направиш някакви изводи. Господ е впечатляващ във всички Свои дела.

ЦитатМъжът е създаден от Бога да живее за кауза. Мъжът загива без кауза, и се предава или на пиянство, или на разврат или на тихо отчаяние. ..................... Мъжът е създаден да положи живота си за нещо много по-голямо и велико от него самия. Мъжът е призован да бъде воин, да бъде цар и свещеник на Бога, за най-великата кауза, която някога е съществувала във Вселената. Единствено посланието на Царството може да направи кръвта на мъжа за закипи и да осмисли остатъка от дните му на Земята................. Истинския мъж не иска да спаси живота си, той иска да го отдаде за нещо много по-голямо и велико от него самия. Мъжа копнее за чиста и свята кауза. И Благовестието на Царството е единствената кауза за която всеки мъж е създаден от Сътворението на света до сега.

Watchman,
Стигнала съм до почти същите изводи за мъжките каузи, наблюдавайки съпруга ми и мъжете-роднини. Без кауза все едно нямат цел в живота. И съм съгласна, че единствената заслужаваща си и истинска кауза, за която всеки мъж е създаден от Сътворението на света до сега, е Благовестието на Царството.

ЦитатТвоят съпруг запознавал ли се е някога с каузата на Божието Царство?

Не, разказах за категоричния му отказ да слуша. На християнски събрания не е ходил, предлагала съм - отказвал е. Може би има надежда за него да се покае и спаси, защото не е чул истинското благовестие на Царството. А може би няма, ако се окаже че е един от предузнатите да иде директно в ада, чрез закоравяването на сърцето му и отказа да чуе. Или откъде да знам, дали няма да е примерно от хората, които в земния живот са били добри, но невярващи и при 1000 годишното царство ще бъдат от народите управлявани от Христос и в края изпитани? Бог не даде да се разделим, изпълнявам заповяданото от Него в словото, но само Той знае как ще свърши всичко. Надеждата ми е в самото слово, че понеже невярващият мъж се освещава чрез вярващата жената и дори непокорен на словото, може да се придобие без словото, чрез моята обхода. Но каквато е волята на Господа, така ще стане. Спасението на човек и призива за определена работа е изцяло от Бога, нали така? Значи, хората наследяващи спасение или отиващи директно в ада, са предузнати и предопределени и то преди вечни времена. В този смисъл само Бог знае какво ще се случи.
Въпросите ми са само риторични, на тези и много подобни, съм намирала отговорите донякъде от самите писания. А във форума са обсъдени достатъчно изчерпателно в разни теми, които четох и продължавам да чета.
Благодаря ти, за изчерпателните насоки и разяснения. 




Анко,

Насърчаващо е, че сподели с мен своите опитности във вярата като християнин. Утеха е да зная, че не само аз съм минала през затруднения и залитания, макар да съм наясно - повечето от нас минаваме под една или друга форма през това. Много от християните съм забелязала, че са крайно наплашени да споделят израстването си във вярата си, най-вече паденията и заблудите през които са минали. Знаем защо е така - коментирали сте го в различни теми тук.     

Наплашени за да не сбъркат отново пред Бог ли? Доста оправдано е.

С навлизането на повече на вид медии преди години дори вярвах,че така и Христовите последователи ще имат повече възможност да говорят за вярата си. Имах надежди за народа ни като цяло. През 2002-2004 беше времето в което дори бях автор и редактор на предаване наречено "Божието Слово". По една телевизия която дори беше качена и на сателит. Мислех,че правя добро. Имах голямо вдъхновение, предложих на шефовете и собствениците и те се съгласиха дори охотно. Разговорите бяха със свещеник от православната църква. Получаваше се според мен отлично. Започнахме със Сътворението на земята,небето и човека. Няколко месеца вървеше, аз самият го снимах и го монтирах след това. Не се показвах, написвах сам въпросите и той отговаряше. Тогава дойде предложение за работа на друго място и след кратко колебание се изместих, вече бяхме 5 години по квартири с дете и заради 100 лв. повече през 2004 смених работата. Почти година след това имах угризения и ми липсваше работата заради предаването. Дори си мислех,че съм сбъркал пред Бога и то много.
Накратко-днес мисля,че публичността пречи. Хората са подложени в опит за удавяне в информация. От няколко години поне съм убеден,че човек е по-добре да стои далеч от църковните системи От места където Бог е на всяка втора дума в устата а се вижда,че е далеч от сърцата. Всеки иска да се покаже и изтъкне, да покаже къде какво добро дело е направил. А е писано да внимаваме да не вършим делата на правдата си пред човеците...Пазя се от хора,които искат да променят другите за Христа, а не са позволили Христос да ги промени тях. Тръгнали да завладяват за Христос, а не са се покорили на Христос да ги завладее тях. Когато видя дори леко високомерие или надменност и винаги съм се дръпвал. 1999-2000 бяхме направили една малка домашна група. Говорехме,четяхме, молихме се заедно. Събирахме се не толкова често но бяхме се оформили десетина човека. Човек от София дойде и се опита да ни организира под негово водачество. Видяхме надменност, нетърпение, нервност, което ни отблъсна бързо. Едва ли не поставяше срок или малък ултиматум, ще решим ли накрая дали той ще бъде водач на групата. И естествено се придвижваше с голям джип....Подобен тип поведение имаше и едната от жените в групата, която дори тръшна един път Библията на една холова масичка в единия дом, в който бяхме събрани......Ядосана,че някой не е съгласен и не мисли като нея в момента. Опитностите са много, не само лоши разбира се. Но от доста години съм насочил вниманието си отново повече към усъвършенстване на собствената си вяра и към преследването на превъзходния Христов характер, да обитавам сред малкия кръг от хора, с които е благоволил да ме срещне и събере Бог и ми е подарил и тези, които растат и идват след нас. За мен хората винаги са били важни, далеч преди да повярвам в Бог. После просто ми се доказа,че това е едно от няколкото най-важни неща в човешкия живот.

Поздрави!

Матей 12
1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
7 Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

Подобно на теб. често си мисля за вечната съдба на някои от близките си, и за тези, които ги няма вече сред нас.
Баща ми беше казал веднъж след като започнах в къщи често да говоря за Библията: Това което говориш го слушам още от дете-че Христос щял да дойде втори път и да съди човечеството. Нищо не отговорих. На следващия ден четях отново и стигнах до 2 Петрово 3 глава и настръхнах буквално от прочетеното
3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:
4 Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.
Баща ми не беше подигравател...но като им го прочетох и баща ми и майка ми се спогледаха и се умълчаха...

Вярвам,че много неща са непонятни за нас но вярвам в Божията велика справедливост, велика благодат и недостижима милост и съм убеден,че те надминават всяко човешко разбиране и превъзнасяне. Той опрощава без да противоречи на Себе Си и на Писанията. Вярвай и подобно на Йов се моли за Божията милост към близките ти.
Йов 1:4...синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
Йов 1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

ЦитатНаплашени за да не сбъркат отново пред Бог ли? Доста оправдано е.

Тук сте коментирали в различни теми и подтеми през годините състоянието на днешното християнство - от посланието което носят църквите, делата и плодовете им, през климата в събранията, разните доктрини, до крайното състояние на християните. Затова реших, че е по-уместно да не повтарям вече дискутирани проблеми и обобщих с "наплашени". 

Страхът от Бога - да трябва да се боим от Него, но не това казах. Визирах страха на много християни да се изправят пред другите братя и сестри, открито да кажат - какво преживяват, през какво минават, кое по пътя им вместо за победа е станало за поражение. Да си във виделина и истина - с кал, с петна, с рани, но автентичен и без лицемерие. Какъвто впрочем и Господ те вижда. Да се хвалим знаем всички, но като се поомажем - тишина. Примери за падения на Божиите слуги в словото има много - от Адам, през патриарсите и Моисей та до апостолите (Петър, Павел), записани неслучайно. А днес има основно страх от много неща, едно от които е истината. Тогава кой Христос следваме, нали Той е пътя, истината и живота? Нали истината ни прави свободни? Уплахът да се покажат, дори с петната по себе си, дезориентира и прави много християни немощни и зли. Аз също съм го преживяла в началото на вярата си и много трудно беше да го преодолея. Да, зло е времето и доброжелатели много, гонения също, но сме призовани към истината. 
По събранията, на които съм била, дръзналите да ходят според словото ги убиваха с думи или биваха прогонвани, тъй като не се вписвали. Защото има братско-сестрински съд с "любов", лицемерие и лукавство, вместо  поука, изобличение, поправление, наставление в правдата. Това ражда уплах и нежелание в християните да общуват с открити чела, с копнеж като сбъркаш да се изцелиш, а не да мамиш себе си, като се криеш и отричаш. Сбъркал си - покаяние, изповед пред другите, молим се всички един за друг, за да оздравяваме, както ни е написано в Яков 5:16 примерно. А то всеки се спасява поединично, за да не му се налага да се брани от самозваните съдии и генерали на Бога, които дори не Го познават, нито разбират как работи Той. Не съм единствената видяла, донякъде преживяла такива неща из църквите. Но няма да узреем, да си застанем на краката и да оставим Бог да ни употреби за Царството си, като ходенето е повсеместно с виждане, а не с вярване. Watchman дори много по-добре от мен формулира в два поста по-горе причината - религията, която води до много проблеми, отстъпление, страх и с времето прегаряне на съвестта.

Иначе описаните от теб преживявания по домашните групи, за огромно съжаление са една рецидивираща практика. Аз също съм минала през подобни преживявания - винаги се е намирало по някой желаещ да се самопостави и самопомаже над другите.

ЦитатМатей 12
1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
7 Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

Не съм сигурна, че разбирам в каква връзка си цитирал Матей.

Цитат
Вярвам,че много неща са непонятни за нас но вярвам в Божията велика справедливост, велика благодат и недостижима милост и съм убеден,че те надминават всяко човешко разбиране и превъзнасяне. Той опрощава без да противоречи на Себе Си и на Писанията. Вярвай и подобно на Йов се моли за Божията милост към близките ти.
Йов 1:4...синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
Йов 1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

Стигнала съм и аз до истината, че колкото повече научавам от Словото за Царството, толкова по-нищожна ставам в собствените си очи. Защото осъзнавам, колко малко зная и колко  жизнено необходимо ми е, да стоя плътно в Словото с непрестанни молби и молитви.

Привет, Намерена!
Доколкото разбирам от писаното от теб ти си се омъжила за невярващ мъж, пренебрегвайки Божието Слово:

2 Коринтяни 6:14
Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

Оттам и трудностите ти, знам и за други сестри, които имат големи изпитания заради непокорството си в тази област, децата им невярващи, понеже бащата забранява да ходят на църква и пр.
Във всяко семейство, дори от двама вярващи се води война за разпъване на плътта, но

Римляни 8:28
Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Бог е знаел какво ще направиш и вярвам, че ще обърне това за добро на теб и съпруга ти.
Разбирам, че споделяш възгледите на Калвин за предопределението, но според Божието Словото няма хора, които Бог да е предопределил за ада или рая:

Деяния 17:30
Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят

1 Тимотей 2:4
Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.

Йоан 17:20
И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение

Римляни 5:18
и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

Тит 2:11
Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци

Йоан 1:29
На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

1 Йоан 2 глава
1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния.
2 Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.

Не е вярно, че Спасението на човека е само от Бога, ние също имаме дял, първо да изберем чрез свободната си воля и също е писано:

Филипяни 2:12
Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет

Така че не отписвай съпруга си, като смяташ, че е възможно да е предопределен за ада, това събаря вярата ти, а продължавай с още по-голяма страст да викаш пред Бога за спасението на душата му. А също и на дъщеря ви.
Трябва да ти кажа, че аз съм живяла по-спокойно в невярващото си семейство като дете, отколкото в моето вярващо сега, но Бог е верен, идва и утешава, молитвите, прошката ни крепят.

Лука 22:31
[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито

Имаме утеха обаче и надежда, че:

1 Коринтяни 10:13
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

Цитат на: Намерена - Август 13, 2023, 22:18:22 PM

ЦитатНаплашени за да не сбъркат отново пред Бог ли? Доста оправдано е.

Страхът от Бога - да трябва да се боим от Него, но не това казах. Визирах страха на много християни да се изправят пред другите братя и сестри, открито да кажат - какво преживяват, през какво минават, кое по пътя им вместо за победа е станало за поражение. Да си във виделина и истина - с кал, с петна, с рани, но автентичен и без лицемерие. Какъвто впрочем и Господ те вижда. Да се хвалим знаем всички, но като се поомажем - тишина. Примери за падения на Божиите слуги в словото има много - от Адам, през патриарсите и Моисей та до апостолите (Петър, Павел), записани неслучайно. А днес има основно страх от много неща, едно от които е истината. Тогава кой Христос следваме, нали Той е пътя, истината и живота? Нали истината ни прави свободни? Уплахът да се покажат, дори с петната по себе си, дезориентира и прави много християни немощни и зли. Аз също съм го преживяла в началото на вярата си и много трудно беше да го преодолея. Да, зло е времето и доброжелатели много, гонения също, но сме призовани към истината. 
По събранията, на които съм била, дръзналите да ходят според словото ги убиваха с думи или биваха прогонвани, тъй като не се вписвали. Защото има братско-сестрински съд с "любов", лицемерие и лукавство, вместо  поука, изобличение, поправление, наставление в правдата. Това ражда уплах и нежелание в християните да общуват с открити чела, с копнеж като сбъркаш да се изцелиш, а не да мамиш себе си, като се криеш и отричаш. Сбъркал си - покаяние, изповед пред другите, молим се всички един за друг, за да оздравяваме, както ни е написано в Яков 5:16 примерно. А то всеки се спасява поединично, за да не му се налага да се брани от самозваните съдии и генерали на Бога, които дори не Го познават, нито разбират как работи Той. Не съм единствената видяла, донякъде преживяла такива неща из църквите. Но няма да узреем, да си застанем на краката и да оставим Бог да ни употреби за Царството си, като ходенето е повсеместно с виждане, а не с вярване. Watchman дори много по-добре от мен формулира в два поста по-горе причината - религията, която води до много проблеми, отстъпление, страх и с времето прегаряне на съвестта.

Не съм сигурна, че разбирам в каква връзка си цитирал Матей.

Сега го разбрах ясно. Благодаря. Доста непознато за мен, понеже никога не съм пребивавал много време в такива събрания. Съжалявам за огорченията и болките, то ако там има притискане срещу тези, които вървят с чисто сърце ...тогава за какво ли са евентуални гонения от системата? Не са нужни, такива места са превзети отвътре и друг седи на трона сред тях. Но Бог обръща и злото понякога за добро и те е утвърдил и изградил още повече. Убеден съм,че Бог те е извел оттам на чист въздух. Слава да бъде на името Му!

За текста от Матей 12 грешката и неточността е моя, исках да ги поставя след думите за баща ми като посока за разсъждения и потвърждения за Божията милост- и преди текста, който води до Йов. Писах от друго устройство и нещо не направих както трябва. Съжалявам за неудобството.

ЦитатНе, разказах за категоричния му отказ да слуша. На християнски събрания не е ходил, предлагала съм - отказвал е. Може би има надежда за него да се покае и спаси, защото не е чул истинското благовестие на Царството. А може би няма, ако се окаже че е един от предузнатите да иде директно в ада, чрез закоравяването на сърцето му и отказа да чуе.

В случая не става въпрос да слуша някакво "проповядване" а да се заинтересува от надеждата с която ти живееш. За това апостол Петър пише:

1Пет. 3:15  Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда. 

Това, което аз разбирам от Писанието е че има две форми на разпространение на Благовестието. Едната е kerygma (прогласяване) и тя касае прогласяването което изпратени от Бога хора (апостоли, благовестители) прогласяват Благовестието на Царството като Божии глашатаи. Този вид форма Бог е предвидил да бъде съчетана със знамения, чудеса и проява на власт над силите на мрака. Много християни се опитват да имитират този вид прогласяване на Благовестието, като си измислят несъществуващи в Писанията функции като "мисионери". Такива ходят по плът да се напъват да говорят на хората и да ги убеждават за неща за които не им е дадено нито власт, нито сила, и по този начин причиняват голяма вреда на Божието дело. Прогласяването може да се прави само от изпратени от Бога хора, според както е писано:

Римл. 10:14  Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 
Римл. 10:15  И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

По евангелските църкви обаче общата презумпция е че "всички са пратени", което е най-абсурдното нещо, което някой някога може да измисли. Това е все едно някой да каже, че всички българи, които живеят в Германия или друга чужда държава имат статута на посланник на България. Посланника (пратеника) е облечен с власт и специални прерогативи, които не се дават на кого да е, а само на специално обучени, официално одобрени и изпратени хора. Същото важи и за благовестителската работа. Никой който не е пратен няма правото да прогласява Царството, защото само ще донесе позор и вреда, както и се случва. Днешното плачевно състояние на църквите е следствие именно на мисионерската дейност, чрез която църквите се напълниха с непокаяни или полуповярвали езичници, които дотолкова доминират събранията и лидерските позиции, че положението е неспасяемо. Трябва да се започне отначало.

Има обаче и втори начин, който е за всички светии. Той не е проактивен както е прогласяването, а по-скоро е реактивен - сиреч човек свидетелства чрез своите дела и добро поведение, което трябва да доведе околните да си задават въпроси, и най-накрая сами да дойдат и да попитат за нашата надежда.

Едва тогава ние можем да им споделим за нашата надежда, като трябва да направим това както казва апостола с кротост и страх. Защо страх? Защото трябва да се боим от Бога да не би да представим Благовестието по изкривен и подвеждащ начин. Този страх също отсъства сред днешното масово християнство. Всеки ходи и говори каквото му падне, каквото е чел тук, там или подочул от амвона. Човек обаче който знае страха от Бога, трябва да внимава да не би да представи Бога по изкривен начин, защото няма по-голям грях от това да извратим Божия образ пред околните. Когато ние представяме един изкривен образ на Бога, тогава де факто ние проповядваме друг бог.  Някакво лъжливо божество, което не отговаря на Бога за Когото свидетелстват апостолите и пророците. Ето защо всякакъв вид споделяне на нашата надежда в Бога, трябва да бъде направено с голямо внимание и страх, защото рискуваме да привлечем хората към един лъжлив бог, към един друг Исус и към едно фалшиво благовестие.

Във връзка с това апостол Павел предупреждава:

2Кор. 11:4  Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

Ето това става по църквите. Един буламач от всякакви Исусовци, всякакви благовестия, които апостолите не са проповядвали, и всичко това християните ЛЕСНО ГО ТЪРПЯТ.

Спасение от това нещо можем да имаме САМО когато се върнем към Библейските основи. А именно - Благовестието да се прогласява САМО от изпратени хора, а когато светиите свидетелстват (само когато бъдат запитани) да правят това със страх и трепет.

ЦитатДоколкото разбирам от писаното от теб ти си се омъжила за невярващ мъж, пренебрегвайки Божието Слово

Аз не видях такова нещо да е написано в представянето. Това което пише е че тя е повярвала преди 30 години и преди 30 години се е омъжила. Не става ясно дали се е омъжила малко преди да повярва, или малко след като е повярвала и още не е знаела какво прави и не е имало стабилни християни да я предупредят и предпазят от такава стъпка.

Ученик на Исус защо след като ти не се представи с една дума дори тръгна да укоряваш Намерена какво е направила?Тогава да предполагам че си съвършенна и нямаш трески за дялане и може само да се сравняваме с теб и да те слушаме колко си добра и начетена и колко много Бог те използва за свое дело.
Според мен твоето АЗ е много голямо и ако не го разбереш много ще страдаш.Опитваш да се държиш като мъж а това не е добре.
Ако искаш представи се и покажи колко е добро твоето семейство и как със съпруга си вършите Божиите дела че да разберем и ние най сетне.

Ученик на Исус,

Един от домакините на форума, отвори вратата, посрещна ме и не си позволи нито една квалификация, независимо от моята история или вярата ми, или дори от позицията на домакин. Същото отношение получих и от други посрещнали ме съфорумници. За всичко това съм благодарна, както и за съветите, споделения опит във вярата.
Генерализираните ти констатации, че съм била омъжена в разрез със словото или че съм калвинистка, ми показват единствено, колко е важно за теб да ми демонстрираш святост, духовност или многото  си знание. И най-вече липса на добро възпитание. Твоята духовна гордост и модела на отношението ти към хората, е характерен за жените смятащи себе си за коректив на другите. Та чак си се наковала със словото, което би било похвално за теб, но ако кореспондираше с видяното от мен в участията ти тук. Излишно е да ти напомням за езика в посланието на Яков, за плътското ходене, за нашето положение като жени, нали.
Ако ходиш наистина по дух, то би следвало да имаш отлично работещи съвест и интуиция. В този смисъл, да имаш достатъчно благоразумие и страх от Господ, та да сдържаш наклонностите си.
Отказвам да вляза в бруталния ти стил, с който безсрамно и неуважително се отнасяш към хората. В този смисъл, като сестра във вярата ти казвам - считай се за пощадена, че просто не си получила подобаващ от мен отговор. Там от където съм минала, с твоя репертоар ги имаше в изобилие, ако търсиш конфронтиране - откажи се, с това отдавна не се занимавам.
Не съм тук да блестя, а да доизлекувам вярата си, духа си. Още преди да почукам на вратата, видях надежда и знание, което по църквите липсва и се зарадвах, макар и теб да видях. Щом не си в състояние да помагаш, тогава не пречи и не се излагай сама.
Имаш ли съществен въпрос, ще ти отговоря, но не за да правим панаири и махленски сбирки. Домакините много учтиво са ни помолили да не влизаме с обувките и да носим кал, да сме благовъзпитани и добронамерени.



dodai,

Благодаря за добрината да ме защитиш, но не мисля, че си заслужава да се гневиш. Предвид участието на тази жена, предвид изписаното от нея, очаквах изявата й в типичния неуважителен стил.

ЦитатГенерализираните ти констатации, че съм била омъжена в разрез със словото или че съм калвинистка, ми показват единствено, колко е важно за теб да ми демонстрираш святост, духовност или многото  си знание. И най-вече липса на добро възпитание. Твоята духовна гордост и модела на отношението ти към хората, е характерен за жените смятащи себе си за коректив на другите. Та чак си се наковала със словото, което би било похвално за теб, но ако кореспондираше с видяното от мен в участията ти тук. Излишно е да ти напомням за езика в посланието на Яков, за плътското ходене, за нашето положение като жени, нали.

Не, чакайте малко. Ученик на Исус, може би за първи път се аргументира цялостно с конкретни цитати от Божието Слово. Нещо за което аз я увещавам от много време.

Намерена, моля те прочети отново онова, което тя е написала. Не мисля, че прави генерални констатации, по-скоро стъпва на някакво предположение и после се старае да даде отговор според Писанието. Това само по себе си е похвално предвид предишния й начин на писане.

Липсва й внимание към това, което чете от написаното от другите, затова прибързва с изводите. Но ето че и dodai не беше допрочел и зададе въпроси за неща, за които вече имаше отговор в написаното. Именно този недостиг на внимание я е накарал да предположи, че следното ти изказване е калвинистко:

ЦитатА може би няма, ако се окаже че е един от предузнатите да иде директно в ада, чрез закоравяването на сърцето му и отказа да чуе.

Ето този подчертания текст не го е дочела, нито го е осмислила, защото ако го беше направила, нямаше да направи връзка с калвинизма. Но все пак се е постарала да даде подобаващ отговор от Писанията спрямо твърденията на калвинизма, че Бог ей така е предопределил някои хора да отидат директно в ада без значение от техния избор и решение.

ЦитатОтказвам да вляза в бруталния ти стил, с който безсрамно и неуважително се отнасяш към хората.

Наречете ме сляп, но аз не видях лошо отношение от нейна страна, по-скоро е написала нещата водена от желание да помогне, макар и стъпвайки на погрешни презумпции и недоглеждане.

Преди време един брат ми каза следните думи: "Брате, аз не се съмнявам в твоето сърце, но се съмнявам в твоята мъдрост." С това той искаше да каже, че не се съмнява в моята искреност и добро отношение, но се съмнява в качеството на моите разбирания и мъдрост по определена тема.

Мисля, че същото може да се каже за Ученик на Исус, тя бърка в много неща, липсва й разбиране, липсва й мъдрост за много неща, но аз досега не съм имал основателна причина да се усъмня в нейното "сърце", сиреч в искреността на нейното отношение към вярата. На нея също трябва да й се помогне да излекува много неща в себе си, и да изтрезнее от много неща, но мисля, че тя е по-сериозна и искрена в своите убеждения от мнозинството християни по църквите. Нямам съмнение, че тя прави много жертви за да върши нещата, които вярва, и че е готова да плати голяма цена за да е вярна на своите убеждения.

За мен подобно на Аполос, който в началото беше дързостен, но без достатъчно яснота по основни въпроси на вярата, тя трябва да бъде увещана с правилното Господно учение.

Обаче е много опасно да се съдят чуждите мотиви, защото само Бог вижда наистина сърцата на хората. И не трябва да имаме предубеждения също. Прочетете отново това, което е написала и кажете къде точно видяхте безсрамно и неуважително отношение? Къде точно видяхте демонстрация на святост, духовност и много знание? Дайте цитат и нека да видим има ли наистина такова нещо в него? Прибързаност, презумпция -да, но все пак е писала с желание да помогне. И за мое удивление - прилежна и добре подредена аргументация от Писанията по въпросите които коментира.

Watchman самият факт че е жена а се представя като мъж и от колко години е във форума и не намери време да се представи.Това ме навежда на мисълта че нещо крие или се срамува от това че е жена или нещо свързано със семейството.
Толкова много обича да се изтъква че видиш ли има много откровения и водителства сякаш ние тука трева пасем и не знаем нищо.
Не искам и няма повече да говоря за тази жена много време и отделих.

ЦитатОбаче е много опасно да се съдят чуждите мотиви, защото само Бог вижда наистина сърцата на хората. И не трябва да имаме предубеждения също. Прочетете отново това, което е написала и кажете къде точно видяхте безсрамно и неуважително отношение? Къде точно видяхте демонстрация на святост, духовност и много знание? Дайте цитат и нека да видим има ли наистина такова нещо в него? Прибързаност, презумпция -да, но все пак е писала с желание да помогне. И за мое удивление - прилежна и добре подредена аргументация от Писанията по въпросите които коментира.

Наистина, само Бог вижда действителното състояние на едно сърце. Не бих нарекла предубеждения мнението си, изградено съобразно наблюденията ми, как общува християнка само странично, без да съм пряк участник и дори без да имам идея, че ще се регистрирам тук. От четенето и отговорите, донякъде имам изпреварваща представа за някои участници, това е факт. Вие, сега изграждате своята за мен. Предвид онлайн комуникацията не отричам - напълно възможно е да сбъркам в някоя преценка и с готовност ще се радвам да я променя. Отчитам също, че за даден човек се знае какъв е живота му, през какво минава дотолкова, доколкото е споделил. Но, забелязала съм, упорството и бързането на Ученик на Исус, е като неин почерк в отговорите към другите. Това просто ми се е набило най-напред в очите. Затова сбито изразих мнение, че поведението й, не е неуместно за жена и то християнка, а още повече омъжена (ако правилно съм разбрала). Не е упоменала възраст, ако е млада жена, повече мога да оправдая и дори да си обясня видното, защото в начало на вярата си бях с подобно държание. Но ако е около моите години и по-нагоре, то тогава ходи ли както е писано:

Тит 2
3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;
4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,
5 да са разбрани, целомъдри да работят у домовете си,да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

1 Тимотей 2:9 Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери или скъпи дрехи,
10 а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.
11 Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение.
12 А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.
13 Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.
14 И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.
15 Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Еклесиаст 5
1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;
3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

Притчи 17
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

Ще обоснова, защо казах, че Ученик на Исус има духовна гордост в себе си. Чела съм, как директно й е написано, че според словото е казано това и това, че се е заблудила по дадената тема, тя застава в опозицията на своите вярвания, все едно да отхвърлиш написаното. (Не мога да цитирам темите, но ако е много необходим, ще се върна да ровя за да приложа като аргумент.) Какво е това, ако не гордост. Да, заблудена е, но спори постоянно. И как да имам друго мнение виждайки това? Как да приема, че идва с протегната ръка, като започва - според словото си в грях и следва рецитал на стихове. Опитвам се да обясня, че възприех коментарите й като атака, предвид първоначалните ми наблюдения.

А словото е много ясно по въпроса за гордостта и препирането, което се вижда системно при нея:

Притчи 13:10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

Притчи 17
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

1 Коринтяни 4
6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

И стигаме до моето възмущение, основано на плодовете й през самото слово и през изявите й тук. Ако съм сгрешила в преценката си, добре, веднага ще се коригирам. Само че написаното стои. А аз безпогрешно разпознавам симптомите на описаното от мен, защото също съм ходила така.
Неуважение е да повториш като ехо при представянето на някой новодошъл, все едно му сочиш с пръст - ти си такъв или онакъв. Ами аз истината си я признах. За теб дори не знам каква си, но виждам как набързо идваш да ми кажеш някои неща, както обикновено правиш. Защо така? Дори да е бил друг умисъла, по този начин изтълкувах още с първото изречение в поста, като опит за конфронтация. И поради създаденото в мен впечатление, че има необуздан стремеж да се показва и с липсващата съобразителност, това я представя като невъзпитана жена, в моите женски очи. А може и да е изключително възпитана, но това не го видях предвид вечното спорене с другите по темите в които е участвала. Затова й напомних за езика:

Яков 3
5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

Притчи 10:19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.

Притчи 18 глава
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
и по-надолу:
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

Не е ли важно пред очите на Господ да сме послушни и покорни? И когато сме изобличени, смирено да се покаем, да сведем глава и спрем да се показваме на другите колко много познаваме словото Му? Ще спомена примера със Саул, когато отказа да чуе Господния глас, в смисъла на нашия случай. Как заради неподчинението и неизпълнението на заповяданото от Господ, беше отхвърлен да е цар.
И според мен това е валидно за всеки случай на неподчинение и непослушание, особено щом сме приели Исус за Спасител и Учител и особено, когато ни изобличават тук-там, а ние отказваме да приемем поуката и да променим обходата си:

1 Царе 15
22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

Моето разбиране за общуването е внимателна, разумна и убедителна употреба на словото. Не може обаче да го размахваме като пръчка. Трябва да имаш голям страх от Господа, мъдрост и внимание как, какво, с какъв тон представяш пред останалите участници своите разбирания. И най-сетне да умееш да приемаш, че има моменти, когато бъркаш. Нещо, което при Ученик на Исус не се среща често, дори се сърди.

Яков 3
13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.
14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

1 Коринтяни 6:7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? Защо по-добре да не бъдете ограбени?

Затова, после се получават недоразбирането и гнева. Ако и вие сте забелязали, изразих мнение, че нейното познаване на Словото е похвално, но не с цел да се показва колко много знае. На нас жените е отредена не маловажна, нито пренебрежителна роля в тялото Христово, но в светлината на писанията е нужна по-обрана, скромна и сдържана обхода, най-малко защото ние не можем да стоим в позиция на глави. (цитирах по-горе 1 Тимотей 2:9-15). Затова, който се зове Ученик на Исус или слуга би следвало делата му да се виждат ето така:

2 Тимотей 2:
20 А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена.
21 Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.
22 Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.
23 А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли.
24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;
25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината
26 и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.

Дори добре да е научила словото, обходата й е външния израз, плода с който другите я виждат и приемат или отхвърлят, особено в онлайн пространството.

1 Петрово 3
1 Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си,
2 като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.
3 Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи,
4 но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.
5 Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;
6 както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.


Аз не оспорвам нейната вяра, нито жертвите й за Господ, чела съм внимателно коментарите й из форума. Дори казвам чистосърдечно, било ми е полезно нейното знание. Но като жена е редно да стои с малко повече съобразителност, сдържаност, особено когато не познава някой и не би могла да предвиди каква реакция ще получи поради собствената си светлина. Та нима Вие като домакин ме почнахте още от вратата така, ако и да сте по-силен от нас във вярата, при това мъж и дори в позицията на наставляващ в словото? Не, всичко стана с една умереност, ако и да можехте вероятно да ми кажете много повече от което сте написал. Защо? Защото въпреки представянето ми, предполагам сте съобразил най-малкото, колко е важно да не се прибързва със заключенията, та били те основателни. С което да се получават неразбории.
Ако не бях видяла Ученик на Исус в такава светлина, в каквато сама се представя постоянно, признавам, едва ли бих реагирала по този начин. Но още преди да е направила коментарите си, мнението ми за нея, на основание участието й по темите, беше:

Притчи 14:2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.


Накрая, за да е според истината, ще призная - въпреки, че се помолих и отложих писането на отговора ми към Ученик на Исус, се изказах по-емоционално от необходимото, като в стремежа да съм кратка се стигне до тук. По-добре щеше да е, ако й бях написала още тогава, това което сега казвам, но мислех по времето, когато писах поста към нея.
В съгласие със словото и без дори да се опитвам да извъртам за да се самооправдавам, поднасям извинения към всички вас, ако на някой му се струва, че съм прекалила в нещо, защото с вярване ходим, а не с виждане - 2 Коринтяни 5:7.

Цитат Опитвам се да обясня, че възприех коментарите й като атака, предвид първоначалните ми наблюдения.

Ето тук си написала причината. Предвид предварително изграденото мнение, ти възприемаш и тълкуваш думите й като атака. Но, от всички в този форум аз най-много и най-дълго съм се конфронтирал с нея, и аз не възприех думите й като атака. Ето виж какво е написала:

ЦитатВъв всяко семейство, дори от двама вярващи се води война за разпъване на плътта, но

Римляни 8:28
Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

След като макар и по презумпция тя приема че ти си се омъжила за невярващ мъж в нарушение на Писанието, в следствие на което идват много проблеми и страдания, тя се опитва да те утеши с това, че въпреки това "всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога". Как това може да е атака?

После пише следното:

ЦитатБог е знаел какво ще направиш и вярвам, че ще обърне това за добро на теб и съпруга ти.

Как може това да се възприема за атака или агресивно отношение?

След което тя се опитва да те насърчи да продължиш да вярваш за съпруга си:

ЦитатТака че не отписвай съпруга си, като смяташ, че е възможно да е предопределен за ада, това събаря вярата ти, а продължавай с още по-голяма страст да викаш пред Бога за спасението на душата му. А също и на дъщеря ви.

След което завършва с:

ЦитатИмаме утеха обаче и надежда, че:

1 Коринтяни 10:13
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

Отново тя се опитва да ти даде утеха и надежда за твоята ситуация. В нищо не те атакува или се превъзнася спрямо тебе, само се опитва да коригира две неща, които прибързано е приела за проблем при тебе.

И това е всичко. Не трябва да търсим под вола теле. Дори някой да сбърка спрямо нас, или дори да ни атакува директно, къде е нашето великодушие? Къде е широтата на сърцето, което да претърпи и преглътне спокойно?

Ето последния път тя буквално ме нарече зъл, човек пълен с жестокост, някой който няма достойно поведение за християнин, и който унижава жените. И аз как отговорих? Просто претърпях и подминах великодушно тези обвинения, понеже знам, че не са според истината. И продължих да се опитвам да й помогна да се поправи. И ето мисля, че се вижда вече резултат, мисля, че тя е взела някаква поука. И това може само да ни радва.

Знаете ли кой бяха двата най-големи гряха на Израел против които пророците викаха непрестанно? Това бяха несправедливостта и липсата на правосъдие, и идолопоклонството. Но на първо място беше несправедливостта.

Когато съдим, ние трябва да съдим справедливо, както е заповядал Исус (Йоан 7:24). В случая мисля, че е очевидно, че Ученик на Исус беше несправедливо обвинена.

И не е вярно dodai, че тя се е представяла за мъж, просто си е избрала име, което е подвеждащо, но не мисля, че го е направила нарочно с цел да заблуди.

Намерена, ти реагира емоционално, а не беше нужно, нито оправдано. Правил съм го и аз не веднъж и дваж във този форум. Всичко написано от мен си стои от самото начало и може да се види моя прогрес в отношението към хората. Апостол Павел каза нещо много важно:

2Кор. 1:24  защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви;

Нашата цел трябва да бъде да помогнем, не да препънем, не да заблудим, не да подведем, и в никакъв случай да не онеправдаем. Божието Царство е Царство на правда, справедливост и правосъдие. И ние трябва да се преобразяваме в същия образ.

Въпреки това намирам твоя подробен анализ на личността на Ученик на Исус много точен и на място.

Как не е вярно.Може ли аз да се нарека ученичка.Би ли ме възприел така като ученичка.Питам и отговор не искам защото е абсурдно.Ако искаш ме блокирай но аз такова нещо като това недоразумение не мога да понеса.
И очаквам скоро това нещо да си покаже рогата.

ЦитатКак не е вярно.Може ли аз да се нарека ученичка.

Проблема е че никъде в Библията не се използва израза "ученичка на Исус", има само израза "ученик на Исус", затова тя си е избрала такова название, което съответства на Библията.

ЦитатБи ли ме възприел така като ученичка.Питам и отговор не искам защото е абсурдно.

Ех, не казва ли Писанието, че "в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото," Римл. 2:1

Погледни сега ти не си ли си избрал за картинка - дете, което е с дълга коса и прилича на момиченце?

(http://www.fellowshipbg.org/avatars/child_1.jpg)

Това отговаря ли на твоята възраст? Помня, че веднъж някой във форума те попита - ти дете ли си, понеже се беше подвел по картинката, която си си избрал. А какво да кажем, че още прилича и на момиченце? Кажи ми редно ли е възрастен мъж да си избере в християнски форум за картинка - малко момиченце?

Не е ли удивително Божието Слово, винаги когато тръгнем да съдим някого за нещо несправедливо, се оказва, че ние вършим същото.

Когато се регистрирах във форума имах опит с компютри от около един месец някъде и гледах да правя което мога да разбера и как я сложих тази снимка дори не си спомням.
Но мисля че се представих какъв съм и от къде съм така че това дето някой ме попитал дали съм дете май не е така.Всеки може да прочете и да разбере какъв съм и от къде от моето ПРЕДСТАВЯНЕ.
Но когато някой крие нещо не се представя.

ЦитатВсеки може да прочете и да разбере какъв съм и от къде от моето ПРЕДСТАВЯНЕ.

dodai, когато някой чете твои изказвания във форума, той не вижда автоматично твоето представяне. Ако е нов участник във форума може дори да не знае че имаш представяне, или да не знае, как може да намери такова представяне. А твоята картинка излиза с всеки постинг и се вижда от всички незабавно.

Прав си че, Ученик на Исус не се е представила, но липсата на представяне не е основателен повод за такова негативно отношение. В това поколение хората са прибързани, неорганизирани и често недоглеждат и ние трябва да имаме снизходителност към немощите и слабостите на другите, ако искаме Бог да бъде снизходителен и към нашите.

Ученик на Исус,

Надявам се да прочетеш написаното, внимателно, без да бързаш през редовете.
Умишлено изчаках да мине време след като Watchman писа в твоя защита, а ти самата по причини, които не се наемам да предполагам дори, запази също мълчание. Обясних защо съм реагирала с гняв към теб, а вярно ли е, основателно ли е или не, само твоята последваща реакция можеше да внесе яснота. Дали си искала да ме утешиш или не, също няма как да разбера колко е истина, тъй като не се включи повече. И да ти призная честно, дори когато ми се написа накрая, че съм оценила правилно личността ти на база Словото, ми стана много мъчно. Защото по-скоро се надявах ти да бе реагирала, отколкото друг да говори вместо теб. Приемам, че не е нужно да търсим под вола теле. Затова намесата на Watchman счетох като реакция целяща предотвратяване на конфликт и излишни страсти. А в този смисъл дори бе много навременна и полезна.
Ние с теб като християнки, би следвало да сме сестри във вярата, а се получи така, че от вратата аз се спънах в предварителното ми мнение за Ученик на Исус и се ударихме челно.
Дали съм права или бъркам, вече няма значение, писаното си стои. Заради истината и заради справедливостта обаче, прощавай за емоционалния ми отговор, не бях права. Реших, че идваш да ме атакуваш. Аз не прецених вероятно съвсем правилно написаното от теб. Впечатленията ми за личността ти на база твои отговори по форума, са че си като една от онези жени по църквите, които много обичат да раздават правосъдие. Първо идват с шамари, а после уж от добро сърце ти разясняват истината.
Моето мнение за теб е факт и не търся да се оправдавам за реакцията си, а само да поискам прошка. Без значение колко съм или не съм права, това не оневинява емоционалния ми отговор. Не е редно да се отнасяме така един с друг и това да препъва общуването ни.