Прочетох го.
Така действа днес матрицата и матричарите и, много полезен материал Watchman, дано повече го прочетат.
-----------
В същата посока:
Преди малко повече от година, на 19 октомври 2022 г., председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи тържествено обръщение към Парламента в Брюксел, в което каза: „Целенасочените атаки срещу гражданска инфраструктура, с очевидната цел мъже, жени и деца да бъдат лишени от вода, електричество и отопление с наближаването на зимата: това са чисто терористични актове и ние трябва да ги квалифицираме като такива“.
Това правило обаче престава да важи, когато „целенасочените атаки“ се извършват от съюзник на западния блок. След избиването на стотици цивилни по време на военната операция на Хамас на 7 октомври (над 1400 загинали, от които около 300 войници) израелският министър на отбраната Йоав Галант обяви пълна обсада на Газа: „Без електричество, без храна, без газ (...). Ние се борим срещу зверове и действаме съответно“ (9 октомври).
Два дни по-късно 1200 трупа бяха извадени от развалините на домове, училища, болници, медийни централи, безразборно обстрелвани с оправданието (което и руската армия изтъква често в един друг конфликт), че там се крият военни. Но без никакво колебание Фон дер Лайен отново потвърди: „Европа подкрепя Израел“. Във Франция председателката на Националното събрание Яел Браун-Пиве обяви „безусловна подкрепа“ за Тел Авив „в името на националното представителство“.
Фокусът на френските медии върху военните престъпления на Хамас преформулира целия израелско-палестински конфликт в „ислямистки тероризъм“.
След подобна промяна на гледната точка в една страна, измъчвана от многобройни подобни атаки, медиите вече нямат за задача да информират. Те следва да предават стриктните указания на правителството и да преследват онези, които ги поставят под въпрос...
.Радикализирани от атаките от 2015 г. и 2016 г., френските журналистически щабове спонтанно приемат като провокация или дори като беззаконие, всяка критика към политиката на Вашингтон, Брюксел или Париж. За тях да информираш, означава да пресяваш фактите през ситото на атлантическите ценности. Тяхната „международна общност“ е западно братство. Убийството на една репортерка в Москва ги вдъхнови да обвиняват – и с право – авторитарните режими; но при убийството на 10 палестински колеги само тъжно свиват рамене. Към 14 октомври почти една трета от всички загинали по света журналисти през 2023 г. са убити от Израел (2). Хиляди статии подробно описват дезинформацията на Русия и Хамас, но украинските или израелските fake news се промъкват безпроблемно.
Друга константа в отразяването на израелско-палестинския конфликт е затъмняването на историята. Темата се появява в новините само в случай на палестинско нападение. Но да се игнорират предишни факти – колонизация, изселвания, убийства, унищожаване на кладенци и посеви, унижения и т.н., означава Израел систематично да се изобразява като жертва, която се защитава. „Израел отговаря, израелското правителство отговаря, че това е отговор“, казва журналистът Бенджамин Дюамел за бомбените атентати в Газа (BFM TV, 13 октомври 2023 г.)
Le Моnde diplomatique ("Монд дипломатик") е основан срещу този вид редакционен апартейд. От създаването си през 1954 г. до 80-те години на миналия век той отразява движението за деколонизация, а след това и Движението на необвързаните – групата страни, които отказаха да избират между двата блока и защитават националната си независимост чрез автономно развитие, често под знамето на социализма. По онова време той не беше сам. Човек потръпва, поглеждайки назад, като си помисли, че някога "Експрес", "Нувел Обсерватьор" или "Монд" са били способни да проявят разбиране към „терористите“ от Фронта за национално освобождение на Алжир, също отговорни за масови убийства на цивилни, и са отразявали защитните кампании на техните адвокати.
Оттогава и трите издания са се преместили „на Запад“. А Глобалният Юг, който днес утвърждава себе си пред лицето на западния блок, няма много общо с новия свят, отхвърлил колониалното иго преди половин век: превърнат в зона за свободен пазар, фрагментиран, лишен от еманципаторска утопия, той призовава за възстановяване на баланса в международните отношения, но само за да се конкурира по-ефективно със Севера на собствен терен.
За вестник като нашия отказът да се причисли към западната сфера е повече от предизвикателство: извън периодите на остра криза броят на хората, които сериозно се вълнуват от международните проблеми, намалява. А прогресивният кислород се разрежда, тъй като политическият свят все повече се нагажда към американските позиции. Цунамито на новите информационни технологии не променя с нищо тази обща тенденция.
Всевластният образ
Скролваш. Палецът се плъзга механично по дисплея на смартфона, превъртайки безкрайните видеоклипове, първо тези, които са свързани с търсената информация, после – други подобни, подбрани от алгоритъм, и още други, които нямат общо с първоначалната тема. Във водовъртежа на образите съзнанието, търсещо първоначално отговор, неусетно избледнява до вцепенение. Импулсивното гледане – това несъзнавано желание да видиш, притегля погледа към екрана и изключва мозъка. Дигиталните индустрии биха искали да превърнат потребителите на информация в армия от зомбита, прескачащи между снимки на котки и поредици от кланета. Почти подмолно те наложиха дълбока промяна в начина, по който достъпваме знанията: полето на четенето се стеснява; разширява се полето на изображението.Четенето. Да погълнеш роман, есе, да прелистиш вестник, на хартия или на екран: в очите на инвеститорите в Силициевата долина това упражнение е не само остаряло, но и опасно. То изяжда времето, консумира вниманието и концентрацията ни, показва личния суверенитет върху избора на заглавия, управлението на времето и способността ни „да бъдем себе си“, с отворено въображение, със способност да мечтаем, да се самоизследваме. „О, вие четете? Я по-добре погледнете снимките“ – отвръщат новите монетизатори на свободното мозъчно време.След като през 2006 г. Google погълна YouTube и с възхода на социалните мрежи суровият (и често брутален) видеофрагмент се превърна в доминираща форма на информация. Заснети от главен герой или свидетел посредством мобилни телефони, дронове, камери за наблюдение, тези клипове без никакъв контекст стимулират емоцията (за съпричастност или омраза), натрапчивото желание да реагираш, преди да се замислиш, виралния (вирусен) ефект, носещ печалби. Атентатите и кланетата, умело режисирани от „Ислямска държава“ през 2015–2016 г., станаха част от нашето всекидневие: визуалното предлагане на нелеп и отвратителен терор намери своя път през екраните на новинарските тръби и канали, отворени от софтуерните инженери на Силициевата долина. „Риалити“, „стори“-та, „шорт“-ове, „снапс“-ове – тези миниформати, в които партита за рождени дни се редуват с танцови стъпки, голове на Мбапе – със сцени на убийства, сега са на челно място в „Инстаграм“, „ТикТок“, но също и на платформи, изградени първоначално около писменото слово, като „X“ (бивша „Туитър“).
Под натиска на социалните медии и 24-часовите новинарски канали повечето големи вестници добавиха тези формати в началните страници на своите сайтове, за да привлекат аудитория, много по-млада от тази на обичайните си застаряващи читатели. От анонимния потребител на „X“ до политиците, всички вече реагират на изображенията, сякаш те са самото събитие: „Каква беше реакцията ви, когато видяхте първите снимки?“, пита Либерасион (13 октомври) националния секретар на Зелените. „Снимките, които всички видяха, показват абсолютния ужас от терористичната атака, извършена от Хамас.
Да не успееш да реагираш незабавно, под въздействието на шока, се смята за нелепо. По-лошо дори, това е нечовешко. Журналистът от „Франс Ентер“ и "Либерасион" Тома Льогран теоретизира добродетелите на „импулсивната политика“, за да упрекне „Непокорна Франция“, че не се е поддала достатъчно бързо на емоцията: „Истинската природа на едно политическо движение може да бъде преценена по първата реакция на дадено драматично събитие, когато все още става дума за фундаментални принципи и човек не е имал време да претегли всички елементи на темата“ (Либерасион, 10 октомври, 2023 г.). Това е удивителен обрат: избраниците и лидерите дълго време се гордееха със способността си да се отдалечат от събитието, за да претеглят причините и последствията с кантара на разума.
Двадесет и пет години по-късно констатацията, че „90% от медиите са собственост на девет милиардери“ е от тези очевидни факти, пред които човек със съжаление завърта очи нагоре. И ние също. /със съкращения съм копирал/
https://glasove.com/na-fokus/mond-diplomatik-edinstveniyat-vestnik-vav-frantsiya-koyto-ne-se-prekloni-pred-atlanticheskite-tsennosti