Братско общение в тревожни времена

Дискусии върху Библейски и духовни въпроси => Основни духовни въпроси => Topic started by: Watchman on October 09, 2007, 19:21:39 PM

Title: Въпросът за доверието...
Post by: Watchman on October 09, 2007, 19:21:39 PM
Преди време една жена, бидейки "впечатлена" от това, което бях написал в един форум, реши, че иска да си говори с мен по Skype.

След като успяхме да се засечем онлайн, разговора потръгна мудно и в края на краищата тя беше много разочарована заради моя консервативен подход към нея. Според нейните думи тя очаквала "приятелски, сърдечен разговор и приемане." С други думи тя очакваше да и се подари доверие само защото заявява че е християнка. Аз отвърнах, че доверието не се подарява, а се спечелва и че никак не е евтино нещо. Тя каза, че подобно отношение не било християнско, а аз я насочих към думите на Исус:

Йоан. 2:23  И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
Йоан 2:24  Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
Йоан 2:25  и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.


Интересно, че тук Исус отказва да се довери на хора, за които се казва, че са повярвали в Неговото Име. Жената обаче реши, че това били философии дето "не носели живот". Християните трябвало да са сърдечни приятелски настроени и да не се съмняват в другите. Всъщност аз не подходих подозрително, а просто внимателно и консервативно, давайки й шанс да покаже коя е и къде е и за съжаление тя показа неща, които обезсмислиха всякакво по-нататъшно общение.

Като продължение на тази тема идва една друга ситуация в един друг форум, където се дискутираше въпроса за това как някаква "жена на пастор" пребила някаква "вярваща жена от цигански произход" и последната умряла. В следствие на което родната сестра на починалата жена, за която също се твърдеше да е християнка си търси правата чрез Хелзинския комитет и чрез яростни атаки срещу пасторшата.

Това което ни касае в случая е не самата история, а по-скоро реакцията на християните във форума, и по-конкретно това, че само защото двете жени от цигански произход са твърдели, че са християнки, във форума това се прие като нещо неподлежащо на никакво съмнение и стъпвайки на него, като на неоспорим факт се развиваха дискусиите, призивите и аргументите. И понеже противоречията между двете страни (тази на сестрата на починалото момиче и тази на пасторшата) бяха доста преплетени и сложни, християните основателно се затрудняваха да изяснят случая и да стъпят на ясни позиции. Обаче очевидно за едно нещо нямаха съмнение и то беше поставено като фундамент на разговора, а именно, че "наши сестри са пострадали" и трябва нещо да се направи.

Това което дълбоко ме обезпокои беше факта, как лековерно и лекомислено се приемат някакви хора за християни, само защото така твърдят и посещават църква. И моя наболял въпрос е: Откога скъпоценното "брат" и "сестра" стана толкова плитко и евтино? Откога само претенцията и посещаването на църква е достатъчно да се сдобие някой с това толкова съкровенно звание? Откога Бащинството на Всемогъщия Бог е толкова обикновенно нещо, че да се раздава на всеки който претендира за него с думи, и не хае да го докаже с характер и с истинност?

Приемането на някой за "брат" или "сестра" като че ли се е превърнало в статукво на посещаващите църква, или поне на църква от одобрения от нашия "пастор" дениминационен диапазон. Ето защо бих искал чрез тази тема, според думите на Петър (2Пет.3:1) да "събуждам чрез напомняне вашия чист разум."

От реалния живот знаем, че колкото едно нещо е по-скъпоценно, толкова по-голяма е вероятността то да бъде фалшифицирано. Диаманти, злато, бижута, бисери, валута, пропуски и кредитни карти, всичко това бива подложено на постоянно фалшифициране от страна на заинтересованите поради голямата стойност. Ето защо ако някой ви срещне на улицата или пък в някой форум и иска да ви продаде диамант за 500 000 лв - вие дали така веднага и по-подразбиране ще се съгласите, че това, което ви предлагат наистина е оригинално и действително има такава стойност? И ако 99% здравомислещите хора ни най малко не биха се доверили просто така, то КЪДЕ остана онова БЕРЯНСКО БЛАГОРОДСТВО и здравомислие, което изпитва и изледва нещата, които имат много по-голяма стойност и съдбоносност, от злато и скъпоценни камъни?

Как лесно се доверяваме на всеки който се нарича брат, или проповедник и идва под егидата на деноминация, която е в списък "одобрени" от нашата църква, и лесно приемаме и хората и ученията им? Наистина толкова ЛЕСНО ли трябва да подаряваме доверието си?

Апостол Павел смъряше Коринтяните по същата тази причина с думите:

2Кор. 11:3  Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.
4  Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.


Явно проблема не е от вчера, но като че ли е по-наболял от всякога и в зли времена като днешните е повече от фатално да бъде пренебрегван.

Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: Tihomir on October 09, 2007, 20:18:13 PM
Още по фрапиращ пример е привидно "лошото отношение" на Христос, описано в Йоан 8:30 - докрая.

Там пише, че "мнозина повярваха в Него" и после Христос говореше на провярвалите в Него така все едно са грешници. Тогава "вярващите" се обърнаха към Него и в края на историята виждаме как го обиждаха и искаха да го убият.

Тук Библията говори за "повярвалите". Не пише, че са лъжливо повярвали, или че са фарисеи, но пише, че са повярвали. Както на друго място е писано - и бесовете вярват и треперят, но това, което Христос искаше беше плод. Плодът е описан ясно в главата, където пише за плода на Святия Дух, където всичко, което виждаме е характер.

Аз също съм имал такива случаи, когато хора, които са били на думи християни и са подкрепяли Библията и изведнъж излиза нещо от Библията, което осъжда постъпките им и те яростно започват да се борят срещу Словото и тогава виждаш, че има за какво да пише, че "Христос не им се доверяваше".
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: mak on October 09, 2007, 20:30:12 PM
Там пише, че "мнозина повярваха в Него" и после Христос говореше на провярвалите в Него така все едно са грешници.

Не само това, Той директно им каза че техния баща е дявола.

Тази история в Йоан 8гл. а наистина интересна и актуална, Исус им каза истината, а те искаха да го убият с камъни, защото им говореше истината. Техното отношение беше: "Ти ли на нас ще ни казваш?" Много срещано днеска.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: Watchman on October 09, 2007, 21:39:04 PM
Основния проблем според мен е че се рисува една неистинна и измамлива картина на Христос, която се отразява на това което християните си мислят, че трябва да бъдат. С други думи липсата на познаване на това КОЙ НАИСТИНА Е ТОЙ е в основата на всяка ерес. Той самия каза:

Йоан 17:3  А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

Живота свише се състои и протича през истинското познаване на това, което е Той. И ние ако познаваме добре това, което Писанието казва за Него, ще имаме основа на това да Го познаем и да бъдем в истината.

По отношение на това как Христос се доверяваше, аз си спомням за тия Негови думи към учениците Му:

Лука 22:28  А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

Сега това звучи като нещо сериозно!

Аз вярвам че ние винаги трябва да сме изключително внимателни с хората около нас, с хората с които се запознаваме, непрестанно да изпитваме, никога да не подценяваме, никога да не презираме, но и никога да не се предоверяваме. Изпитването и проверката е БЛАГОРОДСТВО, според написаното за Беряните, които не се довериха на посланието на Павел, но нито го презряха, но отидоха да изпитат и изследват според Писанията. Това обаче вярвам важи не само за ученията, но и за хората, защото именно хората носят ученията, и често това което вярваме е именно това, което вършим. Преди всичко ерестта е начин на живот, противен на Христовия живот. Лъже доктрината идва само да оправдае този начин на живот, тя е следствие а не първоизточник. Което ми напомня за думите на Йоан:

2Йоан 1:7  Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.
2Йоан 1:8  Внимавайте на себе си, да не изгубите, което сте изработили, но да получите пълна награда.
2Йоан 1:9  Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.
2Йоан 1:10  Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,
2Йоан 1:11  защото, който го поздравява, става участник в неговите зли дела.


Няма да се спирам на това какво означава да се изповядва "дохождането на Исуса Христа в плът", по-скоро предупреждението да не се приемат хора, които се наричат братя а не са в учението води до съучастие в злите им дела.


Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: VPP on November 26, 2007, 11:25:45 AM
Много примери могат да се дадат от живота ни за това но ето едно слово което казва - Лк. 16:10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
Просто трябва да бъдеш буден, това е принцип на разпознаване.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: SparedByMercy on November 27, 2007, 11:31:49 AM
Аз бих се върнала към факта, че госпожата е била "впечатлена", т.е. може да е започнала с опит да те изчетка. Доверете ми се :) повечето жени, които започват разговор с мъже по Скайп търсят флирт, бил той християнски флирт. Опазил си и нея, и себе си от грях.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: Gerard on November 27, 2007, 12:30:44 PM
Не, в случая не става въпрос за флирт. В това съм сигурен защото чрез мен въпросната жена се свърза с Уочман и съм имал възможност донякъде да я опозная за няколко месеца общуване по скайп. А и тя е женена.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: SparedByMercy on November 27, 2007, 12:34:41 PM
И мен един човек се опита да ме свърже с Уочман. Странно излиза.
Ти знаеш най-добре, аз не мога нищо да кажа. Но това, че е женена не пречи.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: pironka on December 01, 2007, 23:57:06 PM
Когато се доверяваме на вярващи да имаме в предвид:

1 Сол.5:21- Всичко изпитвайте;дръжте доброто.     

Матея 7:21- Не всеки, който ми казва:"Господи! Господи!ще влезе в Божието царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Тези стихове ще ни предпазят от много главоболия и разочарования от "вярващи".
 Да си припомним, че този, който се подигна против Давид беше негов  близък приятел, другар и заедно ходеха в Божия храм- Пс. 55:12-14
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: evangelista1962 on January 06, 2008, 11:05:12 AM
Значи аз ще изкажа едно по различно мнение по този въпрос.Всички сме скрити зад монитора и така че никой  неможе до край да си изгради точно мнение за другия.Ще ви кажа аз как деиствам когато искам да спечеля доверието на някого.Ще дам пример с едно малко дете, ако искаш да разбереш колко са му джобните първо аз показвам колко пари има в моя джоб итова винаги проработва. Идерта  ми етази че както във всичко останало така и с доверието трябва да направиш първата крачка ти.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: prezvitera on January 12, 2008, 18:01:43 PM
"Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,  не безобразничи, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,  на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,  всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи".
И друго, когато никой не искал да подари доверие на Павел, Варнава го приел и така поставил началото на наистина огромната павлова дейност. Това е така да се каже "другата страна на медала". Затова нека бъдем внимателни. Също казват, че Мао се съблазнил в християните, когато мисионер отказъл да го приеме, на когото Мао просто се зарадвал, че е там , когато бил още дете. После станал един от най-отявлените гонители на вярата. Ако някой му бил дал малко довирие на кредит е  било възможно да промени историята на Китай. Има и други подобни примери.
Бъдете здрави.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: Watchman on January 13, 2008, 00:36:39 AM
Quote
"Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,  не безобразничи, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,  на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,  всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи".

Йоан 2:23  И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
Йоан 2:24  Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
Йоан 2:25  и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.


Исус отказа да се довери дори на онези за които се казва, че повярваха в Неговото име. И какво значи това - Исус няма любов, понеже любовта "на всичко хваща вяра"? Така ли излиза презвитера?

Защо Исус не им се доверяваше тогава? Дори на тези, които се казва, че повярваха? Къде му беше любовта?

Истината е че Писанието не учи, че любовта "на всичко хваща вяра" - това е следствие от един напълно погрешен превод на пасажа от 1 Коринтяни 13-та глава. Правилния превод е любовта " напълно (изцяло, в пълнота) вярва, напълно(изцяло, в пълнота) се надява, напълно (изцяло, в пълнота) търпи" Има разлика нали? И не само има разлика, но е и напълно в хармония с примера на Исус.

За да приемем примера с Мао трябва да повярваме на думите и свидетелството на Мао. Исус не се довери на повярвалите е Него, камо ли да се доверим на човек отговорен за смъртта на няколко десетки милиона души.

Доверие не се дава на кредит. Дава се шанс да се спечели доверие, и всеки е отговорен как употребява този шанс.

Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: pironka on January 13, 2008, 00:46:34 AM
 
Този форум не е за запознанства, а за изследване на Божието Слово и за доближаване до Исуса.
За търсещите  запознанства има други форуми.
Не мисля даже ,че  целта на форума е за да си изграждаме доверие един в друг.

Целта е да имаме доверие в Писанието. За съжеление, някои в този форум нямат такова.
Доверие в този форум трябва да си имат Tihomir, Mac и Watchman, защото работят заедно за  подръжката на форума.
За тези дето непременно искат да видят  и  да се доверят имам въпрос. Как имате доверие на Исуса без да сте го видели?

По отношение на Мао -защо ли не е се е размислил като е пораснал ами е оставил детските му чувства да го ръководят цял живот? Защото си е бил нечестив.

 
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: evangelista1962 on January 13, 2008, 10:17:50 AM
Здравей Пиронка смея да не се съглася с теб. Когато Павел повярва той ходеше и проповядваше но  братята се странуваха отнего и страняха.Чак по късно когато се убедиха тогава  до приеха.Незнам дали ти се е случвало да общуваш с ейховисти просто са като конпютри всловото и са любезни и ако не си наясно с учението им и  се впечатлиш от многото им знания изгаряш.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: pironka on January 13, 2008, 15:39:11 PM
mak,извинявам се ,че не съм ти изписала в предния постинг правилно ника!

Към evangelista-За какво точно не си съгласен с мен?

Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: evangelista1962 on January 13, 2008, 22:04:40 PM
Несъм съгласен че не трябва да си имаме доверие.Когато няма доверие общението се разпада.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: Tihomir on January 13, 2008, 23:03:06 PM
evangelista,

Прочети внимателно малко информация относно йеховистите и тяхното "слово" (http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=169.msg1215#msg1215). Явно са успели да те заблудят.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: Watchman on January 14, 2008, 03:44:12 AM
Несъм съгласен че не трябва да си имаме доверие.Когато няма доверие общението се разпада.

Кой казва, че не трябва да се има доверие между светиите? Това, което говорим в тази тема е, че доверието не трябва да се счита за нещо евтино, което всеки вярващ да е длъжен да ни даде само защото претендираме, че сме християни.

Доверието трябва да се спечели, това е сравнително бавен, често болезнен процес, който изисква вярност, търпение, постоянство и много смирение.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: evangelista1962 on January 18, 2008, 19:42:09 PM
Не съм съгласен че не трябва да се изгражда доверие . Защото всеки може да демонстрира знание ни ми прави впечатление че когато  приканя за по вече информация за нас самите всеки мълчи.Павел се наложи да показва че освен че е на ти на словото показа че и на практика го живее и има плодове.Защото колкото и да парадираме с знание ако нямаме плод сме нищо.Последното твърдение не го вземай  лично, казвам го принципно и важи за всички.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: pironka on January 18, 2008, 23:44:38 PM
Evangelista 1962, кой ти казва, че не трябва да се изгражда доверие?
Прочети, последния параграф на Watchman. Той ти дава как се изгражда доверието: бавно , с търпение, със смирение и т.н.

Искам да ти дам един пример от Словото с Павел  и доверието.

2 Тимотея 4:14 Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му;
2 Тимотея 4:15 от когото и ти се пази, защото той много се противи на нашите думи.

На какво се противи медникаря Александър?- на думите на Павел.
Какво казва Павел на Тимотей да прави?- Да се пази от медникаря Александър. 
И Павел ни казва кой е Александър.
1 Тимотея 1:18 Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване,
1 Тимотея 1:19 имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;
1 Тимотея 1:20 от които са Именей и Александър, които предадох на сатана, за да се научат да не богохулствуват.
Ти ми отговори -Има ли доверие Павел на Александър?



Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: evangelista1962 on January 19, 2008, 10:23:45 AM
Естествено че Павел неможе да има доверие на медникаря.Но например тук във форума всяко доверие ще е субективно защото съдим само по това което говорим а не знаем живота си .Апавал знаеше иделата на медникаря че не бяха добри затова и иска да предпази Тимотей.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: johnny on January 19, 2008, 11:51:35 AM
Но например тук във форума всяко доверие ще е субективно защото съдим само по това което говорим а не знаем живота си .

Матей 12:
34. Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
35. Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.
36. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
37. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.


Притчи 10:11 Устата на праведния са извор на живот,
А устата на нечестивите покриват насилие.


Притчи 13:3 Който пази устата си, опазва душата си,
А който отваря широко устните си ще погине.


И още и още.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: Tihomir on January 19, 2008, 12:52:03 PM
Точно, johnny_fx.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: Watchman on January 19, 2008, 15:03:29 PM
Не съм съгласен че не трябва да се изгражда доверие.

Нали точно за това говорим, че доверието трябва да се спечели, да се изгради, а не да се подарява и раздава наляво и надясно.

Още повече форума е публично място, влизат всякакви човеци и могат да се представят за всякакви. Само тези, които нито са чели нито са осмислили написаното могат да твърдят, че сме твърдели, че ще си стоим анонимни и щели сме да имаме общение. Точно обратното.

Целта на форума е именно да създаде реални връзки на братолюбие и съработничество в реалния живот. Като преди това се дава възможност на всеки да прецени с кого желае да общува и с кого желае да се запознае реално.

Администраторите на този форум сме се запознали именно по този начин, чрез писането по теми във форуми и общата ни вяра, за която свидетелства, това, което сме написали, ни е привлякла към реално общение и съработничество. Първоначалната анонимност не ни е попречила по никой начин да се запознаем и да общуваме реално.

Прави също впечатление, че хората които навдигат вой за анонимността никога не го правят в самото начало, но когато бъдат изобличени за някое лъжеучение или лъжепрактика, тогава непознавайки Писанието и бидейки лишени от аргументи, те обръщат нещата към лична атака, и анонимността им се струва привлекателно и слабо място, от което да започнат атаката си. Това е продиктувано или от детско безсилие или от откровена злонамереност! Това е именно пътя към пропиляване на шанса да придобият доверието за което така демонстративно претендират.
Title: Re: Въпросът за доверието...
Post by: pironka on January 19, 2008, 16:44:59 PM
Еvangelista, не е вярно твърдението ти, че не си знаем живота  (делата) във форума.
Аз лично от форума знам как няколко братя се грижат за семействата си, чрез съветите и опитностите,които споделят във форума.
Имам мнение и за няколко от братята, които не са женени какви съпруги ще си търсят, как ще се отнасят към тях. Поставили са Бога на първо място, след това семейството си и най- накрая себе си.Тези приоритети ти ги даде в една друга тема.
Какви дела ще има човек, който е послушен на Словото Бога?
Какви дела ще има човек, който не иска да слуша Словото на Бога?