Братско общение в тревожни времена

Реално братолюбие и взаимопомощ => Помощ в дома и семейството => Topic started by: byFaith on January 15, 2008, 00:45:58 AM

Title: Семейството, кръстът и ученичеството
Post by: byFaith on January 15, 2008, 00:45:58 AM
Тази тема е доста болезнена за мен, тъй като съм единственият вярващ сред роднините си. Мисля, че е актуална за всички Христови ученици, които рано или късно се сблъскват с преследване заради името Му от страна на най-близките им. За мен специално, решаването на въпроси касаещи семейството ми и моето място в него са представлявали неизменна трудност през годините откакто познах Бога.

Първият въпрос, който имам е за семейството. Кое всъщност е нашето семейство?

И вторият е: фактът, че сме приети в Божието семейство, как (трябва да) променя нашата принадлежност и отношение към земните ни роднини?

Тук, разбира се, осъзнавам, че има разлика между семейство съставено изцяло от светии под водачеството на Господ Исус Христос и такова разделено на две между царството на тъмнината и светлината. Визирам по-скоро втория случай, въпреки че и първият не е маловажен. И още, докъде стигат нашите отговорности като синове, дъщери, и т.н. пред семейството, с оглед на призванието да носим кръста си и да следваме Христос?

Аз все още нямам ясно разбиране по тези въпроси; не виждам все още цялостната картина. Бих искал да се доближа до Божията воля по този въпрос.

В тази връзка ще цитирам и два пасажа, които мисля са уместни в случая, и винаги ми идват на ум, когато размишлявам по тази тема:

Luk 14:25  А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
Luk 14:26  Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Luk 14:27  Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Luk 14:28  Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
Luk 14:29  Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
Luk 14:30  Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.


Mat 12:46  Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.
Mat 12:47  И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
Mat 12:48  А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
Mat 12:49  И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми, братята Ми!
Mat 12:50  Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка.


В тези два пасажа някои неправилно намират призив към това, новороденият човек да зареже семейството си (ако те не сa вярващи) и едва ли не да няма нищо общо с тях. Бих определил такова решение за "справяне с проблема" като плътско--подобно на това човек да се затвори в манастир или да не общува с невярващи, за да надвие плътта си да кажем; това е капан и злоупотреба. Въпреки това възниква въпросът за уважението и любовта към родителите и близките и колко тесен всъщност е "тесния път", по който Бог ни е призовал да вървим?

Не искам да претоварвам темата на този етап... Какъв е вашият опит? Какво разбиране ви е дал Бог по този въпрос?
Title: Re: Семейството, кръстът и ученичеството
Post by: Tihomir on January 15, 2008, 01:33:10 AM
Rom 9:1 Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,  Rom 9:2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.  Rom 9:3 Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;  Rom 9:4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;  Rom 9:5 чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

Павел е скърбял много за роднините си по плът. Забележи също, че братята на по плът на Исус също бяха в събранието на светиите след възкресението на Господа:

Acts 1:14 Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Иисус, и с братята Му.

Title: Re: Семейството, кръстът и ученичеството
Post by: Soldier on January 15, 2008, 22:52:19 PM
Здравей byFaith,

Темата е много сериозна. Само това мога да кажа - по-скоро да цитирам Словото, че "който не се грижи за своите по плът и от езичник е по-лош".

Но най-вече това, да напомня което каза Моисей на Бог на планината Хорив, когато Аарон направи златното теле. Бог му заяви, че ще унищожи тези хора и от самия него - Моисей, ще направи народ - той отговори:Нека аз бъда заличен от книгата на живота, но не братята ми...

Искам да ти кажа за себе си, че след смъртта на майка ми, не исках повече да зная, че съществува човекът, който е мой баща - защото го винях за случилото се с майка ми. Обаче още преди да бъда кръстена, Бог направи така, че да не мога да избягам от среща с баща ми, сложи го буквално на пътя ми
и ме накара да му простя, ... да простя и на себе си ...

А, след време, когато вече не се надявах да приеме Исус - казах на Бог, че искам по-скоро да унищожи мен, отколкото да не се спаси баща ми... И, в небето да бъдем само аз и майка ми, която безкрайно го обичаше... Баща ми повярва няколко месеца преди смъртта си.
 
Title: Re: Семейството, кръстът и ученичеството
Post by: evangelista1962 on January 18, 2008, 21:04:43 PM
Почитай майка си и баща си казва словото.Моето мнение е че определено  трябва да бъдеш виделина и сол в дома си.Не случайно се казва в словоточе жена която има невярващмъж да се обхобда ТАКА ЧЕ той като види живота и да разберече наистена е вярваща. Но има едно друго условие да не се разменят приоритетите.Бог ,семейство работа служение.Защото имаше време когато мой познати бяна занемарили семейството от ревност което им донесе доста проблеми.
Title: Re: Семейството, кръстът и ученичеството
Post by: Владо on January 26, 2009, 12:48:23 PM
byFaith, здравей.
Всъщност в самото заглавие ти сам си позиционирал и "скрил" отговорите. Бих само казал: Освен всичките съвети и препоръки е животоспасяващо за теб и за тези около теб (както и за всички нас), да следваш Святият Дух относно волята на Отец. Какво Духа на Бог ти казва да направиш и предприемеш? Как? Кога? Защо? Какво цели Бог с тези неща?!
**********
Битката за нашите роднини е сериозна и ние тряба/нуждаем се, да ни отвори Бог очите, за да видим крепостите на врага, да насочим молитвите си за събарянето им, да се смиряваме пред Бог, да търпим :   гонения и унижения (но да гледаме това да идва в-у нас, когато сме като Христос, а не като Адам, т.е.- плътски и неправилно постъпили в дадена ситуация), да бъдем неразбирани и осмивани, изслушвани или прекъсвани, приемани, или отхвърляни,мразени или обичани...и във всичко това да не отделяме сърцата си от Бога, водителството на Духа (прошката и зареждането ни със свръхестествената Божия любов тук са много важни!!), да не прекъсваме общението с братството, назидаването помежду ни, да търсим във всичко Неговата воля.
***********
Ако успеем да задържим сърцата си в покорство, чистота, любов и смирение пред Небесният Бог, ако ДОКАЖЕМ на сатана, неговите демони, на човеци, власти и сили, че сме умрели, но че живеем чрез/в Христос, то не ние, НО БОГ ТРИУМФИРА ЧРЕЗ НАШЕТО ПОКОРСТВО И ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ.
***********
Разбира се, битката не е на силният, нито спора - на мъдрият, нито спасението - чрез нашето поведение, но ние ИМАМЕ ДЛЪЖНОСТ ДА ДЕМОНСТРИРАМЕ НАШАТА СМЪРТ И НЕГОВИЯТ ЖИВОТ НА ВСЯКО МЯСТО, ПО ВСЯКО ВРЕМЕ, КАКТО И ДА СТАНЕ, ЗА ДА СЕ ПРОСЛАВИ ТОЙ ВЪВ ВСИЧКО.
Нека бъде слава на Неговото Име.
***********
Поздрави, Владо.