Братско общение в тревожни времена

Дискусии върху Библейски и духовни въпроси => Основни духовни въпроси => Topic started by: Silence on September 17, 2008, 23:14:39 PM

Title: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Silence on September 17, 2008, 23:14:39 PM
Какво мислите за тези изказвания на някой пастори, "Бог ми каза еди какво си... " и "Бог ми говори днес...." , и в последствие се разбира от контекста след 5-10 изречения че пастора изобщо не е чул глас от Господ, а просто му е направило впечатление нещо, или му е хрумнало.
Сега някой ще каже "Ами да, Бог понякога говори чрез Библията, или чрез случка". Да съгласен съм, Бог ако има да каже на един човек нещо , може да използва дори едно магаренце (Числа 22 гл.) или дори врага му. Но не мислите ли че такъв израз е страшно голяма отговорност спрямо хората които слушат.
Хората си казват "брей нашия пастор си говори с Бога!!!" и всяка негова дума се поглъща като Божия Дума, след едно такова доказателство.

Поглеждайки Божието Слово се получава, че с тези думи които цитираш дословно за казани от Бога, а реално Бог не ти ги е казал и са твоя мисъл, ти извършваш смъртен грях (грях който се е наказвал със смърт).

Второзаконие 18:20
Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре.

Целта не ми е да обвинявам някой в грехове, нито аз съм безгрешен нито има някой такъв (освен Господ Исус), но наистина човек остава с впечатление че някой хора си говорят с Бога както Моисей лице в лице (че и повече), а се оказва че просто цитират своите мисли. Какво става в този случай ?? Как ще постъпи Бог спрямо тези изказвания???
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Tihomir on September 18, 2008, 01:26:52 AM
Ти знаеш отговора на въпроса си.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: small axe on September 18, 2008, 18:43:29 PM
Такива изказвания , каквито описваш , са най често плод на лекомислие и невежество.
Как ще постъпи Бог не знаем , но със сигурност такива претенции / да казваш "Бог ми каза" / носят огромна отговорност.

Всяко нещо трябва да се изпитва.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Watchman on September 18, 2008, 22:50:19 PM
Преди всичко Бог е наречен Баща в Библията, и няма баща който да не говори на децата си лично и директно. Също така не трябва да се прави презумпцията, че всеки на който Бог говори е пророк.

Пророка е специално избран, обучен, изпитан и одобрен за служба човек, който е изпратен със Божията сила и Дух да служи в Господното име. На такъв човек е поверена огромна отговорност. Ето защо пророка бива съден изключително строго за всичко, което прави.

От друга страна Божиите деца (без да бъдат пророци) могат и трябва да чуват Божия глас. Християнин, който не чува Божия глас или е пълно духовно бебе (бебетата в първите месеци почти нищо не чуват) или е толкова затънал в плътски неща, че няма духовни сетива, или въобще не е християнин.

Йоан. 10:2,3  А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

Йоан.10:27  Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.


Ето защо е напълно нормално някое Божие дете да сподели какво му е казал Бог в дадена ситуация. Важното е това да е истинно преживяване, а не измамно внушение.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Silence on September 18, 2008, 23:10:26 PM
Здравей Watchman,
мисля че не разбра какво имах в предвид. Ще се поясня с пример. Вместо пастора да каже:

-"Братя почувствах днес когато четох Словото ..., че това казано тук има .... такъв смисъл, и вярвам че може би Бог ми го разкри по някакъв начин, какво мислите по въпроса..."

ТОй казва:
- "Братя днес Бог ми говори и ми каза "Петре този стих който четеш има ето такова тълкуване" "

Схващаш ли колко голяма е разликата между двете изказвания, които на пръв поглед са еднакви ? Защото всяко едно цитиране на реплика и думи като казани от Бога са нещо ама ИЗКЛЮЧИТЕЛНО сериозно и в същото време СТРАШНО ако е измислица!!!

Моля ви кажете на пасторите си да внимават като говорят така!
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: small axe on September 19, 2008, 00:19:33 AM
знаем какво казва Словото , пророчества да не се презират , всичко да се изпитва и да се държи доброто.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Watchman on September 19, 2008, 00:46:51 AM
Silence, да разбирам че ти считаш следното изказване за препоръчително за духовен старейшина отговорен да наставлява светиите в Господния път:

Quote
"Братя почувствах днес когато четох Словото ..., че това казано тук има .... такъв смисъл, и вярвам че може би Бог ми го разкри по някакъв начин, какво мислите по въпроса..."

Подобен начин на изказване е пълен с несигурност и субективност. Изрази като "почувствах днес" (Божия човек не се води от чувства), "вярвам че може би" (вярвам и може би не могат да съществуват заедно, или вярваш или се съмняваш с "може би") и "какво мислите" (Божието Слово не е субективно на това, което хората мислят или не мислят за него) вкарват пълна несигурност и неувереност в слушателите и не подобават на учител на Божието Слово.

Когато Бог разкрива нещо Той го разкрива ясно и недвусмислено и носителя на това послание и разбиране придобива увереност. Увереност в Истината, която трябва да се предаде на слушателите. С "може би", "почувствах" и "какво мислите" не се проповядва Божието Слово. Божието Слово се проповядва с "Да и Амин".

Ако апостол Петър или Павел пишеха в посланията си неща от рода на "ами може би, мисля, че вярвам, че май Бог ми откри, ама вие какво мислите сега за това" то никой нямаше да бъде уверен в нищо от тяхното учение, понеже и самите те нямаше да са уверени. Напротив апостолите пишеха с пълна увереност и казваха какво Бог им е разкрил, без "може би" и "предполагам". Също така апостолите са ни заповядали да подражаваме техния пример.

Божият слуга трябва да говори Божиите думи с увереност. А ако се окаже, че не са Божии думи и се е заблудил - ще потърси прошка от Бога и ще изповяда греха си пред тези, които е подвел.

Да, да се прогласяват неверни неща в Божието име е смъртен грях, но също така е грях да се превръща Божието откровение или послание в една несигурна и субективна информация, за която всеки е свободен да си изразява мнението. Подобен вид послание, ако и доктринално коректно не носи живот, защото издига човека, неговите чувства, мнения и съмнения над способността на Бога да говори ясно и да дава увереност в онова, което е разкрил.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: byFaith on September 19, 2008, 01:24:19 AM
Вместо пастора да каже:

-"Братя почувствах днес когато четох Словото ..., че това казано тук има .... такъв смисъл, и вярвам че може би Бог ми го разкри по някакъв начин, какво мислите по въпроса..."

ТОй казва:
- "Братя днес Бог ми говори и ми каза "Петре този стих който четеш има ето такова тълкуване" "

Silence,

Мисля, че и двата примера, които даваш, не са еталон. Съпоставката не е точна.

Изрази като "може би" и "да не би" имат място, когато човек не е обучил сетивата си и/или е изпаднал под силата на плътта, за да няма пределна яснота. Обикновено, когато използвам подобен израз ("може би Бог иска да каже, че ..."), това издава моето нетърпение и липса на вяра--та искам потвъждение от някой брат по определен въпрос, по който съм си изградил някакво мнение, вместо да търся и изчакам отговор от Бога. Както каза Watchman, ние трябва да чуваме Божия глас. Ако не го чуваме в даден момент, как ще знаем каква е Неговата воля? Самият факт, че има неяснота, съмнение или объркване у нас, трябва да ни накара да се обърнем още по-решително към Господа в молитва. Не, че няма моменти, когато имаме нужда от съвет и окуражение от братята (които ходят с Бога), да ни повдигнат или придърпат, особено ако сме още неукрепени във вярата; но вярвам, че Бог не иска да сме вечно деца, които все да се колебаят, да питат, да се учат, обаче да не помъдряват.

Относно втория ти пример: ако нашият дух е чист и неопетнен (което сам Бог ни свидетелства), у нас няма да има място за себичността или духовната арогантност, характерни за плътския християнин. Това не се постига веднъж и завинаги обаче. Нашият вътрешен човек трябва да се обновява всеки ден.

Quote
Моля ви кажете на пасторите си да внимават като говорят така!

Да попитам: в позиция ли сме ние да кажем подобно нещо--което може да е вярно по принцип, но напълно неуместно в конкретната ситуация, в която се намираме?

Необходимата опитност и разбиране по този въпрос не се придобиват с просто "казване на някой" та да знае той и да внимава. Трябва човек да е в позиция да чуе. Ако някой човек или водач в събранието ни говори неща от собствения си плътски ум като принцип на поведение, на него ще му е много трудно да осмисли подобен съвет, камо ли да го приеме. Христовият характер се изгражда постепенно, в последователно послушание на Божиите искания върху нас ден след ден, в носене на кръста и отричане от себе си. А ако в крайна сметка се окаже, че ни води самонадеян и плътски човек, който не показва искреност и не приема изобличение, тогава най-добре да се замислим дали имаме място в подобно събрание, преди да сме тръгнали да го съветваме по братски.


ПП. Съгласен съм с Watchman.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Silence on September 19, 2008, 16:01:26 PM
Watchman
казваш:
Quote
"Подобен начин на изказване е пълен с несигурност и субективност.
.
.
.
Ако апостол Петър или Павел пишеха в посланията си неща от рода на "ами може би, МИСЛЯ, че вярвам, че май Бог ми откри, ама вие какво мислите сега за това" то никой нямаше да бъде уверен в нищо от тяхното учение, понеже и самите те нямаше да са уверени. Напротив апостолите пишеха с пълна увереност и казваха какво Бог им е разкрил, без "може би" и "предполагам". Също така апостолите са ни заповядали да подражаваме техния пример.

Божият слуга трябва да говори Божиите думи с увереност. А ако се окаже, че не са Божии думи и се е заблудил - ще потърси прошка от Бога и ще изповяда греха си пред тези, които е подвел."
[/i]

И byFaith трърди нещо подобно:
Quote
"Изрази като "може би" и "да не би" имат място, когато човек не е обучил сетивата си и/или е изпаднал под силата на плътта, за да няма пределна яснота."
[/i]

Е приятели, нека да погледнем Деяния на апостолите 15 гл. Там се обсъждаше въпроса дали да се обрязват езичниците. Според Уачман и byFaith апостол Яков се е изразил без увереност ,с несигурност, субективност и не е обучил сетивата си :

Деяния 15гл.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене удавено и кръв.


Как постъпи Яков ? Трябваше ли да каже нещо в стила на съвременните проповедници (които явно всеки ден си мухабетят с Бога) за да засили вярата в думите си:

"Братя Бог ми каза вчера "Якове не отегчавай тия между езичниците които се обръщат към мен"  ???

Какво се получава, според вашите думи Яков е слаб, неубедителен, и неуверен, само защото има смелостта да каже "аз съм на мнение", вместо да говори високопарни думи "Бог ми каза...." когато не е чул глас от Бог. Реално Бог явно наистина му е внушил какво да каже, но така Яков не извършва смъртния грях да цитира думи които Бог не му е казал, за да засили авторитета на думите си!

Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Tihomir on September 19, 2008, 16:25:01 PM
И после прочети по-надолу, че са дошли до единодушие и казват, че Святия Дух им е показал и те също свидетелстват, че са единодушни в Духа, за да направят това и онова.

"...28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да не ви налагаме никакво друго бреме, освен следните необходими неща:  29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, и от блудство; от които, ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!"




Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Silence on September 19, 2008, 16:43:20 PM
И после прочети по-надолу, че са дошли до единодушие и казват, че Святия Дух им е показал и те също свидетелстват, че са единодушни в Духа, за да направят това и онова.

"...28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да не ви налагаме никакво друго бреме, освен следните необходими неща:  29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, и от блудство; от които, ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!"

Разбира се че Святия Дух им е показал, в това няма никакво съмнение. Но вижте че никой не посмя да цитира думи за казани му от Бога, когато Бог не е говорил буквално с някой от тях. А сега се прави точно обратното. Цитират се думи на Бога, за казани от Бога, буквално. Всеки разбира какво значи "цитат". Един цитат може да е истина ако е изречен от този който твърдят , или може да е измислица ако не е изречен а е измишльотина на някой за да подсили думите си.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Tihomir on September 19, 2008, 19:22:20 PM
Ти се ядосваш за тези неща, а какво ще стане, когато въпросния човек каже знамение или чудо и то стане, и после каже "да идем след други богове"... Колко хора ще кажат "този човек е от Бога"?

Това е нещото, в което се спъват мнозина днес (ако и да не стават истински чудеса много пъти, но лъжливи, но аз говоря за истинските).
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Watchman on September 20, 2008, 15:00:50 PM
Quote from: silence
Е приятели, нека да погледнем Деяния на апостолите 15 гл. Там се обсъждаше въпроса дали да се обрязват езичниците. Според Уачман и byFaith апостол Яков се е изразил без увереност ,с несигурност, субективност и не е обучил сетивата си :

Деяния 15гл.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене удавено и кръв.


Как постъпи Яков ? Трябваше ли да каже нещо в стила на съвременните проповедници (които явно всеки ден си мухабетят с Бога) за да засили вярата в думите си:

"Братя Бог ми каза вчера "Якове не отегчавай тия между езичниците които се обръщат към мен"  ???

Какво се получава, според вашите думи Яков е слаб, неубедителен, и неуверен, само защото има смелостта да каже "аз съм на мнение", вместо да говори високопарни думи "Бог ми каза...." когато не е чул глас от Бог. Реално Бог явно наистина му е внушил какво да каже, но така Яков не извършва смъртния грях да цитира думи които Бог не му е казал, за да засили авторитета на думите си!


Поглеждайки Деяния виждаме как Яков заявява категорична позиция и отсъжда по въпроса който се дискутира, а не изразява мнение. Превода който цитираш напълно погрешно употребява думата "мнение", докато оригиналната дума означава - отсъждам, преценявам, съдя. Ето защо цялата концепция на изказването ти е базирана на една единствена дума при това погрешно преведена. Това, което текста наистина казва потвърждава увереността и категоричността с която говорят апостолите. Мненията нямат място в нещата касаещи Божието Слово и Истина. Те имат своето място когато избираме дали да вечеряме ястието гарнирано със салата или със картофено пюре.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: mak on September 20, 2008, 15:14:10 PM

Превода който цитираш е напълно сбъркал употребявайки думата мнение, докато оригиналната дума означава - отсъждам, преценявам, съдя. Ето защо цялата концепция на изказването ти е базирана на една единствена дума при това погрешно преведена.

Нека да видим как Цариградския и някои други преводи превеждат този текст:

BG - "Цариградска" - Д.А. 15:19

За това аз съдя да не отеготяваме тези от езичниците които се обръщат към Бога;


(KJV)  Wherefore my sentence* is, that we trouble not them, which from among the Gentiles are turned to God:

(LITV)  For this reason I judge not to trouble those from the nations turning to God,

(MKJV)  Therefore my judgment is that we do not trouble those who have turned to God from among the nations,

(YLT)  wherefore I judge: not to trouble those who from the nations do turn back to God,


*присъда

А за потвърждение на значението на оригиналната гръцка дума, може да се види в някой речник.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: small axe on September 20, 2008, 18:34:36 PM
така е , яков прецени и отсъди.
Това стори с вяра , изхождайки и от писаното в Писанията.
Именно това е властта на говорителя и неговата увереност , Писаното слово , ако изхожда от него , без да го изкривява , ще говори уверено и думите му ще имат тежест.

 Един проповедник не може да каже - Бог ми каза това и това  ( освен ако Бог не му го е казал наистина) , на базата на Божието слово и на вяра , човек може да стигне до - "Бог казва " и да цитира Словото , или " Божията воля е " и отново Словото.

В Писанията виждаме как Павел дава мнение - "Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е."

" Но по моето мнение по-блажена е ако си остане така; а мисля че и аз имам Дух Божий."

Павел е уверен в правотата на изказването си, но не казва непременно Бог ми казва , а в случая признава , че по този въпрос няма пряко откровение или заповед.
Но положението му в Христос , положение на верен , му дава увереност и разбира се и Писанията.

сега може би "мнение" и тука не преведена точно, и на гръцки е преценявам , отсъждам . Но така или иначе ,  Павел не каза " Бог ми каза" .( странно защо преводачите не превеждат винаги точно)

Ние можем да преценяваме на базата на Словото и на помазанието което сме приели.
 Бог ни говори най - често чрез Словото си и  не би говорил нещо различно от Писанията.

поздрави


Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Watchman on September 20, 2008, 21:33:58 PM
small axe, ето какво бях написал по-горе:

Quote from: Watchman
Мненията нямат място в нещата касаещи Божието Слово и Истина.

Апостол Павел нямаше нищо конкретно от Божието Слово по въпроса, нито имаше директна заповед от Господа, ето защо можеше да премине в областта на мнението. А когато нещата са изяснени от Писанията или има директно слово от Господа по даден въпрос, тогава няма място за мнения.

Аз исках да изясня този въпрос, защото имаше уклон в изказването на silence в посока на това, че едва ли не това Бог да говори на своите Си директно е нещо абсурдно. Писанията не подкрепят подобна позиция.

А по темата аз съм намерил следната закономерност: Колкото повече изследваш Писанията толкова повече те те насочват да слушаш Божия глас, колкото повече слушаш Божия глас, толкова повече Той те насочва да изследваш и пазиш Писанията.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: ученик on September 24, 2008, 12:00:47 PM
.......................
Аз исках да изясня този въпрос, защото имаше уклон в изказването на silence в посока на това, че едва ли не това Бог да говори на своите Си директно е нещо абсурдно. Писанията не подкрепят подобна позиция.

..............................

не съм обърнал сериозно внимание дали в написаното от silence е имало такъв уклон, но в някои от другите постинги виждам обратен и не по-малко погрешен според мен уклон, а именно, че едва ли не бог ни говорел почти денонощно.

това да заявиш "бог ми каза" е твърде голяма отговорност, за да използваме лекомислено такава фраза. още повече че думата "бог" не уточнява кой точно "бог" ни е "казал". да не забравяме, че в писанията се говори например и за "бога на този век (айон)" (2 кор. 4:4). той също е наречен "бог". а нашето собствено его, сърце и хрумвания също може повече или по-малко неусетно да станат един фалшив наш бог, който да си въобразим, че е истинският всевишен бог. моите впечатления са, че твърде много хора бъркат собствените си усещания и хрумвания с това че им говорел бог. дори и сравнително искрени (или искрено заблудени) хора едва ли не всяко свое хрумване по даден въпрос, за което хрумване не могат да си обяснят как точно се е появило в главата им, са склонни да приписват на това, че уж бог им говорел.

аз не отричам, че бог и днес може да говори и че наистина говори на определени хора и при определени обстоятелства, но тези случаи на реално говорене на бога на или чрез даден човек са твърде малък процент от всички случаи когато се претендира: "бог ми каза".
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: Watchman on September 27, 2008, 10:26:45 AM
Като се има предвид, че живеем във времената на Отстъплението е напълно реално фалшивите "чувания" на Бога да са повече от истинските. Ние обаче не говорим за това, кое се среща по-често и кое по-рядко, а какво е нормалното преживяване на Божия човек.

Исус слушаше от Отца всеки ден, и ни призова да следваме по Неговите стъпки.

Quote
Римл. 8:14  Понеже които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

Ежедневието на светиите се предполага да бъде водено от Святия Дух, което понякога включва Бог да каже нещо конкретно на праведния във връзка с конкретни неща (които не са въпрос на принципни положения утвърдени в Писанията) чрез Духа Си. В този случай човек може да сподели какво го е водил или му е казал Бог (ако въобще нещото е за споделяне). Това е различно от делото на пророка или пратеника, който е пратен от Бога със слово или послание, касаещо и други хора.

Тази тема обаче няма да се изясни като се говори колко опасно било да говори някой, че Бог му казал нещо, а ще се изясни чрез това християнина да се научи какво значи да бъде духовен, а не плътски или душевен човек. Защото плътския който си въобразява, че Бог му говори не е по-лош от плътския, който няма никакво намерение да слуша Божия глас било поради страх от грешка или от невежество. Ключовия момент е да не бъдем плътски, и това е което би дало решение на проблемите, които се повдигат в темата.
Title: Re: "Бог ми говори..." и "Бог ми каза..."
Post by: ученик on September 27, 2008, 14:09:04 PM
Quote
Ние обаче не говорим за това, кое се среща по-често и кое по-рядко, а какво е нормалното преживяване на Божия човек.

би ли ми обяснил кои са тези „ние“, които говорят за това, но не говорят за онова? защото виждам, че в темата има и други „ние“, които товорят както за това, така и за онова. говорят и за това, че в твърде много случаи „бог ми каза“ е лъжа или самолъжа на този, който употребява тази фраза -- особено онова, което следва тази фраза.

що се отнася до „нормалното преживяване на божия човек“, то тази фраза може и да изглежда много ясна на пръв поглед, но далеч не е такава – най-малкото защото прилагателното „нормално“ не ми е известно да се среща в писанията, нито си посочил какво ти самият разбираш под „нормално“.

Quote
Исус слушаше от Отца всеки ден, и ни призова да следваме по Неговите стъпки.

че господарят йешуа чуваше от отца всеки ден съм съгласен. ще се съглася и с това, че неговите ученици са призовани да следват неговите стъпки (според способностите, дадени им от бога). но твърдението, което прозира от горните думи, че да следваме неговите стъпки, включвало да чуваме гласа на отца „всеки“ ден и от там всеки ден да можем да казваме "бог ми каза", е меко казано, недоказано. освен, може би, ако под "глас на отца" не разбираме нещо твърде широко по смисъл.

Quote
Цитат
Римл. 8:14 Понеже които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

нека тогава да се опитаме да си изясним какво означава според писанията някой да е воден от божия дух -- за да не се окаже, че и на тази фраза приписваме значение, което тя може и да няма.

Quote
Ежедневието на светиите се предполага да бъде водено от Святия Дух, което понякога включва Бог да каже нещо конкретно на праведния във връзка с конкретни неща

тук в общи линии съм съгласен. но фактите говорят, че има твърде много хора, които претендират, че бог им казвал това или онова не само „понякога“, а едва ли не от сутринта до вечерта непрекъснато – хора, които на собствените си хрумвания приписват божествен произход и заблуждават не само себе си, но и други неукрепнали хора. освен това, думата „понякога“, която използваш (основателно) на това място, според мен противоречи на казаното от теб малко по-горе във връзка с това, че божият син чувал гласа на отца „всеки“ ден (т.е. не само понякога). така че трябва да изясниш дали „нормалното преживяване“ е да чуваш гласа на отца „всеки ден“ или е да го чуваш „понякога“.

Quote
плътският който си въобразява, че Бог му говори не е по-лош от плътския, който няма никакво намерение да слуша Божия глас било поради страх от грешка или от невежество

може и единият наистина да не е по-лош от другия, но „ние“ тук не говорим ли по-скоро за онези твърде „духовни“ християни, които си въобразяват, че бог им говорел и подвеждат неукрепнали души да им вярват без бог да им е казвал онова, което твърдят, че уж им бил казал?