Братско общение в тревожни времена
Дискусии върху Библейски и духовни въпроси => Християнски митове и легенди => Topic started by: Tihomir on April 24, 2011, 14:32:57 PM
-
В тази тема бих задал повече въпроси, отколкото бих дал отговори, тъй като въпросите са до голяма степен реторични:
1) Какво означава "християнски тон"? Каква е библейската дефиниция на "християнски тон" и кой пасаж дава тази дефиниция?
2) Как би се вписал "християнски тон" в писмена комуникация като форум? Как разбирате "тона" в библейските писания? Каква е интонацията там? Силно ли говорят? Слабо ли говорят?
3) Какво означава "приемлив тон" и каква е библейската дефиниция на "приемлив тон"?
С какъв "тон" говори Христос към учениците си? С какъв "тон" говори Христос на майка си? С какъв "тон" говори Христос на фарисеите? С какъв "тон" говорят пророците към царете? С какъв "тон" говори Бог на пророците във виденията, които имаха, след които трепереха и се разболяваха?
Къде Бог дава насоки за "необходимия християнски тон"?
Не е ли вече време да се излезе от хуманистичните терминологии и да се навлезе в библейската истина?
-
Малко по темата вече беше написано тук: http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=628.msg8551#msg8551 което всъщност е дало и повод за стартирането на настоящата тема.
-
И все пак не бива да забравяме, че за младенците трябва мляко, а не твърда храна.
1 Коринтяни 3 глава
1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
-
Николай, да не забравяме че темата е за "християнския тон". И като говорим за младенци - ти деца имаш ли? И ако имаш забелязал ли си че като се разлигавят и се въодушевят да говорят и да правят глупости се иска именно много по-строг тон за да се вразумят?
-
Някъде написах ли, че не съм съгласен с гореописаното от вас ?
-
Няма проблем да не си съгласен, стига да аргументираш добре несъгласието си. В случая аз ти отговарям, че дали някой е младенец или не това не ограничава употребата на различен "тон" според нуждата и случая.
-
Спомням си как наскоро стана спор в домашното ни общение относно тази част : "християнският тон". Понеже един брат ме репликира, че съм се скарал на тираджия, защото беше застрашил семейството ми, с обосновката : "А ти прости ли му?", аз отвърнах, че нещата не са на ниво прошка, а на ниво "изобличение", защото този човек е един убиец по пътя. И когато му отправих забележката (преди това спрях колата и изтичах към камиона му), той беше видимо закоравен, казвайки ми, че е бил пуснал мигач, а всъщност почти ме изтика в ламаринените ленти отстрани. Слава на Бога, нямаше пострадали, защото карам добре, но това, което направи този тираджия беше страшно опасно и ако беше някой друг можеше да завърши и зле за автомобила и хората в него.
И така, виждам колко много е навлезнал духа на хуманизма всред вярващите. Смятам, че ако в днешни дни сред нас се изправят някои от първите вярващи, то те ще получат доста реплики от сорта на : "Ти си огорчен."; "Недей да съдиш!"; "Имаш бунт към лидерството и не трябва да се противиш на църковната власт!"; "Писано е : - Бой се от Бога, царя почитай- недей да говориш такива неща за управляващите!" и подобни.
-
Владо, прав си за тираджийте. Няколко пъти съм виждал премазани коли от гумите на ремаркето в завой.В град и извън град.За хуманизма също съм съгласен.Днес християни се изживяват като божи кравички,погрешно разбирайки думите на Словото"доколкото зависи от вас,живейте в мир с всичките човеци".И "доколкото зависи" кореспондира с дълготърпението . Някои хора позволяват други хора да им се качват на главите,само и само да се запази разбирателството и добрия тон. А то не било разбирателство а вреден компромис. И не било добър тон а манипулация и Езавел примерно...
-
Искам да допълня ред - два с още нещо. Днес се счита за проява на арогантност ,ако си малко по - твърд в говора и писането си. Когато имаш възмущение и изкажеш истината в острота, често хората реагират глупаво - придават ти мотивировка, която хич и не си имал. Това е поради редица причини, но най - главната е че има дълбоко идолопоклонство в сърцата на хората (принципно - и вярващи и невярващи). Ако се справим с този проблем, то ние ще застанем на една добра основа - свобода от страх от човеци, правилно приемане на Божиите дарове чрез слугите Му, трезв и разумен живот. Защо казвам чеидолопоклонството е проблем в тази коментирана сфера? Защото именно то пречи на хората да имат ясно съзнание и разбиране за Бога. И когато има идол, подобие на мъж, жена, или нещо друго в сърцата, то и на Святият Дух работата е затруднена в показване на истината на въпросният човек.
И така, предлагам за размисъл тази част : - Твърдостта в писането и израза. Любовта на Бог ни задължава да имаме почит и уважение към братята - без съмнение, като част от тази любов е приемане на корекция и изобличение. Това, обаче е малко твърда храна.
-
Преди известно време, спорейки с една личност, аз използвах думата "блудница" като определение към друг човек. Спорещият с мен се възмути и ми каза, че съм обиждал жената. Естествено, аз казах, че имам причина да нарека така човека и че е добре той да се покае. След това аз заявих за други че са "лъжци и лъжепророци" (пророчествата им не се сбъднаха, лъжеха и извъртаха), а спорещият с мен отново се възмути от думите ми (пак ги нарече "обидни") и каза така : - Това, което правиш е много зло. Те никога не са те обидил, а ти ги обиждаш. Това не е добре. Вярващите толкова са свикнали с греха, с лигаво отношение към Бог и че "Той Е любов", че ако някой им кресне греха им право в лицето му отвръщат че няма любов, че е зъл, че обижда, че има огорчение. По - голяма глупост от това няма. Няма, защото това е наскърбление на Духа на Бог (когато се върши грях), пренебрегване на съвет за святост, глупава упоритост, гордост и покварен ум.
Време е хората на Бог да засветят като звезди на тъмното небе, да бъдат сол и светлина, град, що е поставен на високо. Разбирам все повече, че мнозина са тръгнали без поправление в широкият път, чийто край е погибел. Просто им харесва да стоят в заблуда и блянове.
-
Здравейте много ме вълнува тази тема понеже всеки ден има с кого да се скара човек а ние като християни трябва да даваме пример.Аз и съм отстъпвал и съм реагирал остро а след това съжалявам и не знам дали съм постъпил правилно.Много е известна фразата да се държим хрисимо.Какво означава това и как да бъдем праведни пред хората за да се поучат от действията ни и начина ни на говорене особено като сме ядосани.Мир и Благодат да ни даде Господ за разбиране.
-
Искам да изтъкна и другата страна на въпроса. Има хора, които имат за самоцел да бъдат груби и да изобличават. Това ги кара да бъдат различни и мъжествени. Наричат себе си радикални и консервативни, но всичко което правят е религиозен фанатизъм, добре познат ни от писанията в лицето на фарисеите. Правилният тон е породен от любов и само тя може да породи правилен тон. Святият Дух в нас ни води и ни дава тон и думи за определените ситуации. Понякога са остри, а понякога благи и спокойни. Много пъти дори се изненадваме от себе си. От дързостта или търпението, което излъчва държанието ни, но трябва да знаем, че нищо от това не е наша заслуга. Така че, мисля че всичко е повече от ясно. Няма "християнски тон" или поне той не е някаква константа. Той варира и бива воден от Духа, както целия живот на вярващия.
-
Това, което е важно според Писанията е В КАКЪВ ДУХ се правят нещата, а не С КАКЪВ ТОН. Понякога тона издава определен дух. Но правилния дух не е ограничен в хрисимия тон.