Братско общение в тревожни времена

Дискусии върху Библейски и духовни въпроси => Изследване на Библейски термини и думи => Topic started by: Watchman on July 05, 2015, 01:11:58 AM

Title: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on July 05, 2015, 01:11:58 AM
Какво представлява "духа" според Библията, включително Святият Дух, човешкия дух, други духове - въобще що за реалност е това, което Писанието нарича "дух"? Какво Писанието действително учи за духа, отвъд религиозните шаблони?

Тъй като считам тези въпроси за изключително важни и необходими с оглед на надвисналите над нас зли времена бих искал да ги повдигна на открита дискусия и съвместно изучаване. Дълбокото ми убеждение е, че ако успеем да достигнем съвместно до по-голяма яснота и дълбочина по въпросите касаещи духа въобще и Святият Дух в частност - това има потенциала да преобрази живота ни до неузнаваемост.

Ще помоля участниците да споделят мотивирано и обосновано своето разбиране до което са достигнали до момента, като е препоръчително да се избягват деноминационните клишета и шаблони, които са доказано безплодни и неадекватни да произведат победоносен и плодороден живот в ония, които ги държат.

Лично аз от много време размишлявам по тези въпроси и моето изследване и личен опит са ме довели до напипването на неща, които аз считам златна нишка, която крие в себе си огромен потенциал. Искрено се надявам, че тази дискусия ще предизвика моето разбиране и практика относно тези въпроси да се задълбочи и доразвие.

На първо място бих искал да обърна внимание на това, че в Библията думата за "дух", "дихание" и "вятър" е една и съща. Руах на еврейски и пнеума на гръцки. Лично аз считам, че това далеч не е случайно и тази връзка съдържа в себе си разкритие за същността на онова, което Писанието нарича "дух".

Според църковното клише "Святия Дух" е 3-тото лице на Бога, обаче това по никой начин не обяснява как така 3-тото лице е всъщност 7 Духа, а не един единствен Дух, според както е писано:

Откр. 4:5  И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.
Откр. 5:6  И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.


Още в този пасаж прави впечатление, че имаме идентичност между функцията на "светило" и "дух", а също така и на "око" и "дух".

С други думи "дух" не само е свързано с вятър и дихание, но също и с очи и светило. Това напълно отговаря на написаното в Притчи:

Пр. 20:27  Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

Тук духа ясно е дефиниран като светило. От друга страна е потвърдена и връзката между светило и око:

Лука 11:34  Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

С други думи може да се каже че имаме потвърждение от повече от 2 стиха за неразривната връзка между дух, око и светило.

Божият Син, който е закланото Агне от друга страна носи в себе си не две, а седем очи, които според свидетелството на Писанието са не един а седем Духа. При това тия седем са наречени "Божии Духове".

Кои точно са тези седем Духове става ясно от записаното в книгата на Исая, в един от най-фундаменталните пасажи пророкуващи за идването на Месията на Израел:

Ис. 11:1  И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод;
Ис. 11:2  И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;


Тук виждаме Божието Агне, което има седем Духа, които са седем очи:

1) Духът Господен
2) Дух на мъдрост
3) Дух на разум (разбиране)
4) Дух на съвет
5) Дух на сила
6) Дух на знание
7) Дух на страх от Господа

Тези седем очи са чрез които Христос вижда и това са единствените очи, които са способни да направят и нас самите да виждаме. Разбирането на този пасаж, както и същността на седемте Божии Духове може напълно да преобрази начина по който разбираме какво е "изпълване със Духа", тема която с право вълнува твърде много хора. То също така може и трябва да преобрази нашите представи за "водителство от Духа".

Мнозина си представят "водителството от Духа" като някакви команди, които човек приема свише спуснати във формата - прави това, не прави онова. Този формат единствено може да се оприличи на ярем в който нещастното магаре е впрегнато и бива насилвано да ходи в определен път. Бог обаче свидетелства, че Той ни най-малко не благоволи в подобен формат със следните думи:

Пс. 32:9  Не бивайте като кон или като магаре, Които нямат разум; За чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

Очевидно Бог предпочита да имаме разум, който да схваща и следва Неговите пътища с разбиране. Точно как Бог си представя водителството е изяснено именно със стиха предхождащ вече цитирания:

Пс. 32:8  Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе ще бъде окото Ми.


Тук отново се появява думата "око", което както вече беше изяснено се използва като образ на "духа". С други думи Бог казва - върху тебе ще бъде Духа Ми. Какво обаче прави този Дух, когато бъде върху нас?

- Ще те вразумя - удивителното в случая е че оригиналната еврейска дума използвана в този пасаж е думата за "интелект". С други думи Бог казва, че част от това да ни води чрез Духа си е да ни направи интелигентни. А това от своя страна означава да бъдем внимателни, съобразителни, да оглеждаме нещата от всички страни и да сме проницателни и способни да вникваме в същността на нещата.

- ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш - тук оригиналния текст дава картината на някой който изстрелва стрела право в целта. С други думи Бог казва, че ще ни изясни прицелната точка на пътя по който трябва да ходим. Има много християни, които имат желание "да бъдат святи", но те нямат никакво разбиране за Божиите цели, а без подобно разбиране думата "святост" губи своето оригинално съдържание. Именно поради това имаме толкова много църковен фолклор относно това какво означава човек да бъде "свят". От друга страна апостол Павел не само разбираше важността на прицелната точка, но също и учеше младите християни на това:

2Тим. 3:10  А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,

Това ни дава да видим още една от най-важните характеристики на изпълването с Духа, а именно да бъдем фокусирани на прицелната точка от Бога. И както окото се взира в целта на хоризонта и подбужда духа на човека да мобилизира всичките сили на ума и тялото за достигане на целта, така когато човек се предава непрестанно на изпълнение на Божиите цели отваря себе си за изпълване с Божия Дух.

Ще те съветвам - тук можем да си припомни, че един от седемте Божии Духове е Дух на съвет. Ако разсъдим какво означава думата "съвет" ще видим, че тя говори за взаимно обсъждане, а не за издаване на безапелативни команди. Това показва, че отношението на Бог към Неговите хора е като към партньори, а не като към безволеви роби. Затова и Исус каза на учениците си, че не ги нарича вече слуги, а приятели, защото слугата не знае какво господаря му върши, но с приятелите си Той обсъжда ония неща, които иска да бъдат сторени. По същия начин Бог отиде при Своя приятел Авраам за да обсъди ситуацията със Содом и Гомор, и Авраам имаше какво да каже и предложи на Бога в тази ситуация. Това не означава, че Бог не може да ни заповяда, когато това е нужно, но също така разкрива как Бог избира също да ни води чрез Своя съвет, като предлага на обсъждане определени въпроси, което има за цел нашето съзнателно участие в процеса на взимане на решения. Това е един от начините по който Бог изгражда в нас Своя образ, като чрез Своя Дух на съвет - Той ни учи да разсъждаваме така както Той разсъждава и да мислим така както Той мисли.

Ето защо когато Писанието казва:

Пр. 3:21 Пази здравомислие и разсъдителност,

то ни призовава да се научим да разсъждаваме не чрез плътски напъни, но да издигаме своите разсъждения към Бога и да търсим Неговия съвет.

От горе изложеното надявам се ще съумеете да видите, че водителството с Духа и изпълването с Духа не само не са нещо мистично, което да подтиска разума и да възбужда емоциите, а по-скоро това е един процес в който човешкия разум, интелект, целенасоченост и разсъдливост са неразривно преплетени. Тук обаче е важно да се изясни, че начина по който функционира Божия Дух е много различен от интелектуалните похвати на този свят, където човек издига ума си в статута на божество, което трябва да завладее и подчини Вселената. Бог се е погрижил да балансира мъдростта, знанието и интелекта със нещо, което света няма и което не познава, а това е страха от Господа. Именно за това седмия и последния от Божиите Духове е не какво да е друго, а Страха от Господа.

–––––––
С горните изследвания и разсъждения направих въведение в темата за "духа", като се надявам това да предизвика определени дискусии, които да доведат до изследването на многото други аспекти на тези въпроси.

Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Emma on August 09, 2015, 13:25:11 PM
Страхотна тема!

Много ми се иска да се развие още...
В тази връзка и с оглед на гореописаното, бих искала да попитам, как се свързва всичко това с помазанието?
Разбира се, всички знаем какво са ни учили и какво сме възприели от "ходенето ни по църквите", но аз искам истината да разбера и знам, че мястото да попитам е точно тук!

Два пасажа от Писанията в Стария и Нов завет.
Какво ни казва авторът на едното и на другото?

Исая 10:27
И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието 'ти'.


1 Йоаново 2:27
а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило 'да правите'.

.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on August 09, 2015, 18:25:58 PM
Помазването с масло в Писанието се е правило когато е бил избиран цар или някой друг човек или вещ с цел белязване на тяхното избиране. В този смисъл помазанието е свидетелство за Божието благоволение и избор, а няма онова мистическо значение, което му се предава от харизматичните среди. При тях се стига до такива абсурди, че използват изрази от рода на "тази чистачка има помазание да чисти", или този имал "бизнес помазание", или "пасторско помазание" и прочие абсурдни неща.

Ако разбираме помазанието като "избиране" и "благоволение" - тогава нещата и текстовете свързани с това стават много по ясни, смислени и разбираеми.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: zdravko on September 07, 2015, 20:57:37 PM
 Watchman,
Все пак Духът е един, защото е писано: "Идете и ги кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух".  Следователно не са седем, а е един. Според мене, в случая има седем духа, защото книгата Откровение е изградена от символи, които по природа са по-лесни за запомняне и възприемане. Все пак никъде другаде не се говори за седем духа. А в Исая не са седем, а са седем характеристики на Господния Дух, който е Святият Дух.

Истината е, че в духовния свят освен Святия Дух има и други духове, които Библията нарича ангели. Също има демони, които са нечисти духове. Въпреки това ангелите имат тела описани и са подобни на нашите тела. Демоните в някакъв  особен смисъл също имат форма(едни от тях приличали на жаби), явно нямат тяло, понеже все искат да се населят в някого - било човек, било поне звяр. Само за Святия Дух нямаме никакво описание на форма. Той е сравняван със светило, гълъб, помазание, огън - но той определено не е просто огън, защото той е създателят на огъня.

Святият Дух е Бог самият.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Tihomir on September 07, 2015, 22:18:54 PM
Те и ангелите са духове, обаче не пише, че имат функцията на 7-те духа, които са пред Божия престол. Те са специфични духове. Както има и ангели, които са с различна служба — едни са по-близо до Бога от други, така и са тези 7 духа.

Ти много си се вплел в "символите". Забележи, че в цялата Библия няма НИТО ЕДИН случай, където се споменава думата "символ", нито "символика". Защо? Защото нещата са си точно така, както си ги пише. В Откровение всичко си е така, както е писано, стига човек да познава пророците и да види какво има пред Божия престол, какво се случва сред духовете и какво отражение има това на земята.

Святият Дух не е самият Бог, а е един от боговете (3 богове, затова на иврит пише "елохим", богове, а не "ел", бог). Ако беше самият Бог (отец), тогава нямаше да четем за един вид обръщение към Бога и поклонение към Бога, но нито веднъж няма да намерим за поклонение към Святия Дух (което в наши дни се пее и възпява дори).
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: zdravko on September 08, 2015, 18:26:29 PM
Те и ангелите са духове, обаче не пише, че имат функцията на 7-те духа, които са пред Божия престол. Те са специфични духове. Както има и ангели, които са с различна служба — едни са по-близо до Бога от други, така и са тези 7 духа.

Подобно тълкуване има не един проблем. В началото на Откровение се казва:

 "4. Йоан до седемте асамблеи, които са в Азия: Благодат вам и мир от онзи който е, и който е бил, и който идва, и от седемте духове които са пред неговия престол,   5. и от Исус Помазания, който е верният свидетел, първородният от мъртвите, и началникът над царете на земята. На този, който ни е възлюбил, и умил ни е от греховете ни с кръвта си, и който ни е направил царе и свещеници на Бога и своя Баща, на него да бъде слава и държава във веки веков. Амин. "

Тук седемте духа са сложени наравно с Бога Баща и с Исус Сина. Но от цялото писание знаем, че Святия Дух е един - за него никога не се говори в мн. ч., освен в Откровение.

Ти много си се вплел в "символите". Забележи, че в цялата Библия няма НИТО ЕДИН случай, където се споменава думата "символ", нито "символика". Защо? Защото нещата са си точно така, както си ги пише. В Откровение всичко си е така, както е писано, стига човек да познава пророците и да види какво има пред Божия престол, какво се случва сред духовете и какво отражение има това на земята.

 А че Откровение е книга със духовни символи може да се види в:

Откровение 11:8 "И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и техният Господар биде разпънат."

 Също така църквите не са седем, а много повече, но в Откровение са седем. Ангелите не са седем, но в Откровение са седем. Има седем звезди в десницата си, а те са много повече.

Така че символ за мене не означава, че не е истина, която ще се изпълни, а картина на истината, която ще се изпълни. Същото е символът агне - Исус не е агне, което блее и пасе по някаква небесна поляна, но е самият Бог. Картината е за да ни помогне да разберем неговата роля, да се жертва вместо нас, за нашите грехове.

Има и много други символи или картини. Но да не пиша чаршафи...



Святият Дух не е самият Бог, а е един от боговете (3 богове, затова на иврит пише "елохим", богове, а не "ел", бог). Ако беше самият Бог (отец), тогава нямаше да четем за един вид обръщение към Бога и поклонение към Бога, но нито веднъж няма да намерим за поклонение към Святия Дух (което в наши дни се пее и възпява дори).
Е, хайде сега, Новия Завет е ясен  - Бог е един. Това е като "две и две" на духовния живот и учение.

"Ти вярваш, че Бог е един и добре правиш..." /Посланието на Яков

А че е самият Бог се разбира от това че има едно име с Бащата и  Сина - края на Матей.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Tihomir on September 08, 2015, 19:21:56 PM
Пак "тълкувания" търсиш.

Пише ясно, обаче вече разбирам, че ти от ясно написано не приемаш, но пак да кажа:
13. А кому от ангелите е рекъл някога: - "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие"? 14. Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

Бог отец също е дух, но има и Святи Дух.

Ако нещата продължават така, няма как да стигнем до единодушие ако няма една основа на която да се стъпи. Основата, на която аз стъпвам е това, което пише. До момента виждам, че ти имаш доста по-различна основа и тя е базирана на някакви "тълкувания" от хора, които имаш за авторитети... и ако ти кажа "писано е", ти може би ще ми отговориш "обаче еди кой си е писал друго".
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Tihomir on September 09, 2015, 00:18:22 AM
А че Откровение е книга със духовни символи може да се види в:

Откровение 11:8 "И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и техният Господар биде разпънат."

 Също така църквите не са седем, а много повече, но в Откровение са седем. Ангелите не са седем, но в Откровение са седем. Има седем звезди в десницата си, а те са много повече.

Така че символ за мене не означава, че не е истина, която ще се изпълни, а картина на истината, която ще се изпълни. Същото е символът агне - Исус не е агне, което блее и пасе по някаква небесна поляна, но е самият Бог. Картината е за да ни помогне да разберем неговата роля, да се жертва вместо нас, за нашите грехове.

Има и много други символи или картини. Но да не пиша чаршафи...
Труповете на убитите ще лежат точно както си пише. Ще са умрели хора. Ти обаче знаеш ли кой е големият град? Какво характеризират тези 2 имена? И защо като пише "духовно се нарича" всъщност говори за истински реален град, обаче за теб всяко "духовно" нещо не се вижда и не се пипа, и всяко нещо, което не искаш да разбереш било "символично" (разбирай - фалшименто, приказка, измислица, алегория).

Ти знаеш ли как нещата при духовете и в света, който виждаме са свързани и не стават нещата независимо? Знаеш ли, че много неща в Писанията са имали няколко имена? Примерно големият град има няколко имена. Яков имаше няколко имена. Авраам имаше няколко имена. Всяко от тези неща си има смисъл и даването на име е много ключово нещо за събитията, свързани с дадения обект, на който се дава новото име.

Ето защо тук не се говори просто за "символика", а за нещо много реално. Ако познаваше Писанията щеше да знаеш точно какво става в Откровение, обаче когато не познаваш Писанията и какво говорят пророците за тези дни, базирано само на Откровение си оставаш с неразбрани пасажи и единственото, което са те научили е да ги зачеркнеш... така де, да ги обявиш за "символика" и дай ще търсим друго значение в тях, защото не познаваме Писанията и това не го разбираме.

Ти знаеш ли какво е "символизмът" и как е възникнал и СРЕЩУ какво се е борил? Борил се е срещу реализма. Затова вземи и се вгледай в речника си и виж значението на думите, които използваш, защото говориш с терминология, която не разбираш, но си бил научен на нея без да си задавал въпроси и без да си изпитвал, както е заповядано.

Затова има толкова много глупости изречени за Откровение и за много от посланията на пратениците, защото тези текстове са написани до човеци, които са били обучени в Писанията и имат тази основа. И още нещо, тези текстове са дадени на човеци, които са евреи и са били обучени в Писанията и се предполага, че четящите и разбиращите ще знаят за какво се говори, свързвайки това, което има в Писанията с потвърждението на посланията на пратениците.

Църквите, за които говори не пише, че са "всички църкви на земята". Говори се за точно определени градове и точно определени групи от вярващи, случващи им се точно определени събития. Измислиците със символиката са довели до там нещата, че считат тези църкви за някакви метафорични изрази. Тези събрания там са били конкретни 7 събрания и се пращат посланията до служебните духове, посланниците. Тези същите посланници говорят в цялата библия 1 към 1 с това, което Бог е казал и често звучат като самия Бог, но реално те предават послание, което не е променено.



Quote
Святият Дух не е самият Бог, а е един от боговете (3 богове, затова на иврит пише "елохим", богове, а не "ел", бог). Ако беше самият Бог (отец), тогава нямаше да четем за един вид обръщение към Бога и поклонение към Бога, но нито веднъж няма да намерим за поклонение към Святия Дух (което в наши дни се пее и възпява дори).
Е, хайде сега, Новия Завет е ясен  - Бог е един. Това е като "две и две" на духовния живот и учение.

"Ти вярваш, че Бог е един и добре правиш..." /Посланието на Яков

А че е самият Бог се разбира от това че има едно име с Бащата и  Сина - края на Матей.
Ти не познаваш Писанията, защото ако ги познаваше, нямаше да говориш такива прибързани неща. Ако Бог е един и няма значение кое как е, тогава как така хулата против Сина се прощава, а против Духа — не?

Тези послания, които неправилно някой е нарекъл "нов завет" (защото новият договор го пише в част от книгата на пророк Еремия, а не в 200 страници, които са послания на пратениците), не дават нищо ново, но потвърждават това, което Писанията казват. Беряните (които си цитирал в подписа си, обаче никога не си разбрал) можеха да проверят дали всичко, което Павел казва е в Писанията и наистина го откриваха. Ти можеш ли да откриеш всяко твърдение на Павел в Писанията? Най-вероятно не можеш, защото гледам, че си в позицията на човек, за когото "бог" се променил "в новия завет", а едно време бил друг.

Ако Бог е бил елохим, както свидетелстват Писанията, тогава защо евреите посланници ще пишат нещо различно?

В момента ти вярваш в друг бог, но със същото име, точно както евреите нарекоха телето в пустинята "Елохим", като казаха, визирайки телето: "Утре ще бъде празник на Елохим (Господу)". И ядяха, пиеха, станаха да играят и славеха Елохим, докато Моисей беше на планината и общуваше с истинския Елохим. Повярвай ми, тези хвалещи Елохим имаха същата увереност като днешните религиозни християни, че служеха на истинския Елохим.

Сега можеш ли да разбереш защо в деня на съда ще има "Аз НИКОГА не съм ви познавал?". Страшно нещо е това, затова се вземи в ръце докато е време.





Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on September 09, 2015, 10:46:32 AM
Що се отнася до това дали Духа е един и Бог е един е важно да се разбира смисъла на еврейската дума "ехад", която означава единен.

Същата дума е използвана за мъжа и жената, които стават "една(ехад) плът". Ясно е че в семейството и мъжа продължава да има отделно тяло и жената също, но техните тела са "една плът", което очевидно не означава едно единствено тяло във физическия смисъл, а единна, съединена плът, съединено тяло.

По същия начин Божият Дух е един, но същевременно това е съединението на седем Божии духове. Така и самия Бог е един, бидейки съединен от Бащата, Сина и Духа на святост.

Може би тук е мястото да обърна внимание, че израза "Святия Дух" е формиран под влиянието на гръцкия език, а оригиналния еврейски израз е "Дух на святост", което по-правилно преведено е "Дух на отделяне". В посланието към Римляните 1:4 , апостол Павел дори използва еврейския израз "Дух на святост" ако и да пише на гръцки език.

Тази подробност е много значима, защото ако се каже "Святия Дух" - това подразбира, че самия Дух е свят, което не е нещо невярно, но се губи по-важния смисъл на израза, а именно това, че Божият Дух е Дух на отделяне, което ще рече че ако човек не разбира разликите между Божиите пътища и царство от една страна и светската и религиозна система от друга, той  продължава да бъде съединен със света и неговия вървеж. А това означава със сигурност едно нещо, а то е че такъв човек е лишен от Святия Дух, или по-точно казано е лишен от Духа на отделяне. Защото ако не беше отделен от него, не би стоял свързан с нечистотата на този свят и неговата религиозна, научна, образователна, икономическа и политическа система.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on October 31, 2023, 19:55:43 PM
Quote
Тук виждаме Божието Агне, което има седем Духа, които са седем очи:
1) Духът Господен
2) Дух на мъдрост
3) Дух на разум (разбиране)
4) Дух на съвет
5) Дух на сила
6) Дух на знание
7) Дух на страх от Господа
Тези седем очи са чрез които Христос вижда и това са единствените очи, които са способни да направят и нас самите да виждаме. Разбирането на този пасаж, както и същността на седемте Божии Духове може напълно да преобрази начина по който разбираме какво е "изпълване със Духа", тема която с право вълнува твърде много хора. То също така може и трябва да преобрази нашите представи за "водителство от Духа".

"Изпълване с Духа", значил ли, че седемте Духа работят едновременно и с еднакво проявление, за да е човек движен или воден напълно от Божия Дух? Т.е. да ходиш изцяло по дух не по плът. Как Бог дава от Духовете, според колкото сме искали от Него ние или според колкото Той е преценил за дадена цел? Нали те всички взети заедно са един Дух - Духът на Святост, както по-надолу в темата е обяснено:

Quote
По същия начин Божият Дух е един, но същевременно това е съединението на седем Божии духове. Така и самия Бог е един, бидейки съединен от Бащата, Сина и Духа на святост.

Питам, защото до сега съм приемала, че подобно пълно присъствие или "изпълване с Духа", се случва само върху избрани от Бог служители - пророци примерно, какъвто беше Исая. Да приемем ли още, че според:

Яков 1:5
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

означава точно Дух на мъдрост да ни изпълни и работи в нас, макар да присъстват и останалите? Или и останалите Духове се проявяват в различна степен, но водеща е мъдростта? Като го задавам този въпрос частично си отговарям - идва мъдрост, но са ти нужни и разбиране, също знание, за да знаеш как да се служи с нея. Което далеч не изчерпва темата.   

Друго място, за което се сещам, че разглежда мъдрост, благоразумие, съвет, здравомислие, е Притчи 8 глава. Може ли да направим паралел с Исая 11:1-2 и това да даде повече яснота как точно работят Божиите Духове? Като самата глава завършва с:

Притчи 8
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

което, ми показва какъв е следствието от водителството от Духа, проявен чрез седемте Духа. Ако правилно съм разсъждавала.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on December 13, 2023, 00:45:16 AM
Quote
"Изпълване с Духа", значил ли, че седемте Духа работят едновременно и с еднакво проявление, за да е човек движен или воден напълно от Божия Дух? Т.е. да ходиш изцяло по дух не по плът. Как Бог дава от Духовете, според колкото сме искали от Него ние или според колкото Той е преценил за дадена цел?

Темата за "духа" е много дълбока и за нея няма много разбиране сред християнските среди. Под "изпълване с Духа" се разбира предимно изпълване с някакво особено чувство. И това е защото не се разбира "какво е дух". Аз лично не съм виждал сериозно (или въобще някакво) изследване на тази тема, и аз самия частично виждам и напипвам някои много важни неща, които ми е трудно съвсем да дефинирам и изкристализирам.

Но ето какво намирам. Библейската дума за дух (руах) освен дух, означава и дихание и вятър. Какво е диханието и какво вятъра?

Ние ползваме например израза "вятъра на промяната". Или "вятър го вее на бял кон". Това какво означава? Означава, че някакъв принцип е бил приложен. Например казваме - "някой каза еди какво си, и още неща в този дух". Какво ще рече "в този дух"? Ще рече още неща следващи същия модел, същия принцип като споменатото нещо.

Т.е водещите принципи са нещата на духа. Което означава, че ако някой схване и ходи в принципите на Божието Слово, то такъв човек ходи в и се изпълва с Божия Дух.

А принципите на Божието Слово се разделят на 7 основни направления:

- Духът Господен  се изразява в принципа на това че Бог господства и владее над всичко.
- Духът на мъдрост се изразява в принципа на избирането на пътищата на мъдростта пред пътищата на глупостта и безумието.
- Духът на разум се изразява в принципите определящи здравия разум, здравомислието, разсъдливостта и благоразумието.
- Духът на съвет се изразява в принципите на предвидливост и планиране на бъдещите стъпки.
- Духът на сила  се изразява в принципите на превъзходството на Божията сила и могъщи дела над тези на врага и над естествените сили в Творението.
- Духът на знание се изразява в принципите на търсене и придобиване на знание, което обаче само по себе си може да бъде опасно и дори гибелно нещо, ако не бъде балансирано и обуздавано от:
- Духът на страх от Господа, който се изразява в принципа на това, че Бог стои над всяка мъдрост, всяко знание, всяка сила и всеки разум и че в крайна сметка Бог ще доведе всичко на съд.

Да се научим да разбираме и живеем според тези принципи означава да ходим в Духа на святост (Святия Дух), защото те ни правят да се отделяме от тъмнината и мрака, които са в този свят и ни правят да ходим в Божията светлина. Всички тези принципи са като един "свят вятър" който ни подема и ни изпраща напред в познаването на Бога и вършенето на Божиите дела. Когато тези принципи се превърнат в дълбоки убеждения и твърда увереност на вярата в нас, то ние започваме да живеем по дух а не по плът. Тези принципи укрепват нашия дух и го правят да овладява и обуздава нашата плът, която винаги ни дърпа назад към принципите на тъмнината и греха, които ни поставят под властта на сатана. Но сега ходейки в Духа ние сме преселени от царството на тъмнината в Царството на Божия възлюбен Син и сме преминали от властта на Сатана към Бога. (Кол. 1:13).

Ако обаче допуснем в нашето мислене, в нашите мотиви други принципи, такива от тъмнината и от вървежа на този свят, то това ни отваря за действието на демонични духове, които получават достъп да вършат своето разрушително дело в нашия живот. И не просто на демонични духове, но ние сами поставяме себе си в територията на властта и влиянието на началствата и властите на тъмнината в небесни места, които придобиват право да предявяват претенции против нас пред  Божия съд.

Всички тези и много други неща ние трябва да усвоим и да се научим да ходим в тях, но врага, който е успял да ни фрагментира и атомизира като християни, ни дърпа постоянно назад, защото тези неща не е възможно да се придобият индивидуално, но е нужна средата на Христово тяло, без което всички тези прекрасни неща на Царството ще останат само един мираж и няма да могат да бъдат реализирани в реалния живот.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on January 13, 2024, 19:51:10 PM
Quote
Под "изпълване с Духа" се разбира предимно изпълване с някакво особено чувство. И това е защото не се разбира "какво е дух".

Така е, масово се насърчава гонене на плътското из повечето събрания (или поне в повечето такива). На присъствието на Духа, на изпълването с Него, се гледа като на съчетание от физическо и емоционално усещане. За степента на „помазание и присъствие на Духа“, се съди по интензивността и честотата на физически проявления. Така, вместо да се развива духовния човек, се гони и стимулира плътта.
Чувала съм абсурдни твърдения, че ако не усещаш това или онова, нямаш Духа, ако не потръпваш и потрепваш, не настръхваш, не усещаш тежест тук-там и прочие типично физически прояви, значи не си духовен. Без да има потвърждение в Писанието, че ние ще имаме някакви усещания с появата на Святия Дух в нас. Чисто и просто, няма такъв акцент в Писанието. Дори напротив, подобни чувства биха могли да минат повече за демонични прояви. И стигаме до един неосъзнат, според мен, от повечето християни проблем – не разбират на какъв дух са. Не се осъзнава с какво са пълни сърцата им, какви растения има там, какво семе е посято и поникнало – жито или плевел? Длъжни сме постоянно да изпитваме себе си, за да не се заблудим и да не изпаднем под осъждение.
Ще използвам казаното от Исус в Матей 15 глава. Там, имаше спор между Него, фарисеите и книжниците, относно спазването на техните предания и човешки заповеди. Споменавам пасажа, защото е подходяща илюстрация за това, как човешки предания и разбирания са довели немалко християни до криви разбирания, каквото е примерно изпълването с Духа.

Матей 15:7-20

7 Лицемери! добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".
10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.


Quote
Всички тези и много други неща ние трябва да усвоим и да се научим да ходим в тях, но врага, който е успял да ни фрагментира и атомизира като християни, ни дърпа постоянно назад, защото тези неща не е възможно да се придобият индивидуално, но е нужна средата на Христово тяло, без което всички тези прекрасни неща на Царството ще останат само един мираж и няма да могат да бъдат реализирани в реалния живот.


Затова и духовете на заблуда имат огромен урожай. В днешно време, християните сме разпилени и разединени като общност. Това е диагноза и червена светлина, показва ни колко е болно тялото, защото не сме единни, не си служим един на друг, всеки ходи според каквито са му разбиранията. Ако сме части един на друг и образуваме един жив организъм или тялото с глава Исус, то би следвало да присъства и Духа на това тяло, нали?

2 Коринтяни 3:17
А Господ е Духът, а където е Господният Дух, там е свобода.

Там е свободата се казва, дали я виждаме някъде? Все едно Духът не присъства, сякаш е "вдигнат" някъде, а лъжеученията буквално маршируват и помитат християните.
С присъствието на Духа ще има здраво, силно тяло с ред и дисциплина в него, ще е видим и плода Му, описан в:

Галатяни 5:22-25
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.
25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.


В момента не се вижда подобно нещо, няма мощното Му проявление сред християните. Ако греша, поправете ме.
Мълчи ли Бог, днес, или просто ни не Го чуваме? А може би ни сърбят ушите и от натрупаната мръсотия слухът ни е увреден? Къде са пророците и ходатаите, къде са онези помазани Негови слуги, за които да е видно, да е засвидетелствано, че Духът на святост работи в тях и чрез тях? Дали не сме се докарали до там, както и в Еремия Бог обвини Израел:

Еремия 22: 29-30


29 Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.
30 И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.

Ако мислехме като Него, гледайки апатичното, отдадено в по-голямата си част на идолопоклонство тяло, дали нямаше да стигнем до нещо подобно като извод? Ще си позволя да го повторя с мои думи и моля вас и Бог, да ми простите тази волност: „Като потърсих някой, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради останалите, за да не разоря, не намерих“. Това, мен лично ме кара да изпитам дълбок срам. Съвременните разбирания в християнските среди най-общо се свеждат до идеята, че ние нищо не предприемаме или правим, защото не зависело нищо от нас и Бог движи всичко според волята Си. Абсолютна ерес и лъжа! Което е довело до едно отпуснато, безполезно и атрофирало тяло, което в летаргията на разпада си чака Исус да дойде на бял кон.

Малко ще се отклоня от темата, защото искам да споделя нещо, което ме е карало да се замислям и до скоро нямах ясен отговор. Отнася се до един стих от 1 Царе 10:9, който в контекста на коментираното тук, започва да ми се изяснява. Пасажът в 10 глава разказва за помазването на Саул за цар от пророк Самуил. Знаем от Словото, че самият акт на помазване по онова време, е било ритуал извършаван както за свещеници и пророци, така и за царе. С който се означаваше изливането на даровете на Божия дух върху такъв човек, за да го подготви за управлението на службата му. В стихът се казва:

1 Царе 10:9

И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце..

Не ми е било ясно, как така, обръщайки се да си ходи, Саул получава ново сърце от Бог, защото го възприемах твърде буквално. Но, в светлината на темата, ми се показва вече нещо много различно. При Саул стана така, че когато той си тръгна от Самуил, Бог обърна сърцето и ума му, насочи го твърдо към работата, която се очакваше от него като цар. А всички знамения, за които Самуил му говори, се сбъднаха в онзи ден. С други думи, разбирам, че там, където Бог наистина присъства, работата на Святия Дух започва именно от сърцето. И когато ние биваме назначени за определена работа или цел, както Саул (независимо, че той самия се провали накрая), ще получим всичко необходимо за такова служение. А, ако слушаме и следваме напътствията Му, няма да се провалим, ставаме тарани (стеноломи), мощни инструменти в ръцете на Бога срещу сатана. Чрез Духа ще бъдем не само призовани, но и подготвени, обучени, изпитани, променени и най-важното - изявени.

Стигам до нещо интересно за себе си. Ако разгледаме сърцето като акцент в този стих, в речника, думата за сърце е:
 
labe
примитивен корен за сърцето или вътрешния човек
идва от
lay-bawb'
означаващ да бъдеш кух.

Сърцето, като вътрешен орган е кух, но същевременно е предназначено да изпомпва кръвта из цялото тяло. В този смисъл и духовното сърце е кухо, и има за цел да държи нещо в себе си, което разпределя в останалите части на човека. Т.е., докато не станем абсолютно кухи и не оставим Бог чрез Духа на святост да ни обработи, като ни напълни и потече през нас, ние си оставаме изцяло в плътта. Което означава, празни съдове, наредени по прашните полици на някой стар изтърбушен шкаф (разбирайте събрание от ционистки тип). И Сам Бог ни увещава, че Неговите думи са животворни и ако изпълват сърцата ни, този живот ще се разпространи от вътрешния човек до всички кътчета на съществото ни. Потичайки през сърцето, Дъхът ни променя до степен, че започваме да функционираме като описаното в Притчи 2 глава – няма да я цитирам, за да не е дълъг поста.  И поне за мен, тази глава е отлична илюстрация на обяснените от теб принципи на Божието слово и ходенето в Духа.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Mazzarot on January 15, 2024, 18:35:20 PM
Здравейте!
Темата е много сериозна, затова преди да продължим ще е добре да си оправим семантиката, тоест ще трябва да се разберем кой какво значение влага зад определена дума. Ще трябва и да поясняваме когато използваме думи с няколко значения. Например "дух", както е отбелязал брата по-горе веднъж е принцип, веднъж е безтелесно, свръхестествено (за хората) същество. Ще трябва и да внимаваме в контекста, за да разбираме в Писанията кога, кое от значенията се има предвид. Лично аз например, смятам че мъдрост, разум, съвет, сила, знание и страх от Господа са един вид качества на Духът Господен, и със самото Му идване да почива върху някого, понеже носи в/със Себе си тези качества, Той обогатява човек в тези направления. Тоест, че това не са същества, а принципи, и не са едно и също със седемте духа, които стоят пред престола - ако съм прав, това са шест качества на един Дух. За седемте духа, и аз не знам какво да мисля - никога не съм размишлявал върху това, но е факт, че в Откровение са приравнени с Отец и Сина, защото от тях идва благодат както и от Отец и Сина. Моля ви, нека изоставим острия тон, и заедно да размишляваме, докато достигнем единство на вярата. Никой от нас не е с някакво неоспоримо откровение, за да хока останалите - всички сме търсачи на истината, и е по-добре да си помагаме да стигнем до нея.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on January 16, 2024, 20:10:19 PM
Макар да няма ясно обяснение в Писанията, каква е идентичността на тези седем Духа, може да се отнасят до различните дейности или работата на Святия Дух.
Ако потърсим препратки в Словото, освен в Притчи, в книгата на Исая също откриваме:

Исая 11:2
И Духът на Господа ще почива върху него - Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и сила, Дух на знание и страх от Господа.

Тук, са описани седем различни аспекта от служението на Святия Дух, според мен. Стигам до извода, че седемте Духа са това, което се използва за да се опише кой е Духа на Господ, характерът и работата Му. И така погледнато, ми изглеждат като различни допълващи се един друг аспекти, с които се изгражда разбирането ни за Него. Тези седем Духа или атрибута, работят заедно, за да се формира представата ни за това, кой е Святия дух.
Може и да не е съвсем правилно мнението ми, но за момента до това стигам.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on January 16, 2024, 21:29:27 PM
Да, ама Писанието не говори за седемте аспект на единия Божий Дух, а говори за "седемте Божии Духове". И Агнето в Откровение има седем очи, а не едно око със седем аспекта в него.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on January 16, 2024, 21:51:58 PM
Добре де, като не е удачно, замени го с вид, характерност, черта, облик, физиономия. Те са синоними на аспект. Имах предвид, че за мен, 7 Духа са характеристики или чертите на Святия Дух. Тогава, Агнето има седем очи със седемте облика на Духа.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on January 16, 2024, 23:07:52 PM
Там е работата, че Писанието не говори за седем аспекта, вид, характерност, черта, облик, физиономия на ЕДИН дух,  а за седем отделни духа. Т.е имаме 7 броя духове, както и 7 броя очи на Агнето.

Аз предпочитам да приемам Писанието такова каквото е, а не да го пресявам през призмата на църковните доктринални традиции и модели на мислене. Целия проблем идва от доктрината за Троицата, каквато няма в Писанието. Първо че самата дума "троица" е в женски род, а за Бог се говори само и единствено в мъжки род в Писанието. Второ няма такава дума в Библията, тя е измислена и добавена от човеци. Ние трябва да се изчистим от тези наслагвания и инерция ако искаме да видим това, което Писанието наистина учи.

И така ако Словото казва седем духа, аз не сядам да умувам, ама как така седем, като ние сме приели, че е само един? И от там почват едни умувания, че не били седем броя духове, а били седем аспекта на един дух. С този подход може да се изврати абсолютно всеки библейски пасаж. Т.е не е това, което пише ами е нещо различно, защото няма как да пише нещо, което не е съобразено с нашата църковна индоктринация.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on January 17, 2024, 10:00:29 AM
Щом мисля доктринално, ето, сега е момента да разбера този въпрос според истината, нали? Отдавна се старая да не пресявам през доктрини разбиранията си. Не е лесно да се скъса с прихванатите схеми, да, но аз поне не спирам да търся истината и да мисля. В случая, гледам основно Словото и питам, когато нещо не ми е ясно или ми убягва.
Та, да приемем казаното от теб, че Писанието говори за седем отделни Духа, които не са едно и също със Святия Дух или още Духа на святост.
По-горе в анализа си, ти обясняваш понятията за "дух" (за Духа на святост и за другите 7 Духа), според дефинициите в Словото. Аз имах някои въпроси в първия си пост по тази тема, на които все още не намирам еднозначен отговор или поне това, което ти обясни, не ме доведе до убедително разбиране. Ето затова, у мен все още стои схващането, че гледайки на седемте Духа като на принципи, те са части на и от Духа на святост.

И тук, идва едно объркване и оплитане на конците. Словото ясно говори за 7 Духове в Откровение и в посочения по-горе пасаж от Исая.

Докато в Притчи 2:2-11

2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

написаното в стихове 2-5, го възприемам с двойно значение, като дори не твърдя, че е правилно това разбиране. Един път може да е като характеристики на Святия Дух, а вторият - като такава на Триединния Бог. Най-оплитащо ми става, когато стигна до 8 глава на Притчи, стихове 12-13, където се питам, може ли да се приеме, че тук се описват седемте Духа, без обаче да е използвана думата "дух"? Или това е пасаж, описващ нещо друго, каквото и да е то?

Притчи 8:12-14; 22-30
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

А по-надолу четем за мъдростта (или за Духа на Мъдрост, ако приемем, че въобще за Него става въпрос):

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,
26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

Как трябва да се разбират посочените текстове, при това извън доктрините, с които сме хранени? Казва ни се буквално, че мъдростта е създадена, родена като начало на Божия път, като първо от древните Му дела. И се питам, щом е творение на Господ, понеже мъдростта очевидно е създадена, ако е Дух не е равен по ранг на Святия Дух (който е безначален като част от триединния Господ), така ли е? Описан е като вид помощник, щом е майсторски работник на Духа на святост. Ако обаче е характеристика или черта на самия Дух на святост, то тогава не може да се говори за други духове в този пасаж. Къде е заровено кучето?
Според мен, тук имаме скрит един от ключовете за схващане по темата. Ако човек успее да напипа някак си отговорите на тези въпроси, може и да получи повече яснота и ориентация в темата. 
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on January 17, 2024, 21:40:24 PM
За да се излезе от "насадените доктрини" трябва преди всичко да спрем да мислим като гърци и да започнем да мислим като евреи.

Никакви спорове не е имало между евреите за рангове на небесни духове, за равенство или неравенство на това или онова същество описано в Библията. Просто еврейския ум не се интересува от тези неща, както детския ум не се интересува от химическия състав на супата, която е приготвила майка му, а се интересува как да й се наслади по-вече като я изяде мигновено.

Всички тези умувания за "естеството на Бога" за това кой бил първи, кой последен, ама една личност ли е, три ли са, седем ли са, това няма никакво отношение към същината на християнската вяра.

Исус каза, че ако не станем като децата няма да влезем в Божието царство. Както написах по-горе децата не се интересуват от химическия състав на храната, нито духовните Божии деца се интересуват от вътрешната структура на Божието естество. Децата се интересуват от това да изядат вкусната храна и от нея да получат радост, здраве и сили за живот. По същия начин Божиите деца гледат на Божието Слово като на храна, която да погълнат за да им даде живот и сила да живеят праведно и угодно на Бога, а не да правят дисекция на това кой бил първи, кой последен, колко личности били, коя била по-важна, от коя излизал Духа и от коя не излизал (последното е причината за разцеплението на католици и православни).

Всички тия неща навлизат сред християните след смъртта на еврейските апостоли и учители и замяната им с гръцки "църковни отци", чийто ум бидейки заквасен от гръцките философии започват да дълбаят в неща в които Божието Слово и Божия Дух никога не са имали предвид вярващите да дълбаят. Така се раждат ученията за "Троицата", "триединния Бог" и прочие учения, каквито няма да намериш в Писанията.

Когато Библията говори, че Бог е един, се използва еврейската дума "ehad", тази дума буквално означава единен и е същата дума, която се използва в пасажа в който се казва, че мъжа и жената ще бъдат една (ehad) плът. Сега колко тела има в едно семейство? Едно или две (или повече ако мъжа има повече от една жена)? Телата си остават отделни, но те са ehad, сиреч единни. По същия начин е и Бог, Той е ehad, Той е единен, и за Божия човек няма никакво значение от колко части се състои това единство, дали от 2 или от 3 или от 7 или от 700. Бог е един по своето естество, както човешкото тяло е едно цяло (създадени сме по Божий образ и подобие), ако и да се състои от множество части.

Исус каза за Себе си, Аз съм хляба на живота. Той не каза аз съм учебник по химически анализ. Ние трябва да се ХРАНИМ с Божието Слово и да получаваме ЖИВОТ от него, а не да търсим поводи за умуване за дълбокомислени неща на теми, които Бог по никой начин не е заинтересуван да споделя с нас. От нас се иска да сме като децата, да имаме детско доверие, упование и надежда в Него, и да се храним с храната, която Той ни дава. Не да й правим химически анализ.

Тогава няма да има никакво объркване спрямо Божието Слово. Когато Писанието казва "Аз съм мъдростта, Бог ме създаде като начало на пътя си", аз се интересувам как да придобия ползите за които тази мъдрост говори, как да бъда на мястото в което "тя ще излее духа си върху мен":

Пр. 1:23  Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз (мъдростта) ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

Това са питателните и нужни неща, а не какъв ранг имала мъдростта в Божията йерархия. И когато се храниш с това Слово и приемеш от Неговия дух, тогава ти ще започнеш да разбираш Божието Слово. Защото това става с детско упование и смирение, а не с високоумие и надуване за неща в които Бог не е отредил да имаме дял:

Кол. 2:18  Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,

Ето до това водят надничания в разни троици, триединства, филиоквита, моногенеси и тем подобни спорове водени от момента в който гръцката философия започна да управлява християнската мисъл. Желанието да се прави "дисекция" на Бога е гнусота и мерзост. Ние трябва да Му се покланяме и да Го следваме, а не да Му правим "аутопсия".

Затова когато Писанието говори за седем Божии Духове, аз го поглъщам като детето поглъща чаша мляко, и казвам - Да и Амин, прекрасно е Божието Слово, а не умувам, че това не били реално СЕДЕМ духове, но били аспекти,  вид, характерност, черта, облик, физиономия на ЕДИН дух.

Това, което има значение е че тия духове били седем или седемдесет са ЕДИННИ, те са в съгласие, съвършена хармония и единство, те сочат и учат един и същ път по който аз като дете водено от своя баща за ръчичката трябва да ходя, с упование и надежда и увереност.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Mazzarot on January 19, 2024, 11:23:37 AM
Мили другарчета, нека се върнем към оригиналните въпроси на темата - Какво представлява "духа" според Библията, включително Святият Дух, човешкия дух, други духове - въобще що за реалност е това, което Писанието нарича "дух"? Какво Писанието действително учи за духа, отвъд религиозните шаблони?
Хайде да се опитаме да дефинираме какво е дух, в смисъла на живо небесно същество, а не принцип.
И нарочно казвам "небесно", защото човешкият дух пък е нещо още по-странно, ама се надявам и него да го разберем с разсъжденията си.
Това, което знаем от писанията е, че "дух няма меса и кости". Това го казва самият Господ в Лука 24:39.
Знаем, че духът носи живота със/във себе си - Йоан 6:63, Езекил 37:5-6, 10 и други места.
Има обаче нещо, което ме смущава - как в началото ангелите са пожелавали човешките дъщери. Как същество, което няма пол, може да пожелае сексуално друго същество? В смисъл, ако у тях не е заложена самата концепция, откъде въобще им е дошла идеята? Все едно да нямаш уста, зъби, стомах, вкусови рецептори и т.н., и изведнъж да пожелаеш да ядеш. Това не го схващам.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on January 19, 2024, 12:44:06 PM
Quote
Има обаче нещо, което ме смущава - как в началото ангелите са пожелавали човешките дъщери. Как същество, което няма пол, може да пожелае сексуално друго същество? В смисъл, ако у тях не е заложена самата концепция, откъде въобще им е дошла идеята? Все едно да нямаш уста, зъби, стомах, вкусови рецептори и т.н., и изведнъж да пожелаеш да ядеш. Това не го схващам.

Mazzarot,


Ако представлява интерес за теб, ето тук в тази тема:

http://www.fellowshipbg.org/index.php?action=search2

е коментирано по зададения от теб въпрос

Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on January 19, 2024, 12:48:59 PM
Линкът може и да не ти се отвори, пробвай в търсачката. Темата се казва "Божиите синове".
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on January 19, 2024, 18:01:32 PM
Quote
По същия начин Божиите деца гледат на Божието Слово като на храна, която да погълнат за да им даде живот и сила да живеят праведно и угодно на Бога, а не да правят дисекция на това кой бил първи, кой последен, колко личности били, коя била по-важна, от коя излизал Духа и от коя не излизал (последното е причината за разцеплението на католици и православни).

Тогава, имаш-нямаш въпроси, супата се яде мълчаливо и устата да не знае много, така излиза от казаното. Ако все пак, продължаваш да се вълнуваш от химичния състав на супата, случайно залитнеш в изследователски уклон и те интересува нещо конкретно, което е написано в самото Слово, виждаш го започнато като тема тук, те прави надут или вършиш гнусота?

Quote
Желанието да се прави "дисекция" на Бога е гнусота и мерзост. Ние трябва да Му се покланяме и да Го следваме, а не да Му правим "аутопсия".

Нима всички сме еднакви? Нима всички вършим една и съща работа, интересуват ни едни и същи неща, еднакво мислим…? Че в самото творение на Бога няма едно с едно еднакво. И когато четейки Писанието възникнат въпроси, вместо да се опиташ да намериш отговора извън догмите, просто си заставаш чинно, жумиш, казваш едно Амин!, и толкова. Защото ще извършиш гнусота пред Бога, да подириш впечатлилото те. Не мисля така, иначе Господ едва ли би ни дал и грам мозък в черепните кутии, а също не би ни казал:

Псалми 32:9
Не бивайте като кон или като мъска,
Които нямат разум;
За чиито челюсти трябват оглавник и юзда, за да ги държат,
Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

С което съм много далеч да се правя на остроумна, знаеща или да се заяждам, ако щеш.
Самият ти, говориш за химичния състав на супата в стартовия си анализ. За мен няма смисъл да започваме изобщо някакво изучаване върху Словото, ако така подхождаме към темите, също и един към друг. И го казвам това съвсем незлобливо, с цялото си уважение към труда и грижата ти за форума. Ако събирането ни тук има за цел израстване, излизане от заблудите, следва това да става пълноценно , назидателно и с почит един към друг. Изказвам единствено личното си мнение, без да имам никакви претенции за каквото и да било или да се заяждам.

Щом Господ ни е създал толкова различни, самото Му творение в своята пълнота е така разнообразно и мащабно, не мога да приема, че ние трябва да мислим за Писанията като за супа без съставки и да сме коне с капаци. Защото, ако имам ограничено, погрешно разбиране или примерно ми е необходимо да се възстановя от заблудите ядени години наред, ще ми трябва здрава и истинска храна, нали. И аз я търся не другаде, а предимно от Писанието. После обаче, като съм видяла нещо и ме е впечатлило, идвам тук, преглеждам обсъждано ли е нещо подобно и задавам въпроси. Последствието на което е настоящият ти отговор.

Кое точно те кара да мислиш, че не приемам словото Божие именно като храна и дори като лекарство, а себе си като малко глупаво дете, държащо ръката на Баща Си? Та чак ми казваш, че видиш ли, опита да разбера дали мисля правилно по даден въпрос, ме превръща в правеща дисекция на Бога? Та коя е Намерена, че да се перчи с нещо и да си въобразява разни надути работи пред Бога? Ако съм сгрешила с нещо, покажи ми грешката, но защо е нужно да ми изказваш разни твърдения, все едно ме осъждаш за потърсената от мен истина.

Съгласна съм, че ни е необходимо да сме като децата, за да приемем, да се изградим и израстем във вярата. При това не по човешки с боричкане и перчене, а със смирение, благодарност и радост, че заедно ядем от Хляба на живота, който имаме честа да споделим ежедневно. Като вместо да се ритаме под масата, дори нещо да ни издразни в някого, да помним, че ако Бог в позицията си на Всемогъщия не прави така, то ние още по-малко имаме право да се отнасяме зле един към друг. И го казвам, защото и на мен ми се е случвало да постъпвам така, което не е добро и после съм съжалявала, но стореното си е сторено.

От бебета във вярата, минавайки през юношеството и младежките години, стигаме до зрелостта. И в тези етапи, се нуждаем не само от супи и млека, нужна ни е здрава и питателна храна - истинският Хляб, в това няма спор. Точно при растежа, с плода в живота ни, започваме да се различаваме и допълваме един с друг, като части един на друг. Според растежа ни Бог ни употребява, открива ни и споделя с нас истините и съкровищата Си, но само до степента на нашата пригодност и способност да Му се доверим и подчиним. И всичко това е свързано с непрекъснато задаване на въпроси, търсене на отговори, изследване на Писанията. Точно, както правят и децата – питата, търсят и изследват. Което не мисля, че ни прави псевдо патоанатоми, дръзнали да се перчат пред Бога и останалия свят. Защото, с такова мислене, освен да си доизвадим очите, друго трудно би се получило.

Може би, някой ще каже, че за жена, при това под главата на мъжа си, ми знае много устата. Простете моето нахалство да изкажа мнението си за начина, по който се разви тази тема.
Ако администраторът реши, че имам нужда от наказателен бан, така да е, той си е стопанина тук, аз не бих се обидила.

Благодаря ти, Watchman, че все пак си споделил с нас, до какво си достигнал при изучаване на Словото. Въпреки създалата се ситуация, за мен темата беше полезна и упътваща по отношение на някои мои заблуди.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on January 19, 2024, 21:44:08 PM
Намерена, мисля, че не си схванала духа на това, което написах в предното си съобщение. Няма да е лошо да го прочетеш пак спокойно и да го осмислиш.

Приемането на написаните неща във форума на лична основа не е добър подход и води до пропускане на същината на дискусията. Лично трябва да се приема само онова, което е конкретно и поименно адресирано, към всички останали неща трябва да се подхожда от принципна гледна точка.

Quote
нека се върнем към оригиналните въпроси на темата - Какво представлява "духа" според Библията, включително Святият Дух, човешкия дух, други духове - въобще що за реалност е това, което Писанието нарича "дух"? Какво Писанието действително учи за духа, отвъд религиозните шаблони?

Да, съгласен съм. Темата е изключително ценна и рядка по своето естество и е много рядко да се намери подобна дискусия на такава тема в християнските среди.

Тъй като темата е започната отдавна и аз не съм се връщал да изчета какво вече е написано има риск да е повторя. Но си струва да се обърне внимание на това, че дух, вятър и дъх, дишане са идентични в Писанията.

Например, когато човек говори, той не може да направи това без дъха му да излезе заедно с думите му. Т.е думите на човека и дъха на човека са едно (ehad) и действат заедно, както и Словото (Сина) и Духа на Бога са едно и действат заедно.

Ако някой ти каже лоша дума, ти отговаряш - "защо ме обижда", не казваш защо твоята дума ме обижда, но думата се идентифицира напълно с човека който я изговаря. Те думата и самия човек са отново единни, те са едно цяло, ако и по същността си да са различни. Има много, което да се разсъди по този въпрос.

Относно ангелите те са духовни същества, които могат да имат физическо тяло. Когато при Авраам се приближиха трима мъже, единия беше Господ, другите двама ангели. И тримата седнаха и ядоха, храната, която им приготви Авраам. Исус каза думите "дух няма меса и кости" в контекста на това, че Той самия седна и яде с учениците след възкресението. Сега християните вярват, че Христовия Дух е с тях, но Христос освен че е Дух си има и тяло и може да яде с него.

Така и ангелите ако и да са духове, те си имат и тела и с тях могат да ядат и да правят деца, ако и последното да им е забранено от Бога.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Mazzarot on January 22, 2024, 11:04:25 AM
"Така и ангелите ако и да са духове, те си имат и тела и с тях могат да ядат и да правят деца, ако и последното да им е забранено от Бога."
Това много ме смущава, и умът ми не го побира, защото поставя повече въпроси, отколкото дава отговори.
Предварително се извинявам за следващото, модераторите ако преценят че е неподходящо, нека го изтрият. Надявам, че тук сме зрели хора, но може и да има подрастващи, вие знаете.
Всички знаем, че женската яйцеклетка се опложда от сперматозоид, за да се зачене. От това, което Стражът казва, излиза че и ангелите имат същите като човешките тела, което пък налага въпросът "защо?", в смисъл "за какво им е?". Другият вариант е телата им да са подобни, но не съвсем същите, но тогава отиваме на непорочно зачатие на "онези силни и прочути старовременни мъже" от Битие 6. (Между другото, за мен това е по-лесно да го приема, защото смятам, че Емануил от Исая 7:14 не е само пророчество за Господа Исуса, но е и действително родено по онова време дете,  защото Бог го дава като знамение в конкретна ситуация, точно на онова поколение.; просто "заченатото" не е от Святия Дух, както изрично се упоменава за Господ Исус в Евангелията.) Третият вариант е "Божиите синове" от Битие 6 да не са ангели, а някакви избрани човеци, но тук отиваме в сферата на спекулациите, защото няма друго място в Писанията от които да почерпим потвърждение.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on January 22, 2024, 21:57:55 PM
Не знам защо те смущава това с какви възможности Бог е създал ангелите и защо? На първо място това не е наша работа, и поради тази причина не е праведно да си навираме носовете в неща, които нямат нищо общо с живота в благочестие.

А ето какво казва Юда по въпроса:

Jud 1:6  и че ангели, които не упазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден; 
Jud 1:7  както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпаднаха в противоестествени пороци (Гръцки: И следваха след чужда плът. Бит. 19:5.), са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън. 

Тука буквално се казва, че както и хората в Содом така и ангелите "следваха след чужда плът", от което веднага произлиза съждението, че щом се говори за "чужда" плът, значи си имат и собствена плът.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Mazzarot on January 23, 2024, 13:50:33 PM
Ами смущава ме, защото Евреи 1:14 казва, че ангелите са (служебни) духове; Господ казва, че духът няма меса и кости - неща които са плът; ангелите са правили секс с човешки жени, което предполага да имат плът, и то такава плът, дотолкова подобна на човешката, че да се раждат деца. Опитвам се да разбера.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on January 23, 2024, 14:10:27 PM
Исус говори за съвсем други духове. Човекът също е дух и душа, които имат тяло. Когато тялото умре, духа се отделя и става безтелесен. Така, че има духове в тяло има и безтелесни духове.

Исус говори за безтелесни духове, които са духовете на умрелите нефилими, или така наречените демони, които тероризират хората. Ангелите не са безтелесни духове, те могат да приемат физическа форма в един вид тяло или друг. За това Писанието говори съвсем ясно. След възкресението Си, Исус се яви на учениците отиващи към Емаус явно в съвсем друга форма на физическо тяло, защото те не Го познаха. Яко се беше явил в същото тяло в което те го знаеха от преди смъртта Му, щяха да Го познаят веднага. На 11-те се яви в същото тяло  те го познаха незабавно.

Така, че няма никаква неяснота по този въпрос. Неяснотите идват от някакви презумпции на които стъпва човек без да взема цялата картина предвид.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Анко on February 01, 2024, 13:53:28 PM
Книга базирана на размишленията върху контекста на Писанието. Откъси:

Много често днешните служители цитират различни изолирани стихове, които те са научили наизуст, въпреки че това означава, че те оставят останалите 99% от библейските стихове непроповядвани. Една доста добре образована жена каза на един библейски учител, че целта на това да се носи Библия в църквата е да се погледне определения стих в нея, който свещенослужителя цитира в църквата. Но Библията не е сборник от любими стихове, между които има много празно пространство. Когато човек използва стихове извън контекста, то той може да докаже почти всичко, което си иска за Бог или може да оправдае всяко едно поведение, както и самата история го доказва. Но Бог разкрива себе си в Библията, чрез Своите действия в историята, чрез вдъхновената документация на тези действия и чрез вдъхновената мъдрост на Неговите служители, които пишат за определени ситуации.

Хората от моята култура ценят всичко, което е „полуфабрикат“: пюре от картофи, бързата храна и т.н. Подобно на това, ние често съкращаваме нещата относно разбирането на Библията като цитираме случайни стихове или като предполагаме, че онези, които са ни учили на тях са ги разбрали правилно. Когато постъпваме п о този начин ние спираме да сме прилежни в това да търсим Божието (Притчи 2:2-5; 4:7; 8:17; 2 Тимотей 2:15). Един известен служител в Америка, на име Джим Бакър, е беше толкова зает със служението си към милиони хора, че нямаше време да изучава Писанието внимателно в определения контекст. Той се доверяваше на своите приятели, на които помагаше да разпространяват своите си поучения. По-късно, когато служението му се провали, той прекара часове в изучаване на Писанието и за негов ужас осъзна, че в някои случаи поученията на Исус, поставени в определен контекст, означават точно противоположното на онова, което той и неговите приятели са проповядвали. Твърде опасно е да разчитаме на другите за това какво казва Бог (3 Царе 13:15-26).

Аз открих това за себе си, когато като млад християнин, започнах да чета по 40 глави от Библията на ден (достатъчно много, за да мога всяка седмица да прочитам Новия Завет и всеки месец да приключвам с цялата Библия). Бях изумен като разбрах колко много стихове съм пренебрегнал между онези стихове, които бях научил наизуст и колко внимателно тези стихове свързваха наизустените от мен стихове. Толкова много бях изпуснал като просто използвах Библията само за да потвърди онова, в което вече вярвах. След като човек започне да чете Библията, като прочита по една книга поотделно, то той започва да осъзнава, че стиховете, когато са отделени от контекста, почти винаги означават нещо различно от първоначалното им значение вътре в контекста. Ние всъщност не можем да претендираме, че сме ги разбрали, без да сме прочели съответния контекст. Когато изолираме стиховете от контекста, то ние омаловажаваме авторитета на Писанието, защото този метод на тълкуване не може да се приложи систематично към цялото Писание. По този начин се подбират отделни стихове, които имат някакъв смисъл, а по-голямата част от Библията се оставя настрана, като става невъзможно тя да се използва по същия начин. Когато Библията се проповядва и поучава по начина, по който тя ни предлага – в нейния първоначален контекст – това води до точно обяснение на Писанието и дава на нашите слушатели добър пример за това как те могат по-добре да я изучават самостоятелно.

Ако ние четем коя да е друга книга, то ние няма да извадим някое отделно изречение по средата на книгата и да пренебрегнем твърденията около него, които ни помагат да разберем целта на това твърдение. Ако дадем на едно дете, което се учи да чете, книга с приказки, то детето най-вероятно ще започне да чете от самото начало. Това, че хората често четат Библията извън нейния контекст (по-долу ще видите примери) не е защото това е нещо, което е естествено за нас, но защото много често сме били учени погрешно чрез често повтарящи се примери. Без да показваме неуважение към онези, които са направили най-доброто, което са можели, без да разбират принципите на контекста, то сега ние трябва да се възползваме от възможността да започнем да поучаваме следващото поколение на правилния начин на тълкуване на Библията.
...
Един професор от САЩ, който проповядва, ми каза, че е скептичен относно това, че цялата Библия е Божие Слово.Той се съмняваше, че човек може да проповядва от пасаж като този, където слугите на Давид му докарват една наложница, която да го топли. (3 Царе 1:2-4). Аз посочих, че тези стихове са част от по-обширен контекст. След като Давид съгреши, Бог каза, че осъждението ще дойде върху дома му дори и от най-близките му (2 Царе 12:11). Това се изпълни чрез бунта на Авесалом, най-вероятно най-големият от синовете на Давид, след смъртта на Амон. Но сега друг един син на Давид, следващият след Авесалом, се опитва да се изкачи на трона (3 Царе 1:5). Стиховете за това как Давид не може да се стопли разкриват колко слаб и податлив към нов бунт е бил Давид. Споменаването на наложницата ни помага да разберем защо Адония по-късно намира смъртта си след като иска да се ожени за нея (3 Царе 2:21). Това да се ожениш за наложницата на предишния цар е означавало да искаш да станеш цар (3 Царе 2:22; сравнете с 2 Царе 16:21-22) — Адония все още иска да повали царството на Соломон. Човек може да пропусне смисъла на стиховете, ако не е чел цялата история. Разбира се, че те имат някакъв смисъл, а останалата част от историята не би имала смисъл без тях.
...
Възражения към контекста

Тук ще се занимаваме с едно възражение, което е свързано с контекста и което възниква в някои кръгове. Някои хора цитират Писанието извън контекста и след това твърдят, че са прави, защото имат специална власт или защото имат специално откровение от Бог. Въпреки това те трябва да са честни като казват, че това, което те имат е специално откровение, а не самото Писание. Всяко едно откровение трябва да се изпитва (1 Коринтяни 14:29; 1 Солунци 5:20-21), а Бог ни е дал Библията, за да можем да изпитваме другите откровения. Никой няма право да пречи на правото на тези, които имат откровения да преценят откровенията си спрямо Писанието, които не биха могли да бъдат оценени по друг начин. Иначе, всеки един би могъл да твърди каквото си иска, за това какво казва Библията. Всеки един възглед може да се докаже въз основа на определени пасажи, извадени от контекста, а теологията може да направи доводите си последователни. Свидетелите на Йехова правят това през цялото време. Ние не трябва да основаваме нашата вяра въз основа на това какво другите казват за нея, а само върху самата Библия.

Трябва да сме много внимателно за това какво твърдим относно Библията.Когато казваме „Библията казва” е все едно да кажем „Господ казва“. По времето на Еремия имаше някои лъжепророци, които лъжеха за това, че Бог им говори, но всъщност те говореха от собственото си въображение (Еремия 23:16) и крадяха един от друг пророчествата си (Еремия 23:30) вместо да слушат сами Божия глас. (Еремия 23:22). Бог може отлично да говори на хората чрез Писанието, извън контекста, ако желае, така както той може да говори чрез една птичка или стихотворение или чрез магаре. Ако Бог е всемогъщ, то Той може да говори както си пожелае. Но ние не се обръщаме често към магаретата, за да ни научат на истината, а това как Бог говори на един човек като използва стих извън контекста не определя значението на този стих за всички слушатели, по всяко време. Основното значение на един текст е значението, до което всички читатели имат достъп, а именно, това, което стихът означава вътре в контекста.
...
...пример за контекст вътре в самия стих е Осия 4:6: „Людете ми загинаха от нямане знание“. Много често ние разбираме смисъла на този стих дори без да познаваме контекста, но това е така, защото ние ценим Библията така както Осия е ценил Библията, а не защото стихът, който цитираме е ясен от само себе си. В края на краищата, ние можем да пострадаме, ако ни липсват знания за шофиране, знания за изкарване на изпит, знания за международната политика, знания за предотвратяване на престъпността, знания относно болестите и т.н. Знанието в този конкретен стих не се отнася до всякакъв вид знание. Този стих конкретно се отнася до отхвърлянето на Закона от страна на Израел: „…Понеже ти забрави закона на своя Бог“ (Осия 4:6). С други думи, божият народ погива, защото не е обърнал внимание на Словото. Те не познават Бог, защото не познават Словото.
...
Контекст на параграфа: проверете сами

1. Крадецът в Йоан 10:10

Много хора допускат, че крадецът в Йоан 10:10 е дяволът, но те приемат този възглед, защото са го чували много пъти, а не защото внимателно са изучавали текста в неговия контекст. Разбира се, дяволът наистина идва, за да открадне, да убие и да унищожи, но ние често цитираме стиха по този начин и изпускаме преките приложения на текста, защото не прочитаме стиха в неговия контекст.

Когато Исус говори за „крадеца“, той говори в един по-широк смисъл за крадци, разбойници, вълци и чужди хора, които идват да навредят на овцете (10:1, 5, 8, 10, 12). В този контекст, онези, които дойдоха при Исус, претендиращи за Неговата власт, бяха крадци и разбойници (10:8); те се опитаха да се приближат до овцете, без те да минат първо покрай пастира (10:1). Това се случи, защото те искаха да използват овцете, а Исус беше готов да умре, защитавайки овцете си от вълците, разбойниците и вълците.

Смисълът става дори по-ясен, ако започнем по отрано, от предшестващия контекст. В глава 9, Исус изцелява един слепец, а религиозният водач го изгониха от религиозната общност за това, че той последва Исус. Исус застава на страната на бившия слепец и нарича религиозните водачи духовни слепци (9:35-41). Понеже първоначалните текстове на библията не са били разделени на глави, думите на Исус, които продължават в глава 10 все още се отнасят до религиозните водачи. Той заявява, че именно той е истинският пастир, а овцете следват Неговия глас, а не гласа на чужди хора (10:1-5). Онези, които дойдоха при него, бяха крадци и разбойници, а Исус беше истинското спасение за своите овце (10:8-9). Крадецът идва само да унищожи, а Исус дойде, за да даде живот (10:10).

С други думи, крадецът представлява лъжливите религиозни водачи, като фарисеите, които изхвърлиха изцеления човек от синагогата. Контекстът на текста изяснява по-подробно това значение. В Еремия 23 и Езекиил 34, Бог беше пастирът на разпилените овце, Неговите овце. Тези старозаветни пасажи също говорят за лъжливи религиозни водачи от времето на Исус и не за малко религиозни водачи от настоящето.

2. Разпятието на Исус в Йоан 12:32

В моята държава, християните често пеят: „Да издигнем Исус на високо…“ Той каза: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си“, въз основа на Йоан 12:32. Библията наистина говори за „възвеличаване“ на Господа и за „издигане на Господа“ чрез хваление, но това не е смисълът на този текст. Ако някой прочете следващия стих (който ясно говори за това, че Исус говори за смъртта си), то тогава става ясно, че „неговото издигане“ се отнася за смъртта му на кръста.( Играта с думи за „издигането“ наистина е използвана както в еврейски текстове, така и в гръцки и се отнася за различни видове обесвания, като разпятието например.) Следователно, ако песента има в предвид същото, което и библейския стих, то тогава щяхме да пеем: „Разпни Го! Разпни Го!“ Разбира се, Бог познава нашите сърца, но човек би се зачудил защо един автор на песни би написал песен, която ще се пее от милиони хора, въз основа на един стих, без дори и да погледне значението на стиха.

Йоан три пъти говори за това, че Исус „биде издигнат“: в единия случай той сравнява тази случка с това как змията е беше издигната в пустинята (Йоан 3:14), може вечния живот да е достъпен за всеки (3:15). Във втория случай, Исус заявява, че Неговите противници ще го издигнат (8:28). С други думи, Йоан разбира значението на „издигам“ така както Исайя го разбира: Исус ще бъде разпнат (Исая 52:13 и Исая 52:14- 53:12). Йоан използва игра на думи в своето евангелие и е възможно, също и да посочва, че ние „величаем” Исус като проповядваме кръста, но несъмнено в този текст става ясно основното значение на този термин в този конкретен контекст: разпятие. Ако четем този стих по друг начин, това означава, че пренебрегваме неговото ясно, боговдъхновено обяснение за това какво означава термина „издигане“.
...
Денят на Христовата възхвала в Псалм 118:24

Много църкви пеят или започват службите си като цитират : „Тоз е денят, който Бог сътвори“. Когато ние пеем това, повечето хора от нас смятат, че Бог е сътворил всеки един ден и онова, което се случва в него, и следователно ние трябва да се радваме за това, което се случва през този ден. Това е верен принцип, но щеше да е по-добре ако цитирахме друг стих, за да го докажем (може би Ефесяни 5:20). Текстът, който цитираме или изпяваме (и няма нищо лошо в това да го цитираме или да го изпеем) всъщност ни предлага една различна, драматична причина за празнуване.

В контекста, Псалм 118:24 говори не за всеки един ден, но за един конкретен ден от голямо значение: денят, в който Бог превърна отхвърления камък в крайъгълен (118:22-23), най-вероятно се говори за Храма (118:19-20, 27). Тук се говори за един специален ден на триумф за цар Давид, който по принцип е приложим за много от Божиите велики победи, но който обикновено се използва в Новия Завет по един специален начин. Ако Псалм 118:22-23 се е изпълни по времето на служението на Исус,както Той твърди, (Марк 12:10-11), то тогава се е изпълнил и Псалм 118:24:  великият и важен ден, който Бог сътвори, денят, в който Бог призовава своите слушатели да празнуват е един пророчески ден, когато Бог възвелича Исус, който бе отхвърлен от първосвещениците, като крайъгълен камък на Неговия нов храм. (сравнете с Ефесяни 2:20). Стихът посочва една много по-важна истина от друга една истина, че Бог е с нас всеки ден. Той посочва най-великото дело на Бога, извършено заради нас, времето, когато Исус – нашият Бог, умря и възкръсна.

....
книгата, може и да се изтегли:
https://books.ekipirane.com/%d1%82%d1%8a%d0%bb%d0%ba%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/?fbclid=IwAR0lQeS4VoI2JudaG8tpRuWUi-0oKczMQy1R3AiV8pEng0NgIIMJjTq6oqo
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Watchman on February 01, 2024, 18:17:15 PM
Горния цитат обаче не е свързан с настоящата дискусия по темата и не следваше да се пуска в тази тема. Ако няма подходяща тема за нещо, просто правите нова тема, вместо да се забатачват други теми с отклонения.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Анко on February 05, 2024, 11:49:37 AM
Не съобразих,че е подходящо да бъде в раздела за видеа,линкове и материали за четене.
Понеже има толкова много теми и подхождам така,че да не правя и откривам нови.
Ако не те затруднява, коригирай мястото на предната публикация а този пост го изтрий.

Благодаря.
Title: Re: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване
Post by: Намерена on February 15, 2024, 19:57:30 PM
Quote
Намерена, мисля, че не си схванала духа на това, което написах в предното си съобщение. Няма да е лошо да го прочетеш пак спокойно и да го осмислиш.

Приемането на написаните неща във форума на лична основа не е добър подход и води до пропускане на същината на дискусията. Лично трябва да се приема само онова, което е конкретно и поименно адресирано, към всички останали неща трябва да се подхожда от принципна гледна точка.


Watchman,

Не съм приемала нищо от казаното на лична основа и отговорих в първо лице, защото мога да говоря единствено за себе си и ефекта от думите ти в този случай.
Много добре разбирам, че е необходимо да гледаме повече на същината, отколкото да се въртим, заплитаме, лутаме в подробностите и скритото, което не ни е дадено да знаем. И тук няма никакво място за личните ни емоции и кой колко се е засягал на нещо.

Вероятно, зададените от мен въпроси са били неправилно поставени или излишни, щом си счел за необходимо да се изразиш по този начин. Но, ние всички сме толкова различни в мислене, познание, разбиране. Затова и всеки от нас търси Божиите истини дотолкова, доколкото ги е забелязал в Писанията.

Може би комуникацията и като цяло дискусиите биха били по-леки, назидателни, полезни, ако имаме повече дълготърпение и премереност в изказа, особено що се каса до отговор от по-просветен към едва напипващ правилната посока. Все пак, гредите от очите се вадят не със самите очи, нали.