Братско общение в тревожни времена

Дали в света вече има повече от 3млрд. абонати на 5G?

Според техните данни 3 милиарда са ваксинирани с няколко бустера. Няма нужда да са абонати на 5G услугата, достатъчно е да са в обхвата на 5G кулите.

Медиите няма да се обърнат срещу правителствата от добра съвест, а защото такива разпореждания ще им спуснат от кукловодите които притежават и медиите и правителствата. Това е плана за който се говори. При всички случаи се моля да се обърне всичко против главните виновници.

Дали в света вече има повече от 3млрд. абонати на 5G?

Обръщането на медиите срещу правителствата на сегашния етап изглежда твърде малко вероятно. Матрицата на сегашната машина движена задкулисно власт+медии е замисляна и изграждана поне 2-3 десетилетия, ако не и повече. И само по команда трудно би задвижила частите си една срещу друга толкова лесно.

Бог разпръсна и разбърка намеренията на лукавия и слугите му покрай ковид-измамите. Опази своите Си и опази и милиарди,които дори не предполагат,че Бог е Богът от Библията.

Започна да излиза информация, че се планира активиране на така наречения "марбург вирус" чрез изпращане на специален сигнал през мобилните клетки и 5G излъчвателите. На 5-ти октомври тази година е предвидено "тестово изпращане на сигнали" по GSM мрежата и някои считат, че точно по това време може да се пусне и избрания сигнал за активиране на патогените свързани с марбург болестта.

Твърди се, че патогени на тази болест са вкарани в инертно състояние чрез ковид ваксините и чакат активация през безжичните мрежи. Плана бил да се избият 3 милиарда души, които са ваксинирани с няколко бустера, като други 2 милиарда се очаква да загинат при създалия се хаос и паника.

Твърди се че е планирано медиите да се обърнат срещу правителствата обвинявайки ги за смъртоносните ваксини, като хората ще се вдигнат на бунт и ще потърсят сметка от продажните политици и медии. Всички тези се предполага да бъдат изметени от разярените тълпи, след което да се създаде нов ред изсред сред хаоса. Трябва да се напомни че върху масонското мото е Ordo ab cao - ред изсред хаоса.

Ние се молим този дяволски план да се провали и всички виновници за смъртта на хората както от протоколите на СЗО, от отровните ваксини, от войната в Украйна, Сирия и други страни, от наркотиците и трафика на хора да бъдат изловени и наказани справедливо.

Анко, човека който цитираш е анархо-комунист. Той критикува едно зло, за да докара ново по-голямо зло. Подобни текстове винаги са заквасени от идеологията на автора.

По-долу публикувам текст от един чужденец живял 21 години в България:

"Ето как описва страната ни един американец живял в България от 1912 г. до 1931 г. Особено интересно е описанието на манталитета на българите от тридесетте години.
откъси от книгата “Meet Bulgaria” на американеца Рубен Маркъм, издадена през 1931 година. Маркъм е живял в България от 1912 г. до 1933 г."

"България има чисто небе и ярко слънце. В нея господстват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море.
България е безброй малки ниви във всички разцветки; поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове; морета от пламтящи макове, разлети в широки равнини; зелени и лилави лозя.
Българите са икономични.
Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал......

В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да показваш високомерие.
Тук има по-малко лукс. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората шият дрехите си за всички сезони. Хранят се просто и дават под наем излишните стаи в къщите си. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща. Те са солиден народ и инвестират парите си.
Държат да поделят ползите. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички.
България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи.
Българите са страстно привързани към земята си. Дори когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градината си. И вероятно любовта на българина към земята го кара да я обработва толкова добре.
Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища.
Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение.
Българите ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите.
Изпращат децата си на училище задължително.
Въпреки че българинът не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния, и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това.
Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин”.
Има хиляди и хиляди малки магазини; има майстори на труда, чираци и гилдии.
През 1894 г. има 72 промишлени предприятия; през 1911 г. -345 и през 1930 г. – 2 640 от които малко по-малко от половината са “окуражавани от държавата”. През периода 1921 г. до 1927 г. производството на памучни изделия се увеличава осемкратно; на изделия от лен – с 50 %, а на мед 300 %. През последните 20 години производството на захар и растителни масла се е увеличило с 1 000 %.
Какви солидни, масивни характери!
Какви решителни лица, каква отдаденост на традицията, каква готовност да страдаш за идеалите си, колко много честност и справедливост и упоритост. Майки, които напълно се изразходват, за да изучат сина си, момичета, които понасят неимоверни трудности, за да изпратят брат си на училище, деца, които стават, когато бащите влизат в стаята, жени, които си позволяват публично като израз на интимност само да целунат ръката на мъжа си.
Това са хора, които не дължат никому нищо, които строят къщи, трупат земя, отварят училища, вдигат църкви, правят обществени чешми.
Това са някои от нещата, които характеризират България, които съставляват българския дух.
Това, което ще откриете, не е мелодичността на Италия, красноречието на Франция. България е градини с рози, доматени лехи, млади жетварки, осеяни с труженици полета, гайди, тъжни песни, които всеки пее, омагьосващи кавали, пламтящи макове, предпазливо похарчени трудно спечелени пари, спазени обещания, изпълнени задължения, опазена чест, искреност, страст към образованието, мрачно, мистично чувство на дълг да изпълниш ролята си в драмата на настъпващата епоха."

Малко още за нашия бит и народопсихология като народ, разказано от човек живял миналия век 1913-1999г.  Стоян Цолов.
Много поводи за размисъл.
Някои различни препратки:

Независимо от делението и честите партийни препирни за неща, които засягаха добруването на селото, хората действуваха задружно и се пазеха взаимно това, което запомних и разбрах от ранните детски години беше, че хората ни не обичаха властта в лицето на бирника, акцизния началник и неговия агент, стражаря. Когато тези държавни представители навестяваха селото, земляците знаеха, че не идват за добро. Пак е дошъл сюпюргижията, за да ни дере кожите, казваха те. Най-много ненавиждаха и се пазеха от акцизния стражар, който обикновено пристигаше ненадейно и веднага дебнеше да хване някой, че пуши цигари без „бандерол“ или вари ракия от собствените си плодове, но без такса и разрешително а хората варяха ракия от собствените си плодни дървета. Всеки гледаше да свари по някой казан „гратис“ защо пък от неговия труд да краде държавата, без нейните бюрократи да са си помръднали пръста? Държавните служители, пазители на закона, зорко следяха да съставят акт, от което се облагодетелствуваха най-много самите акцизни агенти те вземаха премии веднъж от държавата, втори път от изнудване на „нарушителя“, за да му се опрости евентуалната глоба. Таксите, бериите, данъците и пр бяха високи и селската беднотия гледаше да скрие и икономиса нещо, без то да бъде обложено, таксувано и иззето под някаква форма от държавата. И понеже глобите и актовете бяха безбожно тежки, хората организирано се пазеха. Умееха да се самозащитават ако някой издадеше или наклеветеше някого, всички го презираха и дамгосваха като доносник, мръсник и шпионин въпреки тази солидарност намираха се и мизерни души такива самата власт вербуваше но хората бяха разкрили кои са доносчиците, пазеха се от тях и ги изолираха, не им казваха добра среща и добър ден.
-----
По време на втората световна война, след като хитлеровите дивизии нахлуха в руските простори и радиоапаратите бяха запечатани с червен восък и специален шнур, за да не се слуша лондон и Москва, цанковската групичка се услушваше и денонощно следеше кой какво казва, с кого се събира, къде ходи и прочие въпреки това, ние намирахме начин да слушаме новини извън официалните и се срещахме, за да си обменяме информация. Донесенията до властите в Исперих се правеха от германо-филите, опиянени от Гьобелсовата пропаганда за оста Рим-Берлин-Токио като непобедима. Вярваха, че „скоро ще настъпи нов ред на земята“,който ще трае 1000 години. Те не можеха да видят по далече от носа си, защото се ръководеха от верски и шовинистически желания за вечеринките и утрата, които изнасяхме, зорко се следеше да не би да са с опасно за господстващите съдържание.
-----
Характерна черта на нашите земляци беше не стремеж за забогатяване, а към сносен човешки живот и нормално удобство за тях най-важно беше да си кажат добра дума, когато се срещнат на улицата, на нивата, на хармана или в кръчмата. Критериите си за редно и нередно, за справедливо и несправедливо, за добро и зло, за красиво и грозно те изработваха при общуването помежду си, без да са слушали попски назидания и началнически разпореждания Съветваха се помежду си, споделяха и коментираха чуто и видяно. Практиката и природният им усет им помагаха да разпознават лицевото и опакото в живота.
----------
Още след освобождението и особено след войните, държавата проникваше в селата и градовете и чрез своите представители, назначавани от висшестоящи инстанции, започна вмешателството в живота на хората, които тя със закон нарече поданици и данъкоплатци. Постепенно изграждаше своя бюрократичен апарат, който системно иззе функциите на обществото и го превърна в послушник на царя и властимащите.
от край време войните са носили смърт, разорение и поквара за голяма част от населението на всяка една от воюващите страни облагодетелствувани от тях са били върховете и мародерите върховете, това са царските особи, финансовите магнати, банкерите, търговците и борсаджиите, висшите военни среди и техните лакеи.
-------------
П р о К л я т И Е н а в о Й н И т Е !

Война! Проклета да си, за гдето в името на освобождаване, обединяване, разширяване, търсене на жизнено пространство, нацията, държавата и
други подобни фалшиви исторически глупости се обричат на изтребление и осакатяваните стотици хиляди и милиони човешки същества, разоряват се цветущи градове и селища, унищожават се неоценими паметници на културата и най-страшното – обезверяване, морална покруса и упадък на нрави, обичаи и добродетели у човека.
Под звуците на барабани, военни маршове и кресливи патриотарски призивни речи се хвърлят народи срещу народи, като оръжието на всички от воюващите е освещавано от техните попове, владици, папи, молли, имами, ходжи
а когато цели военни формации, подведени от своите военоначалници се изправят едни срещу други, без някой да познава лично своя враг и когато оръжията заговорят, вече е много късно да се види и разбере това безумие всъщност народите никога не са се мразили помежду си и си намирали пътища да се разбират, но изкуственото им разделяне на всевъзможни държавности от техните управници, властници, забогатели класи,
привилегировани касти и духовни пастири са ги заблуждавали и затъпявали през вековете, та и до наши дни с механизмите на институциите, пресата, радиото и телевизията, официалните училища, казармите и църквите.

https://www.anarchy.bg/wp-content/uploads/2009/05/Tzolov-Spomeni-1.pdf