Братско общение в тревожни времена

Дискусии върху Библейски и духовни въпроси => Християнски митове и легенди => Topic started by: Watchman on February 18, 2019, 21:06:26 PM

Title: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 18, 2019, 21:06:26 PM
Надявам се с тази важна тема да разсея някои от най-вкоренените митове в съзнанието на християните, мит който е поставен на пиедестал, като свещена крава. Затова четейки тези редове може кръвта ви да започне да ври, емоциите да се навдигнат и да помрачат съзнанието, пропускайки прилежно изложената аргументация. Затова ви моля, да изчетете този материал с бистър ум и тихо сърце, за да можете да вникнете в това, което е написано преди да бързате да пишете или отговаряте.

Едно от първите неща, които един новоповярвал християнин чува като влезе в някоя евангелска църква е, че най-важното нещо е да се спасяват хората от ада, защото всеки ден милиони хора отиват в ада. Така от самото начало на християните им се внушава, че ако не ходят да "благовестват" те са недостойни християни, които не изпълняват най-важното си задължение.

Всичко това се прави с внушаването на огромна вина, че ако човек не благовества, хората загиват в ада, всяка секунда хора умират без да познават Исус, и ако ние не направим нещо, ние сме най-коравосърдечните същества на земята.

Ако човек приеме тази картина и това внушение излиза, че Бог е изпуснал нещата извън контрол. Излиза, че Бог е платил за изкуплението на милиони скъпоценни души, които въпреки изкуплението ще отидат в ада, заради мързеливите християни калпазани, които не искат да благовестват.

Ако това беше така, както се внушава по църквите,  то мнозина от тези, които отиват в ада можеха да се оправдаят в деня на съда и да кажат: Боже нима е справедливо аз да страдам цяла вечност в ада, само защото Твоите християни бяха калпазани и не искаха да ми благовестват? И действително те щяха да имат валиден аргумент в съда.

Т.е според това евангелистко учение вечната съдба на милиони, а може би и на милиарди хора, не зависи от техния собствен избор, а от избора на други хора, в случая от избора на християните дали да благовестват или не.

Надявам се вече да започнете да виждате несъстоятелността на това църковно учение. Излиза, че спасението на човеците е в ръцете НЕ НА БОГА, а в ръцете на несъвършени и често плътски и мързеливи човеци. Това ли според вас е Божият план за спасение?

С други думи Бог е съставил следния план: Аз ще платя изкуплението на човеците със скъпоценната кръв на Моя Възлюбен Син, и след това ще го поверя в ръцете на хора, 99% от които няма да искат да си мръднат пръста да го занесат на другите хора. Звучи като страхотен план.

Нещо подобно на това, някой човек да реши да пожертва живота на първородния си син в замяна на 1 милион лева, които да използва за излекуването на смъртоносно болните си други деца, но реши да изпрати парите за лечението по някакви не достатъчно благонадеждни хора, повечето от които нямат никакво намерение да занесат парите до предназначеното за тях място. Това както сами разбирате е чиста доза глупост. Но в своята благовестителска ревност, мнозина християни не разбират, че те вярват, че Бог е точно толкова глупав и несъобразителен, като човека от този пример.

Ето защо аз искам да отворя тази тема, в която да покажа от Писанието, че спасението на невярващите не зависи от плътски напъни на човеци, но е изцяло в ръцете на Бога.

Ис. 63:4  Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.
Ис. 63:5  Аз разгледах, но нямаше кой да подкрепя; И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.


В този стих макар да се говори предимно за Божия съд, пак показва какво отношение има Бог и как Той не зависи от човеци.

Ако няма кой от човеците да подкрепи Божието намерение, тогава Бог САМ ЩЕ НАМЕРИ НАЧИН да изпълни Своето намерение и цел.


Когато Бог трябваше да спаси човечеството от греха, Той не чакаше някой човек да му свърши тази работа. Но сам Бог се яви в човешка плът за да изкупи греховете на човечеството. Мислите ли, че след като Бог е извършил такова велико изкупление, без да чака на никой, ще има нужда някой да Му помага за да занесе вестта за спасението до онези, които наистина са готови да я приемат?

Бог наистина използва хора, но дори да няма хора, нищо няма да спре Бога да изпълни онова което е предузнал и предопределил. Неговата собствена мишца ще изработи спасение, със или без човешко участие.

Същия този принцип в действие го виждаме в думите на Мардохей към царица Естир:

Естир 4:13  Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
Естир 4:14  Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?


Естир беше позиционирана от Бога в двореца, точно за време като това, и ние нямаше да знаем въобще за тази юдейска жена, ако не се беше случило именно онова, което се случи. Но въпреки това Божието дело не зависи от отклика на човеци! Ако Естир беше отказала да си рискува живота и да се яви пред царя, Бог щеше да издигне спасение ОТ ДРУГО МЯСТО. Защо? Защото Бог беше предузнал и предопределил юдейския народ да бъде спасен, да му бъде свят народ, и нито плановете на Аман, нито нежеланието на Естир можеха да ги доведат до погибел.

Всички хора, които наследяват спасение са предузнати и предопределени от Бога преди вечни времена.

Римл. 8:28  Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Римл. 8:29  Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя
Римл. 8:30  а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.


1Петр. 1:2  избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта на Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.

Откр. 13:8  И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

Писанието ясно учи, че още преди създаването на света, Бог е предузнал всичко, което има да стане. Затова още тогава Той определя Агнето за жертва за греховете. Още тогава Бог е презузнал всички ония, чиито сърца ще бъдат предразположени към Него за покаяние и вяра, и още тогава Бог ги е запечатал за спасение и е записал имената им в книгата на Живота.

И няма абсолютно нищо, което да спре или възпрепятства спасението на човек, който е бил предузнат и предопределен от Бога.

Ако осъзнаем тези неща и видим ясното учение на Писанието по този въпрос, ще приключим веднъж и завинаги с тези маниакални внушения, че милиони хора отивали в ада, защото не им е било благовествано.

Няма нито един човек, който да отиде в ада, без преди вечни времена Бог да не го е предузнал, че той така или иначе е избрал да се закорави за истината и благовестието. Както няма нито един човек, който ще влезе в спасение, без преди вечни времена Бог да го е предузнал за спасение. И никакви човешки напъни не могат да спасят човек когото Бог не е призовал, нито липса на човешки усилия могат да погубят човек, който е предузнат и предопределен.

И преди някой да ме обвини в Калвинизъм, ще помоля да обърне внимание на това, колко прилежно внимавам да използвам думата ПРЕДУЗНА, преди да споменавам предопредели. Защото Божието предузнание се основава на това че Бог предварително е узнал избора на всеки човек спрямо Истината, а не както твърдят калвинистите, че Бог е предопределил едни за спасение други за погибел, ей така без никаква роля на избора и волята на човека. Така, че надявам се въпроса с калвинизма е приключен.

Как работи Божието предузнание и предопределение? Има един невероятен стих, който разкрива как функционира това:

2Лет. 16:9  Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършенно разположени към Него.

Разбирате ли величието на това, което се казва тука. Очите на Господа се обръщат и тичат по целия свят, търсейки и наблюдавайки човеците, за да намерят онези чиито сърца са предразположени към Него. Онези които търсят истината, онези които копнеят за друг живот, за праведен живот, за нещо много по-голямо и много по-истинско от всичко, което този свят може да предложи. И какво става когато Бог намери такива хора? Той показва Себе Си мощен да им помогне. Мощен да ги измъкне от тъмнината, мощен да им представи Своето спасение.

Никъде не се казва, че Бог непременно търси някакъв човек, че да може да им помогне. Да Бог може да използва човек, да изпрати човек, и това е чудесно. НО СЪС ИЛИ БЕЗ ЧОВЕК ТОЙ Е МОЩЕН ДА ИМ ПОМОГНЕ!

Разбирате ли това нещо? Разбирате ли че нашето спасение не е в ръцете на мързеливи или нехайни християни. Нашето спасение е в ръцете на Самия Бог!

Когато преди 30 години моето сърце беше узряло да приеме спасението. Никой човек не дойде при мен да ми благовества. Аз търсех истината отчаяно и всячески. Бях разбрал, че трябва да има нещо по-голямо в този живот, от онези неща, които се виждат с очите и се пипат с ръцете. Тогава Бог направи така, че да се объркат напълно плановете ми да уча определена специалност в университета, така, че посредством едно безумно объркване аз се оказах записан в съвършено различна специалност от това, което исках да се запиша. Точно в тази друга специалност аз се паднах в една група, където имаше един християнин, който помежду другото ми стана първия приятел от колегите в университета. Този човек обаче ни най-малко не ми благовества. Вместо това аз бях толкова жаден, че аз го разпитвах - какво мислиш за това, какво мислиш за онова? А той ми каза - ами аз чета Библията. И аз му казах - брей ти имаш Библия? (В ония години /1990-а/ Библии нямаше почти никъде и бяха голяма рядкост, аз допреди това дори не бях виждал Библия на живо) И аз поисках да ми я даде да я прочета. Така Бог ме изобличи за грях и аз се покаях. Никой не може да спре Бога да спаси онези, чиито сърца Той е видял,че са готови за истината. Липсата на инициатива в този човек да ми благовества, не попречи на моето спасение.

Затова моля ви да разсъдите внимателно върху написаните по-горе неща, и да се спре веднъж и за винаги с тази мания, че милионите отивали в ада, защото ние не сме правели нищо. Само и единствено, ако се отърсим от този квас ще можем да разберем правилно какъв е смисъла на благовестването и каква може да бъде нашата роля в него.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 18, 2019, 21:59:38 PM
След всичко прочетено по-нагоре, ще каже някой - чакай ами какво правим тогава с Великото поръчение, което всички християни трябва да изпълняват? Това, което трябва да направим е да изследваме Писанието за да отсеем човешките традиции и църковната инерция, от Библейското учение. Да видим какво наистина Библията казва по този въпрос.

Нека да отидем директно на въпросния пасаж и да прочетем какво пише в него, но не изваждайки само един стих, но да видим целия контекст:

Мат. 28:16  А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.
Мат. 28:17  И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
Мат. 28:18  Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и земята.
Мат. 28:19  Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух,
Мат. 28:20  като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].


Този пасаж обикновено се цитира само в стих 19 и 20, като това ограбва неговия контекст и дава възможност да се подмени неговото съдържание. Какво научаваме обаче ако прочетем целия пасаж? На кого Исус дава своето поръчение?

Мат. 28:16  А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.

Това, което научаваме от този изключително важен пасаж е че поръчението на Исус учениците да отидат по целия свят не беше дадено по времето на някакво общо събрание на което са присъствали всички ученици. Знаем че след възкресението на Исус имаше повече от 11 ученици. Апостол Павел открива факта, че след като Исус се явява на 11-те ученика после той се явява на 500 братя наведнъж:

1Кор. 15:4  че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
1Кор. 15:5  и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
1Кор. 15:6  че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;


Т.е освен единадесетте е имало поне още 500 ученика, които са вярвали в Исус. Въпреки това Исус прави специална уговорка само и единствено с единадесетте ученика, които не бяха просто ученици, но бяха наречени още и апостоли.

Лука 6:13  И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли

Измежду всички ученици, Исус избра 12 човека, които нарече апостоли, от които един стана предател и отпадна от апостолството. Точно с тези 11 човека Исус направи специална уговорка, да отидат на точно определено място, при това място отделено от населени места, на някакво бърдо, на някакъв хълм в планината, отделени от всички останали хора. Там и на това място Исус избра да даде своето поръчение за проповядване на благовестието на народите, което в последствие човеците нарекоха Великото поръчение. Но защо Исус не се яви посред голямо събрание, да даде това поръчение? Защо не го даде когато се яви на тези 500 братя наведнъж? Защо Исус трябваше да определи специална среща само с 11-те ученика, на специално усамотено място за да даде това поръчение? Какво иска да ни каже Божието Слово с тази изрична специфичност на начина на предаване на поръчението?

За всеки трезвомислещ човек - причината може да бъде само една и тя е че Исус не искаше на никой дори през ум да му мине, че това поръчение е за всеки човек, който е станал християнин. Но че то е толкова отговорно и специфично, че изисква специално призвание, подготовка, изпитване и одобрение от Бога, преди да бъде поверено на някой.

Апостол Павел, един от удостоилите се да получат благодат да участват в това призвание и поръчение пише изрично:

Римл. 10:13  Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
Римл. 10:14  Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
Римл. 10:15  И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"


Десетки години след предаването на великото поръчение от Исус, апостол Павел за разлика от повечето християни по църквите, не приема по презумпция, че виждаш ли ВСИЧКИ СА ПРАТЕНИ, защото Исус бил казал това на всички, ако и текста изрично да говори ТОЧНО ЗА ОБРАТНОТО. Но вместо това апостола задава въпроса: Как ще проповядват АКО НЕ БЪДАТ ПРАТЕНИ? Ако всички бяха пратени, щеше ли апостола да задава такъв въпрос? Вместо това той щеше да напише: Разбира се че всички трябва да проповядват, защото всички са пратени, според думите на великото поръчение. Но е повече от очевидно, че апостола въобще не разбира Христовото поръчение, както го разбират по евангелските църкви днес. Апостола, който сам беше призован, обучен, изпитан и изпратен, знаеше, че без това никой няма право да претендира за изпращане. Затова той обръщаше особено внимание на Божието одобрение:

1Сол. 2:4  но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни

Забележете, какво е написано. ОДОБРЕНИ ОТ БОГА, да се повери делото на благовестието. Още веднъж апостола показва напълно различно разбиране от това на днешното разводнено християнство. Той изисква не само тези които проповядват да бъдат изпратени, но също така набляга, че преди това трябва да бъдат одобрени. Без одобрение няма изпращане, а без изпращане няма упълномощаване. С други думи няма легитимно предаване на власт от Бога.

Когато Исус проповядваше, хората се удивляваха, че говореше с власт, а не като книжниците и фарисеите, които говореха от ума си. Тези които са Негови ученици също трябва да говорят с власт, а не да бъдат последователи на фарисеите и да говорят от ума си, без власт и упълномощаване от Бога.

Ще каже някой добре. Разбирам. Аз очевидно не съм към настоящия момент одобрен и изпратен. Какво трябва да правя аз? Не мога ли да споделя вярата си с другите? За щастие ние имаме изрична библейска инструкция, какво можем и трябва да правим в това отношение и тя е записана в посланието на апостол Петър:

1Петр. 3:15  Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.

Тези от нас, които не сме изпратени от Бога с апостолско поръчение, трябва да сме изключително внимателни как говорим и какво говорим, защото опасността да изопачим славното Благовестие е много голяма. По този начин ние отваряме вратата да влизане в християнското събрание на хора в които няма истинска вяра и покаяние, но са приели едно повърхностно благовестие. Точно това е и една от причините за плачевното състояние на църквите. Те просто са се напълнили с набожни, но непокаяни хора, които нямат нито разбиране за, нито вяра в истинското Благовестие. Но са приели послание от плътски човеци, които не знаят какво говорят. Затова Словото казва - бъдете готови да отговаряте на всеки който ВИ ПИТА, за вашата надежда. Но със страх и трепет! Защо със страх и трепет? Именно за да не изкривим посланието на нашия Господ, да не го предадем по фалшив начин и с фалшив дух, понеже пораженията от това нещо ще са огромни. И ние всички сме свидетели на тези поражения в днешното християнство.

Това означава ли, че Бог не може да използва някакво такова свидетелство дадено по плът и по човешки да спаси някого? Бог може да използва всичко, включително и магаре да проговори на обезумелия пророк. Това не означава, че ние трябва да станем магарета, за да може Бог да говори чрез нас.

Ще спра до тук по темата, защото има още много да се напише, но искам нещата казани до тук да бъдат осмислени. До този момент показвахме съвсем ясно от Писанието, че двата от най-големите митове сред християните са напълно лъжливи.

Първия че милиони хора загивали и отивали в ада, защото нямало кой да им благовества. И втория, че Великото поръчение е за всички християни, а не само за хора със специално призвание, минали първо през Божието одобрение и след това през Божието изпращане (което включва обличане със власт).

А между временно можете да разгледате и една по-стара тема (http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=70.0), в която сме дискутирали същите въпроси преди цели 12 години.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: simeon on February 18, 2019, 22:30:33 PM
Сетих се за написаното в евангелие от Лука гл. 10.  Христос казва: молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници. И после им казва: ето пращам ви...... А християните сега се държат като че сами те са господари на жетвата.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Lacho on February 19, 2019, 00:51:07 AM
Трябва да кажа че съм съгласен и разбирам това което Watchman по горе казва в 2те описания за благовестието. Аз лично откакто съм вярващ в Господа Исуса Христа не съм бил част от никаква църква, и най вече "евангелска." И преди това не съм бил.

Също не искам някой да има в предвид че мисля че милиони хора отиват в ада защото "мързеливите" християни не си вършим работата. Земята е подножието на Господа. Той контролира всичко. Всичко чрез Него, и за Него става, както пише в Писанията. Аз просто мисля че ние тук няколко братя (прочетох и темата от 2007 година за благовестието) се разминаваме поради начина по който представяме това което искаме да кажем. Нещо като все едно се движим в една и съща посока но не знаем кога един изпреварва друг като се разминаваме, въпреки че стигаме до същата дестинация.

Както Watchman писа, и един благовестител да няма, Господ пак ще намери начин за спасение. И нашето благовестие не е дело когото ще спаси някого. И има хора, (голяма мнозина, както сам Христос каза) които цял живот може да чуят за Словото, и пак не стигат до покаяние и отиват на гибел. Нашите дела са като мръсни парцали пред Господа, както пише в Писанието.

Но също вярвам че както Бог е обещал и съхранил Словото си за всички поколения, Той във всяко време има Негови слуги-които в наше време да са благовестители по един или дург начин, както Бог е определил за всеки, според времето и обстоятелствата му.

Ние светиите служим като пример, и за слава на Бога в нашето време. Така че никой човек не вярвал в Него, както пише в писанията, ще е без извинение (Рим 1:20). Това е един от начините по който виждам това. Мисля че когато мине денят на Страшния Съд, всички хора не записани в книгата на живота на Агнето, ще виждат колко пъти Господ искаше да покаже благодат към тях. И колко пъти те отхвърляха Словото. Така че ние чрез благовестието възхваляме Бога.

Аз вярвам че една от пречините Господ Исус Христос да свика единадесетте на хълма в Матей 28:16-20 е поради точно това което Watchman писа по горе. Той избра тези да може след въскресението, и когато вече Го няма на земята, да им даде да правят знаменити дела. Като говерене чрез езици, и другите дела описани в Писанията. Но това не означава че примерно другите 500 на когото се яви Той, не са благовествали. Просто не са те специално отишли при да кажем Коринтяни, и Римлани, и така нататък (със тези същи "сили"). Както ние сега не можем да отидем в Китай, или Саудитска Арабия, но можем в България да благовестваме. Това нe означава че не сме призвани.

Не пише ли в Лука 9:23 '23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.' И преди това в Стария Завет в Притчи 11:30 '30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.'

По нататък в Новия Завет четем Ефесяни 4:11-20 '11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;'
И аз разбирам от това че ние даже и да не сме апостоли (както аз по рано писах) но светии, ние пак имаме служение което е благовестие, или работа да помага на благовестието. Ние сме служители Христови.

Имайки горното написано в предвид, не мисля че благовестител е този който е току що повярвал и не напълно разбрал Писанията. Но повечето от хората писали в тази тема (и темата от 2007) мисля че повече от нужното знаят Словото за да бъдат благовестители. Защото всеки наистина повярвал е слуга Христов, и е част от това служение което пише в Ефесяни 4

Ето и още два стиха които говорят за благовестие:  Яков 5:20 'нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.' И в Лука 14:23 '23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;' Знам че в Лука е описано за определена среща/случка, но пак служи като пример че Господ иска да се привеждат хората.

Можем и пак да се върнем в началото на Новия Завет, където пише че Йоан 1:23 'Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.' И пак в Матей 3:1-2 '1 В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: 2 Покайте се понеже наближи небесното царство.

Това аз мисля по тази тема. Това мога да кажа, ще се покая от по рано казаното от мене че може би някои от нас са апостоли и пратени. Не че презирам или поставям под въпрос вярата на накой тук, а защото размислих по написаното в темата. Наистина трябва да се внимава с това кого е апостол и пратен. И по горе написаното ми помогна да видя това. Но мисля че сме призвани и служители на Бога, и като такива благовестието е част от служението ни.

Нека и други да пишат и отговарят по тази тема, и това тук.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 19, 2019, 11:59:29 AM
Quote
Но също вярвам че както Бог е обещал и съхранил Словото си за всички поколения, Той във всяко време има Негови слуги-които в наше време да са благовестители по един или дург начин, както Бог е определил за всеки, според времето и обстоятелствата му.

Трябва да се прави разлика между слуга и служител. Всички сме Божии слуги, но не всички сме Божии служители (облечени с власт). За да поясня ще дам един пример.

В едно царство, всички поданици са слуги на царя, но не всички слуги на царя са царски служители. Царските служители са избрани от царя след подбор и одобрение и на тях са поверени специални правомощия за да вършат определена работа за царските дела. Затова тия две понятия слуги и служители не трябва да ни се премесват. Смесицата води само до объркване (вавилонско вино).

След като изяснихме това може да се коментират думите: "Той във всяко време има Негови слуги."

Слуги Бог може да има винаги, но това не означава, че във всяко едно време и на всяко място Бог има служители. Знаем че от времето на пророк Малахия до времето на Йоан Кръстител, в Израел нямаше пророк и хората живееха както им падне. Точно в това време се случва може би най-голямата трагедия за еврейския народ, а именно смесването на юдеите с едомците.  Злото което произлиза от това смесване е неописуемо и пораженията до ден днешен огромни, не само за израел, но за цялото човечество. Ако имаше Божий пророк това нямаше да бъде допуснато. Но това е друга тема.

Въпроса е че имаме прецедент в Писанието, че е напълно възможно да има исторически периоди в определени територии  в които няма овластени Божии служители, ако и винаги да е имало праведни хора на земята.

Такова мислене да си казваме, ами то винаги има, ама понеже не ги виждаме наоколо, значи трябва да сме ние е много опасно.

Ако прочетем в закона ще видим, че Бог има цял протокол за въвеждането на един свещеник на служба в храма. Това, че някой е от свещенически род и че има свещеническо призвание, не означава автоматично, че той може да се яви когато си иска, както си иска и да започне да служи в храма. Има ред, има процес, има протокол по който ако не се мине, този свещеник е невалиден и неприемлив за Бога. Същото важи за Божиите служители в църковната епоха.

В тази тема аз все още не съм разгледал въпроса за благовестителите. До този момент съм коментирал само учението, че милиони отивали в ада всеки ден, защото никой не им благовествал, както и въпроса на кого точно е дадено Христовото поръчение да се проповядва на народите.

Въпроса за благовестителите трябва да се изследва допълнително, както и да се види каква е разликата между благовестител и апостол, защото очевидно двете неща не са едно и също.

Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Ученик на Исус on February 19, 2019, 17:18:50 PM
Пишеш неверни неща, цялото Божие слово е пропито от евангелието, не случайно четири евангелия имаме, от това как се спасяваха души, кръщаваха, утвърждаваха във вярата и след това те правеха същото.
Сам Господ Исус не вършеше нищо друго по време на своето слугуване, защото думата е точно дулос, слуга и няма служения, служители, а слуги, проповядваше, изцеляваше, гонеше демони.

Матей 9:35
Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.


Йоан 14
1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.    
2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.    
3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.    
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.    
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.    
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.    
7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.    
8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

Всичко, което заповяда Исус да даваме плод, спасение на други души.
Който е гледал лозе, знае, всяка безплодна пръчка се отрязва и това само опитен лозар го знае, преди да са се разлистили се подрязва и всички дивачки се махат.
Целият Нов завет е това, спасяване на души, после те на свой ред спасяват други.
Бог е суверен, Той го прави, но използва хора.
Неслучайно и Матей, и Лука пишат да се молим за работници, понеже липсват, да.
Господ съкрушено в Йоан им казва, вижте, нивите са готови за жътва, а вие отлагате.

Матей 9:
35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.    
36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.    
37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;    
38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Думата, която е използвана да изпрати работници, е същата, използвана да изгони демони, т.е. да изгони работници, тъжно..., понеже няма желаещи.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 19, 2019, 20:40:27 PM
Quote
Пишеш неверни неща, цялото Божие слово е пропито от евангелието, не случайно четири евангелия имаме, от това как се спасяваха души, кръщаваха, утвърждаваха във вярата и след това те правеха същото.

Всичко, което съм написал е изключително аргументирано с това, което Библията казва и е очевидно за хората с отворени за истината очи, че нещата са точно такива и Библията учи точно това.

Ти не можеш да го видиш (засега) защото си жертва на промивката на мозъка от евангелските църкви, където "благовестването" е издигнато на пиедестала на свещена крава. Е съжалявам, че трябваше да застрелям свещената крава на евангелистите. Но истината е по-скъпоценна от митовете и кравите.

Другата причина да не можеш да го видиш се корени в гордостта, че ти много благовестваш, за разлика от другите, а сега се оказва, че няма за какво да се гордееш и няма с какво да изпъкнеш, не и в това отношение.

На този принцип работят религиозните култове. Вкарват лъжеучения с добавката на чувство за превъзходство над останалите. Така заблудата се бетонира много по-здраво.

Това, че има четири евангелия какво трябва да означава? От 27 книги в Новия Завет само 4 са евангелия. Дори твоя пример свидетелства за обратното на това което искаш да внушиш, ако и броя на евангелията да не представлява аргумент по темата.

Quote
Сам Господ Исус не вършеше нищо друго по време на своето слугуване, защото думата е точно дулос, слуга и няма служения, служители, а слуги, проповядваше, изцеляваше, гонеше демони.

Исус имаше хиляди ученици докато беше на земята. Но от тези хиляди той даде власт само на 12-те и после на едни други 70 души. Нима според тебе нямаше разлика между обикновените Му ученици и тези, които той овласти и изпрати? Разбира се, че има разлика и тази разлика не трябва да се пренебрегва, нито да се лъжат хората, че такава разлика не съществува.

В ранната църква всички християни разбираха тази разлика, поради което никой не смееше да се причисли към апостолите.

Деян.  5:12  И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
Деян. 5:13  а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;


Днес всеки решава, че може да се самоназначи за каквото му падне. И както беше напомнено по-горе, сам Исус не каза търчете да събирате жетвата, а каза:

Мат. 9:37  Тогава рече на учениците Си: Жетвата и изобилна, а работниците малко;
Мат. 9:38  затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.


Тук Исус изрично показва, че никой няма право да се самоназначава са работник на жетвата, и само онези, които Бог изпраща, са годни за събиране на жетвата. Колко по ясно от това може да бъде?

Това е диаметрално противоположно на това, което учат по фалшивите църкви и в техните мисионерски програми.

И въобще кой измисли тази мерзост наречена "мисионерство" предназначена да подмени и фалшифицира апостолството, и автентичното изпращане от Бога? Аз знам кой я измисли, знам и кой я разпространи сред протестантските църкви. Но за това ще разкажа по-надолу в темата, ако има нужда.

Quote
Матей 9:35
Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

Точно така Исус проповядваше благовестието на ЦАРСТВОТО, не благовестието за лично спасение, което проповядват днешните църкви. Разликата е като между небето и земята.

И за да не стане някой да си помисли, че аз не знам за какво говоря, и си търся оправдание за това да не ходя да благовествам нека да ви кажа, че някога аз също бях с подобен промит мозък, и постоянно се чувствах принуден (за да бъда добър християнин) да благовествам всеки ден на някой.

Първо винаги когато пътувах във влак или автобус, аз се стараех да "благовествам" на околните. И когато не успявах се чувствах ужасно виновен.

Второ в продължение на много дълго време стоях в центъра на града продавайки християнски книги, раздавайки брошури, проповядвайки на преминаващите и дори понякога се събираха тълпи на които "проповядвах".

Трето, бях решил, че ще ставам мисионер и заминах за Родопите където стоях месеци без да имам никакви доходи и живеейки изцяло на вяра, да проповядвам по селата, както съм развеждал и американски "мисионери" да "благовестват". Точно тогава видях от първо лице каква пародия е това което правим, колко плътско и по човешки се правят тия неща, изцяло с напъните на плътта. И когато се молих на Бога по въпроса, Той ми отговори с думите: "Прочие, ако светлината във вас е тъмнина, то колко ли ще е голяма тъмнината?" Така разбрах, че ние "мисионерите", "благовестители" сме самите ние в тъмнина и не разбираме Божиите пътища и не знаем какво правим.

Тогава смирих себе си, изобличих всичките там "мисионери" в очите за цялото това лицемерие и плътски напъни и си тръгнах. Тогава започнаха да ми се отварят очите за нещата, които говоря в тази тема.

Quote
Всичко, което заповяда Исус да даваме плод, спасение на други души.

Ето така се създават лъжеученията - слага се едно истинно изречение и до него се долепя едно лъжливо. Да Исус иска да принасяме плод, но никъде Писанието не учи, че този плод се състои само и изрично във "спасение на души". Живота на християнина и целите, които Бог е поставил пред Тялото Си, е много повече от "спасяване на души". Аз не отричам съществуването на този аспект, нито го омаловажавам, но в никакъв случай той не изчерпва смисъла на християнския живот и призвание.

Примери за това в Писанието имаме много. Да вземем например Тавита. Тя правеше много добри дела и благодеяния, като шиеше дрехи за бедните братя и сестри. Никъде не се казва да е ходила да "благовества", но нима това, което правеше не беше добър плод?

Да вземем Корнилий, той също не е проповядвал на никого, но въпреки това за него се свидетелства:

Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен

Нима това не беше добър плод в живота на Корнилий?

Нека не принизяваме Божието Слово, до нашите човешки представи и йезуитски лъжеучения внедрени в църквите.

Quote
Целият Нов завет е това, спасяване на души, после те на свой ред спасяват други.
Бог е суверен, Той го прави, но използва хора.

Докато си мислиш, че това е "целия" Нов завет, ще живееш суетно и безплодно. Писанието не само не учи, че спасението на хората е нещо централно, но учи, че всичко е не човеко-центрично, а Бого-центрично.

Римл. 11:36  Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.

Всичко е от Него, чрез Него и за Него! Американизираното християнство за лично спасение този стих не го знае, нито може да го търпи. Не човешкото спасение е централно в Евангелието, а Божието Царство, Божията слава. Спасението на хората е вторичен продукт на възстановяването на Божия ред и слава на земята. Затова работата на християните се състои в много по-големи неща от това да довеждат нови хора във вярата.

Дори прословутия "златен" стих на Библията, Йоан 3:16 говори за това:

Йоан 3:16  Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
Йоан 3:17  Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.


Много хора си мислят, че тука пише, че Бог бил възлюбил хората, само че този пасаж не говори за това, а говори, че Бог е възлюбил СВЕТА. Думата за "свят" е КОСМОС и означава "ред, подредба".

Бог възлюби праведния ред, който Той създаде в Творението, до толкова че даде своя възлюбен Син за да спаси този ред. Да възстанови правдата в цялата вселена. Да това включва и хората, но далеч не се изчерпва само с хората. В реда, който Бог е създал се включват не само хора, но и Небесните престоли, началства и власти:

Кол. 1:16  понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

Ние не сме изкупени за да сме си спасени и да ходим да спасяваме други. Бог е заделил свои служители да вършат и тази работа. Но нашата работа е да работим за възстановяване на Божия ред, на Божия космос. Думата космос освен "ред и подредба" означава и "украшение". Бог е направил всичко толкова изящно, че реда във Творението е бил като едно прекрасно украшение.

За това апостол Павел набляга толкова много на небесните началства и власти. Според него, нашата борба не е фокусирана за спасението на души, а казва нещо съвсем друго:

Еф. 6:12  Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. 

Никой който Бог е предузнал и предопределил няма да бъде изгубен. Исус сам каза:

Йоан 17:12  До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

Исус не изгуби нито един от тези, които Бог му е дал. Всички спасени са записани в книгата на Живота, преди вечни времена и Исус няма да изгуби нито един от тези, които Бог е предузнал и предопределил. Спрете да си мислите, че със своите напъни и мисионерствания ще вкарате някой, на когото името му не е записано в Небесата от създанието на света в Божието царство. Най-много това, което ще постигнете, че ще вкарате псевдо покаяни хора в събранието, които ще бъдат трън в плътта на тялото и горчив корен, който ще спъва Божието дело. Затова Писанието учи, към тези неща да се подхожда със СТРАХ И ТРЕПЕТ!

Също така, нека да се замислим за още един аспект на жътвата. Да, има жътва, която трябва да се събере. Но колко ще тръгнат да събират жътвата без да имат никакво подходящо място в което да поставят житото? Днешните църкви са като едни прогнили хамбари, пълни със гнилоч и зараза. В такова ли място мислите, че Бог ще благоволи да постави своята жътва?

Бог умишлено задържа спасението на хора, докато не се възстанови Христовата общност като образец и начин на живот. Докато не се съградят, нови чисти хамбари за Господното жито. ЕДВА ТОГАВА, Бог ще изпрати истински избрани и помазани работници на нивата, които ще съберат жътвата, защото житниците ще бъдат готови.

И що за плод има онзи, който ходи да "жъне житото" и после го оставя на пътя да загние, или го слага в пробит, гнил, мухлясъл и заразен с отровна плесен хамбар? Това ли е което Исус нарича добър плод? Исус иска нашия плод да бъде ТРАЕН, а не да изгние за нула време.

Събудете се и изтрезнейте от църковния квас и вавилонското вино, за  да придобиете Христовия ум и да спрете да мислите за човешките неща и да нехаете за Божиите.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Emma on February 20, 2019, 09:17:55 AM
Спомням си, от периода в който посещавах църква.... как на всяко събрание, преди самата проповед или дори цяла една проповед се говореше за това, че ние сме длъжни да благовестваме постоянно и неспирно, и че ако не го правим Господ няма да е доволен от нас, няма да ни благослови, ще ни се разсърди!
Един ден, след една такава лекция, на спирката на Метрото видях едно момиче на около 20 г. и започнах да и говоря, докато чакахме влакчето ( 5 - 6 минути). То откликваше с интерес, напълно естествено за годините и. Общуването с хората не ми представлява проблем. Попита ме, къде се събираме и аз и казах.
Когато си тръгнах, Господ ми каза, че "ходенето на църква е едно нещо, а съвсем друго е да дойде до Него".
Тогава, не го разбирах ясно. Мислех, че това е едно и също. И че ако пропусна да отида, дори един път на църква, не съм истинска християнка. А Господ говори чрез пастора помазано и не може да има друго разбиране или мислене... (и пр. и пр. заблуди).
По това време, в  мен се зараждаше разбирането, че вървенето с Бога, не е точно, както те ти го представят - цветя и рози, песни и танци и да се молиш, да ти се изпълнят желанията, но е нещо сериозно и трудно, нещото което ще ти коства всичко. Защото трябва да оставиш всичките си свои цели и намерения и избереш Неговите.
Години по-късно, когато по Неговата милост излязах от този плен. И още години, които изминаха от тогава, за да се махне този квас .....разбирам И продължавам да осъзнавам, колко е скъпоценна истината.

Колко е добър Бог към мен ...и какъв подарък е този форум за жадните за Истината!



ПП: Когато ми показаха форума, първото нещо, което ми каза е да чета.
И така направих.
Месеци преди да започна да пиша тук, четях.
Само четях.
Слушах Бог и четях.
Не бързай да пишеш. Това не е просто форум, като останалите.
Тук ще си изобличен и няма да си оставен в калта на невежеството и заблудата. И това е любов.


Нека заедно да вървим към познаването на Господ и Неговото Царство!




Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 21, 2019, 11:02:33 AM
Quote
на всяко събрание, преди самата проповед или дори цяла една проповед се говореше за това, че ние сме длъжни да благовестваме постоянно и неспирно, и че ако не го правим Господ няма да е доволен от нас, няма да ни благослови, ще ни се разсърди!

Причината за това е че църквата е изгубила своя път, тя не знае защо е на земята и каква е нейната роля. Затова се вкопчва в един единствен аспект и го превръща в цялото нещо. Но дори и този аспект няма желание да разбере как се прави.

По този начин прилича на една жена, която решила, че всичките й задължения на съпруга и майка се изчерпват с това да готви за семейството. При все това дори няма желание да се научи да готви както трябва, от една страна, а от друга обяснява на всички как готвенето е най-важното нещо на света и в него се съдържа целия смисъл на съществуване на семейството.

Това е картината, която имаме днес по църквите.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 21, 2019, 11:56:08 AM
Понеже пишейки в една друга тема се наложи да напиша неща, които са пряко свързани с тази, ще копирам част от текста и в тази тема:

Ти наистина ли вярваш, че някой невярващ човек ще достигне до покаяние след гледане на документален филм в който е изложена някаква информация, която винаги може да  бъде подложена на критика и опровержение (било истинско или нагласено)? Защото преди да е гледал този филм, невярващия е гледал стотици други на тази тематика по Discovery & History Channel, където се внушават всякакви други версии за нещата. А и след него ще гледа още толкова по същите канали, които непрестанно бълват всякакви заблуждения.

Или няма ли да е по-добре вместо да гледат документални филми, който всеки може да подложи на съмнение, да видят някой мъртвец да възкръсне от мъртвите?

Лука 16:31  И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Вярата не идва от документални филми, колкото и интригуващи да са. Вярата дори не идва от виждане на чудеса и знамения, защото те единствено могат да произведат чудене (Йоан 5:20).

Вяра може да дойде само от слушане на Господното Слово:

Римл. 10:17  И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.

Но не бързай да си мислиш, че тук става въпрос за четене на Библията или някой да ти проповядва неща от Библията. Тук става въпрос за чуване на гласа на Христос.

Не съм сигурен защо нашия превод казва Христовото слово, като гръцкия текст, който имам казва Божието слово, но принципна разлика нямаме тука. По важното е че оригиналния текст казва:

ρηματος θεου

Това буквално означава, че вярата идва от това когато Бог ни говори, думата използвана за слово не е logos, което може да се отнесе и към Писаното слово, а е rhema, което означава живо говорене.

Такова живо говорене може да се случи само ако наистина Божието послание се проповядва от човек изпратен и овластен от Бога.  Такъв проповедник не изнася информация относно Божиието спасение, той буквално разпръсва Божият живот, Божието семе.

Това е единствения валиден начин на проповядване на Божието Слово, това не е просто среща с някаква информация за Бога, това е среща с живота и смъртта. Именно затова апостола казва:

2Кор. 2:15  Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
2Кор. 2:16  На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?


Виждаш ли на какво ниво е спасителното прогласяване? Това е служение при което самия Бог говори през проповедника, не за да изяви някаква правилна информация за Бога или за благовестието, но това е освобождаване на говора на самия Бог на земята, което незабавно носи или живот или смърт. Да чуеш такова нещо е среща със живота и смъртта, среща със вечната съдба. И за това дело кой е способен? Дали хора мотивирани от печалбарство, настанили се удобно в кораба на контролираната от правителството корпорация, или хора, които са станали "измет на света, измет на всичко" (1Кор. 4:13)?

Затова истински християни могат да бъдат само тези, които наистина са чули Божия глас, и Той е произвел спасителна вяра в тях. Никой и нищо друго не е в състояние да произведе спасителна вяра в човека. Затова и апостола обръщайки се към група истински християни, приели благовестието от самия него казва следното:

Еф. 4:20  Но вие не сте така познали Христа;
Еф. 4:21  понеже сте чули, и сте научили от Него


Т.е за да се роди истинска вяра, истинско познаване на Христос, трябва човек да ЧУЕ ОТ НЕГО, не ЗА НЕГО, а НЕГО САМИЯ да чуе и да познае.

Всичко по-малко от това е дисквалифицирано като плява, плевел и фалшиво благовестие.

Точно за това Писанието говори да се подхожда по този въпрос СЪС СТРАХ И ТРЕПЕТ и самия апостол казва за себе си, че е имал непрестанно "отвън борби, отвътре страхове". Не че се е страхувал по плът или по човешки, както се страхуват плътските човеци, но е бил в непрестанен страх от Бога да не би да изкриви по някакъв начин Христовото благовестие и така да навреди на Божието дело.

Контраста на това отношение с днешното християнство е поразителен и сърцесъкрушаващ.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Ученик на Исус on February 21, 2019, 18:44:22 PM
Моето наблюдение е, че малко църкви говорят за благовестие, а единици го вършат.
За мен мотивацията е от Бог, години наред бях само с Бог и Святият Дух ме водеше да благовествам.
Ако погледнем словото Божие, ще видим, че благовестието е част от Божието всеоръжие на християнина и как ти го пренебрегваш това, не разбирам!


Ефесяни 6:
14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,    
15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира

Винаги готови Бог да ни употреби, ако Му е угодно! Добре е да имаме водителство за това и ще дам примери от моя опит.

Ако погледнем и първата глава на Филипяни, там Павел говори за вярата на благовестието, те са неразривно свързани:

Филипяни 1:27
Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието

Дори Павел говори да вършим подвизи, благовествайки! Удивително!
Като чета тук как просто говорих на някой, ми това не е разговор, то не става с думи, мъдрост, а само чрез Духа и любов и състрадание за душите.
Ето това безразличие, тази хладкост, липса на любов към всяка душа, на която искаме да споделим за нашата надежда са наистина показателни за този дух на Лаодикия.
И сега хайде, даже не трябвало да благовестваме, имало си апостоли.
Да, ама не! Длъжни сме, заповядано ни е!

Странно, оковите на Павел предизвикаха неочакван ефект, вместо да се уплашат вярващите:

12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,    
13 до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;    
14 и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх

Това, което си правил е точно това, което трябва да правиш и да не спираш. Никой от нас няма да стане съвършен и въпреки това Бог ни използва. Не смятам, че чутото от теб е било от Бог, а от врага. И на мен ми се е случвало много пъти, за жалост, да смятам, че Бог ми говори, а да е нашия враг.
Изглеждало ти е глупаво, ами то го пише:

1 Коринтяни 1:
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост

Изглеждаме глупави, смешни в очите на другите, дори в собствените си очи.
Веднъж аз се почувствах много безсилна, благовествайки на едно богато семейство. Жената каза, че нямат нужда от Бог, имат си всичко и са атеисти. Съпругът обаче сподели по-късно, че въпреки, че не вярва като мен в Бог, той все пак има вяра и страх от Бог и понеже беше лекар, отказал заради това да прави аборти и го уволнили. Зарадвах се, видях, че семената, които сеех там не са празни, имах доста време с това семейство и имахме уговорка да не споменавам на децата за Бог. Да, ама Бог имаше други планове, децата започнаха да пророкуват, да говорят за Бог, без аз и думичка да съм изговорила, спазвах обещанието. Един ден майката помоли да благовествам на децата, въпреки че Исус бил мит, да знаели. Подарих им библии и по-късно вече нямах връзка с тях, но вярвам, че Бог направи нещо с това семейство.
Случайно говорих на една проститутка, всъщност бяха две и понеже питах Бог какво става,  малцина са, които утвърждавах във вярата. Месеци по-късно посетих еднократно една църква, една жена се затича да ме прегръща, не я познах, но тя ме беше познала, същото момиче, което Бог беше довел в църквата. Разпоредителят ми каза да не я прегръщам, че имала въшки, аз учудено погледнах и не казах нищо, просто се радвах на срещата и това, че Бог е верен и се грижи за душите. Не хванах въшки също :)
Друг случай - в парка виждам младеж в черно, тъжен и тръгвам да му говоря за Исус, а той ми отвърна няма спасение за моята душа. Учудено го питам защо и в същия момент виждам доста младежи, също в черно, хилещи се ехидно. Единият, може би тарторът, ми вика, не виждаш ли кои сме, сатанисти, какво ни говориш. Е, аз им обясних, че са на погрешната страна и ще бъдат заедно с дявола в ада един ден. Усмивките на всички застинаха по лицата. Тръгнаха си, аз продължих също по пътя си и мисля, че същия ден говорих на един евреин и той много внимателно слушаше, беше смъртно болен. Помолих се за него и година по-късно го видях напълно здрав, пак случайно в парка, усмихна се и не можех да повярвам, това беше същия човек, изпълнен със сили и радост! Слава на Бога, Бог е толкова милостив!
Всеки път, когато споделям вярата си с  някой човек, в мен идва невероятна радост, сила, любов към тази душа и това е самият Бог, който просто работи чрез мен. Такава любов към непознати, просто няма начин, аз не съм любвеобвилен човек, още повече към непознати. Но Бог ме промени много.
И още много случаи на изцеления, повярвали, през тези 16 г. ходене с Бог! Цялата слава е на Бог! И много подигравки, сблъсъци, но Бог е бил винаги верен.
И да завърша с тези стихове:

Откровение 12:11
А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 21, 2019, 21:29:30 PM
Quote
Моето наблюдение е, че малко църкви говорят за благовестие, а единици го вършат.
За мен мотивацията е от Бог, години наред бях само с Бог и Святият Дух ме водеше да благовествам.
Ако погледнем словото Божие, ще видим, че благовестието е част от Божието всеоръжие на християнина и как ти го пренебрегваш това, не разбирам!


Ефесяни 6:
14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,   
15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира

Аз само бих се радвал ако църквите не вършат никакво "благовестване", защото колкото по-малко хора заквасят с лъжливо благовестие, толкова по-добре и за хората и за Божието дело.

В Ефесяни 6-та глава никъде не се говори за благовестВАНЕ, говори се за благовестИЕ. Божието всеоръжие е дадено за нашата борба с небесните началства и власти. Какво на тях ли ще благовестваме?

В стих 15-ти се говори за снабдяването, което Божия войник получава от благовестието на мира. Не случайно се говори за мир. Апостол Павел, като евреин, когато говори за мир, той мисли за shalom (шалом), за Божието изобилно снабдяване. Стиха буквално казва:

С нозете си стъпили върху снабденото от благовестието на мира (пълнотата).

Quote
Филипяни 1:27
Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието

Дори Павел говори да вършим подвизи, благовествайки! Удивително!

Я пак? Никъде в горния пасаж не се говори за благовестВАНЕ, говори се за благовестИЕ. Разлика между глагол и съществително не правиш ли?

Тук апостола говори за това християните да живеят достойно за благовестието (посланието), което са приели от него. В този стих няма и помен от насърчаване към това да ходят своеволно да "благовестват". Павел няма как сам да противоречи на себе си. Без изпращане, никой не може да проповядва.

И къде прочете за подвизи на благовестване? Думата подвизавам означава да воювам. Това е същото, което апостола каза и на Тимотей - "воювай в доброто войнстване на вярата". Това означава да воюват заедно с плътта и силите на тъмнината, така щото да стоят във вярата в благовестието, което той им е проповядвал без да се отклоняват от него. Ти питаше нещо за какво единство съм говорел. Ето сама цитираш за единодушие на вярата. Тия неща не стават без подвизаване, сиреч без воюване с плътта и заблудите.

Все пак допринасяш много за утвържаване на истината по тази тема, цитирайки пасажи, които по никой начин нямат връзка с позицията, която искаш да утвърдиш. И по този начин доказваш несъстоятелността на тази позиция и помагаш на хората видят още по-добре, колко погрешно е това учение.

Quote
Като чета тук как просто говорих на някой, ми това не е разговор, то не става с думи, мъдрост, а само чрез Духа и любов и състрадание за душите.
Ето това безразличие, тази хладкост, липса на любов към всяка душа, на която искаме да споделим за нашата надежда са наистина показателни за този дух на Лаодикия.
И сега хайде, даже не трябвало да благовестваме, имало си апостоли.
Да, ама не! Длъжни сме, заповядано ни е!

Не стана ясно какво ни е заповядано и къде? Христовото поръчение видяхме, че не е дадено на всички без абсолютно никакво съмнение в значението на текста. Друг смисъл от този текст може само закоравени и заслепени хора да извадят. Видяхме (досега в темата), че не само не ни е заповядано да не се правим на "баговестители" без Божието упълномощение, но дори е забранено.

Нашата надежда можем да споделим на всеки който НИ ПИТА за нея, и то само при условие, че го правим със СТРАХ И ТРЕПЕТ. Съдбата на душите не зависи от нашата "любов" тя е в ръцете на Бога, не случайно, писанието казва, че няма спасител освен Бога, и ние ако се самоназначаваме за "спасители" ще нанесем само вреда. Ти обаче нямаш съзнание за същността на благовестието, за това, че то не е просто някаква информация, която можеш да разнасяш насам натам. Ако придобиеш съзнание за същността на благовестието, ще разбереш защо Писанието изисква изпращане от Бога, и защо говори да подхождаме към това със страх и трепет.

Quote
Странно, оковите на Павел предизвикаха неочакван ефект, вместо да се уплашат вярващите:

12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,   
13 до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;   
14 и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх

Първо обърни внимание, че тук не става въпрос въобще за вярващите, както ти твърдиш. А се говори за братята, т.е говори се само за мъже. Което показва, че апостола говори тука за мъже, които са имали призвание да проповядват, защото на жените им е забранено да проповядват (чрез същия този апостол Павел). По-надолу в този пасаж виждаме, че имаше и такива, които се бяха самоназначили за проповедници и благовестители, водени от всякакви плътски мотиви и човешки желания. Или както е казал Еклисиаста, няма нищо ново под слънцето.

Както казах по-горе, не е нужно човек да бъде апостол за да проповядва благовестието. Има и такива хора, които имат призвание за благовестители, без да са апостоли. Тук става въпрос за функции в тялото.

Най-интересното е че всички тези, които са приели мита за това, че всички трябвало да проповядват благовестието, нито за миг не садят да се замислят, че вярващите са наречени ЧАСТИ НА ЕДНО ТЯЛО в Писанието. Нима всички части имат една и съща функция? Как може някой да седне да говори че всички части на едно човешко тяло трябва непременно да правят едно и също нещо, да изпълняват една и съща функция? Даже било заповядано? Такова тяло в което всички части правят едно и също нещо е карикатура, пародия и извращение, а не реално функциониращо тяло.

Спрете за миг и се замислете за това. Как можеш да очакваш очите да правят това което правят краката? Или сърцето, това, което прави бъбрека?

Ако ние искаме да видим истинското благовестие проповядвано и истински покаяни хора да се присъединяват към тялото на светиите, трябва да спрем с човешките измислици и да започнем да правим нещата по Божия начин, според Божия промисъл, следвайки Божиите инструкции в Писанието.

Quote
Това, което си правил е точно това, което трябва да правиш и да не спираш. Никой от нас няма да стане съвършен и въпреки това Бог ни използва. Не смятам, че чутото от теб е било от Бог, а от врага. И на мен ми се е случвало много пъти, за жалост, да смятам, че Бог ми говори, а да е нашия враг.
Изглеждало ти е глупаво, ами то го пише:

1 Коринтяни 1:
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост

Никъде не съм казвал, че ми е изглеждало глупаво, казах, че това беше един маскарад, една пародия, един фалшификат. Мога да разправям до утре истории от този маскарад. Но най-важното беше, че забелязах, че нищо от това, което се говори не достига до хората, защото я нямаше властта от Бога да отвори очите на слепите, и ушите на глухите.

Quote
Веднъж аз се почувствах много безсилна, благовествайки на едно богато семейство. Жената каза, че нямат нужда от Бог, имат си всичко и са атеисти. Съпругът обаче сподели по-късно, че въпреки, че не вярва като мен в Бог, той все пак има вяра и страх от Бог и понеже беше лекар, отказал заради това да прави аборти и го уволнили. Зарадвах се, видях, че семената, които сеех там не са празни, имах доста време с това семейство и имахме уговорка да не споменавам на децата за Бог. Да, ама Бог имаше други планове, децата започнаха да пророкуват, да говорят за Бог, без аз и думичка да съм изговорила, спазвах обещанието. Един ден майката помоли да благовествам на децата, въпреки че Исус бил мит, да знаели. Подарих им библии и по-късно вече нямах връзка с тях, но вярвам, че Бог направи нещо с това семейство.

Ето това подчертаното имах предвид, когато написах да се остави плода на улицата да изгние. А този човек ако е имал съвест да отхвърли правенето на аборти, това е свидетелство за това, че е възможно да е от онези, хора, чиито сърца са разположени към Бога. На такива хора Бог всячески ще се открие. Но колко плодоносен ще е живота им зависи от това, дали ще ги оставим да гният на полето, на улицата или ще ги захвърлим в някой прогнил хамбар.

Спомням си и аз за разни деца и младежи, които пророкуваха и после си отидоха в света. Фолк певицата Цветелина ако сте я чували, с нея бяхме в една църква и тя беше от "пророкуващите" и сега пророкува чалги и фолкове.

Quote
Случайно говорих на една проститутка, всъщност бяха две и понеже питах Бог какво става,  малцина са, които утвърждавах във вярата. Месеци по-късно посетих еднократно една църква, една жена се затича да ме прегръща, не я познах, но тя ме беше познала, същото момиче, което Бог беше довел в църквата. Разпоредителят ми каза да не я прегръщам, че имала въшки, аз учудено погледнах и не казах нищо, просто се радвах на срещата и това, че Бог е верен и се грижи за душите. Не хванах въшки също :)
Друг случай - в парка виждам младеж в черно, тъжен и тръгвам да му говоря за Исус, а той ми отвърна няма спасение за моята душа. Учудено го питам защо и в същия момент виждам доста младежи, също в черно, хилещи се ехидно. Единият, може би тарторът, ми вика, не виждаш ли кои сме, сатанисти, какво ни говориш. Е, аз им обясних, че са на погрешната страна и ще бъдат заедно с дявола в ада един ден. Усмивките на всички застинаха по лицата. Тръгнаха си, аз продължих също по пътя си и мисля, че същия ден говорих на един евреин и той много внимателно слушаше, беше смъртно болен. Помолих се за него и година по-късно го видях напълно здрав, пак случайно в парка, усмихна се и не можех да повярвам, това беше същия човек, изпълнен със сили и радост! Слава на Бога, Бог е толкова милостив!
Всеки път, когато споделям вярата си с  някой човек, в мен идва невероятна радост, сила, любов към тази душа и това е самият Бог, който просто работи чрез мен. Такава любов към непознати, просто няма начин, аз не съм любвеобвилен човек, още повече към непознати. Но Бог ме промени много.
И още много случаи на изцеления, повярвали, през тези 16 г. ходене с Бог! Цялата слава е на Бог! И много подигравки, сблъсъци, но Бог е бил винаги верен.

Такива разкази може да ти разкаже и Бени Хин, Джоел Остийн, Рик Уорън, адвентисти, йеховисти, всякакви секти, в това число изобилие от свидетелства на православни, католици, мюсюлмани.

Аз никъде в тази тема не съм казвал, че религията няма сила. Религията има огромна сила и може да променя животи. Но религията не може да записва в книгата на Живота на закланото Агне. Нито е в състояние да превръща хората в плодоносни части на Христовото тяло. За това е нужен Божият живот свише. Този живот ние на никого не можем да дадем, колкото и да се напъваме. Той може да бъде даден само чрез истински Христови служители облечени в Неговата власт, да разкъсват връзките на мрака и да преселват хората от царството на сатана в царството на Божият възлюбен Син.

Истинската  любов е да бъдем проводници на Божия живот. Религията не носи живот, а смърт, но пък много добре успява да имитира, някои аспекти от този живот. Затова Писанието ни предупреждава да сме много внимателни към онези неща, които "имат вид на благочестие, но са отречени от силата му."

Мен не ме интересува колко набожен е станал някой човек. Мен ме интересува ИМА ЛИ ТОЙ СИЛА ДА ЖИВЕЕ ИСТИНСКИ ПРАВЕДЕН ЖИВОТ. Истинското благовестие носи вяра, която побеждава света. А в църквите е пълно с хора, които са победени и от света и от греха.

Quote
И да завърша с тези стихове:

Откровение 12:11
А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване

В другите теми вече бяхме разгледали този стих, и той няма нищо общо с "благовестването". Тези думи са казани в контекста на изгонването на обвинителя на братята от Небесното съдилище и това свидетелство има юридически смисъл. Всеки, който има поне някакво понятие от съдебни дела знае какво означава "свидетелство" и "свидетелстване" в контекста на съдебен процес.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: simeon on February 21, 2019, 22:31:18 PM
Аз не мога да разбера как така става,че всичко се върти около това благовестване. Т.нар."благовестители" дават ли си сметка,че благовестители е една от дарбите,или един от начините на работа на Светия Дух,ведно с останалите описани в Ефесяни 4. И тези проявления на Светия Дух са за в тялото. Според текста след стих 11. Не може да има благовестване а да няма пророчество,апостолство,учителстване и душегрижителство. И всичко това не само да го има проформа чрез делото на плътта, а да работи  НАИСТИНА за назидаване и възрастяване на тялото. А да работи НАИСТИНА може да го накара само Източника на тези дарове. И това е Духа на Истината. Не може Светия Дух неистово да води някой нон стоп да благовества и същевременно благовестителя да не знае съдбата на тези на които е говорил. Десетки по трамвайте,стотици по залите,хиляди по стадионите. "Небесна експлозия". Ела народе,чудо невиждано,ние ще накараме Бог да спасява и да работи! Помните ли? Цирк! ......  Къде са " спасените"? И спасени от какво? И от кого? И за къде? Знаете ли? Защото аз не зная. Ако ти,който си благовестител благовестваш на някой чието име НЕ Е записано в Книгата на Живота Светия Дух ли те е пратил при него? Ако "да" значи Той ....хммм е сбъркал нещо. Ако "не", тогава кой те прати? Любовта към тоя човек,може би? О,да,любовта към всички хора! Та нали Бог е любов,Той обича всички(такива,каквито са,би дръзнал да каже някой).  Ами по тая логика не би трябвало в ада да има никой! Той Бог ще ги извади оттам! Толкова ги обича...!                                                                       

Да,жените са емоционални същества. И в това няма нищо неестествено. Но Писанието има други препоръки и друга работа за тях. Понеже Бог познава естеството им. И благовестването не е сред тези неща. Тъй,че добре ще е за жените,които четат в този форум да заемат своите места,отредени от Създателя,за да им бъде добре и да принасят много плод. Във времена като тези една богобоязлива и смирена жена би била превъзходно украшение за дома си,за тялото Христово и за Твореца!
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Ученик на Исус on February 22, 2019, 01:41:22 AM
Жалко за това, което пишете, но знае Бог.
Четете ли, не четете ли библията, как живеете, в Съдния ден Бог ще изяви всичко, кой бил религиозен, кой Божий.

Филипяни4:
2 Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.    
3 Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

Римляни 16:3
Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила

Колосяни 4:15
Поздравете братята, които са в Лаодикия и Нимфана с домашната й църква.

Няма да пиша повече тук, ти разпространяваш заблуди и ще си отговаряш пред Бог, както и всеки от нас, разбира се.
Но Бог е заповядал да нямаме нищо общо с проповядващи друго благовестие, впрочем ти не проповядваш, както каза вече. Което не е Божията истина.
Имай предвид и че няма да чета последващото, което ще пишеш, то е все в един дух, от камбанарията ти на всезнаещ и непогрешим.
Желая ти Бог да те намери верен когато дойде!

Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 22, 2019, 02:04:05 AM
Интересното е че непрестанно цитираш пасажи, чието значение не си осмислила и не разбираш, но само имаш впечатление, че казват онова, което ти си мислиш.

Аз може да се заблуждавам в много неща, самия апостол Яков казва, ние всички в много неща грешим. Но поне съм внимателен да се аргументирам относно нещата в които вярвам. Старая се да покажа какви библейски основания имам за това, което вярвам. Не просто впечатления, а солидни, твърди и недвусмислени основания.

Казваш, че съм разпространявал заблуди, но някак си моите "заблуди" съвпадат с това, което Библията казва а твоите "истини" не съвпадат. Защо се получава така?

Ето до този момент в тази тема, аз изложих недвусмислени и в някои случаи абсолютно неопровержими аргументи в полза на позицията, която заемам по темата. Със сигурност ти досега никога не си чувала много от тези аргументи, и не знаеш, че има такива пасажи в Писанието и че Библията учи такива неща. Затова и си приела да вярваш съвсем други работи, научени от човеци, а не от Библията.

Ти ако искаш пиши, ако искаш не пиши, писането и четенето в този форум не е задължително. За мен обаче е задължително да отговоря когато някой твърди, че някой пасаж учи нещо, което той всъщност не учи.

Ти явно имаш проблем с учението на Писанието, че жена не може да поучава, нито да проповядва. Пасажите, които си цитирала предполага са някакъв опит да опровергаеш това. Затова аз ще ги разгледам тия пасажи, защото те нямат ни най-малко смисъла, който ти се надяваш да имат.

Quote
Филипяни4:
2 Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.   
3 Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

Значи имаме две жени, които са се трудили в делото на благовестието заедно с Павел. Жената е създадена от Бога да бъде помощник на мъжа и когато една жена помага на мъжа в неговото призвание, тя се труди заедно с него в неговото дело.

Ето напълно ясен библейски пример за това как жени служеха в делото на Исус и апостолите:

Лука 8:3  и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.

Тези жени оказваха материална подкрепа на Исус и апостолите и по този начин те се трудеха в Божието дело заедно с тях. Такъв тип помощ са оказвали жените за които пише апостол Павел и това е прекрасен пример за това как жените изпълняват своето призвание на помощници на мъжете в тяхното призвание.

Quote
Римляни 16:3
Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила

Прискила и Акила бяха семейство мъж и жена, които като семейство помагаха на апостол Павел в неговото дело. Отново имаме типичен библейски модел. Жената помага на мъжа си в делото, което Бог го е призовал. В случая мъжа работеше заедно с Павел, а жената помагаше в това на мъжа си.

Quote
Колосяни 4:15
Поздравете братята, които са в Лаодикия и Нимфана с домашната й църква.

Този стих не знам с каква надежда го цитираш. Първо ето какво казва пасажа в по-добър превод:

Col 4:15  Salute the brethren which are in Laodicea, and Nymphas, and the church which is in his house.

Поздравете Нимфан и църквата в неговия дом. Говори се за мъж. Но дори да става въпрос за жена, става въпрос за някой който е предоставил дома си за събрания на християните. Това е типична помощна служба на жена, напълно в духа на Библейското учение и контекста на ролята на жената.

Не знам каква била моята камбанария, но за хората които имат трезв ум значението на тези пасажи е лесно разбираемо и очевидно и то няма смисъла, който ти се надяваш да има.

Знам, че гордостта от "постижения" за неща с които Бог никога не е имал предвид да се занимаваш трудно се преглъща, но по-добре да я преглътнеш отколкото да останеш безплодна. Захвани се да помагаш на мъжа си в нещата, които Бог е призовал него, и спри да се мъчиш да си измисляш свои служения и някаква своя значимост отделно от мъжа, който Бог е поставил да ти бъде глава.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Lacho on February 22, 2019, 04:42:01 AM
Мисля че трябва да напиша в отговор и допълнение тук за някой неща.

Определено ясно е че има голям квас във всичките така наречени християнски църкви и деноминации. Всичко това е умишлена и целенасочена борба срещу Божието Слово. Врага използва всичко добро против нас. И използва Божието Слово за да сее раздор и лъжеучения. Това включва всички тези големи TV "евангелизатори" мисионери от разни "църкви" и всякакви измислици.

Това всичко се поражда защото мнозина от хората имащи се или наричащи се "християни" са лъже християни, и Христа никога не бил в тях, и не ги е познал. Те никога не са били новородени. И дано се покаят преди да е твърде късно. Те са тези които промиват мозъците на народите и държавите и дават лош пример за истинни християни и благовестители. Има такива.

Правилно е че тряба да има реален план а не лицемерно благовестие. Трябва да сме готови и да помагаме на новоповярвали примерно, не като им свидетелстваме, след това да кажем само чао. Трябва да има последователност, което е знак за изкренност и пълна вяра. Когато има тяло от истинкси новородени, тия неща ще се случат със помоща на Светия Дух, който ще ръководи тялото. Но понякога ние можем да се окажем сами в даден момент и време. И тогава един благовестител подпомаган от Светия Дух , може да не бъде в състояние да "приеме" всички ново дошли, и да ги сложи в хубав хамбар. Все пак не трябва да забравяме че не всеки който може да повярва не е сакат, стар, безработен, или напълно немощ. Господ ни каза на мъжете като прокле земята, че докато сме живи ще работим.

Най належащото на даден човек е да дойде към вярата и знанието на Господ Исус Христос. Той/тя трябва само за това да са благодарни за Божията благодат. Но ще има хора, поради грешния си начин на живот преди, които няма да може да им тръгне живота. Примерно една проститутка може да е болна от спин, и като повярва, тялото Христово в даден град (или еди каде си) не може да я излекува, и не е нужно то да е някакъв здравен център примерно. Може би такава жена през остатъка на живота си ще има проблеми. И ако обвини Господ че не я излекува, то това ще покаже че тя не се е покаяла наистина и не е новородена. Това го дадох просто като за пример. Защото от тази тема оставам с впечатлението че някой мислят че за да може да се извършва благовестие и проповед трябва първо да има някакво чудно възраждане на Църквата, и изведнъж много пратени апостоли и благовестители. Това никъде не го виждам в Писанията-такъв възглед за благовестието.

Цялата смисъл на Новия Завет е благовестие. И това че светът го е изопачил и превърнал в институция някаква под формата на лъже християнски църкви, не означава че не трябва да се прави. Ето някой стиха от които показват че ученик и благовестител е този който вярва в Христа:

Матей 5:1 'А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.'
Матей 28:19 'Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,'
Йоан 8:31 'Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

Само от тези стихов виждаме че ученици са били (12те апостола разбира се) и повярвали Юдеи, и по наше време ние, Българи. Неговото учение в края на Матей е да се благовести, Исус нарече и апостолите и Юдейте повяврвали негови ученици. Той ни казва че ако правим това коети Той заповяда, ни сме негови ученици

Новороденият е пратен. И Словото е в него---- Йоан 15:5-7 ' 5Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. 6Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят 7Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.' Тези стихове показват това. То не само за 12те апостола. Това се отнася за всеки новороден. Защото от горните стихове виждаме че и ние сме ученици В Крал Джеймс версията на Словотo се разбира по ясно, защото там думата за 12те и ученик е disciples.

Пък и ако някой благовества и се притеснява в началото, ако той е истинкси вярващ ето какво казва Писанието: Лука 12:12 'Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.'
И както някой описаха примери за това какво се е случило като почнаха в началото да благовестват и "не се получиха" нещата то може би Светият Дух ви е пазил от гордост. Сам Павел в 2 Коринт. 12:7 ' А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.'  ни казва че това е станало да не стане горделив.

Това че някой не приема вярате или не иска да говори с вас на момента, не узначава че благовестителя не e пратен. Къде пише в Писанието че човек веднага на място трябва да повярва след като чуе проповед? Има някой с който това стана. Но че не става не узначава че не трябва да го правим. От къде идва тази логика? Може след един месец да повярва човека? Сам Господ Исус Христос проповядваше, и народа Му уби Месията си, та на Него не повярваха повечето, но не спря. Той не беше ли пратен от Бога?

Това че Ватикана и света са извратили благовестието чрез финансиране и издигане на лъже-християнски църкви и "мисионери" показва още повече че нашета работа е да водим Тялото Христово към правилната насока, а не към светските църкви. Как ще стане това ако само стоим и чакаме да сме пратени? Ние вече сме пратени, Христа е в нас, ако сме наистина вярващи.

Искам да питам ако някой не е сългасен с това което писах горе, как ще разберем че сме пратени?
Това е моя въпрос. Кога ще стане това. Аз мисля че времето за знаци и отделно откровение няма вече да става точно както е в Стария Завет. Христос беше и е при нас, Той искупи грехъ, и както Той каза, свърши се.

Господ Исус каза че ние сме солта на света, и къде ще се ръси тя ако не е солена? Ако трябва да благовестваме само когато някой ни пита за това? Това ми звучи като все едно да се крием по избите и пещерите, обратното на това което Исус ни каза. Ако някой не може, или не е разбрал Словото по такъв начин че да може да благовества без да заблуждава или вкарва лъжеучение, то може би това е знак че човека не новороден още изобщо, не че не е пратен.  Не казвам че това важи за всеки такъв.

Ето още два стиха за благовестие:

Римляни 10:17 'И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.'
Йоан 3:8 'Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.'

Който е новороден се е родил от Духа. Горе го виждаме това в стиховете. Така че не всеки веднага ще повярва. Не съм ги извадил от контекст тези стихове, ясно се разбират.

Има нужда от развитие на едно истинкси християнско общество. Тогава от там ще дойдат средствата и хората които да изпълняват различни роли. Тогава ще има специално благовестители, и хора учители да помагат на новите в стадото. Ще има и повече ръце за работа. Примерно, за безработни, ако някой братя имат повече земя, може да се пратят да се отглеждат и пасат животни. И с тях да се хранят мизерни братя и сестри. Затова можем да се молим, за такива дела и други Господ да прати работници. В останалто време ние сме пратените работници, които вярваме. Но даже и да не стават такива работи, пах може да има едно Христово Тяло по друг начин.

Вече е друга тема, как в Откровение Господ ще запази 144000 светии в тежките времен да благовестват. Това не трябва да спира нас в момента да го правим.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Emma on February 22, 2019, 10:42:16 AM
Мислех си, защо е толкова трудно на жената да приеме функцията която и е отредена от Бог.

Може би, поради няколко причини в съвкупност:

*  във всяко едно човешко същество е заложено желанието да прави нещо, с което да се чувства значимо, полезно и да оставя следа след себе си
*  отражението на светския начин на мислене, еманципиране, жената да е равна на мъжа и определянето на нейната стойност от това
*  неразбирането на функцията, която Бог е заложил в нея (принизявайки, че е нещо маловажно..."просто някакъв си му помощник на мъжа")
За последното с пълна сила се е погрижила, евангелската църква и лиспата на разбиране в т.нар.: пастори.

Предполагам, че и други причини може да се изредят тук.....

Аз съм виждала жени, които са приели и са прегърнали правилното разбиране, да живеят без съревнование, без напрежение, без излишни напъни, да бъдат, това, което Бог иска от тях и носят Божието ухание и красота..

Другата страна я срещаме всеки ден...



Имало е моменти в живота ми, които съм се чувствала виновна, че не благовествам така, както другите и не откликвам на призива "да доведете днес, поне една душа в храма"...


Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 22, 2019, 12:28:38 PM
Quote
Цялата смисъл на Новия Завет е благовестие. И това че светът го е изопачил и превърнал в институция някаква под формата на лъже християнски църкви, не означава че не трябва да се прави. Ето някой стиха от които показват че ученик и благовестител е този който вярва в Христа:

Матей 5:1 'А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.'
Матей 28:19 'Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,'
Йоан 8:31 'Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

Само от тези стихов виждаме че ученици са били (12те апостола разбира се) и повярвали Юдеи, и по наше време ние, Българи. Неговото учение в края на Матей е да се благовести, Исус нарече и апостолите и Юдейте повяврвали негови ученици. Той ни казва че ако правим това коети Той заповяда, ни сме негови ученици

Lacho, спри се малко. Нищо от това, което си написал по-горе няма логична връзка с темата и не представлява аргумент по нея.

Всичко, което доказваш с тия думи е че не само 12-те апостола са били ученици, но и други хора, които вярват в Исус са ученици на Исус. Това да кажем е вярно, макар и само до някъде, защото дори в цитирания по-горе пасаж се вижда, че не всеки който вярва в Исус е истински ученик, а само онези, които пребъдват в Неговото учение.

Заповедта на Христовото поръчение се даде САМО И ЕДИНСТВЕНО НА АПОСТОЛИТЕ. По-напред в темата много прилежно доказах това от самото Писание. Исус специално се постара да извика 11-те апостола на усамотено място, ОТДЕЛЕНИ от другите хора и другите ученици, за да им даде поръчението.

Когато четем Библията не можем произволно да си вземаме всякакви думи и да казваме, ето това се отнася за нас, защото е писано в Библията. Каквото е написано в Библията то е написано в определен контекст и смисъла на казаното се разбира от целия контекст, а не от няколко думи или изречения извадени от този контекст.

Например Исус каза на болния паралитик: Стани вземи постелката си и ходи. Това означава ли, че от този стих ние можем да направим едно ново учение според което не можем да ходим ако не си носим постелка със себе си, понеже Исус е казал: "вземи постелката си и ходи".

Този пример добре илюстрира, колко глупаво и невярно е да вземем всякакви думи на Исус и да решим, че се отнасят към всички хора или всички ученици, само защото Исус ги е казал на някой конкретен човек, или група от хора.

Quote
Новороденият е пратен. И Словото е в него---- Йоан 15:5-7 ' 5Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. 6Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят 7Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.' Тези стихове показват това. То не само за 12те апостола. Това се отнася за всеки новороден. Защото от горните стихове виждаме че и ние сме ученици В Крал Джеймс версията на Словотo се разбира по ясно, защото там думата за 12те и ученик е disciples.

Дай ми моля те Библейски стих, който да потвърждава, че "новородения бил пратен"? Такова учение и такъв стих в Библията няма. Ако някой е новороден това означава, че е роден отново, че едно бебе се е родило в Божието царство. Никой не праща бебетата никъде, нито им назначава функции и професии. Бебето има нужда от грижи да порасте, в момента в който вече достигне духовно пълнолетие, то трябва да открие каква в неговата функция в тялото и да започне да изпълнява тази функция. Няма такова нещо, като всеки бил изпратен. Това напълно противоречи на Писанието, на думите и на практиката на апостолите. Самата дума апостол означава пратен. Според твоите думи излиза, че всички новородени са апостоли, което е повече от абсурдно и противоречи на всякакъв здрав разум и на всичко написано в Писанието за апостолите и Божиите служители.

Пасажа, който си цитирал говори за принасяне на плод, не говори нито за изпращане, нито за проповядване. Разбира се всеки Христов ученик трябва да принася плод, всеки според своята функция, според своята отредена от Бога роля, всеки според своето призвание и дарове. Никъде нито този пасаж, нито някъде другаде Писанието не учи, че всички имат една функция - да проповядват и да благовестват.

Приел си това учение от човеци, не от Божието Слово, затова не можеш да намериш нито един пасаж с който да защитиш това учение. Подобно на Ученик на Исус, цитираш неща, които нямат никаква смислова или логическа връзка с това, което искате да защитите.

Аз разбирам объркването ви, приели сте еванелския квас, че смисъла на християнския живот е да проповядвате на другите, и като ви се отнеме това започвате да се чувствате, че оставате без основа под нозете си, затова се и чудите какво да измислите, че да защитите това несъществуващо в Библията учение.

Вместо да измисляте неща по-добре да се убоите от Бога, защото Той не случайно е казал:

Maт. 15:9  Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди".

Ако човек реши да служи на Бога не според Божиите заповеди, а според човешки поучения и човешки заповеди, той НАПРАЗНО се покланя на Бога. Цялото му "служение" е една суета и една празнота.

Същата празна суета беше и моето "мисионерстване", затова и се покаях от него, за да изоставя човешките заповеди и човешките поучения, и да де науча да служа на Бога според Неговата истина, според това което е истинско, автентично, оригинално и праведно.

Вие очевидно имате нужда да направите същото.

Quote
Пък и ако някой благовества и се притеснява в началото, ако той е истинкси вярващ ето какво казва Писанието: Лука 12:12 'Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.'
И както някой описаха примери за това какво се е случило като почнаха в началото да благовестват и "не се получиха" нещата то може би Светият Дух ви е пазил от гордост. Сам Павел в 2 Коринт. 12:7 ' А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.'  ни казва че това е станало да не стане горделив.

Нито единия от двата цитирани стиха няма общо с темата за благовестването. Първия пасаж говори за гоненията:

Лука 12:11  И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
Лука 12:12  Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.


Всеки християнин може да бъде хванат и изправен на съд заради вярата си. И Исус дава инструкция В ТАКАВА СИТУАЦИЯ какво да правим. А именно да не обмисляме предварително какво да кажем, а да имаме доверие на Бога да ни вдъхнови чрез Святия Дух. Обаче това няма никаква връзка с това някой да се самоназначи за апостол или благовестител и да ходи да прави неща по плът, надявайки се Святия Дух да му помага в напъните на плътта.

Втория пасаж също не говори за възгордяване от благовестване, а говори за многото откровения, които апостола е имал. Очевидно е че това е нещо, което се отнася само до него самия, защото нито другите апостоли, нито другите вярващи имаха трън в плътта, ако и останалите апостоли също да имаха много откровения.

И пак стигаме до същото - в опита да се защити несъществуващо в Библията учение, се цитират пасажи без всякаква връзка с темата. Направете си извода сами.

Quote
Това че някой не приема вярате или не иска да говори с вас на момента, не узначава че благовестителя не e пратен. Къде пише в Писанието че човек веднага на място трябва да повярва след като чуе проповед? Има някой с който това стана. Но че не става не узначава че не трябва да го правим. От къде идва тази логика? Може след един месец да повярва човека? Сам Господ Исус Христос проповядваше, и народа Му уби Месията си, та на Него не повярваха повечето, но не спря. Той не беше ли пратен от Бога?

Никъде в тази тема, аз не съм посочил като аргумент такова нещо, че това дали човек е пратен или не се разбира от отклика на хората. Моят аргумент е в полза на това, че НЕ ВСИЧКИ СА ПРАТЕНИ. Няма такова учение, че всички християни са пратени да благовестват, или да проповядват. Не само че няма такова учение, но това е диаметрално противоположно на учението на Писанията.

Quote
Ето още два стиха за благовестие:

Римляни 10:17 'И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.'
Йоан 3:8 'Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.'

Който е новороден се е родил от Духа. Горе го виждаме това в стиховете. Така че не всеки веднага ще повярва. Не съм ги извадил от контекст тези стихове, ясно се разбират.

Първия стих наистина говори за проповядване на баговестието и по-горе аз подробно обърнах внимание на този стих в неговия контекст. Ти не го ли прочете?

Не знам как ти казваш, че не вадиш стиха от контекста, като точно това правиш. Контекст означава да погледнеш стиха заедно с предходните и следващите пасажи, за да се види цялата картина на това изказване, а не само едно изречение.

И точно в този контекст е написано, че никой не може да проповядва АКО НЕ БЪДЕ ПРАТЕН. Ти това не го ли видя?

Втория пасаж по никой начин не говори за благовестване. Говори за това, че родения от Бога човек се управлява от Божия Дух, разбира се след като съзрее, защото преди да съзрее е плътски и плътта има голямо влияние върху поведението му. Затова Писанието прави следното уточнение:

Римл. 8:14  Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове

Тук думата за синове означава син достигнал в пълнолетия и зрялост. Но разбира се тук нямаме ни най-малък намек за това, че всички са пратени да благовестват. Не мога да разбера какво е това произволно вадене на пасажи от Библията без никаква реална връзка с темата.

Quote
Това че Ватикана и света са извратили благовестието чрез финансиране и издигане на лъже-християнски църкви и "мисионери" показва още повече че нашета работа е да водим Тялото Христово към правилната насока, а не към светските църкви. Как ще стане това ако само стоим и чакаме да сме пратени? Ние вече сме пратени, Христа е в нас, ако сме наистина вярващи.

Виждаме, че още от времето на апостол Павел имаше хора, които се бяха самоназначили и самоизпратили за проповедници на благовестието. Апостол Павел не казва, че не са вярващи, но казва, че това са хора водени от всякакви плътски мотиви, които нямат дял с работата на благовестието, но го правят с цел да навредят на апостолското дело.

И по-горе пак напомних, че апостола изрично казва, че никой не може да проповядва АКО не бъде ПРАТЕН. Ако всички бяха пратени, както ти твърдиш, това означава че апостола няма основание да поставя такова изискване. Но той поставя изискването. И то не е някакво ново. Още по времето на Моисей плътски човеци искаха да се самоназначат за изпратени от Бога:

Числа 16:3  Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

Ето хора, които решиха да твърдят точно това, което ти и Ученик на Исус, твърдите - всички са пратени, всички са ученици, всички са святи, Господ е със всички. Откъде на къде само пратените от Бога ще вършат Божието дело.

И ти знаеш ли какво се случи с онези, които твърдяха такива неща? Върви прочети целия пасаж и ще разбереш. Но не бяха само Корей, Датан и Авирон, които станаха пример за съдбата на самоназначилите се. Мнозина след тях решиха, че са пратени от Бога и навлякоха осъждение за себе си:

Ерем. 23:21  Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; Не им съм говорил, а при все това те пророкуваха.

Ето това правят днешните християни - завтичат се без Бог да ги е пратил. Ние трябва да спрем това безумие и трябва да се върнем към здравото Библейско учение.

Quote
Искам да питам ако някой не е сългасен с това което писах горе, как ще разберем че сме пратени? Това е моя въпрос. Кога ще стане това. Аз мисля че времето за знаци и отделно откровение няма вече да става точно както е в Стария Завет. Христос беше и е при нас, Той искупи грехъ, и както Той каза, свърши се.

Няма как да се съгласим с неща, които директно противоречат на Писанието. Иначе въпроса ти е добър - как ще разберем, че сме пратени? Ами едно дете как разбира, че е станало мъж и че вече е годно за сериозна работа и носене на отговорност на плещите си? Бог е направил така, че когато физически съзрее един човек, това става явно и за него самия и за околните. По същия начин когато един човек съзрее духовно, това става ясно и за него самия и за околните. Това първо.

Това, че някой е съзрял духовно, не означава, че той непременно ще бъде изпратен да проповядва. Има много други функции в тялото, които са изредени в Писанието на различни места, и аз не искам да отклонявам темата впускайки се в тях. По важното е че един човек когато е духовно зрял, той вече знае как да се управлява от Божия Дух. Прибързаността обаче е най-големия враг на съзряването. Преждевременната активност води до повърхностност. Затова имаме това плачевно състояние в църквите. Прибързване, плътски напъни, човешки учения папагалски научени, непознаване на Писанията. Всички тия неща имат своето начало в това че незрели човеци са се самоназначили за онова за което нито са готови, нито са одобрени, нито са изпратени.

Quote
Вече е друга тема, как в Откровение Господ ще запази 144000 светии в тежките времен да благовестват. Това не трябва да спира нас в момента да го правим.

Никъде не е написано, че тези 144 000 ще прoповядват нещо на някого. Написано е че това са хората изкупени от земята. Написано е че ще пеят нова песен пред престола, но за проповядване никъде нищо не се казва, нито се споменава. Научи се да бъдеш по внимателен, и да не цитираш неща на посоки от тук и от там без да проверяваш за какво НАИСТИНА става въпрос. Казваш че никога не си бил по църквите, но показваш действието на същия квас на прибързаност и липса на дълбочина.

Моя съвет е вместо да прибързваш да пишеш, върни се обратно от началото на темата и прочети внимателно всички неща, които са написани. Прегледай цитираните библейски пасажи, помисли върху значението им в контекста и се опитай да осмислиш вече дадените аргументи.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Lacho on February 22, 2019, 23:55:56 PM
Разбирам Watchman цялата тема,от самото начало. Разбирам как ти искаш да интерпретирам това което показваш със стихове.

Ето как аз виждам нещата според твоето обяснение. Казваш че Христа е избрал 12те и ги е пратил за благовестие и другите им дела в Писанието. И след като ги няма, това е. Има само апостоли и благовестители тук там през историята които са пратени. И по тази линия, мисля че казваш че в момента в България няма и нито един изпратен. И всички християни трябва само да казват за тяхната надежда само ако ги попита някой (това ми звучи като все едно трябва да си мълчим защото ще засолим нещата и станем неудобни пред света-пък нека да има гей паради из София, ние няма да проповядваме против това-и това е от Бога?)? Пиша това защото искам да знам дали това е възгледа ти и разбирането от Писанието?

Ако е така точно, аз не разбирам от къде ще дойдат светиите които ще бъдат обезглавени по времето на голямата скръб? И как ще бъдат обезглавени като са послушни и си мълчът за всеобхватното зло около тях. И ако е така, как ще се стане благовестието през тази скръб и преди 144000 хиляди?

А за 144000 хиляди, в Писанието пише че те са Божии служители (аз не съм съгласен как различаваш слуга и служител едно и също е в цялото Писание). Тук е място където трябва да се използва Крал Джеймс версиявта на Писанието за да ти покажа че няма разлика. Защото просто не виждам как правиш такава разлика, въпреки че даде примера със слуга и служител на един цар примерно. Revelation 7:14 ' 3Saying, Hurt not the earth, neither the sea, nor the trees, till we have sealed the servants of our God in their foreheads.

от онлайн речник servant:
['sə:vənt]
1. слуга, прислужник (и domestic servant)
2. служител

https://www.rechnik-bg.com/index.php

Господ ни казва че  ще има квас и лъжеучения до края, докато дойде време за жътвата, за жътвата в Открвение искам да кажа. Ето притчата в Матей 13 Глава:

26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?
28Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.


Така че е ясно че ще има фалшиви и неефективни лъжепророци и благовестители които Бог позволява, за да може и житото-истинските благовестители (жито) да растят между плевелите. Така че този ваш аргумент тук че фалшивите църкви в момента и уш благовестители са знак че Господ още не е пратил Негови благовестители, не е състоятелен. Примерно аз мога да благовествам в един квартал, и до съседния квартал може да има друг човек от някаква "деноминация" който го прави само за лице пред групата си. Това не означава че аз не съм призван или пратен. Когато дойде време за жътвата в Откровение, Господ ще се оправи с лъжепророците и лъжеблаговестителите.

И това твое учение за пребъдване не така както го обясняваш. Всеки новороден в Христа, е роден от Бога. Ето го Писанието в Йоан 1:12-13 ' 12А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
13които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.


Това учение на Watchman (както го разбирам до момента) е това което е описано в Марк 4:18-23---

18Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
20А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23Ако има някой уши да слуша, нека слуша.


Не казвам че заради пари или плътски неща го правиш това учение, но исках да сложа цялиа контекст на стиховете. Защо горе в притчата пише тия които са слушали словото, а не само 12те? Защо пише Тия да дават плод ако е само за 12те?

Целия Нов Завет трябва да сложа тук, защото той целия е модела който Господ Христос остави на 12те и на нас християните след това. Затова им каза идете и научете всички нации и народи. Христос и 12те направиха модела докато бяка живи, и ние го следваме. Иначе какво щяхме да правим като вече ги няма? Това е така ли, спира благовестието докато няма някой апостол пратен пак? Само за това ли Христа избра само 12те? за няколко години докато за живи.

Размисли за това твое учение. Защото наистина прилича точно на православие и католицизъм. Както "поповете" и "свещеници" казват че те са остатъка от 12те и богоизбрани и пратени. Абсолютно почти същото е. По твоя начин няма да има никакво благовестие, подобно както католици и може би православието даже Писанието са забранявали по едно време.

Даже по страшно звучи това учение. Все едно идва от някаква "школа" от елита или комунизма и иска да затвори устата на християните. Не казвам че от там идваш, просто какво на мен ми впечатлява. И няма никаква Библейска основа. То обръща смъсълта на целия Нов Завет обратно.

Обясни ми ако не е така.

Истина е че човек благовестител не е леко и шеговите призвание, а Божие дело. И не трябва да се прави цирк от него. А такива който го правят цирк, никога не са познали Господа Исуса Христа. Те тепърва трябва да повярват и бъдат новородени от Бога.

Да се провъзгласи и благослови името на Господа Исус Христос. Божието Царство Идва. Благословен да бъде Господ вечния Бог. Амин.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 23, 2019, 00:39:41 AM
Lacho, колкото повече те чета толкова повече виждам, че имаш проблем с българския език. Както да го разбираш така и да го говориш. Не съм сигурен обаче че и на английски ще се разберем, защото ти се губят логическите взаимовръзки между това, което се пише и това, което ти интерпретираш.

С други думи аз виждам огромни езикови бели петна в твоя речник и логическо възприятие. Липсват ти основни езикови понятия, липсва ти способността да вникваш в значението на думите и в техния смисъл. Премесват ти се напълно различни неща.

Не казвам тия неща за да те укорявам, а защото виждам, че имаш нужда от помощ. Ти имаш нужда някой да те хване за ръката и да те научи как да мислиш логично, как да внимаваш на значението на думите, и как да вникваш в значението на написан текст, особено ако е по-дълъг, да можеш да схващаш нещата на основата на контекста, а не базата на откъслечни впечатления.

Quote
Ето как аз виждам нещата според твоето обяснение. Казваш че Христа е избрал 12те и ги е пратил за благовестие и другите им дела в Писанието. И след като ги няма, това е. Има само апостоли и благовестители тук там през историята които са пратени. И по тази линия, мисля че казваш че в момента в България няма и нито един изпратен. И всички християни трябва само да казват за тяхната надежда само ако ги попита някой (това ми звучи като все едно трябва да си мълчим защото ще засолим нещата и станем неудобни пред света-пък нека да има гей паради из София, ние няма да проповядваме против това-и това е от Бога?)? Пиша това защото искам да знам дали това е възгледа ти и разбирането от Писанието?

Първо, аз не съм предлагал мои обяснения. Аз съм показал с прилежно цитирани и логично подредени пасажи от Писанието, какво Библията учи по тези въпроси. Това, което ти и Ученик на Исус говорите противоречи директно на Писанията и аз ви го доказах недвусмислено.

Нищо от това, което пишем в тази тема няма общо с гей паради, но е много интересно това мислене по асоциации, което проявяваш. Точно това мислене беше насадено от демоничната образователна система и ти си станал негова жертва. Не ми е за  първи път да го срещам при хора от твоето поколение. Вместо да имаш логическо мислене, изградено на здрави смислови връзки, ти мислиш асоциативно и подскачаш от един термин на друг, от една тема в друга, мислейки че нещата имат нещо общо, без те реално да имат никаква връзка.

Това нещо е изключително опасно и докато си в това състояние, не е възможно да се води никаква нормална дискусия.

На теб ти липсват дефинициите на основни понятия. Като понятието изпратен ( в библейския му смисъл). Затова лекомислено говориш кой бил пратен, защо бил пратен, щото бил новороден. Да ти кажа, честно когато имам насреща си такава форма на мисловна дисфункция ме затруднява много как въобще да продължа да водя нормален разговор.

Казано с две думи, от цитираното от тебе по-горе аз виждам, че нищо не си разбрал от нещата, които съм написал. Верно аз съм ги написал като за хора, които имат що годе здрава способност да мислят разумно. А след всичко, което ти написа в последния си постинг, аз съм меко казано шокиран и не знам какво да кажа, при условие, че толкова ясно написани неща ти не можеш да разбереш.

Затова аз сериозно ти казвам, ако искаш да се излекуваш от това асоциативно мислене и искаш да придобиеш здравия разум, за който Писанието говори, кажи ми и аз ще се опитам да ти помогна. Иначе въобще не виждам как можем да водим разговор за каквото и да е.

И за да поясня какво означава "асоциативно мислене" ще дам два примера. Слона има четири крака и кучето има четири крака, следователно кучето е слон. Знамето на комунистите е червено, ягодата е червена, следователно ягодата е плод на комунизма.

Просто е шокиращо колко произволно си тълкуваш всичко както ти падне, как нямаш способност да вникваш в действителното значение на написаното и прибавяш към текста каквото ти хрумне. Ако искаш да се изцелиш от това нещо, дай знак и ще се опитам да ти помогна. Ако не, просто няма смисъл да се говорят неща само във въздуха.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: dodai on February 23, 2019, 09:25:22 AM
За тези който не разбират за какво иде реч в тази тема и се закоравяват ето какво е казал Господ:

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.

22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? —

23 но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие

Та като чета постовете на ученик на Исус ми се струва че е от тия дето не ги познава Господ а и Lacho се е запътил в тая посока.Така че се покайте докато е време .
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: simeon on February 23, 2019, 12:51:29 PM
По-горните стихове от главата,която си цитирал говорят за плодовете на човеците. За да можем да познаем един човек ние трябва да се вгледаме в плода,който принася.Т.е. в това,което той говори и прави. От думите и делата следват резултати. Тези резултати Писанието нарича плодове. Най- общо и кратко казано. Та понеже аз не познавам нито Ученик на Исус,нито Lacho,не бих се наел да давам такива крайни оценки. Вярно,виждам,че пишат неща,в които вероятно са и убедени,които не са според Истината в Писанието. Но аз също съм вярвал в тези същите басни. И Бог е бил милостив да ми покаже,че убежденията и вярването ми са били на основа НЕ Христос. Всеки има нещо в което да се коригира и за което да се покае. Но Бог,и само Той има правото да приеме или отхвърли. Понеже Той,и само Той е Съдията на цялата земя.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Emma on February 23, 2019, 14:24:51 PM
И е толкова хубаво, благородно, когато има кой да ти подаде за помощ, ръка!
Така функионира истинското Христово тяло.
Назидава се, изгражда се, помага си!
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Lacho on February 23, 2019, 14:27:17 PM
Аз още чакам Watchman да ми обясниш по дълбоко какво е Библейско благовестие.

Ако имаш предвид да се науча да мисля логично, за да видя какво ти до сега показваш  за благовестието, не знам все още докъде ще стигна. Защото още не си отговорил на въпросите ми от последното което написах в темата.

Напълно разибрам мислене по асоциации. Ти искаш да кажеш според твоета логига, че това че 12те са благовествали, ние не трябва да го правим защото това е мислене по асоциация.

Ето наново ще пиша какво впечатление ми дава това учение което показваш че е в Писанието. Господ Исус Христос е Агнето, избра 12те за ученици да разпространят Словото. След като тях ги нямаше вече по земята, и ние сега в наше време въпреки, че сме приели Христа, и сме новородени, трябва да чакаме за следващите благовестители и апостоли. И в момента Словото Божие не се благовества, (защото може би още няма един пратен (както Бог пращаше пророци в Стария Завет) примерно в България? Може ли да отговориш на този въпрос? И правилна ли ми е представата за това което посочваш че пише в Писанието за благовестие?

Аз питах тези въпроси когато писах последния път, и ти не даде отговор или обяснение за тях?

Аз лично чуствам че Светия Дух ми помага и подбужда да благовествам по различни начини. И в момента търся "моят модел" и  ще се моля на Господ да ми покаже какво трябва да направя. В момента обмислям и ще се моля на Господ, какво да направя примерно когато пак, ако към юли или юни има Гей Парад. Какво да направя за да се чуе Божието Слово там? Какъв ще е начина който е ефективен, и как Господ ще ме води? Това са въпроси които имам. Аз вярвам че Господ ми е заръчил благовестителни дела които трябва да правя.

Според теб как други християни ще разберат дали са пратени? Има ли пратени благовестители в България сега? Питам тези въпроси въобще не за аргумент, а за повече обяснение.

По време на Стария Завет, самата нация/царство Израел беше благовестителя на света. По късно 12те. Сега къде са благовестителите. Искам да ми кажеш за да видя модела за това в Писанието.

Аз вярвам че Господ има пратени благовестители по земята в момента. Разбирам че всички християни няма да го правят това. Някой могат само помощ да указват, като да приготвят сандвичи или помагат в някаква логистика примерно. Господ Исус Христос ни казва с притчи какво означава Неговото Царство.  И Той ни казва че ще има хора който няма да 'поемат' кръста си, и няма да дават плод. 

Страхувам се просто че ако повече хора приемат твоето учение както го представяш, всеки ще мисли че няма пратени. Всеки ще казва, ами готово, покаях се, повярвах, и ще чакам пратените да благовестват. Това не виждам къде е писано в Писанието.

Ето какво казва Господ:

Матей 16

24Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.
25Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
26Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?


Крал Джеймс Версия
Mathew 16

24Then said Jesus unto his disciples, If any man will come after me, let him deny himself, and take up his cross, and follow me.
25For whosoever will save his life shall lose it: and whosoever will lose his life for my sake shall find it.
26For what is a man profited, if he shall gain the whole world, and lose his own soul? or what shall a man give in exchange for his soul?


Господа Исус Христос в тези стихове каза на 12те тия неща, и след това те ги казваха на други, и други, и така и така. И сега ние имаме завършен Нов Завет, който е Словото. И Словото е Бог. Просто в момента Господ Исус Христос не е физически пред нас, както беше пред 12те. Но това не означава че тези стихове за само за 12те. Ако беше така, Господ щеше да се погрижи за това пояснение да го има някъде другаде в Новия Завет, след като Той възкръсна и не беше вече физически между човеците по земята. Примерно, щеше да има глава в Новия Завет където пише че само 12те са пратени, и щеше да има глава за благовестието-за този начин по които Watchman го е описал.

Пак ли ще кажеш че някой, или any man, или whosoever са само 12те? Това пак ли е мислене по асоциации? Какво каза Христос? Следвайте Ме. И какво прави Той, проповядваше на човеците да се покаят защото наближава Божието Царство.

И друг въпрос. Като не сме като 12те по отношение на благовестието, по какво тогава сме като тях?  Искам да напишеш какви прилики има в Писанието между новороден и 12те?

Ще се радвам някой да ми отговори на тези въпроси които поставих тук. Радвам се че се дигна и развива тази тема.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 23, 2019, 15:12:59 PM
Quote
Аз още чакам Watchman да ми обясниш по дълбоко какво е Библейско благовестие.

Ако имаш предвид да се науча да мисля логично, за да видя какво ти до сега показваш  за благовестието, не знам все още докъде ще стигна. Защото още не си отговорил на въпросите ми от последното което написах в темата.

Напълно разибрам мислене по асоциации. Ти искаш да кажеш според твоета логига, че това че 12те са благовествали, ние не трябва да го правим защото това е мислене по асоциация.

Аз спрях с обясненията, защото виждам, че ти не си в състояние да разсъждаваш праволинейно и последователно. Останалите хора разбраха какво пиша, и дори не всички да са съгласни с това, поне го разбраха. А ти очевидно не го разбираш.

Терминологията ти е преплетена, нямаш здрави дефиниции на думите и термините. Всичко е като един буламач. Ако когато аз кажа ляво, ти разбираш дясно, или когато кажа напред, ти разбираш нагоре - какъв шанс имам аз да ти обясня каква е посоката?

Затова за да има смисъл този разговор първо трябва да изоставим напълно тази тема (защото за хората, които могат  да мислят нормално темата вече е напълно изяснена, но не и за теб), и да се обърне внимание на принципни неща свързани с правилно мислене, библейска терминология, последователност, разсъдливост, наблюдателност, благоразумие, мъдрост, схватливост и прочие библейски реалности.

Писанието говори за обновяване на ума. На мен ми взе повече от 20 години да започна да изтрезнявам от светските модели на мислене и да започна да разсъждавам по библейски модел, въпреки,че и преди това да не ми е липсвало сравнително добро логическо и последователно мислене.

При тебе пораженията са много големи. Основния проблем е прибързаност, което неизбежно води до повърхностност. Във всички теми ти проявяваш същия симптом. Прибързаност и повърхностност. Затова реших да ти предложа помощ, ако разбира се осъзнаваш нуждата си от помощ и имаш желание да се избавиш от тези проблеми. Ако не я осъзнаваш ще чакаме, друго не можем да направим сега.

Изводите които си правиш относно това, което си мислиш, че съм написал са напълно погрешни. Няма нужда да ти го казвам аз. Питай останалите хора, за които онова, което съм написал е напълно разбираемо и очевидно съгласно с Библията.

Ти очевидно не разбираш какво означава думата апостол, нито служението на апостола. Не познаваш и Писанията, защото твърдиш, че след като 12- апостоли ги няма, значи няма кой да проповядва. Ако познаваше Писанията, щеше да знаеш че 12-те апостоли не са единствените апостоли. Най-малкото апостол Павел не е от 12-те и пак беше апостол. А освен него Библията споменава не малко и други апостоли извън броя на 12-те. Освен апостолите имаме и благовестители, подобни на Стефан и Филип, които не бяха апостоли, но бяха изпратени от Бога да проповядват евангелието на народа. Тук отново ключовото е изпращането, което изисква призвание, обучение, одобрение и отделяне.

Това, което Библията учи, е че никой не може да претендира да върши работата на апостола, благовестителя, пророка или учителя без да е минал през процеса на обучение, одобрение и изпращане.

Quote
Аз лично чуствам че Светия Дух ми помага и подбужда да благовествам по различни начини. И в момента търся "моят модел" и  ще се моля на Господ да ми покаже какво трябва да направя. В момента обмислям и ще се моля на Господ, какво да направя примерно когато пак, ако към юли или юни има Гей Парад. Какво да направя за да се чуе Божието Слово там? Какъв ще е начина който е ефективен, и как Господ ще ме води? Това са въпроси които имам. Аз вярвам че Господ ми е заръчил благовестителни дела които трябва да правя.

Святия Дух никога няма да води човека да прави неща противни на Библейското учение. Често пъти, когато ние сме си навили, че нещо е Божията воля за живота ни, ние започваме "да чуваме" и да "получаваме" откровения за неща, които произлизат не от Бога, а от собствените ни сърца. Аз самия съм виновен за такива неща и говоря от опит. Възможно е да имаш оригинално призвание, но първо имаш нужда от обучение. Моисей знаеше още на 40 годишна възраст, че Бог го е призовал да избави Израел от египетско робство, но тогава той се опита да направи нещо по плът и резултата беше, че уби човек и трябваше да бяга за живота си. После Бог го отдели и го обучаваше в продължение на 40 години, и едва тогава го изпрати да изпълни своето призвание.

Този процес е неизбежен. Който се опита да заобиколи процеса, ще стане лъжеучител и ще нанесе много вреди.

Quote
Пак ли ще кажеш че някой, или any man, или whosoever са само 12те? Това пак ли е мислене по асоциации? Какво каза Христос? Следвайте Ме. И какво прави Той, проповядваше на човеците да се покаят защото наближава Божието Царство.

Разбира се че е мислене по асоциации. Защото тук Исус очевидно и в контекста говори за всички свои ученици, а предаването на поръчението за проповядване на народите, беше специфично дадено само на апостолите. Затова думите на Исус трябва да бъдат разглеждани в контекста в който са казани. В единия случай контекста е за всички ученици, в другия случай контекста е само за 11-те апостоли. На тебе обаче тия неща ти се премесват и ти не можеш да видиш ясно, че Писанието говори за две различни неща.

Да следваш Исус и да подражаваш на апостолите, не означава да си харесаш нещо от това, което те са правили и да се мъчиш да нагодиш нещо подобно, а означава да минеш през същия процес, през който те са преминали. Да подражаваш на някой шампион по плуване не означава да се хвърлиш в големите води и да си мислиш, че си голям плувец, а да се отдадеш на същия вид тренировка на който той се е отдал, преди въобще да излезе публично да демонстрира уменията си. Християнския живот е процес, не е инстантно кафе, или набързо притоплена храна в микровълновата фурна.

Затова ти казвам още веднъж, спри да прибързваш и ако имаш желание да се изцелиш от демоничната форма на мислене по асоциации и да се научиш да имаш праведно и библейски издържано мислене, кажи ми и аз ще се опитам да ти помогна. И това ще направя не на база на някакви свои усмотрения, а ОСНОВАНИЕ НА ПИСАНИЯТА. Защото в Библията има специални инструкции за изправяне на ума и мисловния процес. Мнозина християни не ги знаят, но те са там и ако ти желаеш да минеш през този процес, аз ще отворя нова тема по този въпрос, където да имаш полза не само ти, но и всички които биха прочели.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Lacho on February 24, 2019, 01:54:42 AM
Пак казвам че от самото начало разбирам темата. И показвам чрез Словото че учението за благовестие на Watchman, не се намира в Словото.

Сега като преглеждам нещата виждам че Watchman намира начини да взима стихове от словото, и след това оформя тълкуване според това как той иска да бъде. А може би и други искат това също.

До сега не ми е отговорил на елементарно поставени въпроси. А казва че аз пиша неясни неща. И последното му написано има много терминология и обяснение за това защо аз не съм приел учението му за благовестието. А няма отговори на въпросите които поставих. Това оставя впечатление че някой поставя под въпрос логиката и мисленето на друг-затова че другия не приема това на Watchman yчение. По ясно казано: ако не приемеш моето учение, не разбираш Словото. Това е прилично на следното: ако не ти харесват шарените ми дрехите, значи си или сляп или не можеш да виждаш цветове.

Само един начин има да се интерпретират тези стихове:

Матей 16

24Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.
25Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
26Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?


Крал Джеймс Версия
Mathew 16

24Then said Jesus unto his disciples, If any man will come after me, let him deny himself, and take up his cross, and follow me.
25For whosoever will save his life shall lose it: and whosoever will lose his life for my sake shall find it.
26For what is a man profited, if he shall gain the whole world, and lose his own soul? or what shall a man give in exchange for his soul?


Ако благовестието е само за "пратени" така както Watchman досега учи, защо в стиховете не пише така:

Матей 16
24Ако искате да дойдете след мене, вместо някой
25Защото ако искате да спасите живота си, вместо който
26Понеже какво ще се ползувате, вместо човек


Думите в син цвят са Словото, а червеното е какво би трябвало да бъде ако учението на Watchman е истина. Това го дадох за пример. Тези стихове не са извън контектс. 

Учението на Watchman поставя собствения ум и разум и вяра на един християнин под въпрос. Това е прилично на как Свидетелите на Йехова тълкуват Словото. Те поставят под въпрос собственият разум на даден човек. Като казват на черното бяло и обратно, чрез развиване на теми и терминологии-след като си вадят стихове и думи от Словото и ги оформят със "разум" в тълкуването което искат. И след това казват на другите че не разбират Словото. Това е прилично пак на следното: ако не ти харесват шарените ми дрехи, значи си или сляп или не можеш да виждаш цветове. И след това искат да те накарат да повярваш че наистина си сляп или не виждаш цветове. И ако не повярваш това не си разумен.

Ако това учение беше истина в Словото щеше да има инструкции за всяко ново поколение апостоли и благовестители. И постоянно щеше да трябва да се прибавя към Новият Завет. В Противен случай хората сами ще започнат да "изпращат" "апостоли" и "благовестители". По този начин се казва че Господ не е завършил Словото си. В Откровение пише че книгата е завършена. А тя е, ние имаме инструкцийте. Сега като се размислям разбирам защо Watchman може би не отговаря на въпросите ми по тази тема. А само слага под въпрос разума и познанието ми за Словото.

Това учение не е от Светия Дух.

Това учение може да се използва от хората като се декларира изведнъж че "някой" си е пратен от Господ. Това е нищо по различно от католицизъм и православието. Както при тях, не Бог, а човек решава. Против Словото отвсякъде.

Даже и някой да не иска да разбере какво писах горе, нека Watchman, или който иска да отговори на тези въпроси, които аз вече питах преди:

1)Как други християни ще разберат дали са пратени? Има ли пратени благовестители в България сега?

2)Като не сме като апостолите които Христос избра/изпрати по отношение на благовестието, по какво тогава сме като тях?  Искам някой да напише какви прилики има в Словото между новороден и апостолите Христови дали 11те, 12те или други?

Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 24, 2019, 02:02:45 AM
Прощавай, но при цялата яснота, която до момента има изложена по темата, последното ти съобщение свидетелства вече не за сбъркано асоциативно мислене, а за умопомрачение (http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,118.0.html).

При това умопомрачение от което ти не искаш да се избавиш. Много тъжно.

Виждам също, че не търсиш разбирателство, нито приемаш подадената ти ръка, а се инатиш в някакви неща, които имат смисъл само в твоето въображение.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: roumi on February 25, 2019, 10:33:20 AM
Право в десетката ,Lacho!Не знаех,  че имало нечие, при това  ,ново  учение за Благовестието!?Колко интересно! Освен  това, и на мен ми прави силно впечатление авторитетният стил и маниер на комуникация, и "любовта"към раздаването на квалификации , което постига дрънченето на празни кинвали./ПП.Има поне един(участник) в този форум -аз ,  който не те счита за умопомрачен/.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 25, 2019, 10:39:38 AM
roumi, аргументи ако обичаш. Защото ти откакто си дошла във форума раздаваш само квалификации, оценки и присъди, с неприкрит сарказъм - без никаква аргументация.

Lacho, ако не друго поне се опита да се аргументира. Неговия проблем, а очевидно и твоя е че напълно игнорирате вече предоставената библейска аргументация по темата. Ако намирате проблем в аргументацията, адресирайте конкретно това, което мислите за проблем с контра аргументи. Сарказма и квалификациите не са аргумент, нито принасят полза към дискусията.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Kike on February 26, 2019, 11:32:16 AM
Quote
Затова аз сериозно ти казвам, ако искаш да се излекуваш от това асоциативно мислене и искаш да придобиеш здравия разум, за който Писанието говори, кажи ми и аз ще се опитам да ти помогна. Иначе въобще не виждам как можем да водим разговор за каквото и да е.

И за да поясня какво означава "асоциативно мислене" ще дам два примера. Слона има четири крака и кучето има четири крака, следователно кучето е слон. Знамето на комунистите е червено, ягодата е червена, следователно ягодата е плод на комунизма.

До сега си мислех, че асоциативното мислене е полезно и творческо, но сега осъзнавам, че всъщност то създава една друга реалност или бягство от реалноста, което наистина е демонично. Дали е така обаче все още не съм напълно сигурна.

Quote
Затова ти казвам още веднъж, спри да прибързваш и ако имаш желание да се изцелиш от демоничната форма на мислене по асоциации и да се научиш да имаш праведно и библейски издържано мислене, кажи ми и аз ще се опитам да ти помогна. И това ще направя не на база на някакви свои усмотрения, а ОСНОВАНИЕ НА ПИСАНИЯТА. Защото в Библията има специални инструкции за изправяне на ума и мисловния процес. Мнозина християни не ги знаят, но те са там и ако ти желаеш да минеш през този процес, аз ще отворя нова тема по този въпрос, където да имаш полза не само ти, но и всички които биха прочели.

Моля те Watchman направи го. Наистина изключително трудно се общува с хора с асоциативно мислене. То е скачане от тема на тема, от дума на думи, абе това е което хората наричат от девет кладенци вода да носи. Наистина има нужда от такава тема.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on February 26, 2019, 12:28:57 PM
Quote
До сега си мислех, че асоциативното мислене е полезно и творческо, но сега осъзнавам, че всъщност то създава една друга реалност или бягство от реалноста, което наистина е демонично. Дали е така обаче все още не съм напълно сигурна.

Като начало ще ти покажа какво прави асоциативното мислене с главата на Lacho и как му пречи да види иначе очевидното значение на текста. Вече в две поредни постинга той се е хванал за един пасаж, който в неговите очи доказва нещо, което не съществува. Ето го пасажа:

Quote from: Lacho
Матей 16

24Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.
25Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
26Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

Ако благовестието е само за "пратени" така както Watchman досега учи, защо в стиховете не пише така:

Значи тук Lacho взима този пасаж в който се говори за "учениците", без самия текст да дефинира дали става въпрос за конкретни ученици (т.е очевидно е от контекста, че става въпрос за всички ученици по принцип) и иска да го приложи към думите от Матей 28:19 където се говори изрично за 11-те ученика, които не бяха само ученици, но и апостоли.

Но какво прави асоциативното мислене - вижда в единия стих ученик, вижда и в другия стих ученик - и прави извода - ето значи всичко е казано за всички. Или всички кучета са слонове и всички ягоди са комунистически.

Ето това аз нарекох умопомрачение, защото той продължи да държи  на тезата си, ако и изрично да му обърнах внимание на факта, че единия пасаж в контекста говори за всички ученици, а другия пасаж в контекста си говори само за 11-те ученика, наречени още апостоли.

От тук нататък стъпвайки на тази асоциативна "връзка" той започва да развива диви теории за това, какво аз съм бил учел в тази тема. Аз не бих съдил човека, защото знам на мене колко време ми трябваше да изтрезнея от виното на светските модели на мислене (и все още не мога да кажа, че съм изтрезнял докрай). Но най-малкото човек трябва да се научи като води дискусия да се спре да осмисли какво му говори отсрещната страна и да откликне подобаващо на вече дадената аргументация. Иначе се получава разговор с радиоточка.

Другия проблем, който Lacho, a в това число и Ученик на Исус допускат е че не правят разлика между благовестие и благовестване (проповядване на благовестието). Те обаче навсякъде където видят "благовестие" и си мислят, че става въпрос за "благовестване". Горе в цитата от Lacho се вижда накрая същото нещо.

Благовестието е за всички, сиреч вярата в посланието на Благовестието. Но прогласяването на Благовестието, не е за всички, защото това е една от най-отговорните задачи в Царството, понеже както апостола казва - това е послание на живот и смърт. Никой не би си помислил, че някой цар ще изпрати невръстни деца или хлапета на бойното поле, но по някаква причина повечето християни си мислят, че Христос прави точно това. Това отново показва помрачен разум.

Quote
Моля те Watchman направи го. Наистина изключително трудно се общува с хора с асоциативно мислене. То е скачане от тема на тема, от дума на думи, абе това е което хората наричат от девет кладенци вода да носи. Наистина има нужда от такава тема.

Не знам дали такава тема ще може да помогне за това да се общува с такива хора, но трябва да помогне ние да не сме такива хора.

Самия апостол Павел се с сблъсквал постоянно с  такива хора, затова пише:

2Сол. 3:1  Най-после, братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово, и да се прославя както у вас,
2Сол. 3:2  и да се избавим от неразбраните и нечестиви човеци; защото не във всички има вяра.


Не с всички хора можеш да се разбереш, защото не само ума, но и сърцата им са извратени. Разбира се ако проблема е само с ума, може да се поправи, но ако и сърцето е извратено, е почти невъзможно.

Още преди години аз написах кратка тема, която имаше за цел да даде началото на подобна тема и това е цитираната от мен по-горе тема за умопомрачението (http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,118.0.html).

Ще видя ако Бог ми даде благодат да стартирам такава тема, защото съм забелязал, че хората много трудно разбират за какво става въпрос, ако и да става въпрос за директни библейски текстове. И е нужна голяма благодат за да може нещата да се изложат ясно и разбираемо ако не за всички, поне за мнозина.

Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: mak on June 12, 2019, 11:45:20 AM
Добре би било тази тема да се завърши. Видяхме за това как не трябва, и какви са заблудите и лъжеученията по тази тема. Но редно е да се види, как трябва да се благовества, кой, кога, каква е разликата между апостол и благовестител, каква е техната роля, итн
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on June 13, 2019, 12:00:26 PM
В процеса на дискусиите много неща се изясниха по тези въпроси, но наистина има още неща, които могат да се изяснят.

Първо искам да започна с това, че ако човек направи едно изучаване на думата "проповядвам" в посланията на апостолите, ще види една картина, която е шокиращо различна от това, което се проповядва по църквите днес.

Първо НЯМА НИТО ЕДНО увещание от апостолите - християните да се занимават с проповядване. НИТО ЕДНО! Знаете как се използва конкорданс, изследвайте сами.

В посланията на апостол Павел има едно единствено увещание за проповядване и то е отправено не към християните като цяло, а конкретно към Тимотей, за който от Писанието знаем, че е имал апостолско призвание и е бил съработник с Павел. В останалите случаи 99% от споменаването на проповядване въобще Павел говори за себе си и за своята служба, за която сам казва:

Римл. 1:1  Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,

Това е въобще най-първото споменаване в посланията на Павел думата проповядване. А когато едно нещо се споменава за първи път, то обикновено съдържа основна дефиниция за същността на нещата. А именно за да проповядва някой благовестието той трябва да има призвание за апостол (или благовестител), но и това само по себе си не е достатъчно. Когато един човек получи призовка да се включи в армията, това не означава, че той е готов да започне да воюва. Призванието не е равносилно на упълномощаване. Когато Исус призова и посочи 12-те апостоли, те не започнаха да проповядват на следващия ден. Мина време на обучение преди Исус да ги упълномощи (облече с власт)  и изпрати. Това е изключително важен принцип, който днес напълно се игнорира по църквите.

Марк 6:7  И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. 
Марк 6:8  И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; 
Марк 6:9  но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи. 
Марк 6:10  И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам. 
Марк 6:11  И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях. 
Марк 6:12  И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.


Тук този принцип се вижда много ясно. Първо Исус ги извика, после ги изпрати, като за целта им даде власт и чак тогава те започнаха да проповядват. Има три условия да може човек да проповядва - да бъде призован, да бъде изпратен (отделен) и да бъде облечен с власт. Всеки който се е захванал с това да проповядва а не отговаря на тези три условия е фалшификат, без значение колко благовидни му изглеждат намеренията и усилията.

Точно поради тази причина няма да намерим нито едно окуражаване на вярващите в посланията на апостолите да се занимават с проповядване. Не е работа на проповедника да насърчава другите да проповядват. Това е работа само на Святия Дух и тази работа е строго индивидуална за всеки човек. Това, което правят проповедниците днес, карайки младо и старо, куцо и сакато да ходи да проповядва е престъпление спрямо Благовестието и 100% противоречи на Писанието.

По-горе видяхме, как Исус изпрати и овласти 12-те апостоли. Но този процес не е валиден само за апостолите, защото в Писанието освен тях имаме и благовестители. Първите благовестители (които не са апостоли) виждаме още в евангелието, когато Исус изпраща не 12-те, а 70-те ученика:

Лука 10:1  След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде. 
Лука 10:2  И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си. 
Лука 10:3  Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 
Лука 10:4  Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 
Лука 10:17  И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас. 


Тук виждаме същия принцип в действие - призоваване, изпращане и овластяване. При това тези 70 човека не бяха апостоли, те бяха благовестители, те бяха отделно от апостолите и тяхната работа не беше равностойна с апостолската.

Има и още някои детайли, които виждаме в тези два случая на изпращане. Първо всички изпратени от Исус бяха мъже. Исус никога не е изпращал жени да проповядват. Второ, изпратените имаха поставено едно много конкретно условие:

Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

Изпратените трябваше да живеят 100% на вяра. Те не трябваше да взимат пари в себе си, не трябваше дори да си носят резервни обувки, и не трябваше да се въвличат в произволни взаимоотношения с хората които срещат. Това е изключително строго изискване и ако сравним с това какво правят днешните "мисионери" и "евангелизатори" ще видим, че няма нищо общо с Писанията и изискванията на Исус.

Затова ви моля, спрете се и се замислете за тези неща. Време е да се убоим от Бога и да спрем с човешката си инерция и плътски традиции. Тази инерция води до безброй плътски действия, които носят голям ущърб на Божието дело и позорят Божието име и пред човеците и пред Небесата.

В следващи публикации по темата ще искам да обърна внимание на още един забравен аспект на проповядването на апостолите. Но за сега ще спра до тук за да се осмислят горе написаните неща.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: mak on June 13, 2019, 12:11:57 PM
Това, което правят проповедниците днес, карайки младо и старо, куцо и сакато да ходи да проповядва е престъпление спрямо Благовестието и 100% противоречи на Писанието.

Всъщност, точно това няма да се чуе, но вместо "да проповядва", се използва нещо друго, а това е "да свидетелтсва". От амвоните постоянно се чува как проповедниците говорят, че основата задача на християните е да свидетелстват за Исус. Ако това пропускат, пропиляват живота си и трябва да се чувстват виновни, че не са добри християни. Това е главната задача и цел на християните, да свидетелстват за Исус.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on June 13, 2019, 12:16:45 PM
Те ги карат и да стават мисионери, евангелизатори и най-вече да събират пари за "евангелизиране". Интересно защо са необходими тези пари след като Исус изрично забранява изпратените от Него истински благовестители и апостоли да носят пари в себе си?
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on June 13, 2019, 12:22:54 PM
Ако се направи проверка и на думата "свидетелствам" ще видим че също няма НИТО ЕДНО увещание от апостолите към християните на общо основание "да свидетелстват".

Има отново едно единствено такова увещание и то отново е конкретно към Тимотей.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: mak on June 13, 2019, 12:31:38 PM
Всъщност има какво да се каже по темата за "свидетелстване". На пример, имаме случаи, когато Исус правеше нещо за човека, и след това изпращаше да си иде и да разкаже.

Luk 8:38  А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза: 
Luk 8:39  Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус. 



На друго място, Исус строго заръчва на човека да не казва нищо,

Mar 1:43  И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза: 
Mar 1:44  Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей. 
Mar 1:45  А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде. 


Интересното е че и в двата случаи Исус ги "изпраща" със заръчение, какво да правят.

Въпроса е, знаем, че Бог прави чудесни неща за различни хора. Изцелява наркомани, престъпници, болни повдига итн Знаем американския начин как всичко това използват да обърнат по американски със мисии, евангелизации и подобни неща.

Въпроса е, кой е легетимния начин тези хора да прославят Бога, да идат да кажат ли, на кого да кажат, как да кажат, какво, да мълчат ли и да не казват на никого ли, как да се разбере какво има Бог за човека?

На пример, Ник Вуйичич, човек без крака и без ръце, можеби е станал християнин, и Бог му е дал надежда за живота, но той решил да стане евангелизатор, и разбира се, изпозлвайки много американски методи и техники в "евангелизирането си", такъв човек има ли основание да се мисли че Бог наистина му е казал да иде и да разкаже какво Бог е  направил за него?
Такива примери има много.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on June 13, 2019, 12:59:39 PM
Първо трябва да се има предвид, че това да разкаже някой какво е преживял с Бога, не е проповядване, или благовестване. Дори да е преживял някой някакво чудо с Бога, това не означава, че трябва да разгласява наляво и надясно. Не трябва да забравяме, че имаме забрана да даваме бисери на свинете. Точно затова Исус дава специфични инструкции, кога човек да направи нещо или да не прави.

Света повече от всякога има нужда от ИСТИНСКИ Христови служители. При наличието на толкова големи количества проповедници, евангелизатори, мисионери и всякакви подобни , света се превръща в по-мрачно място от всякога. И не случайно, фалшивите проповедници водят до фалшиви обръщенци, фалшиви църкви и те задушават малкото истински неща.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Nikolay on June 13, 2019, 19:26:44 PM
Това горе е добре изложено, ама аз само да питам какво правим с тоя текст и дали да го зачеркваме от Библиите си:

Quote
Марк 9 глава
38 Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.    
39 А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.    
40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on June 13, 2019, 19:40:57 PM
Имаше и едни други хора, които предприеха да изгонват бесове в името на Исус - синовете на Скева. И явно имаха не лош успех, докато един ден не попаднаха на зъл дух, който им напомни, че те са никой в Божието царство и ги нападна, та ги потроши.

Това само по себе си е удивително нещо, защото показва каква голяма власт има в името на Исус, че дори човек който няма общо с Исус да може да получи резултат от Името Му. Това не означава, че тези хора правят правилното нещо и ние трябва да им подражаваме.

Бог се прослави чрез това, което синовете на Скева правеха, като се прослави още повече името на Исус сред народа и то не без помощта на демона.

По същия начин апостол Павел споменава, че дори се радва когато плътски човеци се хващат да проповядват благовестието, не защото това е правилното нещо, а защото Бог винаги ще намери начин да се прослави както чрез плътските прояви, така и чрез проявленията на демоните.

Но ние не трябва да следваме нито плътските човеци, нито демоничните прояви, защото ако и Бог да е силен да се прослави чрез всичко, ние само ще пострадаме ако не следваме Писанието, а правим своеволия.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Анко on September 27, 2019, 16:54:09 PM
Света повече от всякога има нужда от ИСТИНСКИ Христови служители. При наличието на толкова големи количества проповедници, евангелизатори, мисионери и всякакви подобни , света се превръща в по-мрачно място от всякога. И не случайно, фалшивите проповедници водят до фалшиви обръщенци, фалшиви църкви и те задушават малкото истински неща.
Абсолютно.

Ти си писал в други теми,че не гледате телевизия от години, затова ще споделя нещо от снощи какво видях и чух по Българска християнска телевизия. Мисля,че от няколко години се излъчва из България в някои пакети на операторите на кабелни тв. Също се излъчва и в интернет.
Говореше човек от амвона, който е основал телевизията. От 17 години бил подтикван да направи телевизията-разказваше. И темата беше аналогия между орела и човека и т.н. Подкрепено с цитати разбира се. И след 2-3 минути каза: "Един път като си карах мерцедеса и вдигнах 230 км и вятъра и...."

И излязох от стаята.
-----------------
Темата е много на място поднесена и е много, много актуална. Четох с голямо внимание.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Nikolay on October 03, 2019, 00:39:38 AM
Аз пък като видя, че някой почне да гледа в паничката на другия и също мога да изляза от стаята...

Огромна част от колите в България са втора употреба, та голямата работа, че карал мерцедес. При това, карането на висок клас втора употреба автомобил може да се окаже по-евтино в дългосрочен план от карането на сапунерка.
И нещата не спират само до тук, има още много неща които са важни в един автомобил, не е само цената му.
Отделно, че може човек да си има и работа която да е добре платена и парите му да са от там, а не защото е "ограбил" паството си.

Имам наблюдения поне над 2-ма пастори чиито коли и пари които имат са от работата с която се занимават.

Та освен да съдиш без да знаеш, друго не правиш.
А да не говорим за тънкия момент който изпускаш, че не е твоя работа Бог на кого какво е дал.

И да уточня, че тук не искам да се впускам в това какво учат, защото ми е ясно, че ще се размине с обсъжданото във форума тук.
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Watchman on October 04, 2019, 09:28:21 AM
А ти откъде знаеш, че той е излязъл от стаята защото пастора е карал мерцедес, а не защото го е карал с 230 км/ч, което е не само незаконно, но и нагло и безотговорно, както спрямо човеците така и спрямо Бога?
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Георги-земеделец on October 10, 2019, 08:33:44 AM
Излизането от стаята е вариант. То е, както Йон беше хвърлен за да оцелее екипажа на кораба. Апостол Павел даде съвет, за оцеляването на екипажа, при буря. Исус смъмри бурята за да оцелее екипажа.

Та по темата, имаме описани примери в Библията за варианти и резултати при благовестието. Потвърждение на висшата степен за примера на Исус: Мойсей удари с жезала канарата и потече вода да напои жадния народ, вместо да говори на канарата (с последствие, невъвеждане в обещаната земя).
Title: Re: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност
Post by: Анко on October 11, 2019, 15:43:37 PM
Аз пък като видя, че някой почне да гледа в паничката на другия и също мога да изляза от стаята...

Огромна част от колите в България са втора употреба, та голямата работа, че карал мерцедес. При това, карането на висок клас втора употреба автомобил може да се окаже по-евтино в дългосрочен план от карането на сапунерка.
И нещата не спират само до тук, има още много неща които са важни в един автомобил, не е само цената му.
Отделно, че може човек да си има и работа която да е добре платена и парите му да са от там, а не защото е "ограбил" паството си.

Имам наблюдения поне над 2-ма пастори чиито коли и пари които имат са от работата с която се занимават.

Та освен да съдиш без да знаеш, друго не правиш.
А да не говорим за тънкия момент който изпускаш, че не е твоя работа Бог на кого какво е дал.

И да уточня, че тук не искам да се впускам в това какво учат, защото ми е ясно, че ще се размине с обсъжданото във форума тук.
Сравнявам с Христос и апостолите и не виждам почти прилика. Затова и споделям. Не е коректно да ме изкарваш съдия. И на 2 пъти засичам някак си между другото изречено: българите такива, българите онакива... и те недоволни от народа си. От двама различни човека. Досущ като политици. Христос кого упрекна? Никой. Само им казваше: Не съгрешавай вече.

Всеки, който честно си вади хляба има моите уважения. За пасторите, за които казваш, нямам никаква представа както се подразбира.

За информация: Не съм имал никога шофьорска книжка и ми е все едно кой в каква лъскава тенекия се е накиприл. И не разбирам много от това дали стара кола вдига 230 км/час.