Аз никъде не съм писал, че глада е някаква цел сама по себе си. Глада, както и пандемиите, ваксините, инфлацията, войната и прочие неща, които са описани в
стъпките на плана са точно това - стъпки към определена цел.
Тази цел е доста дълбока по своето естество и тя не е просто контрол над човечеството, а
тоталното откъсване на човечеството от Бога, чрез унищожаване на Божия образи и подобие вътре в човеците.
Над това се работи усилено още от времената преди потопа, като
Бог непрестанно унищожава тия сили и цивилизации, които напредват в осъществяване на тази цел.
Подобно унищожение е имало последно преди около 150 години. За това обаче се мълчи и се крие от историците, които преподават напълно фалшива версия на историята.
Аз вярвам, че ние сме изправени на прага на следващото унищожение, затова ние трябва да сме готови за него, в изпълнение на Исая 26-та глава:
Ис. 26:1 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.
Ис. 26:2 Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.
Ис. 26:3 Ще опазиш в съвършен мир Непоколебими ум, Защото на Тебе уповава.
Ис. 26:4 Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:
Ис. 26:5 Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.
Ис. 26:6 Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.
Ис. 26:7 Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.
Ис. 26:8 Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме: Желанието на душите ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.
Ис. 26:9 С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята Жителите на света се учат правда.
Ис. 26:10 Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.
Ис. 26:11 Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.
Ис. 26:12 Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.
Ис. 26:13 Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.
Ис. 26:14 Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.
Ис. 26:15 Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.
Ис. 26:16 Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.
Ис. 26:17 Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
Ис. 26:18 Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха пред нас жителите на света.
Ис. 26:19 Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е кат росата по тревите. И земята ще предаде мъртвите.
Ис. 26:20 Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.
Ис. 26:21 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си. За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си. Това, което е написано в този пасаж вече не еднократно се е изпълнявало през историята и предстои да се изпълни пак. В този пасаж ясно се виждат стъпките на Божия план:
- стих 5 - Бог ще събори империята на нечестивите, тя ще бъде хвърлена в пръстта и стъпкана дори от сиромасите
- стих 9 - когато се излеят Божиите съдби (присъди) на земята - народите ще започнат да се боят от Бога и да се учат на правда
- стих 11 - Божията ръка е издигната за съд, но човеците не виждат и не разбират, много от християните също не разбират, защото умовете и сърцата им не са обновени, но мислят и разсъждават по светски.
- стих 14 - Нечестивите ще бъдат изтребени, тяхната империя ще рухне и за нея няма никой да си спомня, както и днес ние не помним ония древни и не толкова древни империи, които не само са били унищожени от Бога, но и заличени от историята.
- стих 15 - в следствие на Божия съд и убояването на народите, Божият народ ще се умножи, защото мнозина ще се покаят и обърнат към Бога, присъединявайки се към Божия народ.
- стих 16 - докато Божия съд е върху народите мнозина ще се убоят и ще излеят тайна молитва към Бога, стигайки до покаяние. Това е и истинската причина поради която Бог допуска всичко това да се случи.
- стих 20 - докато трае Божия съд и гняв по земята, светиите трябва да се скрият "в скришните си стаи" - това са местата за прибежище, които Бог е отредил за всеки от Неговите хора. "Докато премине гнева" - те трябва да си стоят там и да не ходят никъде, да не се занимават с външния свят. Точно за тази цел те трябва да имат необходимите провизии, иначе няма да е възможно да изпълнят тази инструкция. Ще отидат сред света да търсят храна и ще бъдат наказани заедно със света, подобно на Лотовата жена, която се обърна назад към Содом.
Всички тези стъпки на Божия план са преплетени с пасажи
описващия агонията и копнежите на светиите, техните ходатайства, молитви и стремеж към Бога.
Ако се съди по стих 17-19 е възможно някои от светиите да загинат и единствената надежда за тях да остане - възкресението на мъртвите. Ние не трябва да се страхуваме от това, защото живи или мъртви, ние принадлежим на Господа.