Само, че подготовката е на самия индивид. Т.е. богоподобен характер. Не на купуване или продаване, складиране, отиване примерно на Марс (както някои много богати хора виждат на къде отиват нещата и си мислят, че ще избягат) или тем подобни неща.
Да имаш богоподобен характер означава да мислиш и действаш както Бог мисли и действа. А самия Бог складира, както виждаме например тук:
Йов 38:22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Йов 38:23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?Думата съкровищница - означава склад. Място в което се складират определени "съкровища" или необходими неща. Значи Бог складира, и ако ние придобиваме Неговата мъдрост и характер и ние ще го правим.
Също така Исус говори за МАТЕРИАЛНА ПОДГОТОВКА:
Лука 22:36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;Част от Божия характер са благоразумието и мъдростта, и ако да бъдем като Него означава да сме предвидливи и съобразителни. И точно така -
ние трябва да изпълним нашия дял в тази подготовка.
Watchman оставам с впечетлението, че "волята на хората" за теб някак си не играе роля в живота им с или без Бог.
Освен това оставам с впечетлението, че "избора на хората" за теб някак си не играе роля в живота им с или без Бог.
Освен това оставам с впечетлението, че "верността на хората" за теб някак си не играе роля в живота им с Бог.
Аз оставам с впечатлението, че
ти не си запознат с Библейското учение за предузнанието и предопределението. Затова и не успя да разбереш смисъла на зададения въпрос.
Виж какво е записано в следните пасажи:
Откр. 13:8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.Откр. 17:8 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде. Значи Книгата на Живота е написана
още преди създанието на света. Преди да е имало небе и земя, преди да е имало живи хора по земята,
Бог вече е предузнал и предопределил хората които ще се спасят. Затова и тази книга не е записана в КРАЯ на света, а ПРЕДИ началото му.
Това означава ли, че избора на волята на човеците нямат никакво значение за тяхното спасение? Това е което калвинизма учи докарвайки предопределението в някаква безумна крайност в която Бог си е намислил кого ще спаси и кого ще прати в ада и човека няма никаква роля в това Му решение. При това калвинизма удобно пропуска думата
предузна, преди да използва думата предопредели. Затова аз винаги съм внимателен винаги да използвам двете думи заедно
предузна и предопредели.
Какво означава предузна? Означава че Бог още преди да създаде света
е узнал предварително кои хора ще се покаят и кои не. А какво означава предопредели? Означава, че след като е предузнал някого че ще се покае,
Бог му е назначил специална мярка благодат, която да му съдейства в неговия път за спасение.
Според Римляни 8-ма глава:
Римл. 8:30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.Тук виждаме, че Бог не само е предузнал и предопределил хората които ще се спасят, но също така и ги е призовал, избрал И ПРОСЛАВИЛ. Тука апостол Павел говори в МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ. Т.е това не са неща, които предстои да се случат ТЕ ВЕЧЕ са се случили и в Божията книга всичко е записано. От наша човешка гледна точка много от тези неща предстоят, и ние самите може да сме несигурни относно това или онова. Но от Божия гледна точка ВСИЧКО Е ПРИКЛЮЧИЛО ДОРИ ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ.
Защото Бог е извън времето, и минало, настояще и бъдеще за Него съществува едновременно в едно вечно ДНЕС.Затова въпроса, който зададох е много важен в контекста на повдигнатата тема, а именно:
"
Възможно ли е един човек, когото Бог преди вечни времена е предузнал и предопределил за спасение - да не бъде спасен, защото някой не му е благовествал?"
Следва и втори подобен въпрос:
"
Възможно ли е с нашите усилия "да благовестваме" ние да предизвикаме спасението на някого - който НЕ Е предузнат и предопределен преди сътворението на света?"
Аз не виждам никъде в божието слово да се говори, че Иванчо или Марийка са преодопределени (създадени) за спасение, а някой друг не.
Всъщност дори на нечестивите Бог им е отредил роля и функция, нищо и никой не отиват напразно в Неговото Творение:
Пр. 16:4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото. Нещо повече Писанието говори за съдове на милостта и съдове на гнева. Т.е Бог вече е определил кои хора ще са съдове на Неговата милост, и съдове на Неговия гняв, както е писано:
Rom 9:18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
Rom 9:19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
Rom 9:20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
Rom 9:21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтенна употреба?
Rom 9:22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
Rom 9:23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил ОТНАПРЕД за слава - Предузнатите и предопределените за спасение са приготвени ОТНАПРЕД за слава, докато други са приготвени за гняв. Това е мъчно за някои християни да го схванат, защото са научени погрешно. Те са научени че всеки ден хиляди хора ей така безконтролно умират и политат към ада, затова те трябва да търчат да ги спасяват. Само че Бог никога не е губил контрол над нищо. Исус казва, че дори
едно врабче не пада мъртво на земята БЕЗ ВОЛЯТА НА ОТЦА (
Мат. 10:29),
колко повече Бог контролира кой полита към ада и кой не.
"Възможно ли е един човек, когото Бог преди вечни времена е предузнал и предопределил за спасение - да не бъде спасен, защото някой не му е благовествал?"
"Възможно ли е с нашите усилия "да благовестваме" ние да предизвикаме спасението на някого - който НЕ Е предузнат и предопределен преди сътворението на света?"
И така с оглед на горе написаното,отговора на горните два уточняващи въпроса, които поставих става ясен, и той е
твърдо НЕ.
Тогава ще каже някой - защо тогава е необходимо да се благовества? Писанието дава отговор на този въпрос, и той е ЗА СВИДЕТЕЛСТВО НА НАРОДИТЕ.
Мат. 24:14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.Тази дума "свидетелство" има политически смисъл и
има за цел да се заяви на народите че Царството, управлението на Земята и народите принадлежат на Бога, и че Той в определеното време ще изпрати избрания от Него Цар да седне на престола Си и да управлява цялата земя. Така ще се даде възможност на народите да се самоопределят, като такива които ще повярват това благовестие на Царството и чрез вяра ще преклонят коляно пред Идващия Цар, или ще се закоравят и разбунтуват против Него.
Фалшивото християнство е обърнало благовестието на Царството в благовестие за лично спасение, и отърваване на кожата от ада. Докато други фракции на фалшивото християнство (и юдейство) са го обърнали в
политическа програма за подмолно превземане на света. И така имаме тези две крайности. А Исус не случайно каза, че пътя е ТЕСЕН, защото от ляво и дясно му стоят тези две пропасти и е много опасно човек да се подхлъзне и залитне в тях.
Спасението, изкуплението, промяната на характера и т.н. са "резултат" от връзката ни с Бога. От нашите любовни взаимотношения.
Не съм срещал Писанието да използва подобен израз като "любовни взаимоотношения" с Бога. Звучи твърде блудкаво или както казват английско говорящите cheezy. A думата "любов" която е напълно библейска е
брутално обезобразена от света и от християнството и не следва да се употребява
без уточняването й чрез
стриктна библейска дефиниция.