В това видео всъщност казаха някои много добри неща, най-важното от което е че централната тема на Благовестието не е нашето лично спасение, а Божия извечен план за възстановяване на Правдата сред Творението, унищожаването на греха, злото и смъртта и установяването на Неговото вечно Царство на Земята.
Точно поради тази причина ние не се спасяваме за да си бъдем "спасени", а за
да участваме заедно със всичките светии, в този грандиозен план за спасението и изкуплението на цялото Творение.
Много ме зарадва когато чух този отговор, защото при повечето църкви се говори само за лично спасение и Божиите извечни намерения напълно се игнорират.
Има обаче няколко проблема в поставянето на това видео към
написаното от Адриана в нейното представяне.
Видеото дава отговор на въпроса, може ли едни възрастен човек да си живее като християнин, без да "ходи на църква", но то не дава отговора на проблема, който Адриана постави, а именно - какво да прави един християнин когато така наречените "църкви" са станали средище на отстъпление, духовна зараза, ереси, лъжеучения и чиста доза светщина.
Няма абсолютно никакво място за съмнение, че християните НЕ МОГАТ да си живеят отделени от Христовото тяло. Но във времена на отстъпление и поквара, въпроса не е дали християнина трябва да е част от местно изражение на Христовото тяло, а какво да прави, когато ЛИПСВА АВТЕНТИЧНО изражение на Христовото тяло,
и вместо него се е напълнило с духовно токсични фалшификати?
Преди време аз написах специална статия по въпроса за
непреодолимата важност на това да бъдем част от автентична Християнска общност.
Християните обаче нямат желание да участват в автентична християнска общност, те предпочитат да си играят на "църкви". И след това обясняват, колко важно е да "ходиш на църква", сиреч да участваш в тяхната игра. И ако не искаш да участваш в тази игра, тогава започват обясненията, как сме били огорчени, разсърдени, обидени, трябвало да простим, да се смирим и прочие.
Само че аз не съм огорчен от пастора. Последната "църква" в която участвах -
аз бях пастора. И после осъзнах, че всичко това е фалшиво, неистинско, неавтентично. И се оттеглих.
Това спаси душата ми.
Самата църковна парадигма е сбъркана, тук не става въпрос да ходиш или да не ходиш "някъде" -
става въпрос за отхвърляне на фалшификата, и посвещаване спрямо Божията воля да участваме в оригинала.
Писанието говори за виното на Вавилон. Когато човек се опие с вино - той губи представа за реалността, и започва да живее в една измислена, фалшива реалност.
Точно това се е случило с християнството, то се е опило с виното на Вавилонската блудница и си няма представа къде се намира, с какво си има работа и какво трябва да прави.Също така Писанието изрично заповядва - ИЗЛЕЗТЕ ОТ НЕЯ ЛЮДЕ МОИ. Божиите хора трябва да излязат от блудническата вавилонска религиозна система. Трябва да изтрезнеят от нейното вино, а това изтрезняване е МНОГО, МНОГО труден и бавен процес.
Преди време гледах интервю с едно от момичетата на Чарлз Менсън, което под влияние на наркотици беше участвало в убийства на различни хора по заповед на Менсън. Момичето излежаваше своята присъда в затвора, бяха минали около 7 години след убийствата и това момиче беше се обърнало към Бога докато е в затвора. Ако съдя по думите й и начина й на говорене, тя приличаше на автентична християнка.
Това, което тя каза беше много значимо: "
Когато човек взима наркотици (LSD) неговия ум и съзнание се изместват с една стъпка, и когато премине действието на наркотика, той не се връща на старото място на съзнание, но остава с една стъпка в страни от реалността. Така след известно време И БЕЗ ДА ВЗЕМА НАРКОТИЦИ човек започва да живее в напълно измислена реалност, която няма връзка с истинската реалност".
Момичето каза, че са й трябвали години без да взема никакви наркотици и без да бъде в сектата преди да се върне съзнанието й в нормалната реалност.
Колко повече това важи за духовното вино на Вавилон. Християните живеят в свят с изместено съзнание, в една религиозна и църковна реалност, които са напълно измислени.
Това е изключително опасно нещо.Процеса на изтрезняване е много труден, бавен
и може да не се случи никога, ако човек поддържа контакти с религиозния квас. На мен ми трябваха повече от 10 години да изляза от основните коловози на религиозната инерция. И не мога да кажа, че съм изчистен от религиозния квас и след 20 години.
Ето защо ние не трябва да слагаме знак на равенство между това, което днес се нарича "църква" и
автентичната Христова общност, от която ние сме задължени от Писанията и Божията промисъл да бъдем част. И тия въпроси трябва да се разглеждат точно в тази светлина.