В днешни дни виждам много търговия с етикета "Христос" и тази търговия върви много добре.
Искам да дам пример с музикалната индустрия.
Знаем, че по света има доста групи, които пишат песни и тези песни се пеят по църквите. Песните се превеждат на езика, на който се пее в църквата и се изпълняват.
Песните не са какви да е, но са песни, за които авторите масово твърдят, че са "дадени от Бога". Но има нещо, което може би убягва на много хора и то е организации, които се занимават с авторските права върху тези песни, за които се твърди, че са "дадени от Бога".
Ще дам пример с една от най-големите такива организации. Тази организация (CCLI - Christian Copyright Licensing International) има идея с "благородна цел", а именно - да "защити правата на авторите на песните". Това включва защита от това някой да вземе песента (текст и/или мелодия) и да злоупотреби с нея. Звучи много "справедливо". Точно с този вид на благочестие, който има идеята на организацията се промъква и една голяма лъжа, основата на която е сребролюбието.
Но нека се върнем на "защитата" на авторските права. Как става тази "защита"?
Естествено, щом темата е в раздела за "просперитета", става въпрос за пари. Да, защитата е всъщност "данък върху песента". Част от парите отиват в джоба на организацията, част от парите - в джоба на "автора". За какво плащане става въпрос?
Всяко събрание, което изпълнява дадена песен, която е под "закрилата" на тази организация е длъжно да им плаща такса на минута изпълнение. Колкото е по-дълга песента, толкова повече трябва да се плати. Това се прави за ВСЯКА песен, която се изпълнява и за която е известно, че има запазени "авторски права". Групи като Hillsong, Delirious?, Chris Tomlin и много други известни на българската публика са горди членове на тази организация и казват, че тя е прекрасно средство да "спаси" християнската музика от "лошите".
...Всъщност в момента доста "ощетяваме" тази организация, а и "авторите" на песните доста, тъй като им пеем песните, а даже и ги превеждаме без да ги питаме... (според CCLI изходът е да си купиш годишен "лиценз", за да си отваряш устата в определена форма и да издаваш звуци в определена последователност, които те са "лицензирали").
Ако попитате самата организация (а и други такива подобни на нея), те ще ви кажат, че изобщо мотивът не са парите, а те просто са цел да "защитят" песента (тук изобщо Бог не го намесват, тъй като за много от тези хора Бог е безсилен да си защити "авторското право" и затова ние ще го направим с пари). И не само да "защитят" песента, но и да "насърчат" църквите да си пишат собствени "нови" песни (и тук може да ви цитират "пейте нова песен"). Познайте обаче като църквите си напишат "нови" песни дали повечето от тях не се втурват да си "защитават" правата по същия начин, за да има "мир и безопасност" (+пари...).
И тъй като тази организация е международна, то много държави са приели нейните правила. Тези, които не са ги приели все още, а "употребяват" песните, които са под "закрилата на закона" са нарушители на законите, които са си ги изградили те.
Хм, това не е ли много скъпо, ще каже някой. Ами скъпо е, но организацията е измислила и "промоционална" оферта, с която плащаш еднократно за година и си пееш колкото си искаш от която си искаш песен.
Нека видим сега корените на всичко това. Ако този, който се пише за автор на песента иска да му се плаща за всяко изпълнение на песента, тъй като е автор, защо тогава казва, че "песента е от Бога"? Ако Бог е авторът, то тогава човекът-нарекъл-се-автор нарушава авторските права на Бога като си присвоява това на себе си. Тогава заповедта на Господ Исус - "даром сте получили, даром давайте" се нарушава от тези хора, защото те са получили даром от Бога (както те казват), но после искат пари за това нещо.
Ако обаче Бог не е авторът на тази песен, то песента е човешка измислица и се спекулира с израза "християнска песен" и човекът-автор се превръща в един "търговец в храма".
Много ще кажат: Хубаво, но нали работникът заслужава заплатата си?
Да, заслужава я, но нека заплатата да отиде за работата, която е свършил, а не да получава постоянно заплащане върху всяко използване на това, което е излязло от таланта на човека.
Виждаме в Словото, че Павел вземаше заплати от някои църкви, но той вземаше заплата за самата си работа, но не и за това, което беше като резултат от работата му. Никъде не виждаме да се продават проповедите му, нито да се продават писмата му. Който е искал просто си ги е преписвал.
Никъде не виждаме Христос да е продавал проповедите си. Нито апостолите са продавали проповедите си. Давид не е вземал комисионна за всяко изпълнение на песните, които е писал. Всеки от тях обаче е получил заплата за труда си, но не е изисквал никога заплащане за резултата от труда си.
Никъде не виждаме да се взема комисионна за всяка молитва, която е отправил Мойсей към Бога, нито пък свещениците в Израил са вземали заплата за всяко допитване до Бога, но на всеки му е било заплащано (ако е бил на длъжност), според работата. Заплащано е било на работника, а не после да бъде заплащано редовно за това, което е излязло като резултат.
В наши дни по-известните музиканти живеят на гърба на организации като тези, защото с няколко песни те си осигуряват ежеседмичен доход от това, че някой плаща за изпълнение на песен, която е (според тях) "дадена от Бога". И те търсят печалба от дар (песента), който Бог е дал на своите хора чрез някого.
Нека направим груба сметка:
Обикновено се плаща по около $1 на минута. Една песен е обикновено около 5мин. Това са $5 на песен. Ако се изпеят 4 песни на богослужение, то това са $20. Ако в тази организация членуват 100 църкви, това са $2000 за ден на богослужение.
Ако "автор" направи 100 песни и разбира се ги сложи под "опеката" на тази организация и на богослужение се пее по 1 от песните му, тогава в неделен ден в горния случай ще има $5 х 100 = $500 приход. Да речем, че организацията взема 5% от печалбата, които в случая са $25. Тогава всяка неделя такъв човек печели по $475. Доста от църквите имат по няколко служби през седмицата, а и църквите не са само 100, които членуват в организации като тази.
Тук не включвам и излъчванията по радиа, телевизии и други.
Така да бъдеш "автор" на песни става много доходен бизнес за мнозина, които не се боят да крадат Божието авторско право или просто лъжат, че дадена песен е от Бога, за да им бъде плащано за авторско право, след като просто може да им бъде заплатен труда, който са положили и после песента да се пее от Божиите хора, тъй като тя е за Бога.
По същия начин са "преживявали" и много лъжеучители в близкото минало - от "авторски права". В момента това е доста добре развит "бизнес в храма"...
Доста хора са съгласни с тази схема, обаче... Защо ли?
Защо трябва да си плащаме на човеци "наем" на песен, която да пеем на Бога?