Добър въпрос, но малко се затруднявам да отговоря, предвид че самият той съдържа някакво твърдение.
Защо реши, че не съм потърсил?
Не мога да кажа, че така съм решил, просто ми се стори мисълта ти недовършена и ми се искаше да я довършиш. Защото ти каза: "не посещавам и никога не съм посещавал секти, църкви и всякакви събрания от този род", но не стана ясно каква е алтернативата, която си намерил.
Но ето, че чуках, хлопах и се озовах при вас. Надявам се да не ми тръшнете вратата, защото смятам че има много какво да науча оттук.
Ние не затръшваме вратата лесно. Може би в първите години на форума, когато бяхме по-млади го правихме, но мина не малко време, косите ни почнаха да посивяват и дори побеляват и се научихме на повече състрадание и търпение.
и аз да попитам нещо, да не би да не съм разбрал правилно за "съвместния живот":
Така като чета Словото, не виждам Ной да е имал съвместен живот с други божии хора. Същото важи и за Лот, дори и за Аврам в Египет. Нататък примери много... нали ако говорим за извън семейната единица. Не разбрах твърде за какъв фундамент говориш, моля поясни?
По времето на Ной, Лот и Авраам все още нямаше Божий народ на земята. Имаше индивиди, които следваха Бога. Но от времето на Яков, индивидите започнаха да оформят един народ, Божий народ, с когото Бог сключи завет. От този момент нататък Бог върши Своето дело чрез Своя народ. И каквито и индивиди да виждаме от този момент нататък, като Моисей, Давид или някой от пророците, техния живот и дело винаги са поставени в контекста на Божия народ.
А от времето на Христос вече имаме нова реалност, наречена
Христовото тяло. И това тяло е новия контекст за живота на Божиите хора, още повече когато имаме написано следното:
Еф. 4:13 докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
Еф. 4:14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости;
Еф. 4:15 но, действуващи истинно в любов, да порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос,
Еф. 4:16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта. Тук се говори, че тази мярка на ръста на Христовата пълнота може да бъде достигната заедно със всички. Това не е нещо, което може да се постигне индивидуално. После се пояснява, че това става
чрез съразмерното действие на всяка една част. Т.е ние сме призовани и въвлечени в едно дело в което резултатите се постигат групово, а не индивидуално. Всяка една част трябва да достави своя дял, за да може да се постигне необходимия резултат. Ето това е фундаменталния принцип за който говорих, а той изключва индивидуалното християнство.
То само по себе си е допустимо в режим на оцеляване, но в това няма друга надежда освен самото оцеляване. Затова и попитах - каква е твоята надежда? Само личното спасение ли е, или би желал да постигнеш нещо повече, нещо свързано с постигане на Божиите цели на земята? Защото тези цели са достижими само по начина описан в цитирания по-горе пасаж от Ефесяни.
И последен въпрос - това събитие има ли някакъв краен срок? Че звучи така, че щом не се е случило досега - няма да се случи и занапред.
Това със сроковете е изцяло в ръцете на Бога. Аз научих много тежък урок, когато изгубих двама от най-близките ми хора. Мислех си че имам време с тях, но се оказа, че нямам никакво време, защото и двамата си отидоха внезапно и абсолютно неочаквано. Така, че както казва Писанието "докато е още днес, не закоравявайте сърцата си". Докато е още днес ние трябва да направим онова, което трябва да правим. Утре не съществува и ние нямаме гаранция че това утре ще дойде за нас.