Най-трудното нещо наистина е да преодолеш себе си. Също ако си направил някакви грешки да си простиш. Да преглътнеш егото си и да се научиш да служиш със смирение и любов. Аз бях конфронтиран със самия сесбе си и бях шокиран. НО ако преодоляваш себе си, няма място за страх. Много е просто. Като преодолявам себе си, Божият мир, който никой ум не може да схване,ще пази сърцето ми и мислите ми. Чрез мир можеш да преодолееш всяка ситуация.
За да можеш да достигнеш до този мир и това не-безпокойство - има точни и ясни инструкции. Ако ги последваш, дори нещата, които се случват или се случват в света ще ти дават увереност и сигурност. Защото това, което се случва сега е било пророкувано в Библията. Случващото е просто крачка към края. И всъщност ние живеем в много вълнуващи времена. Ние сме близо до изпълнението на Библията. Сроко Исус идва и ще можем да го видим лице в лице. Та как да стигнем до този мир и това не-безпокойствие?
Стих 8 "Най-накрая, братя, всичко, което е истинно,
което е честно,
което е праведно,
което е чисто,
което е достойно за обич,
което е благодатно,
ако има нещо добродетелно
и ако има нещо похвално,
това зачитайте (само за него мислете.)." (синодалният превод, който тук е по-точен е в скоби)
Ако твоя ум е зает с тези неща (ст. 6) Божият мир ти е гарантиран.
Първо "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си". След това божият мир идва върху теб. Заради това ти ще бъдеш способен да практикуваш този нов начин на мислене в ст. 8.
Това, което ще кажа може да обиди някои, но е истина. "9 Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас." Нашата задача не е да се опитваме да видим бъдещето - това е глупост! Aко си човек, който се безпокой за бъдещето - не може да си ефективен в настоящето време, защото взимаме бремето от бъдещия ден, значи го носим днес (няма да си способен да се справиш). Бог ни е обещал сила за всеки ден по отделно. Ако се опиташ да видиш бъдещето си така взимаш едно и също бреме го носиш повече дни от колкото принципно би ти трябвало и няма да можеш да се справиш. (Нещо, което на мене, може би и нас вас се е случвало. По едно време нещата са просто "твърде много")
Също така не е наша задача да се държим за миналото! Ако си някой, който се държи за миналото (даже и да е преди 2 мин.) - не може ефективен в настоящето. Не може (не е исренно/вярно) човек да каже, че е простил на някого, но да е му е ядосан (като държи на това което се е случило в миналото).
Или да имаме страх да бъдем наранени. Ако имаш страх, че ще бъдеш наранен в бъдещото - ти ще си нещастен. Защото хората ще те наранят, това е неизбежно. Дали ще е нарочно или не, се случва. Затова Исус дойде - да ни учи как да прощаваме.
За това направи си услуга. Всяка сутрим затваряй "вратите" за бъдещия и миналия ден. Бог казва, че ще ти даде достатъчно сила за деня.
Сега искам ще посоча конкретно, как това може да бъде направено.
Исус казва в Матей 6:25 (не аз, а Господ Исус го казва това) "Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото – от облеклото?" и продължава така
"26 Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях?
27 И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?
28 И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат;
29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем?
32 Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло."
Исус казва да не се притесняваме (или да се опитваме да предотвратим всички или някакви възможни сценарии) за утрешният ден. Но тези думи биват, не толкова сериозно взети. Понякога си мислим, че това е твърде идеалистично, или оптимистично, или непривидливо. Но е факт, че трябва да се погрижим за утре. Внимание. Има разлика между това да планираш за утре и да се притесняваш за утре и заради това да планираш. Примерно има ли нещо лошо да имаш "застраховка живот", не няма (в някои страни от ЕС е изискване при "покупка" на имот). Трябва обаче да се вземе впредвид, че застрахователните компании правят всяка година милярди със страх. Продават ти закрила от неща, които 99,99% няма да ти се случат. Аз познавам хора със застраховка живот и те определено нямат страх/паника за живота си.
Аз винаги знам, че Бог е моят снабдител. Дали съм наивен заради това? - НЕ. Това е обещание, което Той ми е дал. Той ще се погрижи за мен.
Проблемът тук е, че хората имат страх или по-точно паника (за бъдещето в смисъла на безпокойство).
Страх (по дефиниция) означава - "реакция на специфична физическа опасност". Това е богодадена реакция (инстинкт) за самосъхранение. Примерно на зелено пак се оглеждаш. Или ако видиш змия, не отиваш към нея, а в обратната посока. Това е "страх", който има за цел да предпази живота ни. В небещо ще можем да се гушкаме с тигри, но тук на земята това не го правим.
Паника (безпокойство; тревожност) - тревожност,чувство на безпокойство, нервност. Нефокусиран, безпредметен, ориентиран към бъдещето страх.
Безпокойството и паниката не принадлежат в живота на божийте деца. Ти имаш спасител и Той няма никога да се изостави или забрави. Но има едно много важно нещо - винаги да си удовлетворен от момента, който Бог ти е дал. Това, което Бог ти е дал е днес. От сутрин до вечер. Как запълваш деня си, е твой избор. Каквото вземеш (приемеш) отвън или каквото сам направиш в себе си това е твой избор и отговорност.
Преди години служейки на младежи (и рефлектирайки върху моето детинство и юнушество) открих нещо. Като деца искаме да пораснем за да направим това и това, или за да станем това или онава. Като юноши искаме да се изнесем от вкъщи за да си правив каквото си искаме. Като младежи да си основем "нормално и наше" си семейство. После се женим и виждаме, че нещата не стоят точно както сме си си представяли. И започваме да мечтаем за пенсионирането си, защото тогава ще имаме "повече време". След това ставаме пенсионери и поглеждаме назад натъжени,че сме изпуснали толкова много моменти. Аз не искам да живея живот, които след 20,40,50,100 години (колкото Бог даде) да се обърна и да ме е яд, че съм "изпуснал" (или пропуснал) живота си.
За това трябва да пречупим този навик на притеснение (и вечно планиране как да конрулираме бъдещето) преди той да ни пречупи. Как може този навик да бъде пречупен?
Както е писано във Филипяни 4 гл., чрез радост. Не да гледаш на обстоятелствата. Не се безпокой за нищо. Недей да мислиш за нещата, които така или иначе не са в твой контрол.
Но вместо тези мисли, "каква е ситуацията"((и какво и как и кога и защо и по какъв начин и с кого... и прочие, които ще те доведат до безпокойство) но във всяко с нещо благодарение, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога.
И след това и Божият мир, който никой ум не може да схване,
ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Така, че мили братя и сестри,моля ви се
за всичко, което е истинно,
което е честно,
което е праведно,
което е чисто,
което е достойно за обич,
което е благодатно,
ако има нещо добродетелно
и ако има нещо похвално,
(само) за него мислете.
8 Finally, brethren, whatsoever things are true,
whatsoever things are honest,
whatsoever things are just,
whatsoever things are pure,
whatsoever things are lovely,
whatsoever things are of good report;
if there be any virtue,
and if there be any praise,
think on these things. KJV
Finally, believers, whatever is true,
whatever is honorable and worthy of respect,
whatever is right and confirmed by God’s word,
whatever is pure and wholesome,
whatever is lovely and brings peace,
whatever is admirable and of good repute;
if there is any excellence,
if there is anything worthy of praise,
think continually on these things [center your mind on them, and implant them in your heart]. AMP
Endlich, liebe Brüder: alles, was wahr ist,
was ehrbar,
was gerecht,
was rein,
was liebenswert,
was unanstößig ist,
sei es irgendeine Tugend
oder etwas Lobenswertes,
darauf seid bedacht! Menge
И наконец, братья, размышляйте о том, что истинно,
благородно,
справедливо,
чисто,
что приятно
и восхитительно,
о том, в чём есть добродетель,
и о том, что достойно похвалы – пусть это занимает ваши мысли.
пусть это занимает ваши мысли. (CARS)
Бог с Вас и Вие с Него.