Author Topic: Време ни е да пораснем. Защото ще ни трябва!  (Read 187 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3521
Българите сме известни със своята склонност да мрънкаме, да се оплакваме и да прехвърляме вината за провалите си към някой друг. Основен спорт за българина е да пита "Къде е държавата?", когато се случи нещо трагично или което ни ощетява. А пък "държавата" понеже пак се състои от българи, обича да прехвърля вината пак на някой друг, като например крилатата фраза на Тодор Живков, за това, че проблемите на България се дължат на "международното положение".

Подобно отношение се дължи на феномена на запазване на инфантилността, ако и човек да е достигнал до зряла възраст. Инфантилност е просто чуждица за хубавата българска дума - детинщина. Като именно в това е разликата между детето и възрастния, последния знае как да носи отговорност и не се страхува от нея. Не само това, но именно процеса на поемането на отговорности и носенето им с достойнство е движещата сила, която преобръща детето във възрастен човек, в емоционален, интелектуален и духовен смисъл.

Защото всеки ден ние сме изправени пред избор - да поемем отговорност и да се изправим лице в лице с проблемите, или да си скрием главите в пясъка, прехвърляйки отговорността на някой друг. И в зависимост от това какъв избор правим отново и отново - ние се формираме като зрели, стабилни и достойни за доверие хора, или запазваме детската си склонност да бягаме от отговорност, и да чакаме някой друг да ни реши проблемите.

Защо хората бягат от отговорност? Основната причина се дължи на факта, че поемането и носенето на отговорност е БОЛЕЗНЕН ПРОЦЕС. Именно бягството от болката, прави човека инфантилен. Във фитнес средите е известен принципа "no pain no gain" - "без болка няма напредък". Ако човек иска да развие и поддържа тялото си физически - той трябва да приеме болката от физическите упражнения и натоварване. Да бъдеш родител е върховна отговорност, която носи със себе си неописуемо количество болка. Затова все по-малко хора избират да станат родители, или ако станат такива предпочитат да прехвърлят голяма част от родителската си отговорност към детските градини, училищната система, медицинските институции, университетите и прочие. Да бъдеш в сериозни, дълбоки, искрени и всеотдайни отношения с представител на другия пол, изисква готовност за поемане на емоционална и интелектуална болка. Затова хората не искат да носят бремето на брака и семейството. Предпочитат да живеят "на семейни начала" - стремейки се към ползите, но бягайки от отговорностите.

Когато бяхме младоженци с моята съпруга, нейните родители често посещаваха дома ни. Тогава забелязах нещо странно. Когато се случваше някой малък инцидент, примерно жена ми събори чаша или чиния на пода, и тя тръгваше да почисти - баща й скачаше с думите - "ти недей нека аз" и тя го оставяше той да й свърши работата. После това се прехвърли и към мен - веднъж падна нещо зад хладилника, аз тръгнах да го местя за да извадя падналото нещо и тогава баща й отново каза "ти недей нека аз". Така веднъж, дваж, на третия път аз самия си чаках "ти недей нека аз" да се случи когато възникне проблем. Точно така човек се подхлъзва по пътя обратно към инфантилността. Подобни родители правят това с най-добри намерения, но на тях им липсва далновидността да разпознаят разрушителното действие на подобен процес.

След това идва държавата, а заедно с нея и корпорациите с тяхното "ти недей нека аз". Ти недей да се грижиш за бебето си - ние имаме детски ясли. Ти недей да обучаваш децата си на мироглед, ценностна система и придобиване на знание - ние имаме училищна система. Ти недей учи децата си как да си изкарват прехраната, ние имаме университети, които ще ги научат как да си изкарват хляба. Ти недей придобивай знание и опит как да третираш рани, лекуваш болести и поддържаш здравословен начин на хранене - ние имаме медицинска система, тя ще се погрижи за тебе и децата ти. Ти недей се учи да се простираш според чергата си, да пестиш и да самофинансираш целите си, ние имаме банкова система, която ще те обсипе с евтини кредити, за да можеш да живееш СЕГА, НА МОМЕНТА. Ти недей се бори да създаваш бизнес и да бъдеш независим, ние ще ти дадем прекрасна кариера в нашите институции и корпорации.

Тази формула "ти недей нека аз" е онова, което ни прави и поддържа инфантилни, дори до дълбока старост. Предишното поколение възпитано по времето на социализма беше белязано от тази изключително дълбока инфантилност. "Как да си намеря работа, като нямам връзки?" това беше основно мото. Сега същото мислене се завръща под друга форма: Как да отида на село, като там няма работа? Какво ще правя там без болници, без аптеки и без училища? Кой ще ми учи децата, кой ще ги лекува? За тях дори самата мисъл да поемат ТАЗИ отговорност за себе си и за децата си е толкова болезнена, че всяка идея бива потушавана в зародиш.

Ние хората сме крехки същества, ние имаме нужда от подкрепа и помощ. Аз не отричам този факт. В тази статия аз не призовавам за това да станем невъзможни супермени, които сами преборват всичко. Въпроса е ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА СЕ ИЗПРАВИМ И ДА ПОЕМЕМ ОТГОВОРНОСТ? И след това ЗНАЕМ ЛИ КАК ДА ТЪРСИМ ПОДКРЕПА НА ПРАВИЛНОТО МЯСТО?

Един от най-любимите ми стихове от Писанието е:

Пс. 55:22  Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

Всеки проблем с който се борим, всяка отговорност която поемаме е сила която връхлита върху нас и се стреми да ни събори, смаже и унищожи. Срещу нас са изправени армии от зли сили, целящи нашето унищожение или поробване. Страх ли ни е да се изправим срещу тях? Не и ако гледаме в правилната посока. От нас се изисква ДА СЕ ИЗПРАВИМ И ДА ЗАЕМЕМ НАШАТА ПОЗИЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТ. И когато го направим нашите очи не трябва да бъдат към болката, която мисълта за предстоящите битки ни причинява, нито към силата на врага, но към ВЕЛИЧИЕТО, СИЛАТА И БЛАГОСТТА НА БОГА, КОЙТО НИ ПОДКРЕПЯ.

Бог от своя страна не ни казва - "ти недей нека аз", но ни казва - ВЛЕЗ ВЪВ БИТКАТА, ЗАЩОТО АЗ СЪМ С ТЕБЕ!

Вт. 31:23  А Господ заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.

Бъди силен и дръзновен да поемеш своите отговорности, своето призвание, своя дял от делото, не защото си способен, не защото знаеш как да се справиш, не защото имаш парите и уменията, но защото БОГ ЩЕ ТЕ ПОДПРЕ. Да, болката и страха и объркването ще присъстват в началото, докато не се научим от ОПИТ да ходим с Бога, да черпим от изворите на Неговата благодат, сила и мъдрост. Бог няма да ни спести тази болка, защото тя е задължителна част от процеса на израстване и съзряване.

Но зрялостта и мъжеството се състоят именно в това да се изправим и да се бием въпреки болката, въпреки страха, въпреки видимата несигурност.

Бъди дързостен и смел, да кажеш НЕ на врага, както този отвън (видимото и невидимото зло), така и този отвътре (нашите плътски страсти, желания, страхове, претенции, съмнения). Застани лице в лице с врага, с проблемите, със страховете.

Преди много години когато бях млад християнин имах множество лични проблеми, същевременно с това имах и бизнес за който трябваше да се грижа. И когато ме натиснеха личните проблеми и заедно с тях депресията - аз нямах смелост дори да вдигна телефона на клиентите си или да се изправя пред поетите отговорности. И с всеки избор да избягам и да се скрия - аз ставах вътрешно все по-слаб и нерешителен. Тогава видях, че това е път без изход и един от най-добрите уроци, които някога съм научавал в живота си може да се заключи в английския израз: FACE IT AND DEAL WITH IT (Застани лице в лице с проблема и се справи с него.)

Именно в готовността ни да застанем лице в лице с проблемите, да се явим на бойното поле се състои зрялостта и израстването. Някой някога беше казал, че да се явиш на битката е 50% от победата. Аз бих добавил, че останалите 50% от победата е ДЪРЗОСТНО да поставим нашето упование в Бога.

Вече сме 2022-а, година, която аз бих определи като начало на страданията. И на всички нас ни е време да пораснем. Защото повярвайте ми - ще ни трябва!
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.