Редакция Watchman - промених заглавието на темата за да отговаря на съдържанието на дискусията.
Исус също казва: "Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата." (Матей 7:21)
Тук има опастност от фалшиво изповядване на вярата!
Точно това е религията, или както писанието го нарича - лицемерие. Религиозния човек се интересува от външните неща и нехае за вътрешните.
Исус ни уверява, че трябва да вършим дела: "Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца." (Йоан 14:12) Ясно е, че Исус казва, че този, които Го следва, не само апостолите, но и християните ще ВЪРШАТ дела по - големи и от тези на Исус, не чудеса разбира се, а дела, както и се подразбира от стиха във вярата в Исус. :)
Този пасаж в своя контекст говори ИМЕННО за извършване на чудеса и знамения. Христос не веднъж казваше на фарисеите "вярвайте Ми поради делата които върша" - и винаги се е имало предвид чудесата и знаменията.
Пределно ясно е, че за да бъде категоризиран един човек, като християнин, той трябва да има нещо, отличаващо го по вътрешно душевно устроение от другите, които също наричат себе си "вярващи", нещо което да покаже на другите, че не просто е вярващ, а и изпълнител на волята на Христос : "Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста." (Лука 6:45)
Така, и как точно ще коментираш това в светлината на следните думи на Христос:
Марк 10:18 А Исус му рече; Защо Ме наричаш добър? Никой не е добър освен един Бог.
Защото именно в прилагането на двата цитирани пасажа се разбира какво означава човек да върши добри дела. И това е нещо, което много малко хора го разбират.
"Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?" (2:21) Яков тук споменава, че делата на Авраам служат като негово оправдание и че вярата му съдейства на делата му, тоест вярата на Авраам, че Бог ще възкреси сина му Исаак от мъртвите е довела до неговото лично дело на оправдание! :)
"Също тъй с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите си ги изведе по друг път?" (Яков 2:25) - Тия стихове се забиват като кинжали в сърцата на протестантите, които се надяват само чрез вяра да се спасят. Дори до колкото си спомням Лутер е бил на път да изхвърли Съборното послание на ап. Яков от Библията, тъй като там апостола говори именно за делата на вярата. :)
Лутер действително е имал проблеми с посланието на Яков, защото не е могъл да разбере, че Яков умишлено казва неща, които може да звучат абсурдно предвид неоспоримото учение на Писанието, че човек се спасява само и единствено чрез вяра. Доколкото знам Лутер е изпаднал именно в онази крайност, която Яков има за цел да балансира с горните си думи. В религиозните общества водени от Лутер - хората са се напивали, биели са се, карали са се и въобще са изглеждали напълно светски, но Лутер е утвърждавал, че те са спасени, защото тяхната изповед на вяра е достатъчна.
Същевременно Лутер е презирал общностите на анабаптистите (да именно общности, не "църкви"), сред които е имало такова съгласие, мир и разбирателство, че Лутер е приписвал това на демонична активност.
Само, че ние трябва да правим разлика между "вяра" и "изповед на вяра". Примерите които дава Яков не са за някакви дела, които цитираните хора са се напъвали да направят с цел да докажат, че имат вяра. Нито Аврам си е казал - трябва да пожертвам сина си, за да докажа че имам вяра и да се спася чрез това, нито блудницата Раав си е казала, трябва непременно да скрия при мен израелски шпиони за да докажа, че имам вяра в Бога на Израел. НИ НАЙ-МАЛКО. Но вместо това те по съвсем естествен начин, са взели тези решения, напълно непринудено водени от реалната вяра, която в била в тях.
Ето това е важно да се разбере, когато се говори за дела на вярата. Дали въпросните дела се случват естествено и непринудено, или човек се опитва да докаже не себе си и на другите, че върши нещо, защото трябва да се върши.
Ето, какво казва и ап. Яков в своето съборно послание: "Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела". (Яков 2:18)
И така да си дойдем на думата. Хайде сега ти, като застъпник на тази теза ни покажи вярата си от ТВОИТЕ дела, ти какви дела точно вършиш за да разберем, че имаш вяра?
Не знам, защо почти винаги протестантите презират религията и се стараят да отрекат нейното значение за човечеството? Самата дума "религия" означава
"почитание" или
"Божи път". Нима вярата не е "Път Божии"? Това, че фарисеите и книжниците, стареите и законниците са й предали негативна нагласа не означва, че е нещо неморално и прогнило по своята същност. За пример - ако човек се натрови с храна, трябва ли да забраним на хората да консумират храна? Факт е, че думата
вяра също може да има негативна конотация, ако се използва в различни смислови рамки и й се придаде различно значение от християнското разбиране за това що е вяра. Пример - мюсюлманите, те имат по - силна вяра и от християните, но дали тази вяра е добра и спасителна за тях? Естествено, че не! Не виждам защо някой трябва да изпитва негативност към религията?
Що се касае до твоето мнение, че
"въпросните дела се случват естествено и непринудено, или човек се опитва да докаже не себе си и на другите, че върши нещо, защото трябва да се върши." - цитат на Watchman. Не знам, какво точно визираш под
естествено и
непринудено, защото именно вярващите християни винаги са се стараели да вършат добри дела естествено и непринудено, а не под закон. Тогава би трябвало и атеистите, будистите, мюсюлманите, индусите и пр. също да са спасени и оправдани чрез своите си вярвания, защото и те имат добри дела, като повечето от тях са напълно естествени и неподбудени и дори извършвани от любов към хората мислейки си, че по този начин угаждат на Бог. Тогава техните дела истински ли са или са принудителни? :)
"Само, че ние трябва да правим разлика между "вяра" и "изповед на вяра". - цитат на Watchman. Това не знам, как да го тълкувам?! Вяра и изповед на вяра са едно и също лично дело на човешката воля, пак на деловярващия изповядва вярата си в Христос и чрез
деятелна вяра става жив пример за другите християни. :)
Яков тук споменава, че делата на Авраам служат като негово оправдание и че вярата му съдейства на делата му, тоест вярата на Авраам, че Бог ще възкреси сина му Исаак от мъртвите е довела до неговото лично дело на оправдание! :) - цитат на Watchman. Именно деятелната вяра (живот на дело) на Авраам, както и на всички християни служат за оправдание пред Бога. Не виждам някакво противоречие тук. :)
Този пасаж в своя контекст говори ИМЕННО за извършване на чудеса и знамения. Христос не веднъж казваше на фарисеите "вярвайте Ми поради делата които върша" - и винаги се е имало предвид чудесата и знаменията. - цитат на Watchman. Това приятел не знам, как да го коментирам. Та нали и светиите и праведниците на Христовата Църква са извършвали пред неверниците, какви ли не велики и славни чудеса и знамения на
дело в Христово име, та дори и по - големи от чудеса и знамения от тези на Христос са извършвали за да покажат вярата си пред ония, които не са вярвали. :)
"...болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте." (Матей 10:8) - ясно е че Спасителят тук говори за чудесата и знаменията, които Той дава на апостолите и това именно са добрите дела на Господ към всички нас. :) Чрез тези добри Божии дела Христос ни показва Своята любов към нас, че още докато бяхме грешници, Той умря за нас, за да може ние да се спасим. ;)
Същевременно Лутер е презирал общностите на анабаптистите (да именно общности, не "църкви"), сред които е имало такова съгласие, мир и разбирателство, че Лутер е приписвал това на демонична активност. -цитат на Watchman. Не съм запознат много с идеите на Лутер, макар, че съм изследвал в частност учението му за оправданието чрез вяра и неговите пет стълба (Solis) на протестантската вяра. Но доколкото знам, анабаптистите по негово време не са съществували като самостоятелна общност. До колкото съм чел от историята на западното християнство, това течение на Лутеранството, възниква бякъде през 17 в. или 18 в. в Англия, доста след смъртта на Лутер. Може и да греша, но когато Лутер се отделя от Римокатолическата църква, все още не са съществували отделни протестантски деноминации. :)
И така да си дойдем на думата. Хайде сега ти, като застъпник на тази теза ни покажи вярата си от ТВОИТЕ дела, ти какви дела точно вършиш за да разберем, че имаш вяра? - цитат на Watchman. Това, не разбрах, какво би трябвало да значи? Застъпвам тезите на богословите - Яков споменава в Съборното си послание в гл. 2; ст. 17- "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва."
Нали Яков, пише, че с дела се ОПРАВДВА Авраам, нашият отец? - Пределно ясно е, че Яков набляга на делата родени от вярата. Тези дела са печат на Христовата вяра и са нагледен пример, че човек наистина ВЯРВА в изкупителната жертва на Христос на кръста, понеже и Сам Иисус казва:
"Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, а който върши волята (на дело) [/b] на Моя Отец, Който е на небесата." [/b][/u] (Мат. 7:21) - Става ясно, че Иисус говори за вяра на дело, а не просто обикновена вяра, която не променя живота на човека и които продължава да си кисне в греха. :)