Дискусии върху Библейски и духовни въпроси > Основни духовни въпроси
Относно вярата и делата във връзка с Митарствата
Nikola1234:
Здравейте, моето име е Никола и аз съм от Стара Загора, на 32 години съм и когато бях малък, бях кръстен в една православна църква в града. Никога не съм знаел, какво точно представлява православното вероизповедание, но и родителите ми, които по принцип се идентифицират с тази вяра не са ми обяснявали, що е това християнство, кой е Христос и пр.
Докато растях си задавах въпроси дали православната вяра е истинската и дали наистина голяма част от българите живеят като християни или спазват само външна религиозност (палене на свещи, иконопоклонение, празнуване на празници и спазване на традиции и т.н.) и стигнах до заключението, че християнин е не ония, които посещава църква за да запали свещичка и да се помоли пред икона, а този, които живее заради Христос. :)
Та, винаги съм се чудил, какво в действителност представляват т. нар. "Митарства", които са основно учение на православната църква?
Почти всички православни богослови и свещеници твърдят, че душата след смъртта на човека напускала тялото, като Бог изпращал своите ангели на земята за да я вземат и отведат на небето, но дявола също изпращал своите демони за да се борят за душата на починалия и така ангелите и демоните се разбрали, първо ангелите да отведат душата на покойника в рая за да види тя Небесното царство и да поседи малко в него,а след това идвало и времето в което демоните вземали душата и я завеждали право в ада, където престоявала. Според това учение ако добрите дела били повече от лошите, човека отивал в рая, но ако лошите дела надделеят, душата отива в ада. Това с митарствата доста ми напомня за учението на католицизма за Чистилището. Това било един вид припомняне на греховете на човека .:)
Преданието за митарствата е родено от един апокриф, който се нарича "Митарствата на блажена Теодора" създадено от св. Василий Нови (?). Проблема обаче е, че името на такъв светец не фигурира в Синаксара (Житийника) на светиите на православната църква, което ме кара да се съмнявам изобщо в съществуването на някакви си митарства. Пък и освен това Божието слово е категорично: "И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд..." (Евреи 9:27)
Watchman:
Здравей Никола,
Повечето от участниците в този форум са християни, но не от православното вероизповедание. Затова въпроси свързани с православното учение не са най-подходящи да бъдат задавани към нас.
Ние основаваме нашата вяра на Библията и не приемаме човешките предания и традиции за достоверен източник на истина. В тази връзка ние можем да отговорим на въпроса от гледна точка на това, което Писанията казват, но не и от гледна точка на човешките учения и предания.
Относно твоя въпрос и по-конкретно следния ключов момент:
--- Quote ---Според това учение ако добрите дела били повече от лошите, човека отивал в рая, но ако лошите дела надделеят, душата отива в ада.
--- End quote ---
Позицията на Божието Слово е че никой човек не се спасява с добри дела, но се спасява чрез благодатта, която ни е дадена от Бога чрез жертвата на Исус Христос на кръста. Който умря за нашите грехове и възкръсна за нашето оправдание.
И най-малкия грях е достатъчен да осъди човека на вечност в ада, и най-голямото добро дело не е в състояние да заличи този грях от Божията книга по която хората ще бъдат съдени. Ние самите сме обречени и не можем да спасим сами себе си, подобно на човек намиращ се в плаващи пясъци. Колкото повече се бори толкова по-дълбоко затъва. Нужен е спасител, някой който да ни извади навън от плаващите пясъци, без той самия да е затънал в тях. И понеже Писанието учи, че "всички съгрешиха и отпадната от Божията слава" - то няма жив човек, който да се намира извън плаващите пясъци на греха.
Затова Бог сам избра да изпрати Своя Син в човешка плът, който слезе от Небесата, без да има грях и без да е наследник на първородния грях на Адам. И той пожертва Сина Си като жертвено агне, което умря на кръста не за Своите грехове, а за нашите. По този начин Той ни изкупи от греха и придоби за нас един нов и жив път чрез който ние можем да се приближим при Бога.
Това спасение и изкупление става реалност в живота на човека, тогава когато той осъзнае своето пагубно и безнадеждно състояние и повярва в Божиите милости снабдени за нас чрез жертвата на Сина Му. И ако човек откликне на тези милости чрез истинско покаяние спрямо своя безбожен и самонадеян начин на живот, и постави цялото си упование на изкуплението на Христос на кръста - такъв човек бива спасен и греховете му биват опростени.
Ето защо когато човек умре, неговата вечна съдба се определя не от баланса между злите и добрите дела, а от това дали наистина се е покаял за греховете си и е поставил своето безрезервно упование на изкупителната жетва на Христос.
Никакви демони не може да предявят претенции за душата на изкупения чрез кръвта на Христос човек, защото неговите грехове са измити и заличени от книгата завинаги. Но ако човек се е надявал на своите добри дела, а не на жертвата на Христос, то такъв човек е безнадеждно загубен, защото най-малкия грях ще го направи достояние на дявола.
Nikola1234:
Съгласен съм напълно с теб, но нали и Яков ни учи, че вярата без дела е мъртва...? Освен това Павел в Галатяни 5:22-23 споменава, че "плодът (делата на вярата) и на Духа са любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност,кротост, въздържание. Против такива няма закон" ? Тоест ако човек има вяра, но няма тези дела следствие от вярата, може ли само вярата да го спаси? :)
Watchman:
Делата на човека следват вярата, а не обратното. Освен това единственото добро дело, което Бог би признал е онова дело, което Той Самия е извършил в нас и чрез нас, защото напъните на плътта дори за добри дела са крайно противни на Бога, понеже са плод на човешката гордост.
Именно това са и делата на вярата, както човек се уповава не на себе си да се спаси от греха, а на Неговата благодат, така човек разчита на същата благодат да произведе в него правилния начин на живот, без да се напъва по плът да трупа "положителни точки". Според както е писано:
Римл. 11:36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.
Nikola1234:
Точно това имах в предвид и аз. Делата на вярата, които спасяват човека от греха, а не делата на плътта, които водят човека към гордост и честолюбие.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version