• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

Подготовка за сегашните и идващите времена. (Част 2)

Започната от Gabriel Yoanov (MIKE), Февруари 13, 2022, 22:36:46 PM

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Gabriel Yoanov (MIKE)

Привет, заинтересовани да опознаете Бог.
(ако случайно не принадлежиш да горепосочените категории, по-добре не си губи времето и не чети по-нататък)

Днес ще споделя за една тема - "Страх, Страх, Страх и Паника". Сякаш страхът се промъква във всяка институция, всяка сграда, всеки дом... Или поне се опитва. С този пост искам да насърча всеки, които иска или би искал да следва Исус напълно.
Ще започна с една история.
Имало едно време един много начетен мъж. Та този много знаещ мъж се разхождал един ден извън града. Там срещнал смъртта и я попитал - какво правиш тук? Смъртта отговорила - тази вечер ще взема 100 човека. С ужас и паника интелигентният мъж отишъл в града и прокламирал (панично, но все пак предвидливо и добре обмислено) какво му е казала смъртта. В следствие всички хора се заключили за 3 седмици. След това образования човек пак бил на разходка и видял смъртта. Ядосано казал - ти ме излъга, защо взе 5000, а не 100?!
Смъртта го погледнала и казала - аз правя това, което винаги правя. Взимам старите и болните, сиреч 100 човека. Останалите ги взе страхът, когото ти призова.

Макар и стара история в днешно време е особенно вярна. Чрез страх и паника много хора биват "покосени" и отнети по-рано от колкото би трябвало. Но как би могъл човек да преодолее страхът? От личен опит бих казал, че трябва радост.

Относно посланието към Филипяните от Павел. Когато го е писал (казват богослови) е бил окован 24/7 за някои войник. Той е нямал абсолютно никаква свобода, време на усамотеност или права! При тази подтискаща обстановка, Павел говори за радост. Това на мен ми показва, че истинската радост не зависи от външни фактори.
В Филипяни 4 глава
"4 Радвайте се всякога в Господа!
Пак казвам: Радвайте се!
"Без радост (поне аз) не мога нито да имам мир, нито да обичам, нито да имам благодат към себе си или друг човек. Освен това в Библията когато нещо се повтаря означава, че това нещо е много важно.
"5 Вашата кротост да бъде позната на всички човеци; Господ е близо." Господ е близо. Господ е наистина близо и заради това, че няма да му отнеме много време да дойде. Това е причината за стих 6
"6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;" Този стих сам по себе си е толкова дълбок... Не съм сигурен, че мога да опиша с думи дълбочината на увереността, която придава. Но какво казва всъщност..?
"Не се безпокойте за нищо"
"Не се безпокойте..
за абсолютно нищо"
"Не се безпокойте за нищо!"

"... но във всяко нещо ...
с молитва ...
и молба изказвайте прошенията си на Бога ...
... с благодарение"
...
Понякога обаче ни е страх, да не загубим работата си. Като Исус дойде - дали ще ме вземе със себе си, отива някак си на заден план. НО може би аз ще си загубя работата има голяма тежест. Може би ще си загубя къщата/aпартамента... Може би ще си изгубя репутацията... важи повече от това къде ще бъда във вечността. Или пък може би някои ще разбере, че съм част от "един коя си църква" и ще си мислят за мене, че съм сектант.
"Какво си мислят хората за мен" е толкова важно, че не се замисляме за важните неща - "Не се безпокойте за нищо".
Ако днес премина от този свят - къде ще отида? Ако умра така или иначе ще загубя къщата, семейството и репутацията си... Не е ли така?
Само ти т.е. твоята душа остава. И Къде ще отидеш за вечността? В небето или в осъждението? Това решаваш само ти! Чрез начина си на живот. Чрез твоето поведение. Та къде остават страха и притесненията на деня и бъдещето?-"Не се безпокойте за нищо".
Та какво става ако успеем да приложим божието слово (в частност не-безпокойството) на практика? Божийте обещания идват
Стих "7. и Божият мир, който никой ум не може да схване,
ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус." Но за да може това да стане - "Не се безпокойте за нищо". Ако спрем за момент и се замислим - 10,20,30 години сме живели както си поискаме. И това до къде ни докара? Аз лично на 19 бях в наркотици, пушене (по 2 кутии ако имам парите), порнография, компютърни игри (демонологично пристрастяване), пиене, разни кражби и прочие...
Та на 19 докъто бях в компания и си завъртахме марихуаната чух (ясно и физически) божия глас, който ми каза - дете мое върнисе при мене. На кратко казано изпуших си маруаната но тази случка не ме остави на мира. След 4 месеца се върнах при моя небесен Баща.

След това започнах да следвам Исус и да бъда в Христос. Започнах да побеждавам най-трудният ми противник - моят "аз". Тогава Бог започна да ме учи чрез матей 6 глава (за това ще пиша съвсем скоро, сигурно в следващия/kaто продължение на този пост).


Бог с Вас и Вие с Него.

Та хора "Не се безпокойте за нищо", за да може Божият мир, който никой ум не може да схване, да пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Това е критично в сегашните и идните времена.
Исус:Не се безпокойте за живота си–какво ще ядете или какво ще пиете,
нито за тялото си–какво ще облечете.
Не е ли животът повече от храната и тялото–от дрехите?
Погледнете небесните птици,че не сеят,нито жънат,нито в житници събират и пак небесният ви Баща ги храни.Вие не сте ли много по-ценни..?

Watchman

#1
ЦитатИмало едно време един много начетен мъж. Та този много знаещ мъж се разхождал един ден извън града. Там срещнал смъртта и я попитал - какво правиш тук? Смъртта отговорила - тази вечер ще взема 100 човека. С ужас и паника интелигентният мъж отишъл в града и прокламирал (панично, но все пак предвидливо и добре обмислено) какво му е казала смъртта. В следствие всички хора се заключили за 3 седмици. След това образования човек пак бил на разходка и видял смъртта. Ядосано казал - ти ме излъга, защо взе 5000, а не 100?!
Смъртта го погледнала и казала - аз правя това, което винаги правя. Взимам старите и болните, сиреч 100 човека. Останалите ги взе страхът, когото ти призова.

Тази история е малко несмислена, въпреки че основната идея става ясна. Първо в историята се дава знак на равенство между начетеност=знание=интелигентност=образованост. Т.е тези четири думи са използвани като синоними, а те не са такива. Начетеност не означава знание, нито означава интелигентност. Следват въпросите:

- начетеност - какво е чел? Божието Слово или човешките умувания?
- знание- кое знание? Божието или човешкото?
- интелигентност - според чия мярка? На Бога или на човеците?
- образованост - според чий образ? Христовия образ или този на звяра?

Обаче и при двата варианта, историята не стои добре. Да кажем, че човека е образован, интелигентен, знаещ според мъдростта на този свят. Тогава той НИМА НЯМА ДА ЗНАЕ, че всеки ден умират определен брой хора? Няма нужда да среща смъртта  да я пита какво прави, защото всеки нормално интелигентен човек ЗНАЕ, че всеки ден умират хора. И знаейки това - той няма да тръгне да плаши никого, нито ще се впечатли от факта, че тази вечер ще починат 100 човека. Това ако наистина е умен и знаещ, дори по стандартите на този свят. А ако е такъв според Божиите стандарти - тогава историята съвсем губи логиката си.

По-скоро историята би трябвало да звучи така:

"Един глупав и прибързан човек срещнал смъртта... После воден от емоции и без въобще да разсъди глупавия човек отишъл и наплашил съгражданите си...  " Така поне ще звучи правдоподобно.

Иначе както казах, идеята е ясна, че страха убива. Някога Авицена (абу Сена), древния лекар бил казал: "Никой не умира от болестите, а хората умират от страха от болестите."

В Писанията е повторено 365 пъти "не бой се", по веднъж за всеки ден от годината.

ЦитатНо как би могъл човек да преодолее страхът? От личен опит бих казал, че трябва радост.

Аз лично не виждам как ще спасиш човек от страха му, като му кажеш, че трябва да се радва. Човек обзет от страх няма да намери повод за никаква радост.

Единствено ако види, че опасността е преминала, или се е намерило решение на проблемите предизвикващи страх, той ще може да се успокои и да се зарадва.

Страха е свидетелство за недоверие в Бога и Божиите обещания. Ето защо за да се избави човек от страха, той трябва да се научи да се доверява на Бога. И то не просто да се довери, че ще бъде избавен от Бога, но да се довери така както се довериха Седрах, Мисах и Аведнаго, които казаха, че Бог е силен да ги избави, но ДОРИ да не ги избави, те пак ще уповават на Него.

Т.е истинското доверие в Бога изисква да сме готови да изгубим всичко, знаейки че АКО Бог допусне този изход, то значи това е най-доброто, това което Той има за нас, и ние можем да Му се доверим и в живот и в смърт. И в спечелване и в изгубване. Само такава вяра може да прогони страха, и да положи основа за радост в Господа.

Да се безпокоиш означава да изгубиш своя покой, своя вътрешен мир поради страх от някаква заплаха. Когато Писанието казва да не се безпокоим, то има предвид да не губим своя мир и увереност, но няма предвид да бъдем нехайни, глупави и непредвидливи.

Една моя позната използваше един израз, който описва един особен вид християни - "небесни шматки". Израза е доста красноречив и не знам дали има нужда да се дефинира и обяснява, но това, което искам да кажа е че ние не трябва да бъдем "небесни шматки" изоставяйки бдителността, благоразумието и подготовката в името на безплодно витаене в облаците.

Та в контекста на написаното от MIKE относно "не се безпокойте за нищо" , аз бих помолил той да обясни значението и практическото приложение на следния пасаж:

Притчи 22:3  Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

Благоразумния предвижда злото, и взема мерки, прави подготовка, съобразява се с обстановката. А неразумните не се безпокоят за нищо, вървят напред все едно нищо не се е случило, все едно няма никаква заплаха и с какъв резултат?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Gabriel Yoanov (MIKE)

#2
Най-трудното нещо наистина е да преодолеш себе си. Също ако си направил някакви грешки да си простиш. Да преглътнеш егото си и да се научиш да служиш със смирение и любов.  Аз бях конфронтиран със самия сесбе си и бях шокиран. НО ако преодоляваш себе си, няма място за страх. Много е просто. Като преодолявам себе си, Божият мир, който никой ум не може да схване,ще пази сърцето ми и мислите ми. Чрез мир можеш да преодолееш всяка ситуация.
За да можеш да достигнеш до този мир и това не-безпокойство - има точни и ясни инструкции. Ако ги последваш, дори нещата, които се случват или се случват в света ще ти дават увереност и сигурност. Защото това, което се случва сега е било пророкувано в Библията. Случващото е просто крачка към края. И всъщност ние живеем в много вълнуващи времена. Ние сме близо до изпълнението на Библията. Сроко Исус идва и ще можем да го видим лице в лице. Та как да стигнем до този мир и това не-безпокойствие?
Стих 8 "Най-накрая, братя, всичко, което е истинно,
което е честно,
което е праведно,
което е чисто,
което е достойно за обич,
което е благодатно,
ако има нещо добродетелно
и ако има нещо похвално,
това зачитайте (само за него мислете.)." (синодалният превод, който тук е по-точен е в скоби)
Ако твоя ум е зает с тези неща (ст. 6)  Божият мир ти е гарантиран.

Първо "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си". След това божият мир идва върху теб. Заради това ти ще бъдеш способен да практикуваш този нов начин на мислене в ст. 8.

Това, което ще кажа може да обиди някои, но е истина. "9 Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас." Нашата задача не е да се опитваме да видим бъдещето - това е глупост! Aко си човек, който се безпокой за бъдещето - не може да си ефективен в настоящето време, защото взимаме бремето от бъдещия ден, значи го носим днес (няма да си способен да се справиш). Бог ни е обещал сила за всеки ден по отделно. Ако се опиташ да видиш бъдещето си така взимаш едно и също бреме го носиш повече дни от колкото принципно би ти трябвало и  няма да можеш да се справиш. (Нещо, което на мене, може би и нас вас се е случвало. По едно време нещата са просто "твърде много")

Също така не е наша задача да се държим за миналото!
Ако си някой, който се държи за миналото (даже и да е преди 2 мин.) - не може ефективен в настоящето. Не може (не е исренно/вярно) човек да каже, че е простил на някого, но да е му е ядосан (като държи на това което се е случило в миналото).
Или да имаме страх да бъдем наранени. Ако имаш страх, че ще бъдеш наранен в бъдещото - ти ще си нещастен. Защото хората ще те наранят, това е неизбежно. Дали ще е нарочно или не, се случва. Затова Исус  дойде - да ни учи как да прощаваме.

За това направи си услуга. Всяка сутрим затваряй "вратите" за бъдещия и миналия ден. Бог казва, че ще ти даде достатъчно сила за деня.

Сега искам ще посоча конкретно, как това може да бъде направено.
Исус казва в Матей 6:25 (не аз, а Господ Исус го казва това) "Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото – от облеклото?"  и продължава така
"26 Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях?
27 И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?
28 И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат;
29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем?
32 Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло."
Исус казва да не се притесняваме (или да се опитваме да предотвратим всички или някакви възможни сценарии) за утрешният ден. Но тези думи биват, не толкова сериозно взети. Понякога си мислим, че това е твърде идеалистично, или оптимистично, или непривидливо. Но е факт, че трябва да се погрижим за утре. Внимание. Има разлика между това да планираш за утре и да се притесняваш за утре и заради това да планираш. Примерно има ли нещо лошо да имаш "застраховка живот", не няма (в някои страни от ЕС е изискване при "покупка" на имот). Трябва обаче да се вземе впредвид, че застрахователните компании правят всяка година милярди със страх. Продават ти закрила от неща, които 99,99% няма да ти се случат. Аз познавам хора със застраховка живот и те определено нямат страх/паника за живота си.
Аз винаги знам, че Бог е моят снабдител. Дали съм наивен заради това? - НЕ. Това е обещание, което Той ми е дал. Той ще се погрижи за мен.
Проблемът тук е, че хората имат страх или по-точно паника (за бъдещето в смисъла на безпокойство).
Страх (по дефиниция) означава - "реакция на специфична физическа опасност". Това е богодадена реакция (инстинкт) за самосъхранение. Примерно на зелено пак се оглеждаш. Или ако видиш змия, не отиваш към нея, а в обратната посока. Това е "страх", който има за цел да предпази живота ни. В небещо ще можем да се гушкаме с тигри, но тук на земята това не го правим.
Паника (безпокойство; тревожност) - тревожност,чувство на безпокойство, нервност. Нефокусиран, безпредметен, ориентиран към бъдещето страх.
Безпокойството и паниката не принадлежат в живота на божийте деца. Ти имаш спасител и Той няма никога да се изостави или забрави. Но има едно много важно нещо - винаги да си удовлетворен от момента, който Бог ти е дал. Това, което Бог ти е дал е днес. От сутрин до вечер. Как запълваш деня си, е твой избор. Каквото вземеш (приемеш) отвън или каквото сам направиш в себе си това е твой избор и отговорност.

Преди години служейки на младежи (и рефлектирайки върху моето детинство и юнушество) открих нещо.  Като деца искаме да пораснем за да направим това и това, или за да станем това или онава.  Като юноши искаме да се изнесем от вкъщи за да си правив каквото си искаме.  Като младежи да си основем "нормално и наше" си семейство. После се женим и виждаме, че нещата не стоят точно както сме си си представяли. И започваме да мечтаем за пенсионирането си, защото тогава ще имаме "повече време".  След това ставаме пенсионери и поглеждаме назад натъжени,че сме изпуснали толкова много моменти. Аз не искам да живея живот, които след 20,40,50,100 години (колкото Бог даде) да се обърна и да ме е яд, че съм "изпуснал" (или пропуснал) живота си.

За това трябва да пречупим този навик на притеснение (и вечно планиране как да конрулираме бъдещето) преди той да ни пречупи. Как може този навик да бъде пречупен?
Както е писано във Филипяни 4 гл., чрез радост. Не да гледаш на обстоятелствата. Не се безпокой за нищо. Недей да мислиш за нещата, които така или иначе не са в твой контрол.
Но вместо тези мисли, "каква е ситуацията"((и какво и как и кога и защо и по какъв начин и с кого... и прочие, които ще те доведат до безпокойство)  но във всяко с нещо благодарение, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога.
И след това и Божият мир, който никой ум не може да схване,
ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Така, че мили братя и сестри,моля ви се
за всичко, което е истинно,
което е честно,
което е праведно,
което е чисто,
което е достойно за обич,
което е благодатно,
ако има нещо добродетелно
и ако има нещо похвално,
(само) за него мислете.



8 Finally, brethren, whatsoever things are true,
whatsoever things are honest,
whatsoever things are just,
whatsoever things are pure,
whatsoever things are lovely,
whatsoever things are of good report;
if there be any virtue,
and if there be any praise,
think on these things. KJV

Finally, believers, whatever is true,
whatever is honorable and worthy of respect,
whatever is right and confirmed by God's word,
whatever is pure and wholesome,
whatever is lovely and brings peace,
whatever is admirable and of good repute;
if there is any excellence,
if there is anything worthy of praise,
think continually on these things [center your mind on them, and implant them in your heart]. AMP

Endlich, liebe Brüder: alles, was wahr ist,
was ehrbar,
was gerecht,
was rein,
was liebenswert,
was unanstößig ist,
sei es irgendeine Tugend
oder etwas Lobenswertes,
darauf seid bedacht! Menge

И наконец, братья, размышляйте о том, что истинно,
благородно,
справедливо,
чисто,
что приятно
и восхитительно,
о том, в чём есть добродетель,
и о том, что достойно похвалы – пусть это занимает ваши мысли.
пусть это занимает ваши мысли. (CARS)




Бог с Вас и Вие с Него.
Исус:Не се безпокойте за живота си–какво ще ядете или какво ще пиете,
нито за тялото си–какво ще облечете.
Не е ли животът повече от храната и тялото–от дрехите?
Погледнете небесните птици,че не сеят,нито жънат,нито в житници събират и пак небесният ви Баща ги храни.Вие не сте ли много по-ценни..?

dodai

Mike като чета какво си написал имам чувството че светски агитатор го е писал само дето има някой стих от Библията.Според мен не се получава твоята агитация.
Нямаше да е лошо да се беше представил кой си и тогава поне да почнеш да ни поучаваш.

Watchman

#4
MIKE е пропуснал да види, че това е форум, а не телевизор от който да проповядва каквото си е намислил без да бъде подлаган на въпроси и изобличение. Най-горе е записано че това е форум за братско ОБЩЕНИЕ, а не е място да издигане на лозунги в стил монолог.

ЦитатНО ако преодоляваш себе си, няма място за страх. Много е просто.

Сега е добре да покажеш как преодоляваш себе си и своето желание да проповядваш, вместо да общуваш. Тогава ще разберем че имаш какво да кажеш.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Gabriel Yoanov (MIKE)

Здравейте братя и сестри!

Не се оставяйте стрес, притеснения, забързаност да ви повлекат по течението на света. Вярвайте и се доверявайте на Бог! Припомняйте си неговите обещания и Му бъдете верни.

Това, с което искам днес да ви насърча, е че:
За бъдещите бедствия (ситуации),  Бог вече се е погрижил. За мен (или нас, божиите деца) остава:
1. Аз само трябва да Го следвам (да бъда в Неговият план)
2. и да бъда с Неговия характер ( да имам Неговия начин на живот)
3. да бъда верен

Откровението на Йоан 17:14
те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете;
също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни.

Бог с Вас и Вие с Него!
Исус:Не се безпокойте за живота си–какво ще ядете или какво ще пиете,
нито за тялото си–какво ще облечете.
Не е ли животът повече от храната и тялото–от дрехите?
Погледнете небесните птици,че не сеят,нито жънат,нито в житници събират и пак небесният ви Баща ги храни.Вие не сте ли много по-ценни..?

simeon

Здравей Mike.Прочетох всичко,което си написал и го намирам за не лошо. По последния ти пост имам някои доуточняващи въпроси ако позволиш а именно:
1. Къде трябва да Го следвам? Какъв е Неговия план?
2.Какъв е Неговия характер и как да го имам?
3.Да съм верен на кое? И как?
Благодаря. Поздрави.

Watchman

#7
Точно в тези уточняващи въпроси се крие разликата между светлината и тъмнината, защото така поставени тези 3 точки - са въпрос на произволна интерпретация и напълване с произволно съдържание.

Всеки християнин на базата на своите досегашни убеждения, опит, в това число - заблуждения и страсти, може да формира напълно различно съдържание като изпълнение на така написаните 3 точки.

ЦитатЗа бъдещите бедствия (ситуации),  Бог вече се е погрижил.

Следва въпроса а Бог не се ли в погрижил вече и за следващите 3 неща, които според тебе "остават"? Бог не се ли е погрижил вече "да го следваме", "да сме с Неговия характер", "да сме верни"? Не казва ли Писанието:

Фил. 2:13  Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате.

Бог е този, който действа в нас и да искаме Неговата воля, и да я извършваме. Защо според тебе за едно нещо Бог се е погрижил, а за друго не се е погрижил и то все още "остава" върху нашите плещи?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Gabriel Yoanov (MIKE)

ЦитатТова, с което искам днес да ви насърча, е че:
За бъдещите бедствия (ситуации),  Бог вече се е погрижил. За мен (или нас, божиите деца) остава:
1. Аз само трябва да Го следвам (да бъда в Неговият план)
2. и да бъда с Неговия характер ( да имам Неговия начин на живот)
3. да бъда верен

Откровението на Йоан 17:14
те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете;
също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни.
Цитат на: simeon - Февруари 24, 2022, 21:48:42 PM
Здравей Mike.Прочетох всичко,което си написал и го намирам за не лошо. По последния ти пост имам някои доуточняващи въпроси ако позволиш а именно:
1. Къде трябва да Го следвам? Какъв е Неговия план?
2.Какъв е Неговия характер и как да го имам?
3.Да съм верен на кое? И как?
Благодаря. Поздрави.

Здраво Симеон!
Така както го разбирам въпроса ти искаш малко уточнение, какво визирам, а не дълги обяснения. Иначе тези точки са си за отделни теми.

Въпросите мисля, че са резонни и важни. Благодаря.

1А) Къде трябва да Го следвам? - където той отива. В общи линии имам предвид всекидневен живот във връзка с Бог.
1Б) Какъв е Неговия план? - тук имам предвид общия му план за човечеството. Спасение на всички нации ( Битие 3:15, 12:3; Йоан 3:16, Рим 3:28-30), връзка с Бог (Йеремия  29:11; Йоан 3:16, 14:6), служение  (Исус Навин  24:15; Марк  10:45; 1 Петрово  4:10; Ефесяни  6:7; Галатяни  5:13).
В 1 точка визирам призива. Той е към всички хора по света.
Цитатсъщо и онези, които са с Него, ще победят, които са  призваниизбрани  и  верни.

2А)Какъв е Неговия характер ? - Бог е любов.  1 Коринтяни  13 отговаря много добре на въпроса.
2Б)и как да го имам? - "като прибавиш старание". Моля виж 2 Петрово  1:2-11. Особенно  важно тука е да се разбече , че Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила. Чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станем чрез тях участници в божественото естество. Заради това положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие и така нататък . Докато  човек стигне и до любовта. Критично важният текст е 2 Петрово  1:5-7.
В 2 точка визирам избора за богоподобие(като начин на живот с ясните "белези" за това - неговите характери) и за святост(отделеност и просветеност  към Бог, Неговото царство и Неговите намерения).

3А)Да съм верен на кое? - на "призива" и "избора". В частност точка 1. и 2.
3Б)И как? - като човек непрекъсно  работи върху начина си на живот.
Примерно с децентрализирането на АЗ-ът  (чрез служение  на първо място към брачния си партньор и деца (ако има такива), братята и сестрите от църквата/тялото на която принадлежиш, кръвни роднини, приятели роднини, т.н.). Мисля, че тука става ясно за какво говоря. Говоря принципно на какво трябва да си верен. А  как зависи от твоят ход с Бог. Тука дадох само един пример с аз-ът.

От това дали човек е верен, зависи вечният му живот! Бог е направил нещата, които трябва да бъдат направени. Сега хората са наред. Всеки трябва да вземе твърдо решение.  Ако някои си мисли, че понеже ходи на църква ще бъде с Бог във вечността, то тогава той/тя греши.


С любов!
Бог с Вас и Вие с Него!
Исус:Не се безпокойте за живота си–какво ще ядете или какво ще пиете,
нито за тялото си–какво ще облечете.
Не е ли животът повече от храната и тялото–от дрехите?
Погледнете небесните птици,че не сеят,нито жънат,нито в житници събират и пак небесният ви Баща ги храни.Вие не сте ли много по-ценни..?