На първо място благодаря за повдигнатата тема, която намирам за много навременна и нужна.
Християнин преди всичко е Христов ученик, защото именно така и Писанието дефинира думата "християнин":
Деяния 11:26 И първом в Антиохия учениците се нарекоха Християни. Остава да се дефинира какво е ученик.
Или "християнин" - означава "ученик" на Помазаника, на Христос, който човек ходи в същите стъпки, върши същите дела и е "град, поставен на високо и светило, що свети на всички в дома".
Да ходиш в същите стъпки и да вършиш същите дела не е същото като да имаш същото служение и призвание. Но мнозина бъркат двете неща.
Исус беше призован да бъде Божият Помазаник, Божието Агне, същевременно беше и Пророк. Във
връзка с това свое призвание, Той вършеше определени дела. Не може да се очаква всички християни да имат призвание на пророк или апостол и да вършат делата на пророци и апостоли.
Ето защо да следващ стъпките на Исус не означава да вършиш дела, които съответстват на Неговото специфично призвание, а
означава да имаш същия вид послушание към Небесния Баща, каквото Той имаше.
Това означава, че
всеки християнин трябва да чуе Божия глас за това какво Бог го е призовал и да бъде верен в своето призвание, както и Христос беше верен на Своето. Защото именно това правеше и Христос. Той казва:
Йоан 8:28 Тогава рече Исус: ... от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.Да следваш Исус и да вършиш Неговите дела,
не означава да правиш чудесата и знаменията, които Той правеше или да обикаляш по градовете и да прогласяваш Царството, както Той правеше. Да следваш Исус и да вършиш Неговите дела,
означава да не правиш нищо от себе си, но да търсиш Бога и в пълно послушание да вършиш онова за което Той те е призовал. Това е да си истински ученик, а не да копираш външните дела, които е вършил Исус или апостолите, без за това да си бил призован от Бога.
И да
ще има такива, които ще са призовани да вършат знамения и чудеса, ще има такива които ще обикалят да прогласяват Неговото Царство, но не всички имат подобно призвание.
Да следваш Исус означава да се отречеш от себе си и своите желания и това може да включва както желанието ти да се скриеш някъде, така и желанието ти да се покажеш пред света като велик евангелизатор или пророк.
Ето защо да бъдеш Христов ученик не се дефинира от това да правиш някакви ВЪНШНИ неща, които изглеждат подобни на това, което е вършил Исус, или някой от апостолите и пророците. А
означава да бъдеш задвижен от същия принцип, от същия Дух, Който задвижваше Исус, а именно да се отречеш от себе си, да не вършиш нищо от себе си, а да смириш себе си и да позволиш Бог да те научи какво ти конкретно трябва да правиш, какво е твоето конкретно призвание в този живот от Бога.Голямата трагедия на днешното християнство е че се опитва да следва ВЪНШНИТЕ неща, да подражава ВЪНШНО на някакви практики изглеждащи "духовни" и "библейски", но напълно игнорирайки ВЪТРЕШНИТЕ принципи на вярата и послушанието, които са истинското Христово учение и пример, които трябва да следваме.
И разбира се нищо от това, ние не можем да извършим поединично. Без Христовото тяло,
без Неговата общност от светии, ние нито ще можем да издирим, нито да изпълним нашето призвание, не само индивидуално, а като общество от Божии хора.
Защото град поставен на хълм не се състои от един човек, а от цяла общност.
Ето защо ако трябва да разделим християните на групи, то това не са тези които ходят по църквите, или такива които не ходят, а са
онези които вършат онова, което е право в техните очи и онези, които се отричат от себе си за да вършат онова, което е право в Божиите очи.