По тази тема сме говорили и писали не малко в този форум. Но вярвам, че е дошло времето, когато много християни ще преживеят не само колапса на световната икономика, но и духовния и морален колапс на своя досегашен мироглед, както и на моделирания според градската система църковен живот.
Затова искам да дам няколко основни принципни положения, които правят християнската общност безалтернативна за онези, които искат да бъдат истински Христови ученици.
Но преди да продължа с този списък би било редно да дам ясна дефиниция на това, Какво е християнска общност?.
Първо самия термин "християнска общност" е алтернативен превод, на онази библейска дума, която в повечето преводи се превежда като "църква". Думата "църква" е не само некоректен превод, но тя носи в себе си историческата обремененост на една противна на Бога по своята същност религиозна система, която се простира през християнските деноминации и подразделения, без реално да променя същността си. Т.е чисто външно "църква" по смисъла на православието може да се отличава драстично от една харизматична църква, но по своята същина и фундаментално действащи механизми те не се различават едни от други.
От друга страна библейските думи за Господно събрание са на еврейски "кахал" и на гръцки "екклесия". И двете думи означават събрание от хора, като и двете думи съдържат нюанса на хора свикани заедно за определена цел, често пъти с цел решаване на управленски проблеми. Нещо като общинско събрание, или народно събрание. Т.е онова, което дефинира това събрание е общата цел.
Тука е изключително важно да се разбира ключовата роля на тази дума "цел", защото тя е толкова важна по своята същност, че сама по себе си определя дефиницията на думата "грях".
Както на еврейски, така и на гръцки, думата за "грях" означава да пропуснеш целта. Ето защо е неизбежно, онези, които са спасени от греха да бъдат свързани от обща цел. Именно тази обща цел е онова, което формира общността, тя формира реалния обхват на Господното събрание. Тя дефинира, кои наистина са част от него и кои не са.
Целта е най-важната и фундаментална духовна реалност. Когато човек живее в греха (сиреч в състояние пропускащо Божията цел), то той е податлив на влиянието на всякакви лъжливи духове, но когато човек се подравни с Божията цел (чрез истинско покаяние), и живее целия си живот фокусиран на Божиите цели (чрез вяра), то такъв човек е изцяло под Божието господство, сиреч живее като пълноценен гражданин на Неговото Царство, и също така той е напълно отворен само и единствено за действието на Божия Дух.
И така християнската общност представлява на първо място събрание от хора които са се покаяли от безцелния си начин на живот и са предадени на Божията цел.
На второ място, християнската общност представлява сама по себе си "жив механизъм" или иначе казано живо тяло за постигане на Божиите цели. И това, което прави едно тяло живо, това е наличието на ДУХ в него. А за да бъдем едно тяло, и един Дух, то ние трябва да имаме една цел.
И точно тук се разкрива най-главната причина за всички разделения между християните. Те просто не са на един дух, защото не са предадени на една цел. Те не съставляват една общност.
Противника много добре разбира фундаменталната значимост на целта, затова той сее всякакви объркващи, подвеждащи и чисто заблуждаващи цели сред християните. Така се ражда и създава безобщностното християнство. Т.е християнство базирано не на обща цел, а на обща конфесия (набор от доктрини). Безобщностното християнство е онова, което аз дълго време в този форум съм наричал с термина "градско християнство", не защото само в града може да съществува безобщностно християнство, а защото градския начин на живот, мислене и мироглед е най-благотворната среда за формирането и процъфтяването на безобщностното християнство. И кое е най-характерно за градския начин на живот, мислене и мироглед? Това е индивидуализма.
Градската среда е уникална система, която едновременно дава на човека независимост от своите най-близки хора и същевременно го прави напълно зависим от системата. Върховната цел на градската цивилизация е да постигне пълна независимост от самия Бог. Докато върховната цел на християнската общност (представляваща по своята същност съвсем друга цивилизация) е да постигне пълно единение с Бога и с Божиите хора.
Така достигане до третата фундаментална характеристика на християнската общност, а именно че тя представлява противна на вървежа на този свят и хармонична с Божиите цели и Дух - НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. И тук думата "нова" е използвана само условно, защото спрямо хората на този свят това е нещо ново и непознато, но спрямо Бога това е най-древната цивилизация, създадена от Бога още със сътворението на всичко видимо и невидимо.
И тук виждаме вече директния конфликт с градското, индивидуалистично, безобщностно християнство, което е базирало своето съществуване и функциониране на цивилизациите и системите на този свят, и е лишено от видението, разбирането, ресурсите и жизнените системи на Христовата общност и Божиите цели.
В християнската общност индивидуализма е невъзможен, Божиите цели изискват единство на вярата, единство в Духа, изискват разбирателство и съгласие. В нея няма място за кози търсещи своето си, които могат да се врътнат и да си тръгнат защото градската система им е осигурила всичко необходимо за живота и своеволието.
И така, сега искам да се върна на списъка с неща, които правят християнската общност безалтернативна за онези, които искат да живеят по Божията воля и да принасят плод в Неговото царство.
1. Християнската общност е едно тяло, свързвано от една цел и оживотворявано от един Дух. Това тяло има обща имунна система, която се справя с всякакви болести, вируси, патогени и аномалии. Без тази обща имунна система никой християнин няма да се изчисти от най-вкоренените си грехове, заблуждения и недостатъци. С други думи без тялото ние никога няма да бъдем хората, които Бог ни е призовал да бъдем.
2. Християнската общност е единствената среда в която могат да се формират истински Божии служители. Бог няма да даде недоизпечен хляб на Своите деца, както и никога няма да изпрати недооформени хора да бъдат Негови служители. Формирането на истински Божии служители, на които може да се повери Небесна власт става само в жизнената среда на общността. Християнството затова е толкова слабо, защото е лишено от хора ходещи в истинска власт от Небето.
3. Християнската общност е място за реализация на цивилизацията на Небесното царство. Смесването с и взаимстването от цивилизациите на този свят води до объркване, и резултата от това смесване е онова, което Писанието нарича Вавилон. Днешните християни са толкова пропити от мисленето на цивилизацията на този свят, че дори не предполагат че Бог има своя цивилизация от която те трябва да бъдат част.
4. Християнската общност е инструмента чрез който Бог е определил решението на две задачи, за чието съществуване болшинството християни дори не предполагат. Едната е изявяването пред небесните началства и власти на Божията многообразна мъдрост (Еф. 3:10). Другата е поставянето на Божиите врагове за Негово подножие, което де факто предст.авлява свалянето на сатана и небесните началства и власти и на тъмнината на земята (Еф. 6:12). Градското християнство дори не е в състояние да разбере и осмисли тези цели, камо ли да ги изпълни.
Това са четирите крайъгълни камъка, които очертават функциите и целите, които могат да се реализират само и единствено чрез реална християнска общност. Извън нея остава едно безцелно и безсмислено съществувание.