Научен от Библията или от Духа?

[mak]

Научен от Библията или от Духа?*

Внушението, че има разлика между научени от Библията и научени от Духа вероятно ще шокира някои читатели. Независимо от всичко, това е така.

Съвсем възможно е да бъдеш поучен в основните начала на вярата и все пак да нямаш реално разбиране за цялата работа. Възможно е също да станеш експерт в библейската доктрина и да нямаш духовно осветляване с резултат,над съзнанието ти да има покривало, пречещо ти да схване истината в духовната й същина.

Много от нас са виждали църкви, които обучават библейски своите деца от най-крехките им години,дават им дълги инструкции по катехизис, поучават ги по-нататък в пастирски класове и все пак никога не произвеждат у тях живо християнство, нито зряло благочестие. Техните членове не дават свидетелство, че са преминали от смърт в живот. Никой от белезите на спасението, толкова ясно представени в Писанията, не се намира у тях. Техният религиозен живот е правилен и разумно нравствен, но изцяло механичен и без излъчване. Те носят своята вяра, както личностите в траур носят черни ленти, за да покажат любовта и почитта си към умрелия.

Такива личности не могат да бъдат отхвърлени като лицемери. Много от тях са патетично сериозни относно всичко. Те просто са слепи. Поради липсата на жизнения Дух, те са принудени да се задоволят с външната обвивка на вярата, докато през всичкото време вътрешността на сърцата им гладува за духовна реалност и те не знаят какво не е в ред у тях.

Разликата между богословската религия и религията на Духа е добре представена от свети Томас в една нежна малка молитва към неговия Господ: "Чадата на Израил в миналите времена рекоха на Моисея: "Ти говори с нас и ние ще слушаме; и нека не говори с нас Бог, за да не умрем.Не така, Господи, не така, умолявам Те; но по-скоро като пророк Самуил - прося смирено и искрено: "Говори, Господи, защото слугата Ти слуша." Нека не Моисей ми говори, нито кой да е от пророците, но Ти говори, Господи Боже - Вдъхновителят и Осветляващият всички пророци, защото само Ти без тях можеш да ме поучиш съвършено, но те без Тебе не могат да сторят нищо. Те наистина могат да произнасят думи, но не могат да дадат Духа. Те могат да говорят прекрасно, но ако Ти мълчиш, не могат да възпламенят сърцето. Те поучават буквата, но Ти отваряш ума; те изявяват тайни, но Ти отключваш смисъла на запечатаните неща... Те работят само отвън, но Ти обучаваш и просветляваш сърцето... Те викат високо слова, но Ти предаваш разбиране на слушането."

Трудно може това да се изрази по-добре. Същото нещо беше казано от мнозина други, но най-познатото изречение е: "За да бъдат разбрани Писанията, трябва да се четат със същия Дух, Който първоначално ги вдъхнови." Никой не го оспорва, но дори такова твърдение не се разбира от онези, които го слушат, ако Святият Дух не възпламени сърцата.

Обвинението, нерядко отправяно срещу нас от либералите, че сме "библиомани", вероятно не е право в същия смисъл, какъвто влагат нашите противници; но кротостта и самоанализът ще ни принудят да признаем, че в техните обвинения често има твърде много истина. Между религиозните личности с недвусмислено правоверие понякога се намира тъпа зависимост от буквата на текста без ни най-малко разбиране на нейния дух. Че истината по своята същност е духовна, трябва постоянно да стои пред очите ни, ако искаме въобще да я познаем. Самият Исус Христос е Истината и Той не може да бъде облечен просто в думи, дори когато, както вярваме пламенно, самият Той е вдъхновил думите. Това, което е духовно, не може да се изрази с мастило или да се ограничи с машинописен текст и хартия. Най-доброто, което една книга може да направи, е да ни даде буквата на истината. Ако някога получаваме повече от това, то ще е от Святия Дух, Който ни го дава.

Великата сегашна нужда между личностите, които са духовно гладни, е двупосочна.

Първо - да се познават Писанията, извън които никаква спасителна истина няма благоволението на нашия Господ;

Втората - да бъдем просветлени от Духа, извън Когото Писанията не могат да бъдат разбрани.

* взето от Коренът на праведния - А.У.Тоузър

[biblical]

Това отваря един друг въпрос: Когато си бил учен, дали си бил научен чрез правилния Дух? Когато си приел неправилен дух и неправилно благовестие, ти ще ги считаш за истинни, понеже действа заблуда. Днес има изобилие от Исусовци и благовестия, както и от техни проповедници.
Истинския Исус ще бъде познат по свидетелството на писанията - дали писанията са действително съгласни с дадено учение или е някой нечист дух,който се преправя на Христовия Дух.  Дали живота, думите, делата и плодовете свидетелстват за това, че истинския Христос живее в някой или е фалшив Исус, друг дух и друго благовестие? Отговорността по проверката е лична. Всеки сам отговаря за живота си.

[Анко]

Една книга, ако не бъркам е от същия автор от който са посочените цитати в темата
http://christian-books.eu5.org/knigi/17tozerKakBogpresledva.htm

Имам негова книга, която периодично препрочитах - Познаването на Святия Бог
която също препоръчвам

[Анко]

http://christian-books.eu5.org/knigi/17tozerKakBogpresledva.htm

Човек не може да опознае Бога с разума си; може единствено да научи нещо за Него. Може само да открие някои важни неща чрез просветлението на ума.

,,Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че, човеците остават без извинение." (Римляни 1:19,20)

Чрез светлината на природата нравственият човешки разум може да бъде просветлен, но по-дълбоките тайни на Бога остават скрити за него докато не получи просветление от горе.

,,Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." (1 Коринтяни 2:14)

Когато Духът просветлява сърцето, тогава част от човека вижда това, което не е виждал преди; част от него знае нещо, което не е знаел преди и това е знание, което и най-проницателният мислител не може да прозре. Сега той вече познава по един напълно достоверен начин и това, което знае не се нуждае от разумни доказателства. Опитът, чрез който е придобил познанията си е над всякакъв разум, пряк, съвършено убедителен, носещ вътрешно удовлетворение.

,,Човек не може да получи нищо." Това е товарът на Библията. Каквото и да си мисли човек за разума си, за Бога той е нещо много по-незначително. ,,Къде е мъдрецът? Къде е книжникът? Къде е философът на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? (1 Коринтяни 1:20) Човешкият разум е фин инструмент и е много полезен в обсега си на действие. Той е дар от Бога и Бог не се колебае да го призовава, така както се обръщаше към Израел: ,,Елате сега да разискваме." (Исая 1:18) Неспособността на човешкия ум да разбира Бога не идва от неговата слабост, а от произтичащата от същността му негодност за това. Той не ни е даден като орган, чрез който да опознаем Бога.

Учението за неспособността на човешкия ум и за нуждата от Божествено просветление е така пълно разработено в Новия Завет, че е учудващо как сме се отдалечили толкова от него. Фундаментализмът (консервативно течение в протестантизма, бел. прев.), със съзнание за собствено превъзходство, е бил далеч от свободомислието и от своя страна също е изпаднал в заблуда – заблудата на текстуализма (строго, буквално придържане към текста), което е просто правоверност без Святия Дух. Навсякъде сред консерваторите намираме личности, които са библейски обучени, но не са обучени от Духа. Те си представят истината като нещо, което могат да разберат с ума си. Ако човек държи на основите на християнската вяра, се смята, че той притежава Божест�вената истина. Това обаче не е задължително. Няма истина извън Духа. Дори и най-блестящият ум може да стане ненормален когато се сблъска с Божиите тайни. За да може човек да разбере разбулената истина, се изисква действие от Бога, равнозначно на това, което е вдъхновило текста.

,,Освен ако не му е дадено от небето." Това е другата страна на истината; това е надежда за всички, тъй като тези думи със сигурност означават, че съществува нещо, което е дар за разбиране и този дар идва от небето. Христос учеше учениците Си да очакват идването на Духа на Истината, Който щеше да ги учи на всичко. Той обясни знанието на Петър относно спасителното Си дело като пряко откровение от Небесния ни Баща. В една от молитвите Си Той каза: ,,Благодаря Ти Отче, Господи на небето и земята, защото Си скрил това от мъдрите и разумните, а Си го открил на младенците." (Матей 11:25) Под ,,мъдрите и разумните" нашият Господ има предвид не гръцките философи, а еврейските библейски ученици и законоучителите.

[Watchman]

Моя дух свидетелства напълно за цитирането по-горе. Рядко в наши дни човек може да прочете нещо на което вътрешния му човек да подскача и да казва - Да и Амин.