За да се разбере този въпрос, както и много подобни в Библията, трябва да се вземе предвид нещо, което е било пропуснато от мнозина. И то е че в Писанията няма религиозни термини. Какво искам да кажа с това. Искам да кажа, че думите и термините използвани в Писанието са обикновени думи от ежедневния живот, а не специални религиозни термини които имат някакво значение само в религиозния контекст.
Такава например е думата презвитер. Тази дума няма никакво значение в българския език, но е специален религиозен термин/титла в протестантските среди. Аз мисля, че е много здравословно за духовното ни разбиране, всеки път когато видим такъв специален религиозен термин в нашия християнски речник, да го подложим незабавно на съмнение и изпитване, и да изследваме неговото оригинално значение в оригиналните езици. Така истината ще ни освободи от религиозната инерция и традициите, които са навлезли чрез хилядолетното блудстване на християнската система със света и езическите религии.
В случая гръцката дума "presbuteros" няма никакъв специален религиозен смисъл, още по-малко на сан или титла. Не знам кой е стоял зад преводачите, дали са били контролирани от зли сили, или от собствения си страх да не превеждат извън религиозната традиция на деноминацията си, но в много отношения превода е просто измамлив.
Ето например следните пасажи:
1Тим. 5:1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя
1Петр. 5:5 Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.
И в двата пасажа думата преведена като стар или по-стар е presbuteros, и преводачите са превели думата коректно, а именно като някой, който е по-стар. А на други места вместо да преведат думата коректно, са я превърнали в несъществуващия религиозен термин титла - презвитер.
Интересното е че в пасажа от Петрово се използва още една дума подобна на presbuteros , а именно neoteros. Тази дума е преведена "по-млади", което е коректно. Значи имаме два вида хора - presbuteros и neoteros, сиреч по-млади, по незрели във вярата, и по-стари, по зрели във вярата. Обаче ако превърнем presbuteros в религиозен сан и титла получаван чрез специално ръкополагане (което е пак вид религиозен ритуал) то трябва да въведем и neoteros като религиозен сан и титла. И ще имаме презвитери и неотери. Това казвам за да илюстрирам безумната логика на тези преводачи, движени не от Божия Дух и любов към Истината, но страх от системата, която им плаща преводаческите заплати, ако не и от нещо по-лошо.
Затова никой да не се бои от тия религиозни измишльотини, санове и титли, които се получават чрез ритуала "ръкополагане" извършен от религиозната система.
Оригиналната дума преведена като "ръкополагам" има същата съдба както думата presbuteros. Тя е превърната от нормална ежедневна дума, в термин, който може да съществува само в религиозната система. Нека за целта да погледнем следния пасаж:
Деян. 14:23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.
Тук виждаме типичната техника за извращаване на Писанията, а именно превръщането на две думи в религиозни термини, и чрез това въвеждане на религиозна практика или ритуал. Думата преведена като "ръкоположиха" е:
G5500
χειροτονέω
cheirotoneō
khi-rot-on-eh'-o
From a compound of G5495 and τείνω teinō (to stretch (да простра)); to be a hand reacher (да протегна ръка) or voter (да бъда някой който дава гласа/избора си) (by raising the hand (чрез издигане на ръката си)), that is, (genitive) to select (да избера) or appoint (да определя)
Самата дума няма нищо общо с ритуала - ръкополагане. Тя означава - да посоча някого с ръка в знак на избор. Ето защо горния текст би трябвало да се преведе по следния начин:
Деян. 14:23 И след като посочиха по-зрелите във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.
Целта на старейшината преди всичко е да дава пример на останалите, според както е писано:
1Петр. 5:1-3 Прочее, презвитерите*(старейшините, по-зрелите), които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер* и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви: Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.
В едно събрание от много вярващи обаче, как по-незрелите вярващи да разберат, кой е по-зрял и чий пример да гледат? Самия факт, че те са незрели не им позволява да са в състояние да разпознаят коректно кой е по-зрял и кого да имат за пример. Ето защо Библейското учение е хора, като Павел, които са утвърдени пред всички от Бога чрез своя добър плод и свидетелството на други одобрени служители да посочат изсред събранието, които са по-зрели, за да се знае чий пример да следват останалите, и чия дума да тежи повече, когато се взимат важни решения в събранието.
Затова и в цитирания по-горе пасаж се казва - по-незрелите да се покоряват на по-зрелите, не защото вторите имат административна титла и сан в йерархията, а защото са по-близко до познаването на Бога и Неговата Правда.
Учението в тези пасажи е изключително ясно и логично за онези необременени от натрапената религиозна терминология.
Сега по-отношение на проповядването. Тук има объркване между две неща. Едното е - споделянето на онова, което всеки е научил или получил от Бога в събранието, базирано на:
1Кор. 14:26 Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
Тук наблягането е на думата всеки. Тоест всеки би могъл да сподели и предложи нещо за назидание на останалите. Сега длъжен съм да обърна внимание, че като казва "всеки" Павел се обръща към братята, сиреч казва "Тогава, братя, що става между вас?" Не казва братя и сестри, както днес обичат проповедниците да се обръщат. Казвам това с цел да не си направи някой нежелателни изводи от думите ми. Аз не се опитвам да обяснявам, защо се обръща към братята, само напомням факта, че е така.
Този тип споделяне е различен от проповядването с власт. Тук в този форум ние споделяме именно по-този начин, всеки според това до което е достигнал, като се облягаме на властта и авторитета на Писанията, а не на собственото ни избиране и изпращане.
Има обаче проповядване с власт извършвано от призовани, обучени, изпитани, одобрени и изпратени от Бога хора, чието проповядване и поучение ще донесе живот на онези, които го приемат и смърт на онези, които го отхвърлят. Ето какво казва апостол Павел:
2Сол. 3:14 И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.
Когато Божий човек изпратен с власт говори Божието Слово, и някой презира или отказва да се покори, то ние трябва да спрем да се събираме с този човек, с цел той да се засрами и поправи. Но ако не се поправи, то той ще загине. За такъв вид проповядване не е нужно "ръкополагане" а изпращане.
Рим. 10:15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?
В днешно време учението за изпращането е почти напълно презряно и забравено. Затова имаме самозвани проповедници, които или са се самоизпратили, или са пратени от религиозната си система, било чрез ритуала "ръкополагане" или чрез взимане на богословска диплома. Резултатите от подобно нещо са пагубни и всички сме свидетели на разрухата в цялото християнство.
Що се отнася до така нареченото "раздаване на Господна вечеря", то това е поредния религиозен ритуал, който замъглява Господното учение. Никъде Писанието не учи, че Господната вечеря (по-правилно е да се каже трапеза) се раздава от някой човек. Исус вече раздаде своето тяло и кръв за нашето изкупление, и от нас се очаква да приемем с вяра, а не да чакаме някой "ръкоположен" да я "раздава":
Mат. 26:26-28 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.
Исус вече е раздал тялото и кръвта си, и никой човек не може да твърди, че сега той раздава вместо Него. Ето защо от нас се очаква да приемем, с вяра, с разпознаване на Неговото тяло, а не да си измисляме ритуали на "раздаване" от титлувани хора.