Как са функционирали търговията и занаятите едно време?

[Tihomir]

Като се вгледаме в Писанията, там виждаме, че евреите са правили бизнес без проблем със свои и с езичници, но са имали заръка да нямат общо (т.е. да не са съдружници) с езичници.

Нормалният начин на живот е бил следният: Всеки си има дом и поминък. Едни са земеделци, други са животновъди, трети са занаятчии и т.н. Не винаги земеделецът е имал и отделен занаят. Това не означава, че не е можел да се справи с обичайни ежедневни (примерно дърводелски) неща, но не е бил специалист в дадени области, тъй като всяко нещо си изисква време. По същия начин и занаятчията е обработвал земя, но това не означава, че е имал големи ниви и площи, над които да се труди и да посвети ежедневието си, за да има да търгува с продукцията.

Нормалното е било всеки да си е в дома си или на своята си нива или със своя добитък през седмицата, а в един уговорен ден да отидат на пазар, където да купят нещо, което не произвеждат или да се възползват от нечии услуги, или да продадат нещо или да предложат услуги. Днес все още има тази традиция да има "пазарен ден". По този начин не е необходимо някой да има дюкян (който е далеч от дома) и да стои там цял ден и да няма почти никакви клиенти и да си губи дните в чакане. Когато това нещо става само в 1 ден, човекопотокът е много по-голям, както и шансът да продаде повече неща или да намери стоки и услуги, които са му нужни.

Такива пазарни дни са се организирали по близконаселени места, до които е удобно да се пътува. В такъв ден очакваш да намериш всичко, което ти е необходимо. През останалите не-пазарни дни хората си гледат домакинството, нивите, животните, децата и си работят върху занаятите, продуктите или поръчките.

Разплащането е могло да бъде бартерно, както и с уговорена валута. Дали валутата ще е официалната или локална, това е било по съгласие между предлагащите и търсещите.

[Нели]

Как това може да се приложи и в нашето време?

[Tihomir]

Все още има пазарни дни. Все още хората продават на пазарен ден. Все още се знаят кога са тези дни и все още се посещават и от продавачи и от купувачи.

Да се "приложи в наше време" е трудно, защото повечето от продаващите в магазините са хора, които са наети. Ако в магазина продава собственикът и семейството му, лесно е да види колко плаща за наем, колко му е печалбата и да прецени дали може да отваря магазина само в един ден от седмицата и само тогава да продава. През останалото време ще има свобода да се занимава с други работи или да развие по-добре бизнеса си. Ако продавачите са наети хора, те трябва да работят само 1 ден от седмицата. Това ще е шокиращо за шефовете, защото може би няма да си направят сметката колко им е наемът и колко приходите и колко заплатите, които плащат на продавачите. Ако се работи така по 1 ден, шефът може да прецени дали заплатата на продавача да остане същата или да бъде променена.

Цялата тази "реформа" е всъщност връщане към неща, които са били винаги преди и са работили добре и за бизнеса и за семейството.

[Watchman]

Има битак. Последната крепост на свободния пазар. Чувам че имало "молби от граждани" да се затвори битака в София (Малашевци). Свободния пазар винаги ще боде очите на радетелите за "свободен пазар" и "пазарна икономика".

Миналата година се запознах с един човек, който продава занаятчийски изделия по битаците. Ходи от битак на битак, от панаир на панаир, от пазар на пазар и продава. После се оказа, че имаме общ познат, та от общия познат научих, че този човек имал 600 000 лв дългове към банките. Можете да си представите какво означава това нещо. Този човек не е в състояние да работи никаква "нормална" работа със заплата и прочие, или да прави легален бизнес, защото веднага ще му запорират и заплата, и фирмени активи и сметки и прочие.

Но ето как системата сама го изтласкала към единственото несистемно решение - занаята и свободния пазар - битака.

И този човек въпреки смазващото дългово бреме, живее един нормален живот буквално извън официалната пазарна и финансова система. За мен това беше много интересен пример за който да науча, защото аз винаги съм мислил, че именно битака ще бъде нашия последен ешалон да правим някакъв бизнес преди всичко да се затвори и да разчитаме само на земята и Бога.

[simeon]

В Румъния всяка събота или неделя по села и градчета им е пазарен ден. Продава се всичко,което може да ви дойде наум. Включително трупно месо,свободно висящо по ченгелите. Турший,компоти,техника,живи едри и дребни животни и т.н.

[Tihomir]

В почти всеки град в България има пазарен ден и се продават всякакви неща.

[Watchman]

Месо на ченгели ако някой изнесе да продава, ще вдигнат жандармерията на крак. На нашите битаци се продават предимно 4 вида неща:

1. Стари вехтории от всякакво естество.
2. Нови стоки, било български, било китайски.
3. Тук там някои занаятчийски изделия предлагани от самия занаятчия.
4. Малко селска продукция от баби и дядовци.

Да изкара някой заклано у дома месо и да го изложи прясно за продан е немислимо.

В някакъв манастир правели домашно сирене, било много вкусно и близкото село купували много от него. Но отишъл някакъв евреин (когото познавам лично и имам много основания да мисля, че си е чист едомец) и се възмутил от "хигиенните условия". Натопил хората и им затворили "мандрата". Той даже ми се похвали как е направил услуга на обществото, като ги е натопил. Аз му казах - как не те е срам да унищожиш поминъка на хората заради твоите субективни "хигиенични" предпочитания? Той нито за миг не се беше замислил какво причинява на тези хора.

[simeon]

Явно в Румъния нещата са доста по- свободни за хората. Защото помня,че двама юнака деряха пред клиентите току-що заклано агне. Тук на ХЕИ то ще му настъхне косата.

[Намерена]

Към днешна дата, все по-малко остават онези, които излизат да продават продукция или свои ръчно изработени изделия. При това, всеки път, се вижда страха и угнетението в очите на осмелилите се, да застанат и припечелят нещо, без да ги изловят бирниците. Истинско предизвикателство е и за продаващите, и за купуващите, да се срещнат без обикалящи наблизо душмани. Това, разбира се, не се отнася за разните кооперативи, които излизат по пазарите като "фермери".
 
В махалата, идва едно баш фермерско семейство, от което се снабдяваме с прясна храна. Говорили сме си във времето и те стават все по-притеснени, неспокойни и угрижени. Освен трудностите с отглеждането на животни, земеделски култури и всичката работа по приготвяне на различни суровини, консерви и храни, се добавя все по-честия тормоз от данъчни, ветеринарни и общински служители. Оказва се, че за да застанеш, да си продаваш изработеното с честен и тежък труд, ти струва освен всичко друго, такса за мястото (вероятно и разни други такива), разрешително за продажба и ежеседмичен много щедър армаган, за да няма глоби.

Когато колят животни по заявка, то е цяла завера и почти партизанска операция за да си вземеш доставката. Месото не виси на ченгел по улицата, но разфасовките ги докарват с буса в охладител и уговорката да се дойде по-рано, докато няма още кой да ги налази. Почти същото е с яйцата, млякото и сирената, маслото, месните и всяка друга суровина или продукция, която подлежи на пакетиране и съхранение в хладилник. Общо взето, ако не искат да бутат рушвети, освен консерви, зарзавати, мед и билки, няма какво друго да продават. Затова, отвън само бурканите, а в буса - останалото, въпреки, че и това не ги спасява от торбите с продукти, поне глоби да няма.

Понякога, идват по кьошетата няколко отрудени бабки, но от известно време не съм ги засичала. Много тъжна и показателна работа, какво се случва у нас. До кога ще оцелеят подобни последни крепости - не е ясно.

[Анко]

Към днешна дата, все по-малко остават онези, които излизат да продават продукция или свои ръчно изработени изделия. При това, всеки път, се вижда страха и угнетението в очите на осмелилите се, да застанат и припечелят нещо, без да ги изловят бирниците. Истинско предизвикателство е и за продаващите, и за купуващите, да се срещнат без обикалящи наблизо душмани. Това, разбира се, не се отнася за разните кооперативи, които излизат по пазарите като "фермери".

Здравей, ако обичаш поясни малко повече щом стане възможно, те са с привилегии вероятно и продукцията, която предлагат не е тяхно производство? Не бих се учудил ако от тях има просто посредници и прекупвачи.

Преди 3-4 години започнахме основно зимните месеци да поръчваме продукти от фермери, свързвахме се директно. Носят ги на място до адреса. Месо, месни продукти, мляко и млечни. Попитах къде си гледат животните. Отговори, че са в различни населени места, кравите в едно село, биволиците в друго, а прасетата...ги гледат в Румъния. Беше ядосан и направо гневен. Искаха да ги умъртвяват каза,няма никаква чума по свинете, животните са здрави  а в Румъния кметовете дори ни съдействат с всичко каквото могат... Още размишлявам за това, видях,че в темата е писано как е при румънците...Каква лошотия е това и какво зло върху труда и живота на хората, които полагат толкова труд, да унижаваш трудолюбиви хора и унищожаваш местното производство в името на вносната продукция, в името на чуждите им печалби и господари, всичко да е в техен интерес, всичко.

[Намерена]

Здравей, ако обичаш поясни малко повече щом стане възможно, те са с привилегии вероятно и продукцията, която предлагат не е тяхно производство? Не бих се учудил ако от тях има просто посредници и прекупвачи.

Точно така, продукцията им отговаря на всички санитарни изисквания по закон и това автоматично им позволява да си продават ,,фермерските" стоки.

Преди години си говорихме с човек, запознат с тънкостите на т.нар. ,,фермерска продукция", който ми разби илюзиите за чиста и жива храна, произведена в подобни кооперативи. Както казваш, представят се за производители, но повечето реално изкупуват суровини от местни малки животновъди, пчелари и земеделци. После преработват и предлагат продукция, която е няколко идеи по-добра от тази по магазините, но трудно можеш да я наречеш истинска и жива храна. Просто, защото за да я пуснат на пазара, храната трябва да отговаря на определени стандарти и санитарни норми.

И друг пример мога да ти дам. За много кратко време, купувахме от един познат домашно приготвени месни продукти. Оказа се обаче, че за да си направи ,,домашните" колбаси и пастети, суровините ги купува от уж проверени кланици, което съвсем случайно научихме в последствие.  Но, това не пречи на човека да си продава саламите под името ,,домашно приготвени".

Затова написах, че вече останаха много малко онези фермери, които са наистина такива – произвеждат и продават всичко със собствени сили, по възможно най-естествен начин, с възможно най-малко допълнителна химия и отрови в отглеждането на земеделски култури, животни, птици и пчели. Изчезват един по един, понеже гоненията и рестрикциите  към такива са наистина големи, което обрича съществуването им.

[Анко]

Благодаря ти за отговора и вниманието.