В древни времена, по времето на Исус имаше изпълнение на закона. Но църквата или по-скоро тези които я превзеха изопачиха закона.
Бяха взети думите на Исус:
Матей 5:39
А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
И направиха да се забравят другите думи на Исус в които казва:
Матей 5:18
Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
Какво се постига в тази ситуация ? Много неща, но аз говоря за нещо конкретно, а именно. Това нещо доведе в днешни дни до промяна на отношението на хората едни към други, обяснява се как трябва да пазим другите и да не им причиняваме нещо лошо, но само добро и така светът ще станел по-добро място. Което всъщност не е точно така, но преди да продължа по същество, ще разисквам един друг стих:
Йов 28:28
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Защо имаме страх от Бога? Защото е някой който може да ни накаже! Тук трябва мъдрост за да се разбере това мъчно нещо. Заплашва ли ни Бог за да вършим правилните неща?
Тук ще дам един друг пример, белите ленти на пътя които са ограничители, ако караме кола и не спазваме правилото да не пресичаме тази бяла лента, ще излезем от пътя и може да умрем - тук лентата заплашва ли ни по някакъв начин? Не, защото сама по себе си тя е просто един ограничител който да ни напомня, че това не е добре. В предишната ситуация страхът всъщност е точно като тази лента, ограничител. Какво ще стане ако премахнем този ограничител? Ами ще можем да преминаваме тази граница и да умираме без да знаем защо т.е. това е знание което ни пази въпреки, че изглежда като нещо страшно.
Както казва и Йов чрез този ограничител ние се отдалечаваме от злото и ще стоим в правия път.
В горните два стиха с думите на Исус имаме 2 ограничителя, да не бъдем зли и да отмъщаваме и да не бъдем твърде добри и да си затваряме очите за злото.
И тук е лукавостта на противника, той навсякъде тръби как трябва да си обръщаме бузата за да ни ударят, но се старае да потулва думите, че трябва да сме яростни в защитата на закона и в търсенето на правдата. Даже се е стигнало до там, че този който търси и прилага закона да бъде наказван.
И ето това води до умножаване на беззаконието в днешни дни, хората се страхуват да търсят правдата и законността, което съответно води до умножаване на беззаконието.
Тук искам да отворя дискусия, до къде се простира границата на това да гледаме безучастно когато се върши беззаконие и къде трябва да сложим тази граница при която ние трябва да свършим нещо за да се прекрати това беззаконие, и какво трябва да е това нещо молитва и/или действие.