Здравейте,
благодаря много за вниманието!
Беше време, когато имах смущения заради това,че все не успявам да стана част от църква. След това дойде време, когато спрях да се упреквам. Когато започна прекалено да се натрапва говоренето за пари, дарения, нови и нови сгради и пак събиране на пари. Заведох приятел да послуша проповед. Беше се развел, аз му говорих много. Но освежаване не идваше. Щом влязохме и вече говориха за пари. Той ме погледна и каза: "Стига бе и тук ли?". По средата излязохме.
И аз често размишлявам за това което казвате "сега какво правим с живота си и дали виждаме какво Бог иска от нас, не просто индивидуално, а като тяло."
Тук се срещаме благодарение на технологиите. Динамиката на ежедневието предполагам е различна на всички нас. Но чрез връзки като тази във форума мисля,че например може да се обединяват молитви с обща цел. И действия. Дали ще е за болен роднина, дали за възрастен съсед в нужда, да се молим и действаме за сираци, вдовици в нужда. Реални действия според Словото. Същевременно имаме невидима взаимна подкрепа. Координирани между хора тук от форума. Докато пиша се сещам за последния ми конкретен случай, когато се опитах да помогна на човек болен от множествена склероза/знаем се от години/ и е на инвалидна количка от години. Срещнах го с добър терапевт за раздвижване , но нещо не се спогодиха и остана всичко без резултат. После аз малко позакъсах здравословно и така останаха нещата.
Много са възрастните, които страдат. Така мисля, въпреки,че съм в голям град и тук е по-друго. В тази посока може да се измисли нещо.
Мисля,че въпреки негативното отношение на хора като нас към църковни организации, въпреки,че християните са пръснати тук и там - всеки носи Божия частица там където е и свети. Където и да се намира Божията воля се изпълнява. И хора, които Бог е предузнал се спасяват. Така или иначе сме в битката като Божии чада. Въпреки,че не възприемам живота като вечна битка. Останаха много рани от битките. Нашите оръжия са в Ефесяни 6 и винаги са били тези оръжия. Христос не дава както светът дава и нека се слави Името Му,че е така.
От много години ме измъчва,че толкова са неправдите в обществото ни. Все чакам църкви и личности да се изправят и да поправят угнетителите, както е писано. Не се случва. 2008 г. беше последната когато влязох и видях пастори ухилени на снимки с политици. Изложени на показ. Убеден бях,че мястото ми не е там. И си отидох.
Никъде в църквите за толкова време не съм чул да се говори за постът в Исая 58 гл.
Мисля,че е нужно изучаване на Библията в училищата. Имах такива намерения - да уча за да преподавам на деца. В края на 90-те. Останаха само намерения.