Преди да пишете в този форум > Представяне

Здравейте! Представяне Анко

(1/5) > >>

Анко:
Здравейте,
На 53 съм, скоро 54. Живея в единия от двата ни големи града край морето.
Работя в сферата на аудио и видео. Повече от 20 години. Преди това по професията от училище - 6 години в заводи. И още на 2-3 места за по-кратко и се събират повече от 30 години труд.
Семеен от 20 години. Голям син също вече семеен и по-малък син ученик.

Каквото ви интересува друго - попитайте, ще отговоря.
Приятен ден.

Анко:
Към края на 80-те оттук оттам се бяха чули някои вести и факти за Библията и се заинтригувах. Освен неясни предположения обаче съвсем сериозно се бях замислил за Божиите заповеди от Стария Завет. Удивих се на мисълта,че техният автор би трябвало да е някой извън времето. Някой в Когото е времето. Щом съобразяването с тях носи липса на престъпления. По-късно когато прочетох "Преди да е имало време Аз съм" удивлението беше още по-голямо. Някъде вероятно 1989 г. или 1990 ми подадоха една брошура в центъра на града с цветна картина от една страна и от другата страна с Библейски послания. Накрая с молитва да приеме човек Исус в живота си. Хората не бяха българи. Последва няколко годишна кореспонденция с един адрес във Виена, откъдето пристигаха в пакети християнски материали, много от които раздавах на приятели и пусках по пощенски кутии. Бяха на български език с някои граматически грешки /По-късно разбрах,че адреса от който получавах пратките е бил на организация наречена "Семейството" и не се ползвала с много чиста репутация./
В началото на 1991 започнах работа в ХЕИ - в дезинфекционен отдел. Там се оказа голяма школа - както Бог прави всичко точно навреме. Имах по-голям колега, който тогава беше на колкото съм аз сега - 53. Всеки ден ми говореше за Библията, за това как е удивителна, разказваше ми от нея, аз разпитвах и така неусетно мина година. Същата година отидох до една от църквите в града да си купя Библия. Нямаше. Кога ще има питах. Не знаем отговориха. Януари 1992 успях да си купя от антикварна книжарница. Имах голям глад да чета. До края на юни я прочетох от начало до край. Паралелно четях и други християнски книги. Още януари 1992 се кръстих в църквата. Следващите 7 години са годините през които най-много съм чел Словото.
Така се случи че още през 1992 се сдобих с още 2 Библии. Подариха ми ги. От своя страна ги подарих на двама мои приятели, които смятах че трябва да ги имат. Повярваха и двамата в близко време. Имах голяма радост от повярването в. И вътрешна и външна радост. По начало бях много весел като дете и ученик. Когато се убедих,че има Бог радостта беше голяма. Чудех се и все още се чудя защо хората не вярват. Не търсят ли отговорите? Не проумявах как не се вълнуват и не търсят...Обикалях всичките си приятели и раздавах материали. Някои вече бяха семейни и на един жена му казала на приятелка,че съм станал сектант. Което много ме развесели и се смях много. Преписвах цитати от Библията, пусках ги в пощенските кутии, преписвах и лепях по спирките на автобусите...

Много години са вече зад гърба ми, Бог никога не ни оставя. Много свидетелства за Неговата сила и проявление през годините помня, някои сигурно съм забравил. Но живея и пътувам заедно с Бога напред във времето. Никога не съм бил част от църква. Посещавал съм , слушал съм, но всичко съм изпитвал през страниците на Светото Писание и мисля,че познаването в добра степен на Божието Слово е най-сигурното средство за предпазване от духовни заблуди, евангелия на просперитета и подобни, които дразнят много християни, чиито сърца най-добре познава сам Бог.

Watchman:
Здравей и добре дошъл във форума. Благодарим, че споделяш пътя през който си минал. Аз също съм повярвал в същия град и горе долу по-същото време и си купих Библия от антикварна книжарница. Само че беше 1991-а година. Помня че платих нещо като половин месечна заплата, защото бяха много редки и скъпи Библиите тогава. И аз не станах член на никоя църква, въпреки че посещавах и слушах.

За мен това време по църквите обаче е пропиляно и изгубено, защото без яснота за Божиите цели ние само се лутаме и не работим за съграждането на Божието Царство.

Затова по-важното е сега какво правим с живота си и дали виждаме какво Бог иска от нас, не просто индивидуално, а като тяло.

Анко:
Здравейте,
благодаря много за вниманието!

Беше време, когато имах смущения заради това,че все не успявам да стана част от църква. След това дойде време, когато спрях да се упреквам. Когато започна прекалено да се натрапва говоренето за пари, дарения, нови и нови сгради и пак събиране на пари. Заведох приятел да послуша проповед. Беше се развел, аз му говорих много. Но освежаване не идваше. Щом влязохме и вече говориха за пари. Той ме погледна и каза: "Стига бе и тук ли?". По средата излязохме.

И аз често размишлявам за това което казвате "сега какво правим с живота си и дали виждаме какво Бог иска от нас, не просто индивидуално, а като тяло."

Тук се срещаме благодарение на технологиите. Динамиката на ежедневието предполагам е различна на всички нас. Но чрез връзки като тази във форума мисля,че например може да се обединяват молитви с обща цел. И действия. Дали ще е за болен роднина, дали за възрастен съсед в нужда, да се молим и действаме за сираци, вдовици в нужда. Реални действия според Словото. Същевременно имаме невидима взаимна подкрепа. Координирани между хора тук от форума. Докато пиша се сещам за последния ми конкретен случай, когато се опитах да помогна на човек болен от множествена склероза/знаем се от години/ и е на инвалидна количка от години. Срещнах го с добър терапевт за раздвижване , но нещо не се спогодиха и остана всичко без резултат. После аз малко позакъсах здравословно и така останаха нещата.

Много са възрастните, които страдат. Така мисля, въпреки,че съм в голям град и тук е по-друго. В тази посока може да се измисли нещо.

Мисля,че въпреки негативното отношение на хора като нас към църковни организации, въпреки,че християните са пръснати тук и там - всеки носи Божия частица там където е и свети. Където и да се намира Божията воля се изпълнява. И хора, които Бог е предузнал се спасяват. Така или иначе сме в битката като Божии чада. Въпреки,че не възприемам живота като вечна битка. Останаха много рани от битките. Нашите оръжия са в Ефесяни 6 и винаги са били тези оръжия. Христос не дава както светът дава и нека се слави Името Му,че е така.

От много години ме измъчва,че толкова са неправдите в обществото ни. Все чакам църкви и личности да се изправят и да поправят угнетителите, както е писано. Не се случва. 2008 г. беше последната когато влязох и видях пастори ухилени на снимки с политици. Изложени на показ. Убеден бях,че мястото ми не е там. И си отидох.
Никъде в църквите за толкова време не съм чул да се говори за постът в Исая 58 гл.

Мисля,че е нужно изучаване на Библията в училищата. Имах такива намерения - да уча за да преподавам на деца. В края на 90-те. Останаха само намерения.

Watchman:

--- Quote ---От много години ме измъчва,че толкова са неправдите в обществото ни. Все чакам църкви и личности да се изправят и да поправят угнетителите, както е писано. Не се случва. 2008 г. беше последната когато влязох и видях пастори ухилени на снимки с политици. Изложени на показ. Убеден бях,че мястото ми не е там. И си отидох.
--- End quote ---

Неправдите в момента се усилват с огромна скорост и в момента непрестанно се приемат нови закони с които неправдите да се бетонират в закон. Вече са приети чудовищни неща, които ще почнат да функционират от 1-ви януари 2020-а и народа ще изпита такива неправди върху себе си каквито дори турчин и башибозук не е правил.

Въпроса, който стои тук е - кои са угнетителите, и кой е начина за тяхното възпиране? Дали виждаме цялата картина, такава каквато Писанието я описва или виждаме само фасадата, която противника иска да видим с цел да ни накара да бием само въздуха.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

Go to full version