Обаче е много опасно да се съдят чуждите мотиви, защото само Бог вижда наистина сърцата на хората. И не трябва да имаме предубеждения също. Прочетете отново това, което е написала и кажете къде точно видяхте безсрамно и неуважително отношение? Къде точно видяхте демонстрация на святост, духовност и много знание? Дайте цитат и нека да видим има ли наистина такова нещо в него? Прибързаност, презумпция -да, но все пак е писала с желание да помогне. И за мое удивление - прилежна и добре подредена аргументация от Писанията по въпросите които коментира.
Наистина, само Бог вижда действителното състояние на едно сърце. Не бих нарекла предубеждения мнението си, изградено съобразно наблюденията ми, как общува християнка само странично, без да съм пряк участник и дори без да имам идея, че ще се регистрирам тук. От четенето и отговорите, донякъде имам изпреварваща представа за някои участници, това е факт. Вие, сега изграждате своята за мен. Предвид онлайн комуникацията не отричам - напълно възможно е да сбъркам в някоя преценка и с готовност ще се радвам да я променя. Отчитам също, че за даден човек се знае какъв е живота му, през какво минава дотолкова, доколкото е споделил. Но, забелязала съм, упорството и бързането на Ученик на Исус, е като неин почерк в отговорите към другите. Това просто ми се е набило най-напред в очите. Затова сбито изразих мнение, че поведението й, не е неуместно за жена и то християнка, а още повече омъжена (ако правилно съм разбрала). Не е упоменала възраст, ако е млада жена, повече мога да оправдая и дори да си обясня видното, защото в начало на вярата си бях с подобно държание. Но ако е около моите години и по-нагоре, то тогава ходи ли както е писано:
Тит 2
3 също и старите жени да имат
благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;
4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,
5
да са разбрани, целомъдри да работят у домовете си,
да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.
1 Тимотей 2:9 Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери или скъпи дрехи,
10 а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.
11
Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение.12
А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.
13 Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.
14 И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.
15 Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.
Еклесиаст 5
1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;
3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.
Притчи 17
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Ще обоснова, защо казах, че Ученик на Исус има духовна гордост в себе си. Чела съм, как директно й е написано, че според словото е казано това и това, че се е заблудила по дадената тема, тя застава в опозицията на своите вярвания, все едно да отхвърлиш написаното. (Не мога да цитирам темите, но ако е много необходим, ще се върна да ровя за да приложа като аргумент.) Какво е това, ако не гордост. Да, заблудена е, но спори постоянно. И как да имам друго мнение виждайки това? Как да приема, че идва с протегната ръка, като започва - според словото си в грях и следва рецитал на стихове.
Опитвам се да обясня, че възприех коментарите й като атака, предвид първоначалните ми наблюдения.А словото е много ясно по въпроса за гордостта и препирането, което се вижда системно при нея:
Притчи 13:10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Притчи 17
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.
1 Коринтяни 4
6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
И стигаме до моето възмущение, основано на плодовете й през самото слово и през изявите й тук. Ако съм сгрешила в преценката си, добре, веднага ще се коригирам. Само че написаното стои. А аз безпогрешно разпознавам симптомите на описаното от мен, защото също съм ходила така.
Неуважение е да повториш като ехо при представянето на някой новодошъл, все едно му сочиш с пръст - ти си такъв или онакъв. Ами аз истината си я признах. За теб дори не знам каква си, но виждам как набързо идваш да ми кажеш някои неща, както обикновено правиш. Защо така? Дори да е бил друг умисъла, по този начин изтълкувах още с първото изречение в поста, като опит за конфронтация. И поради създаденото в мен впечатление, че има необуздан стремеж да се показва и с липсващата съобразителност, това я представя като невъзпитана жена, в моите женски очи. А може и да е изключително възпитана, но това не го видях предвид вечното спорене с другите по темите в които е участвала. Затова й напомних за езика:
Яков 3
5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.
Притчи 10:19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Притчи 18 глава
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
и по-надолу:
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Не е ли важно пред очите на Господ да сме послушни и покорни? И когато сме изобличени, смирено да се покаем, да сведем глава и спрем да се показваме на другите колко много познаваме словото Му? Ще спомена примера със Саул, когато отказа да чуе Господния глас, в смисъла на нашия случай. Как заради неподчинението и неизпълнението на заповяданото от Господ, беше отхвърлен да е цар.
И според мен това е валидно за всеки случай на неподчинение и непослушание, особено щом сме приели Исус за Спасител и Учител и особено, когато ни изобличават тук-там, а ние отказваме да приемем поуката и да променим обходата си:
1 Царе 15
22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Моето разбиране за общуването е внимателна, разумна и убедителна употреба на словото. Не може обаче да го размахваме като пръчка. Трябва да имаш голям страх от Господа, мъдрост и внимание как, какво, с какъв тон представяш пред останалите участници своите разбирания. И най-сетне да умееш да приемаш, че има моменти, когато бъркаш. Нещо, което при Ученик на Исус не се среща често, дори се сърди.
Яков 3
13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.
14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
1 Коринтяни 6:7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? Защо по-добре да не бъдете ограбени?
Затова, после се получават недоразбирането и гнева. Ако и вие сте забелязали, изразих мнение, че нейното познаване на Словото е похвално, но не с цел да се показва колко много знае. На нас жените е отредена не маловажна, нито пренебрежителна роля в тялото Христово, но в светлината на писанията е нужна по-обрана, скромна и сдържана обхода, най-малко защото ние не можем да стоим в позиция на глави. (цитирах по-горе 1 Тимотей 2:9-15). Затова, който се зове Ученик на Исус или слуга би следвало делата му да се виждат ето така:
2 Тимотей 2:
20 А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена.
21 Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.
22 Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.
23 А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли.
24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;
25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината
26 и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.
Дори добре да е научила словото, обходата й е външния израз, плода с който другите я виждат и приемат или отхвърлят, особено в онлайн пространството.
1 Петрово 3
1 Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си,
2 като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.
3 Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи,
4 но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.
5 Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;
6 както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.Аз не оспорвам нейната вяра, нито жертвите й за Господ, чела съм внимателно коментарите й из форума. Дори казвам чистосърдечно, било ми е полезно нейното знание. Но като жена е редно да стои с малко повече съобразителност, сдържаност, особено когато не познава някой и не би могла да предвиди каква реакция ще получи поради собствената си светлина. Та нима Вие като домакин ме почнахте още от вратата така, ако и да сте по-силен от нас във вярата, при това мъж и дори в позицията на наставляващ в словото? Не, всичко стана с една умереност, ако и да можехте вероятно да ми кажете много повече от което сте написал. Защо? Защото въпреки представянето ми, предполагам сте съобразил най-малкото, колко е важно да не се прибързва със заключенията, та били те основателни. С което да се получават неразбории.
Ако не бях видяла Ученик на Исус в такава светлина, в каквато сама се представя постоянно, признавам, едва ли бих реагирала по този начин. Но още преди да е направила коментарите си, мнението ми за нея, на основание участието й по темите, беше:
Притчи 14:2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.
Накрая, за да е според истината, ще призная - въпреки, че се помолих и отложих писането на отговора ми към Ученик на Исус, се изказах по-емоционално от необходимото, като в стремежа да съм кратка се стигне до тук. По-добре щеше да е, ако й бях написала още тогава, това което сега казвам, но мислех по времето, когато писах поста към нея.
В съгласие със словото и без дори да се опитвам да извъртам за да се самооправдавам, поднасям извинения към всички вас, ако на някой му се струва, че съм прекалила в нещо, защото с вярване ходим, а не с виждане - 2 Коринтяни 5:7.