Продължаваме темата с 3-ти псалом:
Пс. 3:1 Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.
Пс. 3:2 Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).
Пс. 3:3 Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.
Пс. 3:4 С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия си хълм. (Села).
Пс. 3:5 И аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.
Пс. 3:6 Няма да се боя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.
Пс. 3:7 Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.
Пс. 3:8 От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде спасението Ти. (Села).
Трябва ли нечестивите да бъдат поразени в челюстите си и всичките им зъби да бъдат строшени, или трябва да се оставят да си правят каквото искат "защото е последно време"?
Това, което се вижда в Писанието отново и отново, е че праведните непрестанно са воювали с намеренията и кроежите на нечестивите. Не по плът, и чрез физическа саморазправа, но чрез призоваване на Божието Име, чрез оръжията на правдата, чрез силата на молитвата и ходатайството, и чрез вяра в Божиите обещания.