Author Topic: Право на съществуване, право на самозащита.  (Read 4944 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Ционизма се опира на две основни опорни точки чрез които се опитва да парира медийния отзвук спрямо зверствата, които държавата Израел извършва спрямо палестинците.

Тези две опорни точки са - правото на съществуване (Israel's right to exist) и правото на самозащита (Israel's right to defend itself)

Както и с всяка пропагандна опорна точка, тези са замислени така, че да звучат логично и правдоподобно. Кой би отрекъл правото на някого да съществува или правото му да се защитава?

Но както с всяка пропаганда, тези опорни точки са дълбоко манипулативни и директно лъжливи.

Нека да ги разгледаме една по една.


Правото на Израел да съществува.

Има ли право днешната държава Израел да съществува?

Този въпрос може да бъде разгледан от две гледни точки. От гледна точка на библейското право, и от гледна точка на международното право. Може дори да се хвърли поглед  върху оригиналното равинско разбиране относно притежаването на земята в настоящата епоха.

Да започнем с библейското право. Мнозина християни приемат сляпо и по инерция, че тази земя, която днес се нарича Палестина и Израел е обещана на Авраам и на неговите потомци. Това, обаче е сериозно недоглеждане на библейския текст, или е пряка манипулация на текста още на ниво превод. Нека да видим самия текст:

Бит. 12:7  И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя.

Бит. 15:18  И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

Тук Бог даде тези обещания на Авраам. По долу е обещанието към Исаак:

Бит. 26:3  остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

И след това обещанието към Яков:

Бит. 28:13  И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ Бог на баща ти Авраама и Бог на Исаака; земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти.


Четейки тези пасажи, човек остава с впечатление, че обещанието за земята, се отнася до всички потомци на Авраам, после Исаак и накрая Яков. Но ако това е така, то всички араби (потомци на Исмаил, потомък на Авраам) имат право на земята. Също така всички мадиамци (които също са потомци на Авраам). Нещо повече, всички потомци на Исав, който е Едом имат право на земята, защото той също е потомък на Авраам и Исаак.

Но в действителност нито един от цитираните по-горе текстове не говори за обещание към потомството ( в множествено число), а потомъкът, в единствено число. На еврейски думата буквално е "семе" - в единствено число. Нека да видим какво казва и апостол Павел по въпроса:

Гал. 3:16  А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

Не е ли удивително това? При условие, че еврейския текст говори за потомък в единствено число, апостол Павел изрично пояснява и набляга на този момент, че става въпрос за един потомък, а не за много потомци, пак преводачите съвсем умишлено превеждат текста като "потомство" а не като "потомък"?

И тук имаме двойно изпълнение на това обещание. Първо като сянка, и след това като пълнота. Сянката се състои в това, че ако и Авраам да имаше много синове и много потомци, пак само един единствен потомък наследи обещанието, и това беше Исаак. След това Исаак имаше двама сина, но от двамата само един потомък наследи обещанието, а именно Яков, който беше наречен още и Израел. След това 12-те племена на Израел като една бременна жена носеха обещанието докато се роди реалния потомък за когото беше дадено обещанието, а именно Христос, както пояснява и апостол Павел.

Ето защо всички обещания дадени на Авраам, Исаак и Яков, са валидни само и единствено в Христос. Затова и Писанието казва:

2Кор. 1:20  понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас. 

И така излиза, че правото на земята (като част от обещанията дадени на Авраам, Исаак и Яков) принадлежи не на еврейския народ, а лично на Христос. И понеже те колективно като народ ( с малки изключения) отхвърлиха Христос и не го приеха за свой Месия, правото им да останат на тази земя беше окончателно отнето и те от 1900 години са изгонени от нея.

С други думи от библейска гледна точка - потомците на Яков нямат право да живеят на тази земя, докато продължават колективно да отхвърлят Христос.

Но, да кажем, че евреите понеже не вярват в Христос, не четат апостол Павел, те нямат такова разбиране и макар и по човешки се надяват да си върнат земята. Дали това е така?

Ако вземем дори на основание на Второзаконие 28-а глава, както и на думите на Пророците - древните равини са разбирали, че Израел няма право да се връща в земята, няма право да съставя своя държава и няма право да има своя армия.

Нека да приложа следните цитати:

Quote from: Michael Hoffman's Revelation of the Method
It's important to grasp the qualitative difference between the Talmud of Babylon and its derivative halachic texts as they were employed before Zionism and now, in this age of Israeli supremacist rule by bloodshed. Among the most implacable foes of Israeli mass murder and dispossession in occupied Palestine are the minority of Talmudic sects that reject Zionism.

The "Three Oaths" found in tractate Ketubot which I quoted, prevented pre-Zionist Talmudists from founding a Judaic army, waging military war and occupying Palestine.

Превод:

Важно е да се осъзнае качествената разлика между Вавилонския талмуд и производните му халахични текстове, използвани преди ционизма и сега, в епохата на израелското супремасистко управление чрез кръвопролития. Сред най-непримиримите противници на израелските масови убийства и лишаване от собственост в окупирана Палестина са малцинството от талмудистки секти, които отхвърлят ционизма.

"Трите клетви", които се намират в трактата Кетубот и които цитирах, не позволяват на доционистките талмудисти да създадат юдейска армия, да водят военни действия и да окупират Палестина.


Quote from: Michael Hoffman's Revelation of the Method
The Talmud’s Three Anti-Zionist Oaths

The Talmud Bavli in Ketubot 111a records three oaths taken when the Jews went into exile after the destruction of the Temple. “One, that Israel not ascend the wall; another, that the Holy One adjured Israel not to rebel against the nations of the world; and another, that the Holy One adjured the gentiles not to oppress Israel too much.”

The first oath (against “ascending the wall”) refers to conquering by military force and the immigration of masses of Jews to “the land of Klal Israel.” Additional passages prohibit attempting to “force the end,” citing an account of the tribe of Ephraim having prematurely rebelled against the Egyptians and subsequently being extirpated.

These Talmudic halachos forbid Jews from engaging in collective political organizing and the use of military force. For 1300 years an overwhelming majority of all rabbinic authorities upheld these prohibitions. It was only when the Zionist ideology came to the fore that they were abandoned, or subjected to a reinterpretation that nullified them.

Превод:

Трите антиционистки клетви в Талмуда

В Талмуд Бавли в Кетубот 111а се споменават три клетви, положени при заминаването на евреите в изгнание след разрушаването на Храма. "Едната - Израел да не се изкачва на стената; другата - Светият да заръча на Израел да не се бунтува срещу народите на света; и третата - Светият да заръча на езичниците да не потискат твърде много Израел."

Първата клетва (срещу "изкачването на стената") се отнася до завладяването с военна сила и имиграцията на маси евреи в "земята на Къл Израел". Допълнителни пасажи забраняват опитите за "насилване на края", позовавайки се на разказа за племето Ефрем, което преждевременно се разбунтувало срещу египтяните и впоследствие било изтребено.

Тези талмудически халахи забраняват на евреите да участват в колективно политическо организиране и да използват военна сила. В продължение на 1300 години преобладаващото мнозинство от всички равински авторитети поддържат тези забрани. Едва когато ционистката идеология излиза на преден план, те са изоставени или са подложени на ново тълкуване, което ги отменя.


От цитирания текст се вижда, че древните равнини не само, че са разбирали че народа на Израел няма право да се върне на земята, преди идването на Христос, но и са написали изрични забрани, усилени чрез клетви за такова завръщане и организиране на държава и военна сила.

Не е ли удивително, че тези древни равини казват именно това, което казва и апостол Павел, а именно, че Божиите обещания, в това число и това за Ханаанската земя - са валидни само в и чрез Месията, сиреч Христос.

До ден днешен съществуват еврейски групи и равини, които поддържат това оригинално виждане за земята и се придържат ревностно към него, ако и да биват подлагани на преследване и насилие от ционисткия режим и неговите агенти. Една от най-известните такива групи е Neturei Karta.

До тук установихме, че дори автентичните синове на Яков и техните потомци към настоящия момент нямат право на земята и такава държава наречена Израел няма библейско право да съществува в границите на обещаните на Авраам земи. И това се потвърждава и от разбиранията и тълкуванията на равините от пре-ционистката епоха. А дори бегъл поглед към историята на ционизма ще покаже че ционистичната идеология е създадена от атеисти и богоборци, която веднъж набрала инерция и финансиране, започва да покварява и религиозната юдейска общност.

Следва обаче още един не по-малко важен въпрос. И той е какво право има съвременната държава Израел, да се нарича с библейското име Израел, и имат ли нещо общо преобладаващото множество израелци с патриарха Яков?

Известно е че за да бъде някой потомък на Яков, той трябва да има проследимо генетично дърво, което води пряко по мъжка линия обратно до 12-те племена и от тях директно до самия Яков/Израел.

Какво обаче се случва, когато преди стотици години покварените от едомците равини въвеждат воденето на еврейското родословие по женска вместо по мъжка линия?

Истински потомък на Яков ли е някой, чийто баща е едомец, или египтянин, или асириец, или турчин само защото майка му е еврейка? И какво да кажем ако този "евреин" чийто баща е турчин има 5 дъщери (които де факто са туркини, но според равините са еврейки) се оженят всяка за румънец, китаец, зимбабвиец и австралийски абориген? Всичките деца на тези 5 "еврейки" според равините ще бъдат "евреи". И сега умножете този процес по стотици години и вижте за каква генетическа каша става въпрос. Ето от такива "евреи" се състои днешната държава Израел.  Никой не знае колко реални и автентични синове на Яков в момента живеят в Израел и носят името израелци.

Напълно е възможно сред палестинското население да има много повече реални евреи, отколкото в Израел. И е почти 100% сигурно че в Иран живеят в пъти повече автентични евреи, отколкото в Израел. Сега разбирате ли защо тази държава фалшификат толкова мрази палестинците и Иран? И както Писанието казва, че Исмаил преследваше Исаак (фалшивия гони автентичния), така и днешната фалшива държава Израел е демонично освирепяла да ликвидира всички автентични евреи и това е основния смисъл на нейното съществуване.

По същия начин и при 100% паралел фалшивото християнство и фалшивите църкви, които блудстват с земните царе и политическата система имат за единствена цел на своето съществуване - унищожаването на всички истински и автентични християни.

Правото на Израел да се защитава.

Нека сега да разгледам накратко въпроса и от гледна точка на международното право. Когато през 1948-а година ООН гласува създаването на държавата Израел, решението за създаването на тази държава съдържа и изискване да се създаде паралелно с Израел и отделна и независима Палестинска държава.  С други думи самото съществуване на държавата Израел за да бъде легитимно то трябва да е паралелно с независима Палестинска държава.  Повече от 70 години обаче израелската държава и техните проксита по целия свят саботират и блокират създаването на Палестинската държава. По този начин се делигитимира и съществуването на държавата Израел.

Нещо повече през 1967-а година се дефинират границите на Палестинската държава и границите на Израелската държава. Тези граници биват напълно потъпкани от държавата Израел и техните територии биват постепенно окупирани, като палестинското население бива изгонено от домовете си и земята си и на тяхно място биват поставени израелски заселници.

Целия бунт на палестинското население и насилието което произлиза от него е следствие на тази несправедливост и окупация. По международното право, всички земи окупирани от Израел извън границите определени за Израел пред 1967-а година са със статут на окупирана територия, и всички заселници в тези земи макар и цивилни са със статут на окупационна войска.

Ето защо когато палестински бойци атакуват тези заселници в окупираните територии, по международното право това не е терористичен акт срещу цивилно население, а е борба против окупацията на земята им срещу окупационни сили.

Ето защо така нареченото "право да се защитава" на Израел не съществува върху окупираните територии. Това е на  базата на международното право.

Това е все едно някой да нахлуе в дома ви въоръжен и да започне да ви изтласква първо от хола, после от спалнята и накрая от кухнята и ви навре в тоалетната и когато вие се опитате да се отбранявате за да си върнете контрола над собствения си дом, въоръжения насилник да ви обяснява че има право да се защитава от вашето насилие в опита да си върнете дома.  Точно такова е "правното основание" на Израел да се защитава в окупираните територии.

И доколкото съм разбрал, и палестинците, и Хизбула атакуват израелските сили и заселници само върху окупираните територии. Хамас прави изключение, защото Хамас е терористична организация, която е създадена с помощта на Израел и се поддържа от Израел с цел да им дава повод за геноцид и ликвидация на палестинското население. По долу привеждам цитат от Бенямин Нетаняху  изречен на частна сбирка на партията Ликуд:

„Всеки, който иска да попречи на създаването на палестинска държава, трябва да подкрепи Хамас и да му превежда пари. Това е част от нашата стратегия.“

Това е и причината за контролираните от ционистите американски и европейски правителства да превеждат десетки милиони долари и евро на Хамас.

С оглед на гореизложеното може да се заключи, че двете основни опорни точки на ционизма - правото за съществуване и правото на самозащита, са напълно лъжливи и несъстоятелни, както от гледна точка на библейското право и на традиционния юдаизъм, така и на международното право.

И накрая бих искал да поясня, че написах този материал, не защото се удоволствам да се прицелвам в "държавата Израел", а защото огромни множества християни биват мамени да "стоят с Израел", което не само не е право и справедливо, не е библейско и не е законно, но е откровено съучастие в голямо зло, кръвопролитие и геноцид, който има за крайна цел не просто ликвидацията на палестинците и Иран, но има за крайна цел ликвидацията на всички автентични евреи, както и на всички истински християни.

Затова моля, спрете да следвате инерцията, фалшиви библейски преводи и тълкувания и се хванете сериозно да изучавате Писанията и фактите по тези въпроси, защото ставайки съучастници на кръвопролитията на Израелската държава вие навличате върху себе си тежки присъди от Небесното съдилище и лишавате себе си от това да изпълните Божието призвание за живота си. Нещо повече ако продължите да се закоравявате и да съучаствате в това проливане на невинна кръв, вие сте поели по пътя на погубването на душите си.

В момента по "християнски" телевизии като TBN върви толкова безочлива ционистка пропаганда, че се използват същите журналистки манипулационни похвати и откровени лъжи - характерни за антихристските CNN, MSNBC, ABC и прочие.

Всичко което става е калкулирана атака на много фронтове. Но особено важно за нас е да отбележим е атаката срещу съвестта на християните.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

dodai

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 185
Амин братко амин само това мога да кажа нека всеки които чете да се замисли и разбере за какво иде реч

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Амин!
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Ще публикувам и един материал, който поддържа противоположната гледна точка, след което ще разгледаме валидността на изложените в този материал аргументи.

Материала е може би най-доброто, което противоположната страна може да предложи, писан е от Reggie Kelly (Реджи Кели), когото аз познавам лично и дълбоко уважавам. Може да се каже че той специализира именно във въпросите свързани с Израел и последното време.


РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО ПРАВО НА ИЗРАЕЛ ВЪРХУ ЗЕМЯТА

от Реджи Кели.

Бог дава земята на Авраам и неговите потомци като вечно владение. Той направи това, когато Авраам беше в дълбок сън, за да покаже едностранния и следователно безусловен характер на обещанието. И все пак дори Авраам, Исаак и Яков живеят като чужденци в Земята, която никога не са притежавали, а са живели в шатри като пришълци (Деяния 7:5; Евреи 11:9). Патриарсите са знаели, че ги очаква значително очакване (Бит. 15:13-16, 50:25), обещаното на Авраам наследяване на Земята заедно с Исаак и всички негови потомци в крайна сметка изисква телесно възкресение, най-вече за избраното "семе" на обещанието, което означава възродените Божии деца. Така че тази битка за Земята за окончателното изпълнение на обещанието винаги е щяла да бъде много продължителна борба, изискваща есхатологичен завършек.

Такова есхатологично заключение, разбира се, не би било необходимо, ако обещанието за Земята не се тълкува буквално. Но без да навлизаме във всички детайли и последствия, когато се разбира буквално, както очевидно е разбирано от по-късните пророци, обещанието изисква окончателно наследяване от онези, които Павел нарича "естествени клони", включващи не само Христос, но и Земята. Въпреки това Земята никога няма да принадлежи на Израил, за да бъде запазена за постоянно, докато целият народ не стане праведен чрез дара на Духа и не бъде запазен в тази праведност завинаги ("никога да не се оттегли"; Ис. 59:21; Йер. 32:40).

Времето не позволява това, но може да се твърди, че пророците тълкуват обещанието именно по този начин. Ето защо Павел ще говори за спасението на "целия Израил", не просто за закръглянето на пълния брой избрани евреи, а за времето, когато на земята няма да има нито един жив неспасен евреин - в хилядолетната епоха (вж. Втор. 30:6; Ис. 4:3; 45:17; 25: 54:13; 59:21; 60:21; 66:22; Йер. 31:34; 32:40; Иез. 20:40; 37:24-25; 39:22, 28-29; Соф. 3:13 и т.н.).

На първо място, широко обсъжданото в момента "Божествено право" върху Земята никога не се е основавало на способността на Израил да влезе в нея - или, след като влезе, да я запази. Във Второзаконие 9:4-6 много ясно се казва, че праведността на Израил няма нищо общо със способността му да влезе в Земята и да я владее; това е решение на Бога, основано на завета Му с патриарсите, и нищо друго. Нещо повече, още преди Израил да влезе в Земята, Мойсей им казва, че няма да могат да я задържат дълго.

Второзаконие 4:26
Днес призовавам небето и земята да свидетелствуват против вас, че скоро ще изчезнете напълно от земята, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете; няма да удължите дните си на нея, а ще бъдете напълно унищожени.


След това във Второзаконие 9:24 той дава причината за това:
Но Господ не ви е дал сърце, за да разберете, и очи, за да видите, и уши, за да чуете, до днес.

Всички пророци предполагат, че това състояние на национална слепота ще продължи, докато Духът не се излее върху оцелелия остатък, след последното и ненадминато време на скръб, завършващо в Господния ден (доказуемо чрез много писания). Но те никога не са тълкували това в смисъл, че Земята никога няма да бъде на Израил дотогава, нито че съдът и изгонването могат да прекратят правото на завръщане, дори преди есхатологичната правда на вечното обещание, както се вижда от завръщането при Зоровавел, Ездра и Неемия.

И така, да, способността на Израил да живее в Земята в непоклатима сигурност (2Сам 7:10; Иса 54:17; Амос 9:15) очаква есхатологичното изпълнение на закона в откровението на новия завет, но това очевидно никога не е спирало Бога да даде Земята, нито суверенно да върне обратно в Земята остатъка, който очевидно не е отговарял на условията, необходими за постоянно пребиваване.

Това все още недостатъчно условие е причината, поради която пророк Захария, който живее след заточението на Израел, макар и да признава "малко съживяване" в Земята, очаква в бъдеще по-нататъшно отстъпление, което ще доведе до крайните присъди на все още бъдещия ден Господен. Независимо от това, завръщането на евреите у дома се разглежда като частично изпълнение на заветното обещание, дадено "неотменимо" на бащите (Йер. 30:3), макар че завърналите се в по-голямата си част далеч не са достигнали вида на трансформация чрез покаяние, която ще описва покаялите се оцелели от последната и ненадмината скръб.

Ясно е, че присъствието на Израел и правото му на земя се разглеждат като неотменим дар от Бога, който никога не се отменя окончателно, а само временно се прекратява, когато прагът на беззаконието достигне точката на Божествената нетърпимост.

Способността да се задържи Земята не е основата за дара. Земята е урок за естеството на праведността, защото единственият начин, по който Бог би могъл да даде Земята на потомците на Яков като вечно владение, е ако вече е решил в Себе Си да им даде и единствения вид праведност, която може да я задържи. Това е, което Даниил има предвид под "въвеждане на вечна правда". Това е Божията собствена праведност, осъществена в избраните от Него чрез вменяването от Духа на Христовата праведност.

Божието царство на земята чака това велико събитие. Ето защо дилемата на Земята всъщност не е нищо повече от дилемата или кризата на Завета като цяло. Големият въпрос винаги е бил как един безнадеждно неправеден народ да наследи окончателно и сигурно наследство, което зависи от "постоянното" изпълнение на условията на завета? Именно на този въпрос отговаря Гал 3:17:

И това казвам, че заветът, който е бил утвърден преди от Бога в Христос, законът, който е бил четиристотин и тридесет години след това, не може да се разтрогне, за да направи обещанието безсилно. Защото, ако наследството е от закона, то вече не е от обещанието; но Бог го даде на Авраам чрез обещание.

Добавете толкова условия, колкото желаете. Обещанието не се страхува от условията, защото не зависи от човека! Дарът може да бъде даден както свободно на потомците на Авраам, така и на верния Авраам. Защо? Защото дарът никога не е зависел от Израил повече, отколкото е зависел от Авраам, но всичко в най-добрия случай се получава само частично и временно в този век, като се насочва все към необходимостта от окончателно, вечно нетленно възкресение, прослава и край на смъртта (1Кор. 15:26).

Авраам не участва в сключването на завета. Това трябваше да покаже, че единствено Бог ще се погрижи за пълното и справедливо изпълнение на всички негови разпоредби. Той щеше да предостави Себе Си не само като жертва, но и като изпълнител на всички условия на закона, тъй като щеше да стане единствената им напълно достатъчна праведност (Иса 54:17).

И така, въпросът не само за окончателното спасение на "целия Израил", но не по-малко и за "вечното" наследяване на земята, Бог най-мъдро поставя на основа, която очевидно е изцяло по благодат и не изисква нищо друго освен събитие на възкресен живот. Само тогава един обичайно отстъпващ народ ще може да запази Земята завинаги поради обитаващата в него праведност, която е вечна - "Господ, нашата правда" (Йер. 23:5-6).

Междувременно Бог има пълното право да даде Земята на когото пожелае, въпреки тяхната неспособност да я задържат. Той дълго търпи Израил през всичките тези години, независимо дали е в Земята или извън нея, и през цялото време на тяхното изгнание Земята никога не е преставала да бъде тяхна по силата на заветното обещание, а НЕ по силата на условията на закона, въпреки че проклятието на закона при неподчинение ще продължи да заплашва.

От самото начало Бог ясно показва, че способността на Израил да наследи Земята в траен мир и праведност не се крие в послушание, което е по силите му. По-скоро тя се крие в предопределената Божия цел да осигури необходимото послушание от тяхно име чрез Своя Син, а след това във и чрез тях чрез Своя Дух в определеното време и никога по-рано! (Пс. 102:13).

Дотогава земята се смята за тяхна само защото е Негова, за да я даде, както Той иска, на когото иска и при условията, които Той предоставя (Йоил 3:2). Целият спор в последното време е за Земята и народите са подведени под голяма отговорност за пренебрегването на Завета, доказателство за което е тяхното доброволно, дори тържествено участие в публичното показване на окончателната строгост на заветната дисциплина върху Израил, до степен да присвоят Земята за себе си.

Това би трябвало да ни подскаже, че Бог използва Земята, за да покаже нещо за вида благодат, която определя естеството на истинската евангелска праведност. Това е благодат, която не зависи от човека! Въпросът за Земята и способността да притежаваме и пазим това, което Бог е дал безвъзвратно, е Божествено определеният изпитателен случай, който илюстрира това.

Р. Кели 2019
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
По-долу ще дам отговори на основните аргументи на Реджи:

Quote from: Реджи Кели
Бог дава земята на Авраам и неговите потомци като вечно владение. Той направи това, когато Авраам беше в дълбок сън, за да покаже едностранния и следователно безусловен характер на обещанието. И все пак дори Авраам, Исаак и Яков живеят като чужденци в Земята, която никога не са притежавали, а са живели в шатри като пришълци (Деяния 7:5; Евреи 11:9). Патриарсите са знаели, че ги очаква значително очакване (Бит. 15:13-16, 50:25), обещаното на Авраам наследяване на Земята заедно с Исаак и всички негови потомци в крайна сметка изисква телесно възкресение, най-вече за избраното "семе" на обещанието, което означава възродените Божии деца. Така че тази битка за Земята за окончателното изпълнение на обещанието винаги е щяла да бъде много продължителна борба, изискваща есхатологичен завършек.

Тук Реджи прави същата грешка, която коментирах по-горе, а именно той счита, че обещанията на Авраам са дадени на неговите потомци. При все това той много добре разбира оригиналния текст, а именно че там пише "семе" а не потомци. И също така много добре разбира че това семе е самия Христос и онези, които са новородени чрез вяра в Христос.

С други думи той напълно добре разбира какво казва Библейския текст, но по някаква причина той счита че освен написаното в текста трябва да има и "още нещо" касаещо потомците на Яков, без да има каквото и да е обещание за тях в самия текст.

Quote from: Реджи Кели
Такова есхатологично заключение, разбира се, не би било необходимо, ако обещанието за Земята не се тълкува буквално. Но без да навлизаме във всички детайли и последствия, когато се разбира буквално, както очевидно е разбирано от по-късните пророци, обещанието изисква окончателно наследяване от онези, които Павел нарича "естествени клони", включващи не само Христос, но и Земята. Въпреки това Земята никога няма да принадлежи на Израил, за да бъде запазена за постоянно, докато целият народ не стане праведен чрез дара на Духа и не бъде запазен в тази праведност завинаги ("никога да не се оттегли"; Ис. 59:21; Йер. 32:40).

Реджи също много добре разбира, че обещанието за земята не може да се осъществи докато целия израилев народ не стане праведен чрез вяра в Христос.


Quote from: Реджи Кели
На първо място, широко обсъжданото в момента "Божествено право" върху Земята никога не се е основавало на способността на Израил да влезе в нея - или, след като влезе, да я запази.

В своята статия Реджи прави един основен аргумент и той е че обещанието за земята е безусловно, т.е не зависи от праведността на народа на Израел, нито зависи от неговата способност да я превземе или да я задържи след като се е настанил в нея.

В своя подкрепа той споменава факта, че Бог прави завета с Авраам докато последния спи, т.е не полага никакви свои усилия за това, което се случва. Така той иска да покаже, че притежаването на земята не зависи от усилията на Израел.

Този аргумент сам по себе си е напълно валиден, но той не подкрепя това, което се случва в "държавата Израел", а напротив изобличава го.

Защото създаването на тази държава, която предизвиква огромни сътресения не само в Близкия изток, но и по цял свят, не е свързано с почивката на вярата и наблюдаването на Божието суверенно действие по връщането на земята, но е свързано с действието на всякакво насилие, измама, терористични актове, геноцид, грабеж и пълна загуба на всякаква човечност и наличие на съвест.

Т.е това, което наблюдаваме в държавата Израел от самото начало през 1948-а година и преди него няма нищо общо с действието на Бога, но има всичко общо с човешките напъни въвличащи всички възможни действия които падналото човешко естество може да измисли.

Първо още по времето на Османската империя Ротшилдите дават огромен за времето си безлихвен заем на османския султан срещу обещанието да даде Палестина на юдеите. След това същия клан Ротшилд издейства от британския лорд Балфур, така наречената Балфурска декларация с която Палестина се обещава да бъде дадена от британците на юдеите. Само че британците понеже воюват с османската империя дават редица обещания на арабите с цел да им помогнат във войната срещу султана, в това число те обещават Палестина и на тях.

Това което следва са серия от терористични актове от юдеите срещу британците, в това число взривяване на техни кораби, взривяване на луксозен хотел в Палестина където са отседнали висши британски военни. Убеждаването на Хитлер от ционистите да пресели юдеите в Палестина, а при отказ да ги убива, за да се наплашат останалите. За сведение Хитлер е имал поне двама юдейски банкера, които са го финансирали и той е първият, който прави организирано заселване с юдеи на Палестина с парите конфискувани от немските юдеи и с логистиката на немската държава. Може да се каже че Адолф Хитлер е бащата на днешната израелската държава. Това само по себе си доказва, че самия Хитлер е нямал никакво намерение да изтребва юдеите и ако се е случило някакво изтребване, то е било под влияние на ционистите. Самия Нетаняху го има на видео запис в който казва, че Хитлер не е имал никакво намерение да избива юдеите, но мюфтията на Йерусалим му подхвърлил да ги избива. Първата част на това твърдение е очевидно вярна след като Хитлер се е захванал да преселва юдейски заселници в Палестина (само да му се махнат от главата), при това е налял и куп пари в образуваните там нови заселища. Никой не съдейства на някой да се пресели и да си направи заселища на другия край на света, ако има намерението да ги избие до крак, особено когато са му били в ръцете. Що се отнася до това, че мюфтията е подхвърлил тази идея, аз дълбоко се съмнявам в това, защото по онова време юдеи и араби са живели спокойно и в мир в Палестина. Тогава юдеите не са имали сила и власт да изселят арабите  и да им отнемат земите, нито са правили подобни опити и столетия наред групи юдейски заселници за живели в мир с арабите по тези земи.

След това юдейските банди на Бен Гурион взривяват британски кораб пълен с юдеи които британците са искали да ги водят на друго място, но не в Палестина. При този терористичен акт загиват повече от 200 юдеи.

Първия, който използва думата "холокост" по отношение на избиването на юдеи е един равин ционист, който казва, че трябва да се направи жертва (холокост) на хиляди юдеи с цел ционистите да успеят да се доберат до земята.

Сега съпоставете картината, която описва Реджи, как Авраам спи и почива, а Бог суверенно прави всичко необходимо за сключването на завета, за да покаже че всичките Божии обещания ще се изпълнят "не с ръце" и без напъните на човеците, с картината която ви описах по-горе и картините на бруталния геноцид, които понастоящем пристигат всеки ден от ивицата Газа.

След което Реджи цитира това:

Второзаконие 4:26
Днес призовавам небето и земята да свидетелствуват против вас, че скоро ще изчезнете напълно от земята, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете; няма да удължите дните си на нея, а ще бъдете напълно унищожени.


Тук съвсем ясно се казва, че Израел няма да може да задържи обещаната на Авраам земя и че "ще изчезне НАПЪЛНО от нея" .

Когато юдеите отхвърлиха Исус от Назарет като Месия, те бяха окончателно унищожени от тази земя. Под унищожени не следва да се разбира, че те са физически унищожени, а че тяхното присъствие на земята е унищожено. Ранните равини са разбирали че това състояние на нещата ще трае до началото на Месианската епоха. Сиреч до завръщането на Христос. За това свидетелства и Писанието и нещата, които е цитирал Реджи. Но ако това е така, то неизбежно следва въпроса:

А кои по дяволите са тези хора, които сега са окупирали земята и с голямо насилие, кръвопролития и грабеж се опитват да я задържат?

Ето тук съм дал кратко пояснение, какво пророчество е изпълнено с "държавата Израел" и това не е пророчество касаещо възстановяването на Божия Израел, а пророчество за времената в които Едом ще вземе власт на Израил.

Но защо тогава тези хора наричат себе си юдеи? Тук става въпрос за подмяната на цял един народ. И както Яков открадна идентичността на брат си Исав за да вземе благословението, така потомците на Исав откраднаха идентичността на потомците на Яков за да вземат земята обещана на Авраам.

Исус говори за тази подмяна много отдавна:

Откр. 2:9  Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.

Делата на сатанинската синагога говорят сами за себе си. Тази беше и причината да използвам по-горе израза "по дяволите", за да намекна в самия въпрос, кои всъщност са тези хора. Едомците, които Бог е намразил още от времето в което Едом/Исав е бил в корема на майка си (Римл. 9:13), и са определени от Бога за вечно изтребление, в днешно време се подвизават под името "юдеи".

Държа да отбележа обаче, че това се отнася до хората, които контролират тази държава, както и онези, които подкрепят нейните действия. Не слагам под общ знаменател всички хора, които живеят там. И не може да се твърди, че всички хора днес, които се водят юдеи са всъщност едомци. Сред юдеите несъмнено има и автентични юдеи, реални потомци на Яков, но за съжаление това, че някой не е физически едомец, не означава че със своите действия и със своето отношение той не се е превърнал в духовен едомец. Същото важи и за християните, които изпират пътищата на Едом, вместо пътищата на Христос.

Затова нека да се обърна отново към християните - вие които подкрепяте едомската държава Израел, дали не сте се запътили и вие към това да се превърнете в духовни едомци и да се съедините със сатанинската синагога?

Quote from: Реджи Кели
Независимо от това, завръщането на евреите у дома се разглежда като частично изпълнение на заветното обещание, дадено "неотменимо" на бащите (Йер. 30:3), макар че завърналите се в по-голямата си част далеч не са достигнали вида на трансформация чрез покаяние, която ще описва покаялите се оцелели от последната и ненадмината скръб.

Тук Реджи въвежда нещо ново, нещо, което аз никога и никъде не съм срещал в Писанията. А очевидно и самия Реджи не го е срещал, защото той като човек, който много добре познава пророческите Писания щеше задължително да предложи пасаж, който да го потвърждава. Но вместо това той няма такъв пасаж и прави това предположение във въздуха, на основата на човешки наблюдения и без никаква библейска основа.

Това ново нещо е така нареченото "частично изпълнение на обещанията". Вие някъде в Библията виждали ли сте такова нещо, като частично изпълнение?

Това ми напомня на следната ситуация. Преди години при мен имаше един младеж, който беше дошъл да ми помага. Та аз изпращам въпросния младеж в съседното помещение където трябваше да намери и донесе един лазерен нивелир, който се намираше в зелена кутия дълга около 70 см. Та отива той и вместо да се върне скоро се забави доста. След около 30 минути той се завръща и ми носи кутия дълга 25 см и оранжева на цвят. И разбира се вътре няма никакъв нивелир.

Сега, може ли да се каже, че това е "частично изпълнение" на моите инструкции? Човека е отишъл в стаята която го пратих, и е донесъл някаква кутия. Когато го попитах аз не ти ли казах - зелена кутия дълга 70 см, а ти ми носиш оранжева, 25 см дълга. Кое те накара да ми донесеш това нещо? Той отговори че знаел, че не това е нещото, но не искал да се връща празен.

Много интересно. Точно същото е мисленето на хората, които гледат днешната държава Израел, четат Писанието (инструкциите) и казват, абе не е това нещото, ама поне ЧАСТИЧНО все нещо трябва да е!

Там е работата, че колкото от "частично" спазените инструкции от този младеж имаше някаква полза, толкова Бог има полза от този "частичен Израел", който е точно толкова Израел, колкото в онази оранжева кутия се намираше необходимия ми нивелир. Крайния резултат от частично спазените инструкции беше напълно загубено и моето време и времето на младежа, които можеха да се вложат в нещо наистина полезно вместо да се занимаваме с частични неща. Така и онези които днес са вперили погледа си в "частичния Израел" губят своето благодатно време и се занимават с безполезни неща.

След като се опира на "частичното" изпълнение на обещанията, което както видяхме няма никакъв смисъл, нито библейско потвърждение, Реджи стъпва на още една хлъзгава опорна точка, а именно:

Quote from: Реджи Кели
И така, да, способността на Израил да живее в Земята в непоклатима сигурност (2Сам 7:10; Иса 54:17; Амос 9:15) очаква есхатологичното изпълнение на закона в откровението на новия завет, но това очевидно никога не е спирало Бога да даде Земята, нито суверенно да върне обратно в Земята остатъка, който очевидно не е отговарял на условията, необходими за постоянно пребиваване.

Нека да помислим какво всъщност казва той. Първо той за пореден път признава, че завръщането на Израел в земята и обитаването в нея в мир и спокойствие е нещо, което сега не е изпълнено и "очаква есхатологично изпълнение", което казано с обикновен (нетеологичен) език означава, че това ще се извърши в края на времената. Което е напълно вярно.

Но тогава той, както и мнозина други християни попадат под очарованието на нещо ОЧЕВИДНО. Очевидното е че в момента там има някаква държава и тя носи името "Израел" и в нея живеят хора, които наричат себе си "юдеи".

Точно тази ОЧЕВИДНОСТ на нещо, което напълно противоречи на Писанието се явява съблазън и повод за препънка на хиляди и дори милиони християни.

И тук е мястото да припомним, че това очевидно противоречие е нещо чрез което Бог изпитва християните сега, но още ще изпита и за в бъдеще. Тази фалшива държава Израел, получила се от "частично" изпълнение на пророчествата е предтеча и преобраз на бъдещето царство на Антихриста. Защото царството на Антихриста подобно на държавата Израел ще противоречи на пророчествата за идването на Христос и установяването на Божието Царство на земята, но мнозина християни ще се подмамят от това - как е възможно да съществува такова велико християнско царство, без Бог суверенно да го е направил? Как това ОЧЕВИДНО велико царство с цар, който макар и частично наподобява на Христос може да се игнорира? Да не би това да е частичното завръщане на Христос? Да не би това да е частично Божието царство дошло на земята?

Знаете ли какво казва Писанието за частичните неща?

Екл. 1:15  Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

Бог не брои частичните неща за НИЩО. Онова, което е частично за Бога е точно толкова валидно, колкото онова, което го няма въобще. Щом пророчествата са "недоизпълнени" значи това въобще не може да се брои за изпълнение на пророчествата. Това е начина по който Писанието ни учи да мислим.

А какво казва Писанието за "очевидните" неща?

2Кор. 5:7  защото с вярване ходим, а не с виждане.

Авраам, бащата на вярата, не беше ли очевидно замъртвял в своето тяло за да има деца? Утробата на Сара също беше очевидно замъртвяла. Но ето как постъпи Авраам:

Римл. 4:19  Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, -
Римл. 4:20  обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
Римл. 4:21  уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
Римл. 4:22  Затова му се вмени за правда.


Авраам отхвърли очевидните неща, той ги счете за нищо, защото противоречаха на Божиите обещания. Така и ние трябва да счетем за нищо днешната държава Израел, защото тя не е нито частично, нито никакво изпълнение на Божиите обещания.

Самия Авраам беше изкушен да пробва "частично" решение придобивайки син от слугинята Агар, резултат от което беше раждането на един народ, който стана враг на Израел. Роденото по плът стана гонител на роденото по дух.

По същия начин ще дойде ден когато християните ще бъдат изкушени от "частично идване на Божието царство" на чийто престол ще стои някой който "частично ще наподобява на Христос", но всичко ще бъде толкова неоспоримо велико и очевидно, че изкушението да се приеме очевидното и плътското, вместо да се чака за невидимото и обещаното ще бъде толкова голямо че ще раздели веднъж и завинаги житото от плявата.

И както преди така и след това онези които поддържат частичното и очевидното ще станат гонители на онези, които ще стоят твърдо във вярата очаквайки все още невидимото, но обещаното ПЪЛНО идване на Божието Царство и ПЪЛНО и окончателно завръщане на нашия Господ и Спасител Исус Христос, ПЪЛНОТО възстановяване на Израел и ПЪЛНОТО изпълнение на Божиите обещания.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.