Процесът на заточване на умаЕдно от обещанията на книгата Притчи е че който изучава написаното буквално
ще може да заточи своя ум, ако и да е затъпял: "
Да се даде остроумие на простите". В този свят битува мита, че човек или се ражда интелигентен или не. Хората вярват, че който е прост ще си остане прост, а който е умен ще си остане умен. Този мит се разпространява пакетиран заедно с
мита за таланта, който твърди че или имаш талант за нещо или нямаш. Ако се интересувате повече от темата, можете да прегледате
линка към нея. Писанието обаче учи нещо съвсем друго. То учи, че простия може да стане остроумен, ниско интелигентния може да стане с ум като бръснач. Защо?
Защото Бог ни е дал инструментите в книгата Притчи с които можем да заострим нашия ум. Може би точно затова човека за който ви разказах по-горе е успял да се превърне от некадърен и глупав работник в проницателен човек, и то до такава степен, че да няма нужда да работи за някой друг, но да развие собствен бизнес и да го направи успешен.
Не знам колко от вас разбират
процеса на заточване, но това е удивителен процес, който може да вдъхне нов живот и нова сила на всеки стар и считан до преди това за безполезен инструмент. Например преди години аз често си купувах триони за дърво. И като се затъпеше някой трион аз просто купувах нов. Така през годините понатрупах не малко изхабени и безполезни триони. Но в един момент аз успях да се науча как се заточват триони и само ден-два по-късно аз вече имах голям брой заточени триони работещи по-добре от нови. Защо по-добре? Защото ръчното заточване макар да е по-бавно, дава по-добри резултати от фабричното. Така аз се научих да заточвам не само триони, но всякакви инструменти. Ножове, брадви, длета и въобще всичко от метал, което може да се заточва. Заточвам си дори острието на макетните ножове и така повишавам в пъти неговата продуктивност и чистота и лекота на сряза.
Ето защо мога да ви говоря за процеса на заточване от позиция на опита. Какво представлява остротата? Тя представлява
две идеално прави, равни и гладки равнини които се пресичат в една линия. Точно тази пресечна линия представлява острието на ножа, на длетото, или на зъба на триона. Процеса на затъпяване е когато тази линия започне да се наранява и назъбва. Тогава вече нямаме две идеално равни и гладки равнини, които се пресичат в един остър ръб, но имаме назъбени повърхности, които
не са в една равнина, нито се пресичат в една идеално гладка и равна линия (острие), но са
разпилени напосоки.
Точно това представлява асоциативното мислене. То не е в състояние да се задържи в една равнина, да фокусира мисълта върху онова за което става въпрос в момента, но само да забележи нещо, което му "прилича" на сходство, той вече скача в друга посока, защото прави асоциация с него. Такъв ум, който не може да задържи фокус и внимание, е като затъпеното острие, което
не може да отреже равен и прав сряз, но вместо да реже равно, то
къса, кърти и деформира, онова, което се опитва да отреже.
Точно това прави затъпения ум и с Божието слово и с всичко, което бъде изправено пред очите му. Затова има толкова много неразбирателство между християните.
Как работи процеса на заточване?
Острието трябва да се постави върху идеално равна и изключително твърда повърхност, да се притисне към нея и чрез серия от последователни движения да бъде принудено да се подравни по тази повърхност. Колкото е по-тъпо острието толкова повече пъти то трябва да бъде притискано и протривано върху равната повърхност. И повярвайте ми, ако това се прави ръчно, това е един
изключително болезнен процес. И колкото острието е по-твърдо, толкова по-бавно и болезнено става неговото заточване, но също така след заточване, толкова по-дълго то остава остро и годно за работа.
Това, което книгата Притчи ни дава е като тази твърда и равна абразивна повърхност, която започва да отстранява от нашия ум всички кривини, всички разпръснати на посоки мисли и асоциации, и ги подравнява в една равна, гладна и подравнена линия, която да е способна да реже
равно, гладко, прецизно и дълбоко. Колко от вас знаят, че когато се порежат с остър нож,
прореза отива много по-дълбоко, отколкото ако се прорежат с тъп нож? Точно така се получава когато четем и размишляваме върху Писанието. Ако нашия ум е разпилян и нефокусиран върху изучавания текст, ние не можем да достигнем в дълбочина и да схванем неговото значение. В днешно време хората масово страдат от така нареченото "разстройство на недостиг на внимание (attention deficit disorder)". Това са умствени разстройства, които са нарочно предизвикани посредством образователната система, токсините в храните, телевизията, рекламите. Самата дума за реклама - advertisement - означава - да отклоня вниманието.
Вниманието това е острието на вашия ум. Ако не сте в състояние да задържите вниманието си върху едно нещо, вашият ум е затъпен. Затова изучавайки книгата Притчи вие ще забележите, че изключително много се говори за
вниманието. Този въпрос за вниманието изисква своя собствена тема и самостоятелно изучаване, но както казах в началото темата е толкова богата и обширна, че няма да бъде възможно да я обхвана в този формат. Затова само давам определени насоки, които вие сами да развиете.
Нека да видим още нещо. Какво означава, че имаме нужда от твърда и равна повърхност за да заточим едно острие? Самия процес на заточване изисква да прекараме острието
десетки, стотици, а понякога дори хиляди пъти по тази повърхност преди да успеем да изправим всички кривини и наранявания. Понякога от острието дори
липсват частици метал, то е било отчупено и тогава процеса на възстановяване изисква брутални мерки. Много по-лесно е едно острие да се поддържа остро чрез
внимателна употреба и редовно фино заточване, отколкото да се използва докато затъпее и се нарани сериозни и след това да се налага брутална обработка за възстановяването му.
Финото заточване е изключително лесен и приятен процес. Резултатите са бързи и удовлетворяващи. Но сериозно нараненото и повредено острие изисква
болезнена и брутална намеса. Дори да се извършва машинно, процеса на възстановяване на силно наранено острие е
агонизиращ.
Тук е мястото да напомня, че остротата изисква не просто една хубава равна и гладка равнина, но ДВЕ. Тези
две равнини пресичайки се под ъгъл формират режещия ръб. Ако разгледате внимателно всеки но, всяко длето, всяко острие ще забележите кои са тези две равнини. И когато се извършва процеса на заточване,
трябва да се възстановят и двете равнини, иначе няма да имаме остър режещ ръб.
Кои са тези две равнини които определят остротата на нашия ум, проницателността на нашия вътрешен човек и способността на нашето сърце да изпитва и да разделя нещата?
Според това, което съм разбрал до момента това са
правото мислене и правия дух. Ще си спомните, че в началото тази тема цитирах думите на апостол Павел, който говори за ДУХ НА ЗДРАВ РАЗУМ. По-горе също така simeon, цитира пасажа говорещ за обновяване в ДУХА НА СВОЯ УМ.
Т.е тук става въпрос за ОТНОШЕНИЕ. Много християни мислят, че като се каже в Библията думата "дух" непременно се има предвид я демон, я ангел или някакво друго духовно същество. В много случаи действително става въпрос за някакви сътворени същества, но в други случаи става въпрос за неща касаещи ОТНОШЕНИЕ и ПРИНЦИПИ. Това също е нещо духовно. Когато Исус изобличи учениците си и им каза - "
Вие не знаете на какъв сте дух", това означаваше ли че ги беше обхванал някакъв зъл дух? Не, Исус им говореше, че
отношението им беше напълно неправилно. Те искаха да свалят огън на земята за да изори онези, които отхвърляха Исус. Той им показа, че е дошъл да спаси животи, а не да ги погуби. Това беше
Неговото отношение, това беше
правия дух, който на тях им липсваше в този момент.
Ето защо първото нещо, което трябва да се възстанови в нас, първата равнина, която трябва да бъде изгладена и изправена това е нашето отношение, или духа в който ходим.
Нека сега да се върнем към цитираните по-горе стихове от Притчи втора глава, които описват процеса на заостряне и възстановяване на ума:
Пр. 2:1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Пр. 2:2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
Пр. 2:3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
Пр. 2:4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,-
Сине мой - първото нещо, което трябва да разберем е че тук говори нашия Баща. Какво означава баща е тема за съвсем отделно изучаване, но казано на кратко
бащата е този от когото произлиза нашия живот, нашата идентичност, всичко онова, което ние сме и трябва да бъдем. Следователно инструкциите които следват са изключително важни за да можем да станем онова, което сме призовани като синове.
-
Ако приемеш думите ми - тук Бог започва да ни инструктира относно
отношението с което трябва да подходим. Готовността за приемане не е нещо, което непременно присъства в нас. Много често нашата плът ни тласка към неприязън към и отхвърляне на Божиите инструкции, ако и да не искаме да си го признаем. И когато ние започнем да прикриваме и оправдаваме тази неприязън, тогава изпадаме в състоянието което Писанието нарича "
лицемерие". На по-съвременен църковен жаргон в днешно време ние наричаме това "
религия".
Много от фарисеите приемаха формата на Божиите инструкции, но отхвърляха съдържанието. Затова първото нещо, което Бог ни инструктира е да оправим отношението си спрямо Неговите инструкции, иначе е невъзможно да разберем каквото и да е от Неговото Слово, и ума ни ще остане затъпен. Интересното в случая е че оригиналната дума преведена като "приемеш" се използва за това, когато един мъж си взема жена. С други думи
това е нещо за цял живот, неотменимо и за постоянно. Ето с ТАКОВА отношение ако подходим, ние ще можем да продължим процеса на възстановяване със следващите инструкции.