Еклисиаст 5:2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята,
Затова нека бъдат думите ти малко;
Матей 6:5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците,
за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Матей 6:6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно;
и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
Матей 6:7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
Когато чета тези редове, неволно правя сравнение с практиките, които са се наложили в християнски събрания...дълги молитви с толкова много говорене..публични молитви...а в Словото на Бога чета нещо различно.
Спомените ми са преки, от отдавна, но май не се е променило особено нещо-имам косвени впечатления и сега от тези събрания. Мои близки посещават и понякога говорим за всичко. Някъде толкова много значение се отдава на песни и хваление според тази практика,че се чудя дали ги вълнува толкова поклонението с Дух и Истина в живота им.
Йоан 4:24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.