В Притчи се казва, че по-добре е завършването на работата отколкото започването й. Започнал съм този превод преди 14 години, и понеже тази тема е изключително важна, реших че е крайно време да довърша превода, който благодарение на усъвършенстваните автоматични преводачи ще мога да завърша доста по-бързо.
Продължение (14 години по-късно) ...
Не е позволено да се обръщаме към светските
Преди около два месеца една жена и съпругът ѝ се свързаха с нас, много притеснени. Те имаха четиригодишно момиченце, което беше станало жертва на полупроникващ секс в църква. Тя е била насилвана от четиринадесетгодишно момче, което уж било "християнин", ходещ в същата църква от години. Това момиченце беше съсипано. Тя ми нарисува една снимка и още щом я видях, разбрах какво е това.
Не разполагам с много време за светската психология. Вярвам в библейската психология. Библейската психология се основава на книгата Притчи. Ако искате да разберете защо човешките същества се държат и действат по начина, по който го правят, и мислят по начина, по който го правят, прочетете Притчи. Това е най-добрата книга по социология и психология, която съществува. Мога да се съглася с човешката психология дотолкова, доколкото тя се основава на библейската психология. Светската психология е безбожна и разглежда човека като двуизмерно същество. Притеснява ме, че толкова много евангелисти са се впуснали в светската психология и поп психологията.
Момиченцето нарисува картина на къща. Вътре в къщата имало четири прозореца и една врата. Всяко лице в къщата беше женско - нямаше мъжки лица. И тя нарисувала картинка на себе си отвън. Нямаше таз, нямаше срамна област. Това, според детските психиатри, е много честа характеристика на рисунките на деца, които са били подложени на сексуално насилие. Децата на тази възраст казват с картинки и рисунки неща, които не могат да изразят словесно. Нямаше мъже, а самата тя нямаше средна част на тялото.
Родителите ѝ ми казаха: "Не знаем какво да правим. Ходим в баптистка църква и пасторът не може да ни посъветва, защото това четиринайсетгодишно момче е християнин, а въз основа на 1 Коринтяни не ни е позволено да се обръщаме към светските власти за друг вярващ. Така че, според родителите му: "Не можем да кажем на полицията или на съда какво се е случило. Намираме се на края на силите си - не знаем какво да правим. Дъщеря ни е травмирана."
Гражданско право/наказателно право
1 Коринтяни 6 се отнася до римското право. (Системите на правораздаване във Великобритания, Австралия и Америка се основават на първоначалния модел в Рим.) В 1 Коринтяни 6 се говори за гражданско право, а не за наказателно право; говори се за съдене на някого по гражданско право, като се има предвид съдебен процес; не се говори за наказателно право. Именно в 1 Коринтяни 5 се говори за неморален човек.
Но всъщност аз ви писах да не общувате с никой от така наречените братя, ако той е неморален човек, или алчен, или идолопоклонник, или развратник, или пияница, или измамник - дори да не ядете с такъв. Защото какво общо имам аз със съденето на външни хора? Нима вие не съдите тези, които са в църквата? (1 Кор. 5:11-12)
Ние съдим онези, които са вътре в Църквата, които са виновни за неморалност. Дори не се свързвайте с този човек. В глава 6 не се говори за наказателно право, а за гражданско право.
Това четиринадесетгодишно момче е трябвало да бъде разгледано по наказателното право. Неговата самоличност щеше да бъде защитена от съда поради възрастта му. Ако нещо не беше направено за това дете на четиринадесетгодишна възраст, до осемнадесетгодишна възраст животът му щеше да бъде унищожен. Той щеше да бъде в институция за педофили. Но това четиринайсетгодишно момче е имало шанс. Трябвало е да бъде изправен пред властите за негово собствено добро, а също и за да може малкото момиче да види, че е въздадена справедливост. Ако Църквата не се заеме незабавно с подобни неща, какво ще се случи, когато тези хора пораснат? Жертвите са травмирани за целия си живот. Това се отразява на сексуалността им, когато пораснат. И тази църква дори не може да даде библейски отговор!
(Сигурно е добре, че е бил баптистки служител. Той не можа да даде библейски отговор, но ако беше петдесятен служител, сигурно щеше да се опита да изгони демоните от момиченцето!)
Говорих със съпругата на моя приятел, която е християнски детски психиатър, и показах снимките на християнски детски психолог. И двамата се съгласиха със съветите, които дадох на родителите, и родителите предадоха случая на наказателните власти. Но какво казваха тези другите? "Не съдете." "Не можеш да се обърнеш към властите за друг християнин и не можеш да съдиш друг християнин". Какво правеха те? Даваха на хората лиценз за сексуално насилие над малки деца?
Ето какво се случва, когато църквата се отдалечи от Божието Слово. На нас не ни е "позволено" да диакринираме, а ни е заповядано да диакринираме. Но това е свързано не само с хората.
Съдене на пророчества
Нека говорят двама или трима пророци, а другите да отсъдят. (1 Кор. 14:29)
"Но пророк, който каже самонадеяно дума в Мое име, която не съм му заповядал да каже, или която каже в името на други богове, този пророк да умре. "Може би ще кажете в сърцето си: 'Как ще познаем думата, която Господ не е казал? Когато пророк говори в името на Господа, ако нещото не се случи или не се сбъдне, това е нещото, което Господ не е говорил. Пророкът го е изрекъл самонадеяно; не се страхувайте от него." (Второзаконие 18:20-22)
Йеремия 14 и Йеремия 28 казват същото. Исус предупреждава, че в последните дни ще има много лъжепророци. Вече не ги убиваме с камъни, но грехът е не по-малко сериозен. Те ще умрат, ако не се покаят. Ние не сме под закона, а под благодатта, но техните "служения" трябва да бъдат убивани с камъни. В 1 Кор. 14:29 не се казва, че имаме "право" да диакринираме пророци или пророчества, а по-скоро ни е заповядано да съдим пророците и пророчествата.
На това основание Родни Хауърд Браун е лъжепророк. На тази основа Джон Уимбър е лъжепророк. На тази основа Рик Джойнър е лъжепророк. И на тази основа Пол Кейн е лъжепророк.
Това не е моя преценка. Аз не мога да критикувам никого. Това са нещата, които Бог е казал, и те ще бъдат критикувани. Аз трябва да анакринирам - трябва да преценя: "Това от Бога ли е, или от човек?". Не, не е моя работа да съдя. Аз трябва да диакрино, да взема решение дали е морално правилно или неправилно според библейските стандарти.
Основателите на сектата на мормоните и на Свидетелите на Йехова са били лъжепророци; те са предсказали неща, които не са се случили. Римокатолическата монахиня Лучия от Фатима, Португалия, е лъжепророк; тя е предсказала неща, които не са се случили. Джон Уимбър, Пол Кейн и Рик Джойнър (както и Джон Килпатрик, Майкъл Браун и Джералд Коутс) са лъжепророци; те са предсказали неща, които не са се случили. Имам ли "правото" да кажа това? Не, не "правото", а отговорността да го кажа, заповедта от моя небесен Бог да го кажа. Това не е моя преценка, а това, което Бог казва за тези хора.
Исус казва: "Ако Ме обичате, ще спазвате Моите заповеди". (Йоан 14;15) Ако не успеем да диакринираме, ние не успяваме да спазваме Неговите заповеди. Ако не успеем да диакринираме, ще позволим на същите тези хора да продължат да дават на хората "думи" от собствената си плът или от Сатана. Такива хора трябва да бъдат подведени под отговорност.
Съдете справедливо
Тогава наредих на съдиите ви в онова време, казвайки: "Изслушвайте делата между вашите сънародници и съдете справедливо между човек и неговия сънародник или чужденеца, който е с него" (Второзаконие 1:16)
Това не беше съвет, а заповед.
Вижте само какво се е случило с нашето светско общество. Всеки е "жертва". Няма значение, че е ослепял, пиян е карал с 90 мили в час през село и е убил малко дете на колело. Той е от разбит дом, следователно е "жертва". Това няма значение.
Онзи ден се опитах да говоря с една проститутка. "Правя това, защото баща ми се обеси". Това беше нейният аргумент. "Дойдох от лошо положение." Казах: "Току-що ми казахте, че сестра ви учи в университет и е дошла от същата среда, и тя смята, че това, което правите, е ужасно. Не е ли и тя жертва?" В обществото вече никой не носи отговорност за собствените си действия. Но как можем да очакваме обществото да живее според Божиите стандарти, когато Църквата не иска да живее според Божиите стандарти.
Самият аз идвам от лошо положение. Баща ми пиеше. До шестнадесетгодишна възраст бях наркоман и нямам никакво съмнение, че ако Исус не се беше намесил в живота ми, досега щях да съм мъртъв или някакъв унищожен човек. Само благодарение на Него завърших университет, ожених се и направих нещата, които имах привилегията да направя. Оставен сам на себе си, нямаше да постигна нищо. Въпреки това аз съм отговорен за собствения си живот и за собствените си избори.
Ако църквата не спазва Божиите стандарти за отговорност, как можем да очакваме обществото ни да бъде различно? Ако ние не спазваме Неговите стандарти, как можем да бъдем сол и светлина за общество, което е обърнало гръб на Бога? Не е чудно, че има престъпност! Основната причина за моралния и социален упадък на нашето общество не е заради неспасените хора, а заради хладната Църква.