Цялата смисъл на Новия Завет е благовестие. И това че светът го е изопачил и превърнал в институция някаква под формата на лъже християнски църкви, не означава че не трябва да се прави. Ето някой стиха от които показват че ученик и благовестител е този който вярва в Христа:
Матей 5:1 'А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.'
Матей 28:19 'Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,'
Йоан 8:31 'Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
Само от тези стихов виждаме че ученици са били (12те апостола разбира се) и повярвали Юдеи, и по наше време ние, Българи. Неговото учение в края на Матей е да се благовести, Исус нарече и апостолите и Юдейте повяврвали негови ученици. Той ни казва че ако правим това коети Той заповяда, ни сме негови ученици
Lacho, спри се малко. Нищо от това, което си написал по-горе няма логична връзка с темата и не представлява аргумент по нея.
Всичко, което доказваш с тия думи е че не само 12-те апостола са били ученици, но и други хора, които вярват в Исус са ученици на Исус. Това да кажем е вярно, макар и само до някъде, защото дори в цитирания по-горе пасаж се вижда, че
не всеки който вярва в Исус е истински ученик, а само онези, които пребъдват в Неговото учение.
Заповедта на Христовото поръчение се даде САМО И ЕДИНСТВЕНО НА АПОСТОЛИТЕ. По-напред в темата много прилежно доказах това от самото Писание. Исус специално се постара да извика 11-те апостола на усамотено място, ОТДЕЛЕНИ от другите хора и другите ученици, за да им даде поръчението.
Когато четем Библията не можем произволно да си вземаме всякакви думи и да казваме, ето това се отнася за нас, защото е писано в Библията. Каквото е написано в Библията то е написано в определен контекст и смисъла на казаното се разбира от целия контекст, а не от няколко думи или изречения извадени от този контекст.
Например Исус каза на болния паралитик:
Стани вземи постелката си и ходи. Това означава ли, че от този стих ние можем да направим едно ново учение според което
не можем да ходим ако не си носим постелка със себе си, понеже Исус е казал: "вземи постелката си и ходи".
Този пример добре илюстрира, колко глупаво и невярно е да вземем всякакви думи на Исус и да решим, че се отнасят към всички хора или всички ученици, само защото Исус ги е казал на някой конкретен човек, или група от хора.
Новороденият е пратен. И Словото е в него---- Йоан 15:5-7 ' 5Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. 6Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят 7Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.' Тези стихове показват това. То не само за 12те апостола. Това се отнася за всеки новороден. Защото от горните стихове виждаме че и ние сме ученици В Крал Джеймс версията на Словотo се разбира по ясно, защото там думата за 12те и ученик е disciples.
Дай ми моля те Библейски стих, който да потвърждава, че "новородения бил пратен"?
Такова учение и такъв стих в Библията няма. Ако някой е новороден това означава, че е роден отново, че едно
бебе се е родило в Божието царство. Никой не праща бебетата никъде, нито им назначава функции и професии. Бебето има нужда от грижи да порасте, в момента в който вече достигне духовно пълнолетие, то трябва да открие каква в неговата функция в тялото и да започне да изпълнява тази функция. Няма такова нещо, като всеки бил изпратен. Това напълно противоречи на Писанието, на думите и на практиката на апостолите.
Самата дума апостол означава пратен. Според твоите думи излиза, че всички новородени са апостоли, което е повече от абсурдно и противоречи на всякакъв здрав разум и на всичко написано в Писанието за апостолите и Божиите служители.
Пасажа, който си цитирал говори за принасяне на плод,
не говори нито за изпращане, нито за проповядване.
Разбира се всеки Христов ученик трябва да принася плод, всеки според своята функция, според своята отредена от Бога роля, всеки според своето призвание и дарове. Никъде нито този пасаж, нито някъде другаде Писанието не учи, че всички имат една функция - да проповядват и да благовестват.
Приел си това учение от човеци, не от Божието Слово, затова не можеш да намериш нито един пасаж с който да защитиш това учение. Подобно на Ученик на Исус, цитираш неща, които нямат никаква смислова или логическа връзка с това, което искате да защитите.
Аз разбирам объркването ви, приели сте еванелския квас, че смисъла на християнския живот е да проповядвате на другите, и като ви се отнеме това започвате да се чувствате, че оставате без основа под нозете си, затова се и чудите какво да измислите, че да защитите това несъществуващо в Библията учение.
Вместо да измисляте неща по-добре да се убоите от Бога, защото Той не случайно е казал:
Maт. 15:9 Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди". Ако човек реши да служи на Бога не според Божиите заповеди, а според човешки поучения и човешки заповеди, той НАПРАЗНО се покланя на Бога. Цялото му "служение" е една суета и една празнота.
Същата празна суета беше и моето "мисионерстване", затова и се покаях от него, за да изоставя човешките заповеди и човешките поучения, и да де науча да служа на Бога според Неговата истина, според това което е
истинско, автентично, оригинално и праведно.
Вие очевидно имате нужда да направите същото.
Пък и ако някой благовества и се притеснява в началото, ако той е истинкси вярващ ето какво казва Писанието: Лука 12:12 'Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.'
И както някой описаха примери за това какво се е случило като почнаха в началото да благовестват и "не се получиха" нещата то може би Светият Дух ви е пазил от гордост. Сам Павел в 2 Коринт. 12:7 ' А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.' ни казва че това е станало да не стане горделив.
Нито единия от двата цитирани стиха
няма общо с темата за благовестването. Първия пасаж говори за гоненията:
Лука 12:11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
Лука 12:12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете. Всеки християнин може да бъде хванат и изправен на съд заради вярата си. И Исус дава инструкция В ТАКАВА СИТУАЦИЯ какво да правим. А именно да не обмисляме предварително какво да кажем, а да имаме доверие на Бога да ни вдъхнови чрез Святия Дух. Обаче това няма никаква връзка с това някой да се самоназначи за апостол или благовестител и да ходи да прави неща по плът, надявайки се Святия Дух да му помага в напъните на плътта.
Втория пасаж също не говори за възгордяване от благовестване, а говори за многото откровения, които апостола е имал. Очевидно е че това е нещо, което се отнася само до него самия, защото нито другите апостоли, нито другите вярващи имаха трън в плътта, ако и останалите апостоли също да имаха много откровения.
И пак стигаме до същото - в опита да се защити
несъществуващо в Библията учение, се цитират пасажи
без всякаква връзка с темата. Направете си извода сами.
Това че някой не приема вярате или не иска да говори с вас на момента, не узначава че благовестителя не e пратен. Къде пише в Писанието че човек веднага на място трябва да повярва след като чуе проповед? Има някой с който това стана. Но че не става не узначава че не трябва да го правим. От къде идва тази логика? Може след един месец да повярва човека? Сам Господ Исус Христос проповядваше, и народа Му уби Месията си, та на Него не повярваха повечето, но не спря. Той не беше ли пратен от Бога?
Никъде в тази тема, аз
не съм посочил като аргумент такова нещо, че това дали човек е пратен или не се разбира от отклика на хората. Моят аргумент е в полза на това, че НЕ ВСИЧКИ СА ПРАТЕНИ. Няма такова учение, че всички християни са пратени да благовестват, или да проповядват. Не само че няма такова учение, но това е
диаметрално противоположно на учението на Писанията.
Ето още два стиха за благовестие:
Римляни 10:17 'И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.'
Йоан 3:8 'Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.'
Който е новороден се е родил от Духа. Горе го виждаме това в стиховете. Така че не всеки веднага ще повярва. Не съм ги извадил от контекст тези стихове, ясно се разбират.
Първия стих наистина говори за проповядване на баговестието и по-горе аз подробно обърнах внимание на този стих
в неговия контекст. Ти не го ли прочете?
Не знам как ти казваш, че не вадиш стиха от контекста, като точно това правиш.
Контекст означава да погледнеш стиха заедно с предходните и следващите пасажи, за да се види
цялата картина на това изказване, а не само едно изречение.
И точно в този контекст е написано, че никой не може да проповядва АКО НЕ БЪДЕ ПРАТЕН. Ти това не го ли видя?
Втория пасаж по никой начин не говори за благовестване. Говори за това, че родения от Бога човек се управлява от Божия Дух, разбира се след като съзрее, защото преди да съзрее е плътски и плътта има голямо влияние върху поведението му. Затова Писанието прави следното уточнение:
Римл. 8:14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синовеТук думата за синове означава син достигнал в пълнолетия и зрялост. Но разбира се тук нямаме ни най-малък намек за това, че всички са пратени да благовестват. Не мога да разбера какво е това произволно вадене на пасажи от Библията
без никаква реална връзка с темата.
Това че Ватикана и света са извратили благовестието чрез финансиране и издигане на лъже-християнски църкви и "мисионери" показва още повече че нашета работа е да водим Тялото Христово към правилната насока, а не към светските църкви. Как ще стане това ако само стоим и чакаме да сме пратени? Ние вече сме пратени, Христа е в нас, ако сме наистина вярващи.
Виждаме, че още от времето на апостол Павел имаше хора, които се бяха самоназначили и самоизпратили за проповедници на благовестието. Апостол Павел не казва, че не са вярващи, но казва, че това са хора водени от всякакви плътски мотиви, които нямат дял с работата на благовестието, но го правят с цел да навредят на апостолското дело.
И по-горе пак напомних, че апостола изрично казва, че никой не може да проповядва АКО не бъде ПРАТЕН. Ако всички бяха пратени, както ти твърдиш, това означава че апостола няма основание да поставя такова изискване. Но той поставя изискването. И то не е някакво ново. Още по времето на Моисей плътски човеци искаха да се самоназначат за изпратени от Бога:
Числа 16:3 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество? Ето хора, които решиха да твърдят точно това, което ти и Ученик на Исус, твърдите - всички са пратени, всички са ученици, всички са святи, Господ е със всички. Откъде на къде само пратените от Бога ще вършат Божието дело.
И ти
знаеш ли какво се случи с онези, които твърдяха такива неща? Върви прочети целия пасаж и ще разбереш. Но не бяха само Корей, Датан и Авирон, които станаха пример за съдбата на самоназначилите се. Мнозина след тях решиха, че са пратени от Бога и навлякоха осъждение за себе си:
Ерем. 23:21 Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; Не им съм говорил, а при все това те пророкуваха.Ето това правят днешните християни -
завтичат се без Бог да ги е пратил. Ние трябва да спрем това безумие и трябва да се върнем към здравото Библейско учение.
Искам да питам ако някой не е сългасен с това което писах горе, как ще разберем че сме пратени? Това е моя въпрос. Кога ще стане това. Аз мисля че времето за знаци и отделно откровение няма вече да става точно както е в Стария Завет. Христос беше и е при нас, Той искупи грехъ, и както Той каза, свърши се.
Няма как да се съгласим с неща, които директно противоречат на Писанието. Иначе въпроса ти е добър - как ще разберем, че сме пратени? Ами едно дете как разбира, че е станало мъж и че вече е годно за сериозна работа и носене на отговорност на плещите си?
Бог е направил така, че когато физически съзрее един човек, това става явно и за него самия и за околните. По същия начин когато един човек съзрее духовно, това става ясно и за него самия и за околните. Това първо.
Това, че някой е съзрял духовно, не означава, че той непременно ще бъде изпратен да проповядва. Има много други функции в тялото, които са изредени в Писанието на различни места, и аз не искам да отклонявам темата впускайки се в тях. По важното е че един човек когато е духовно зрял, той вече знае как да се управлява от Божия Дух.
Прибързаността обаче е най-големия враг на съзряването. Преждевременната активност води до
повърхностност. Затова имаме това плачевно състояние в църквите. Прибързване, плътски напъни, човешки учения папагалски научени, непознаване на Писанията.
Всички тия неща имат своето начало в това че незрели човеци са се самоназначили за онова за което нито са готови, нито са одобрени, нито са изпратени.Вече е друга тема, как в Откровение Господ ще запази 144000 светии в тежките времен да благовестват. Това не трябва да спира нас в момента да го правим.
Никъде не е написано, че тези 144 000 ще прoповядват нещо на някого. Написано е че това са хората изкупени от земята. Написано е че ще пеят нова песен пред престола,
но за проповядване никъде нищо не се казва, нито се споменава. Научи се да бъдеш по внимателен, и да не цитираш неща на посоки от тук и от там без да проверяваш за какво НАИСТИНА става въпрос. Казваш че никога не си бил по църквите, но показваш действието на същия квас на прибързаност и липса на дълбочина.
Моя съвет е вместо да прибързваш да пишеш, върни се обратно от началото на темата и прочети внимателно всички неща, които са написани. Прегледай цитираните библейски пасажи, помисли върху значението им в контекста и се опитай да осмислиш вече дадените аргументи.