В процеса на дискусиите много неща се изясниха по тези въпроси, но наистина има още неща, които могат да се изяснят.
Първо искам да започна с това, че ако човек направи едно изучаване на думата "проповядвам" в посланията на апостолите, ще види една картина, която е шокиращо различна от това, което се проповядва по църквите днес.
Първо НЯМА НИТО ЕДНО увещание от апостолите - християните да се занимават с проповядване. НИТО ЕДНО! Знаете как се използва конкорданс, изследвайте сами.
В посланията на апостол Павел има едно единствено увещание за проповядване и то е отправено не към християните като цяло, а конкретно към Тимотей, за който от Писанието знаем, че е имал апостолско призвание и е бил съработник с Павел. В останалите случаи 99% от споменаването на проповядване въобще Павел говори за себе си и за своята служба, за която сам казва:
Римл. 1:1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,
Това е въобще най-първото споменаване в посланията на Павел думата проповядване. А когато едно нещо се споменава за първи път, то обикновено съдържа основна дефиниция за същността на нещата. А именно за да проповядва някой благовестието той трябва да има призвание за апостол (или благовестител), но и това само по себе си не е достатъчно. Когато един човек получи призовка да се включи в армията, това не означава, че той е готов да започне да воюва. Призванието не е равносилно на упълномощаване. Когато Исус призова и посочи 12-те апостоли, те не започнаха да проповядват на следващия ден. Мина време на обучение преди Исус да ги упълномощи (облече с власт) и изпрати. Това е изключително важен принцип, който днес напълно се игнорира по църквите.
Марк 6:7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
Марк 6:8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
Марк 6:9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
Марк 6:10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
Марк 6:11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
Марк 6:12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
Тук този принцип се вижда много ясно. Първо Исус ги извика, после ги изпрати, като за целта им даде власт и чак тогава те започнаха да проповядват. Има три условия да може човек да проповядва - да бъде призован, да бъде изпратен (отделен) и да бъде облечен с власт. Всеки който се е захванал с това да проповядва а не отговаря на тези три условия е фалшификат, без значение колко благовидни му изглеждат намеренията и усилията.
Точно поради тази причина няма да намерим нито едно окуражаване на вярващите в посланията на апостолите да се занимават с проповядване. Не е работа на проповедника да насърчава другите да проповядват. Това е работа само на Святия Дух и тази работа е строго индивидуална за всеки човек. Това, което правят проповедниците днес, карайки младо и старо, куцо и сакато да ходи да проповядва е престъпление спрямо Благовестието и 100% противоречи на Писанието.
По-горе видяхме, как Исус изпрати и овласти 12-те апостоли. Но този процес не е валиден само за апостолите, защото в Писанието освен тях имаме и благовестители. Първите благовестители (които не са апостоли) виждаме още в евангелието, когато Исус изпраща не 12-те, а 70-те ученика:
Лука 10:1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
Лука 10:2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
Лука 10:3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Лука 10:4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Лука 10:17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
Тук виждаме същия принцип в действие - призоваване, изпращане и овластяване. При това тези 70 човека не бяха апостоли, те бяха благовестители, те бяха отделно от апостолите и тяхната работа не беше равностойна с апостолската.
Има и още някои детайли, които виждаме в тези два случая на изпращане. Първо всички изпратени от Исус бяха мъже. Исус никога не е изпращал жени да проповядват. Второ, изпратените имаха поставено едно много конкретно условие:
Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Изпратените трябваше да живеят 100% на вяра. Те не трябваше да взимат пари в себе си, не трябваше дори да си носят резервни обувки, и не трябваше да се въвличат в произволни взаимоотношения с хората които срещат. Това е изключително строго изискване и ако сравним с това какво правят днешните "мисионери" и "евангелизатори" ще видим, че няма нищо общо с Писанията и изискванията на Исус.
Затова ви моля, спрете се и се замислете за тези неща. Време е да се убоим от Бога и да спрем с човешката си инерция и плътски традиции. Тази инерция води до безброй плътски действия, които носят голям ущърб на Божието дело и позорят Божието име и пред човеците и пред Небесата.
В следващи публикации по темата ще искам да обърна внимание на още един забравен аспект на проповядването на апостолите. Но за сега ще спра до тук за да се осмислят горе написаните неща.