Когато четях Пс. 109 ме порази това, че проклятията, които са описани в този псалом много наподобяват съдбата на българския народ. Псалома показва също и причината за тези проклятия:
Пс. 109:1 Недей мълча, Боже, хвало моя;
Пс. 109:2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Пс. 109:3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Пс. 109:4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Пс. 109:5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Пс. 109:6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Пс. 109:7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Пс. 109:8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Пс. 109:9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Пс. 109:10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Пс. 109:11 Лихварят нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Пс. 109:12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Пс. 109:13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Пс. 109:14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Пс. 109:15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Пс. 109:16 Защото той не си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Пс. 109:17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Пс. 109:18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Пс. 109:19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Пс. 109:20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Поставения в курсив текст удивително напомня съдбата на българския народ през последните 1000 години. Какво са сторили бащите ни тогава, че да се разгневи Бог толкова много към нашия народ? Гнева му не угасва вече 1000 години.
Очевидно, че народа ни е подложен на непрестанно зло от векове, очевидно е че тежки проклятия тегнат върху него. И ако ние искаме да видим някаква промяна, то ние трябва да е върнем назад във времето и да разберем каква е причината за тези проклятия, какво се е случило, че народа ние изпаднал в такава беда? Без това разбиране всичките ни молитви и усилия ще бъдат напразни.
От една страна имаме стари свидетелства за благоуспяването и силата на българския народ, затова че се е считал за "най-справедливия измежду всички народи", затова, че е постигал с лекота всичките си желания и че нищо не е в състояние да го спре. Но в един момент всичко се обръща точно на обратно. Първо изпадаме 200 години под византийско владичество, а след това 500 години под турско, следват две национални катастрофи, а след това комунизъм заменен от англосаксонски колониализъм и геноцид. Хиляда години ние носим това проклятие върху себе си. Но какво точно се е случило и защо това проклятие е дошло върху нас?
Аз от много време изследвам този въпрос и мога без всякакво съмнение да кажа, че събитието предизвикало проклятието и преобръщането на съдбата на българския народ наопаки това е така нареченото - покръстване на българите. Точно от този момент нататък всичко тръгва на обратно и от "най-справедливия" и "неудържим" народ се превръщаме в онова, което Славейков нарича "не народ, а мърша."
Какво представлява въпросното "покръстване"? Виновниците за него са се постарали да скрият престъпленията си зад лъжи, измами и исторически фалшификации. Векове наред се изгарят ръкописи, и се унищожават историческите свидетелства и артефакти. Тази историческа фалшификация наречена "покръстване" е съградена върху два стълба, а именно две фундаментални лъжи:
- първата е че българския народ е бил езически
- и втората, че покръстването е било мирно и доброволно
Още от времето на апостолите нашия народ, който още тогава живее по тези земи е отворен за благовестието и мнозина го приемат. Останалите изповядват ведическа вяра, която е неагресивна към инакомислещите и новосъздалите се християнски общности се радват на мирно съжителство с останалите си родственици. Възприетата от народа ни култура на справедливост, ценене на семейството и рода и незачитането на материалните богатства като важна ценност, традиционната чистота в семействата и в отношенията между мъже и жени, търсенето на сътрудничество вместо конфронтация прави българския народ уникална среда за процъфтяване на християните и християнските общности.
Тази ситуация се запазва в продължение на векове. Християните обичат своя народ и се молят за него и Бог показва милост и благославя и избавя народа от зло. Нашия народ и нашата земя са били истинско прибежище за гонените сред други народи християни. И така докато не настъпи времето на печалното за всички нас "покръстване". Княз Борис заигравайки се политически с Византия избира да приеме византийското политическо християнство като държавна религия. Никой от народа не приема тази стъпка радостно. Ведическите българи и свободните християнски общности са твърдо против. Започва налагане на новата религия с огън и меч. Избити са 52 боили и целите им родове. Това е цвета на българския военен, икономически и интелектуален елит. Страната потъва в кръв. Истинските християни започват да бъдат демонизирани, зли слухове се пускат против тях. Изпълнява се онова, което Давид пострадва от враговете си описано в 109-ти псалом. Най-лошото е че нашия народ се огъва и вместо да подкрепи невинните и да се възпротиви на гонителите, той дава глухо ухо и сляпо око за страданията на Божиите хора. Не си мислете, че това са били някакви дребни гонения подобни на тези, които комунистите са правили против християните в България след 9-ти септември. Става въпрос за нечувани кървави репресии извършени от православните. Всичко, което следва в нашата история е следствие от действията на царете и народа ни в онова печално време. По-късно същия сценарий се изпълнява и в Киевска Русь. Говори се, че там избухва 30 годишна гражданска война в следствие на насилственото покръстване. Държавата се разделя на две. Това сега щателно се крие. Втората държава, която не приема православието е изтрита от историята, ако и да е била една от най-големите империи съществували някога. Руския народ става съучастник в същите престъпления срещу своите си и наследява същите проклятия като нас. Днес мнозина се възмущават от католическите престъпления на "светата Инквизиция", но ни е трудно да си представим ужаса, който ще изпитаме когато узнаем истинските факти за престъпленията на православните. Политическото християнство не може да съществува без огромни количества кръв и ужасяващи престъпления върху ръцете си.
Но какво можем да направим от тук нататък, какво е онова, което следва? Такъв народ, който носи такова проклятие върху себе си е обречен на пълно изтребление и ние никога в историята си не сме били толкова близко до пълно изтребление и заличаване.
Мнозинството спи и си гледа своя живот и своите проблеми живеейки в пълно неведение относно това в каква ситуация се намира. Има малцина, които повече или по-малко осъзнават колко е тежко положението ни, но никой от тях не търси корена на проблема, не търси причините за това състояние на нещата, но търсят повърхностно да разрешат проблема нищейки политически, икономически и псевдо-духовни изходни пътища.
Никой освен Христовите светии, нямат капацитета и средствата да пречупят тези проклятия и да преобърнат съдбата на България и българския народ, чието състояние е описано в Псалом 102:
Пс. 102:1 Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Пс. 102:2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Пс. 102:3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Пс. 102:4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Пс. 102:5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Пс. 102:6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Пс. 102:7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Пс. 102:8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Пс. 102:9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Пс. 102:10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Пс. 102:11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Такова е следствието от Божият гняв и негодувание върху нас. Но следващите думи в този Псалом показват изходния път, и аз ще си позволя да поставя името на България в тях, за да станат те наша молитва и ходатайство:
Пс. 102:12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Пс. 102:13 Ти ще станеш и ще се смилиш за България; Защото е време да ни покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Пс. 102:14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Кога ще стане Бог да се смили за България? Кога ще дойде определеното време ни покаже милост? КОГАТО слугите Му закопнеят за камъните на тази земя и започнат да милеят за пръстта й. С други думи когато съдбата на тази земя и на този народ спре да бъде безразлична на Неговите светии и те започнат да викат към Бога за тях.
Тогава и само тогава ще се изпълнят следващите стихове, сред които се казва:
Пс. 102:19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Пс. 102:20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
И ако й проклятието за греховете на този народ да включва поробване, заграбване и смърт, то пак Бог е силен да преобърне съдбата ни, да прости греховете ни и да ни покаже милост.
Затова и следващия псалом казва:
Пс. 103:8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
Пс. 103:9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.
Пс. 103:10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
Пс. 103:11 Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
Пс. 103:12 Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
Пс. 103:13 Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.
В проклятията от Псалом 109 се казва, че и спомена на такъв народ ще бъде изличен, но ето че нас все още ни има. Затова Писанието казва, че Бог не е постъпил с нас според греховете ни, и не ни е въздал според беззаконието ни, защото ако беше така, вече и спомена за нас щеше да бъде изличен.
И сега ако Неговите светии закопнеят отново за Неговата слава в тази земя, ако милеят за това върху тази пръст, наречена българска земя, отново да се върши правда и справедливост и отново съда да се върне при правдата, то времето да се простят греховете на бащите ни и да се разчупят проклятията върху този народ е дошло, и Божието благоволение и милости ще се върнат върху нас, за да служим на Неговото намерение в това поколение и в идните които следват.