Аз нямам съмнение, че Бог е определил ден за съд, но никъде не се казва, че този ден е фиксирана дата в грегорианския календар, или в еврейския календар ако щете. Аз нямам никакво библейско основание да си мисля, че Бог си е сложил календар на стената в тронната зала и си е белязал на него с червен молив разни дати. Една за съд, една за пришествието, една за сватбата на агнето. Всички тия неща са фиксирани на базата не на определена дата, а на определени условия.
Например Писанието казва, че Исус в момента е седнал отдясно да Божия престол и
ЧАКА докато враговете Му бъдат положени за Негово подножие. В този смисъл деня на Христовото пришествие е фиксиран, не от дата, а от УСЛОВИЕ.
Когато това условие се изпълни Христос става и идва бързо. Колко време ще отнеме това условие да се изпълни никой не знае. Разбира се Бог Отец знае чрез предузнаването на бъдещето, но дори Христос по собствените Му думи не го знае. Ангелите също не знаят. Това и доказва, че Бог няма календар на стената с маркирани с червено дати, защото ако имаше и Христос и ангелите щяха да отидат да погледнат и да прочетат кога точно са въпросните дати и щяха да знаят.
Второто нещо, което трябва да имаме предвид, когато в Писанието се говори за "ден" е факта, че за Бога един ден са 1000 години и 1000 години са един ден.
Затова когато се казва, че има определен ден за съд, то от Божия гледна точка това е определен ден, но от наша това може да е определено хилядолетие, в което всеки един ден от това хилядолетие ще отговаря да определения от Бога ден.
Този принцип се доказва от историята за Адам и Ева, на които беше казано - "
в ДЕНЯ в който ядеш от дървото непременно ще умреш". Там е работата, че и Адам и Ева ядоха, но не умряха в същия ден (от наша човешка перспектива). Но от Божия перспектива те и двамата умряха в рамките на 1000 години, защото в библейските родословия се вижда, че никой човек никога не е доживявал до повече от 1000 години, защото всички съгрешиха, затова всички умират преди да изтече един Божий ден, сиреч всички умират в деня в който са съгрешили. Трябва да се отбележи също, че Адам и Ева ако и да съгрешиха в един и същ ден, те вероятно не са умрели в един и същ ден (от наша човешка перспектива за дните). Но и двамата са умрели в рамките на един Божий ден, сиреч в рамките на 1000 години.
Забележете, че апостол Петър изяснява точно тази концепция за един ден - хиляда години именно във връзка с пришествието на Христос:
2Петр. 3:8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господ един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.
2Петр. 3:9 Господ не забравя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. Интересното е че още през първи век
само 20-30 години след смъртта и възкресението на Христос, християните вече са смятали че пришествието се бави твърде много. Какво да кажем ние 2000 години по-късно?
Другото интересно е че апостола тук сам посочва причината за "бавенето", а именно, че Бог търпи заради нас. Т.е Бог сам бави нещата с цел да се постигне спасението на определен брой хора.
Друг момент на който трябва да обърнем внимание е че имаме в Библията прецедент на това как Бог сам отменя определения от Него срок и дата в следствие на взаимодействието Си с хората. Това е примера със смъртта на цар Езекия:
2Ki 20:1 В това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при наго та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
2Ki 20:2 Тогава царят обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:
2Ki 20:3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
2Ki 20:4 А преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него и рече:
2Ki 20:5 Върни се та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом.
2Ki 20:6 Ще приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давида. Бог каза на Езекия чрез пророка Си - дошло ти е времето да умреш, имаш няколко дни да си напишеш завещанието и да се сбогуваш с любимите си хора. Бог беше определи деня в който неговия земен път трябваше да завърши. Но въпреки това Бог напълно промени тези дати и срокове в следствие на молитвата на Своя слуга. Бог удължи срока с цели 15 години. Това само по себе си е много показателен пример, че нещата при Бога не са с твърди и фиксирани дати и цялата човешка история е следствие не на някакъв план петилетка, а
се формира и развива в движение и е следствие от динамичните отношения между Бога и Неговите хора.Разбира се всичко това е поставено в някакви рамки за предел на времето и не можем да мислим, че всичко може да се протака до безкрай. Но аз все повече започнах да виждам факта, че
историята я твори и създава Бог ЗАЕДНО С НАС, и ние не сме просто някакви пионки и безгласни статисти, поставени в стриктно фиксиран сценарий. Що се отнася до Антихриста, то това, което аз започвам да виждам в процеса на развитието на тази тема е че
за да забавим Антихриста всичко, което трябва да направим е да не правим нищо, защото в това си отсъпническо състояние ние никога няма да изпълним условието за завръщането на Христос. И колкото по-активно работим (чрез силата на Неговата благодат) за Божиите цели и намерения на земята, толкова повече се ускорява денят Господен (и свързаното с това явяване на Антихриста също).
Точно затова апостол Петър говори на същото място за нашата роля в ускоряването на деня Господен:
2Pe 3:12 looking for and hastening the coming of the Day of God, through which the heavens having been set afire will be dissolved; and burning, the elements will melt?Цитирам тук английския превод, защото той най-точно показва правилното значение на този стих. Ключовата дума в подчертания текст е:
σπεύδω
speudō
spyoo'-do
Probably strengthened from G4228; to “speed” (“study”), that is, urge on (diligently or earnestly); by implication to await eagerly: - (make, with) haste unto.
Думата
speudo e тази от която произлиза английската дума за скорост (speed). И този пасаж много ясно показва, че
денят Господен не е фиксиран по смисъла на точна дата зачеркната в календара, а може да бъде ускорен, а това съответно означава че може да бъде и забавен (ако не бъде ускорен).
Не те разбрах как виждаш ти славната църква?
На този въпрос отговорих в предния си постинг. Не го ли видя отговора?
Искам също да ти благодаря за включването ти в темата, защото въпреки различието на позициите ни, твоето включване допринася за развитието на темата.
За мен тази тема не е нещо с което искам да заявя някакви категорични неща, които съм разбрал, а по-скоро да си изясня неща, които виждам, че не са ми съвсем ясни. И виждам как с развитието на темата, все повече неща ми се изясняват.