Изпратиха ми една статия с материал относно данъците, която искам да предложа за обсъждане във форума. Цитирам статията не защото съм съгласен или несъгласен с написаното а защото повдига определени въпроси, които са достойни за обсъждане, както и използвам статията като повод за повдигане на дискусия на тази тема от Библейска гледна точка:
Кражба ли са данъците?
Автор: Георги Вулджев
Източник: ekipbg.com/danacite-sa-krajba/
“Данъците са кражба”. Може би сте чували подобни твърдения да биват изричани или споделени от ваши познати с либертариански (или класически либерални) възгледи. Има ли някаква логика зад това твърдение обаче или е просто поредният кух политически слоган?
Нека започнем с мисловен експеримент. Ако някой разбойник ви заплаши с оръжие на улицата и ви заповяда му да дадете своите пари, вие едва ли ще наречете това действие с с нещо различно от кражба, грабеж, обир. Подобно, ако една група разбойници ви заплашат с насилие, ако не им предадете тази част от вашата собственост, която те желаят, това също би било кражба и вие едва ли бихте се поколебали да го наречете така. Сега се запитайте:
Каква е разликата между обикновената кражба и данъците?
Когато обаче една друга група хора, а именно – държавата, отнема пари от нас под формата на данъци по напълно насилствен път, без да търси нашето съгласие, ние поради някаква неясна причина в повечето случаи въобще не сме склонни да наречем това кражба или грабеж, въпреки че това действие само по себе си споделя всички ключови характеристики на тези престъпления.
Защо? Една очевидна причина е, че именно държавата е тази, която чрез органите си определя какви са законите и съответно определя кое е престъпление и кое не. И разбира се, в нейните очи, действията чрез които тя се издържа, като насилственото отнемане на собственост от гражданите, наречено “данък”, няма да бъде дефинирано като кражба, дори да споделя всички характеристики на такава. Това е тавтологичното обяснение на това защо данъците не се смятат за кражба.
Интересното е, че ако отворите учебник за данъчно право, ще забележите дефиниции на данъчното облагане, които очевидно намекват, че то на практика е формализирана кражба. Например, можете да срещнете цитати като този: “[…] данъкът може да се възприема като система, която е заменила ограбването и разпределянето на плячката”. Това не е шега, а действителен цитат от шестото издание на “Данъчно Право” с автор Иван Г. Стоянов, издадена през януари 2016 г. Ако дори в учебник по данъците са дефинирани като кражба, защо тогава ние се свеним да ги наречем с истинското им име?
Митът за “доброволния” данък
Разбира се тук някои от вас биха възразили, че гражданите всъщност на практика са се съгласили да плащат данъци доброволно, защото са “подписали” т.нар. “социален договор” (social contract), който установява обществото, в което живеем и формализира неговата политическа структура. Но в действителност никой от нас не е подписвал какъвто и да е договор, никой от нас не е имал възможност да се съгласи с този т.нар. “договор” и най-съществено – никой от нас не може и да се откаже от него.
Теорията на социалния договор е теория, която има за цел да обясни как една държава би трябвало да бъде установена. Тя дори не е теория за това как човешките държави са били установени в действителност. Историята показва, че държавите обикновено се появяват не в резултат на доброволно договаряне между определени индивиди или групи индивиди, а в резултат на война при която една малка група (племе) подчинява други групи на своята власт. Стотици исторически хроники описват именно тези процеси, противно на впечатлението, което политическата теория от ерата на Просвещението създава.
Митът за “оправдания” данък
Друго възражение срещу твърдението, че данъците са кражба от по-утилитарен тип, е аргументът, че данъците са оправдани, защото държавата изпълнява ключова за обществото дейност, най-вече съхраняването на обществения мир и ред и прилагането на закона чрез своите полицейски и съдебни функции. Първо, това възражение всъщност не адресира директно, а заобикаля казуса, защото то не адресира въпроса дали данъците са кражба или не, а по-скоро твърди, че дори чисто фактологично да са кражба, тази кражба е оправдана по съответните причини. Но това въобще не е основният въпрос.
Иначе, съхраняването на обществения ред и прилагането на закона наистина са ключови дейности без които всяко едно общество би рухнало. Тук обаче изниква въпросът щом тези дейности са от толкова голяма важност и ние, гражданите, всички сме съгласни, че са изключително важни – защо трябва да се краде от нас, за да бъде финансирано предоставянето на тези услуги? Производството на храна също е от ключова важност по очевидни причини – без храна не можем да оцелеем. Но производителите и продавачите на хранителни стоки не ни ограбват под формата на данъци, за да ни предоставят храна. Ние доброволно им даваме своите пари като си купуваме храна от тях, защото имаме необходимостта от нея! Напълно логично е да се запитаме защо при функциите, които държавата изпълнява, е по-различно? Да не говорим, че държавата въобще не харчи парите, които изземва от нас по задоволителен начин, а в повечето случаи ги прахосва и това е и мнението на болшинството българи.
Не само, че липсва задоволителна аргументация в подкрепа на данъчното облагане, но приемането на насилственото изземване на собственост за легитимно има и някои много плашещи социо-морални импликации. Когато някой отнеме вашата собственост без вашето съгласие веднъж, това се нарича кражба. Как обаче се нарича положение, при което един индивид или група индивиди насилствено отнемат вашата собственост редовно, регулярно, през определени времеви интервали и обществото счита това за напълно оправдано?
Да оправдаем данъците означава да оправдаем робството
Замислете се какво означава държавата да има право да изземва част от вашите доходи – парите, които сте изработили със собственият си труд. Това на практика означава, че държавата има право на собственост над (поне част от) плодовете на вашия труд. От къде накъде? Това не е като да подпишете договор с работодател, в който се договаряте да предоставяте определени услуги в замяна на определено заплащане. В този случай има размяна – вашият труд срещу определено заплащане. При подоходното облагане обаче такова нещо няма. Напротив, държавата напълно едностранно изземва част от вашият трудов доход, който вие сами сте заработили.
Много хора не осъзнават импликациите от това, но те са абсолютно шокиращи. Импликацията от облагането на вашият труд с данъци е, че вие на практика сте собственост на държавата! Тоест, вие сте роби на държавата. Тя ви притежава. Това не е метафора. Не е дори и хипербола. Държавата буквално ви притежава, защото единственият начин да имаш право на собственост над плодовете на труда на някой друг индивид е този индивид да е твоя собственост.
Американският философ Робът Нозик дава една много хубава илюстрация именно на тази импликация на данъчното облагане под формата на мисловен експеримент. Каква е разликата между роб, чиито господар насилствено изземва 100% от това което той изработва и такъв чиито господар изземва 50%, или 40% или 30%? Вече вероятно се досещате, че разликата между двата примера не е есенциална, а чисто количествена.
И в двата случая говорим за роби, защото те нямат избор – техният господар ще изземе някаква част от това, което те изработват напълно едностранно, т.е. насилствено. Единствената разлика е в това, че в първият случай господарят изземва 100% от изработеното, а в другият по-малка част, а останалата я оставя на своя роб, за да може той да се издържа сам и господарят да си спести труда да го прави вместо него. При всички положения, дали частично или напълно, робът си е роб.
Да, данъците са кражба
Това е действителността. Нищо от това, което казвам, не е преувеличение. Всеки данък е кражба. Формализирана и легализирана кражба, която държавата систематично налага върху всички нас, нейните граждани. И това на практика ни прави нейни роби.