По-добре ли е да "запознаваме" децата със злото?

[Нели]

Много хора смятат, че ако детето е запознато със злото, то е по-вероятно то да разпознае злото и да се опази от него, когато го срещне. Именно това внушено убеждение използват слугите на нечистите сили, за да запознаят децата с всички аспекти на злото (чрез училище, учени, лекари, медии...)

Например запознават децата в детската градина с вредата от цигарите.
"Нека знаят" - биха казали някои.
Но кое остава в съзнанието на детето - цигари или бензпирен, диметилнитрозамин и дибензкридин? И веднъж чуло тази дума, мислите му биват насочени в тази посока (цигари, алкохол, наркотици, полово сношение...), докато не чуе следващата манипулация "От всичко трябва да се опита". И така стъпка след стъпка намира пътя до злото, от което са го "пазили".

Всички манипулации са подредени много стройно. Колкото и невинно да изглеждат самостоятелно, ние трябва да знаем, че всяка от тях заема своето важно място в мрежата от лъжи. Затова, ако обичаме истината и светлината, трябва да бъдем категорични и да не позволяваме тези манипулативни убеждения да отравят ума ни.

[Tihomir]

Евреи 5:14. а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Вижда се, че разпознаването на доброто и злото не е "научаване на доброто и злото" или "научаване на най-малките детайли относно злото", но разпознаване на злото. И това разпознаване е в по-напреднала възраст, когато вече човек може да бъде по-самостоятелен.

Ако един човек е научен на красиво изкуство, например, и постоянно му е показвано само красиво нещо, няма нужда да бъде научен на грозно, защото ще го разпознае в мига, когато го види, защото то ще е многократно по-различно от това, което е учен като добро.

Пише "отклонявайте се от злото", а не "учете какво е злото". Последното не е отклонение, а подробно запознанство. Тези, които са учени на добро ще разпознаят злото по плодовете без да е нужно да се запознават с него.

[Нели]

Мога да дам за пример грешка, която аз съм допуснала.

На дъщеря ми, в училище, им бяха дали задача да напишат реферат на тема "Вредата от наркотиците", което предполагаше, че те трябва да се информират за всички видове наркотици много подробно.

След като го написа, аз я попитах - Е, сега като прочете толкова много, кога беше по-вероятно да посегнеш към наркотиците - преди или сега?
И тя ми отговори - Сега, като научих какви различни и интересни действия имат върху тялото и психиката е по-вероятно да посегна към наркотиците.

[Watchman]

Мога да дам за пример грешка, която аз съм допуснала.

.. дъщеря ми, в училище

Грешката започва още тук. Всичко останало е само следствие от тази фундаментална грешка.

Това със "запознаване" на децата със злото е толкова абсурдна и самоотричаща се концепция, че само изключително повърхностни хора могат да й се вържат.

Дай да "запознаем" децата с убийството и канибализма например, да убият някого после да го изядат, че да знаят че е зло.

Светлината няма нужда да познава тъмнината, когато човек ходи в светлината, тъмнината сама бяга от него. Липсата на познаване на светлината е проблема, а не на непознаване на злото. Злото е бездънна яма, която не може да се "познае" без да се оскверни и омърси.

Децата трябва да знаят кои са добрите храни и тогава те ще търсят само тях и ще игнорират всичко останало. Така като знаят добрия път, те ще игнорират всички останали пътища, които се отклоняват от него.

[7ivan]

Преди всичко опазете децата си от т.нар. ясли - (това е понятие свързано с животни!), детска градина, училище . Това е може би най-важния инструмент на системата за индоктриниране, манипулиране чрез зло и насилие - училището. Домашното и семейното обучение и възпитание нямат алтернатива!

[Нели]

Преди всичко трябва да осъзнаем защо трябва да опазваме децата си от ясли и т.н.
Разбереш ли фундамента, всичко останало е следствие.

[Watchman]

То отговора на този въпрос се състои в това да се отговори на един друг въпрос, а именно  защо такива неща като ясли, детски градини и училища въобще съществуват?

И защо не са съществували в Божия модел на царство - Израел например?

[Анко]

Много хора смятат, че ако детето е запознато със злото, то е по-вероятно то да разпознае злото и да се опази от него, когато го срещне. Именно това внушено убеждение използват слугите на нечистите сили, за да запознаят децата с всички аспекти на злото (чрез училище, учени, лекари, медии...)

Например запознават децата в детската градина с вредата от цигарите.
"Нека знаят" - биха казали някои.
Но кое остава в съзнанието на детето - цигари или бензпирен, диметилнитрозамин и дибензкридин? И веднъж чуло тази дума, мислите му биват насочени в тази посока (цигари, алкохол, наркотици, полово сношение...), докато не чуе следващата манипулация "От всичко трябва да се опита". И така стъпка след стъпка намира пътя до злото, от което са го "пазили".

Всички манипулации са подредени много стройно. Колкото и невинно да изглеждат самостоятелно, ние трябва да знаем, че всяка от тях заема своето важно място в мрежата от лъжи. Затова, ако обичаме истината и светлината, трябва да бъдем категорични и да не позволяваме тези манипулативни убеждения да отравят ума ни.

По отношение на злото децата също виждат и преценяват. Мисля,че има моменти в които са узрели да слушат и научават. И това е тогава когато те попитат за това. Примерно за кражби случили се или за нещо по-лошо. До когато дойде време да разбират сами - нашите молитви към Всевишния ги пазят.

Личния пример в живота според мен струва повече и действа по-силно от всяко говорене. Най-важно е какви са родителите. Какво вижда и какво чува едно дете от тях с годините докато расте. И дали държат на думите си. Дали съответстват думи и дела при родителите.
Така съм бил и по времето докато растеше големия син а и сега по отношение възпитанието на по-малкия. Което ми е кауза.

Сравнително доста добре успях да опазя атмосферата у нас, без кабелна тв, без интернет само допреди няколко години. Нямам и смартфон.
Но порасва вече и по-малкия и изпитвам удовлетворение, че Божията светлина е в живота ни. Като деца на нас никой не ни говореше за Библия и Господ. Само баба ми, но аз и се присмивах. Как ни е пазил и водил през цялото време се удивлявам щом се замисля винаги. Или през време на казармата...27 месеца без вяра в Бог на служба в армията. Днес мога само да съм благодарен на Бога...И за живота и за всички трудности,чрез които ни е възпитавал в правда, твърдост, достойнство.

Чрез твърдостта си ще придобиете душите си... казва Спасителят
Християните сме призвани на смирение и обич, но и на твърдост. Твърдост на вярата, твърдост срещу беззаконието.
Такива деца да възпитаваме.

[Deborah]

Личния пример в живота според мен струва повече и действа по-силно от всяко говорене. Най-важно е какви са родителите. Какво вижда и какво чува едно дете от тях с годините докато расте. И дали държат на думите си. Дали съответстват думи и дела при родителите.

Точно така е Анко, личния пример е именно образът чрез който се обучават децата, не случайно казват ОБРАЗование. Така ми обясняваше и баща ми като бях дете: "Виж моя пример, гледай ме мен какво правя, не света"

В по-ранните си години наблюдавах един човек - приятел на родителите ми, който има деца и това което ми правеше впечатление у тоя човек беше колко сериозно възприемаше той ролята си на баща. Мислех си "ако всички бащи възприемаха тази отговорност толкова сериозно, щеше да е съвсем различен живота". В последствие от разговорите на родителите ми със същия човек аз научих много неща за Бога само слушайки, но това което винаги ме впечатляваше беше какъв баща беше... удивлявах се много на това.

И когато пораснах започнах да мисля за следващото поколение като забелязах че точно във връзка темата за децата и възпитанието им в мен някакси се засили, се подчерта важността на това да се открива  истината - за всяко нещо, дори и за най-малките неща -  никой не иска да учи децата си на нещо неправилно или на нещо грешно. Дори и ония, които са зли знаят да дават на децата си, нали?!

Пиша това, защото намерих едно общо нещо при родителите, особено родители от моето поколение, което ги спира и ги проваля, най-вече при тези хора, които искат да отделят децата си от света и имат желанието да ги възпитат в божиите пътища, но не са направили нужната крачка. Колебаят се, хем искат, хем нямат смелост, хем разбират, че не могат да ги дават на света, хем притесненията, които имат за децата си ги карат да не действат под страх - страх, че социалните ще им вземат децата или страх че децата им ще израстнат необщителни и незнаещи, или страх че няма да се справят да ги възпитат те самите, че няма да имат време, средства, страх че децата им утре няма да могат да работят и прочие. И говорят в защита на този страхлив избор така "ама те ако ги отделим децата няма да познават злото и като не го познават, няма да са подготвени да могат да се борят" и стигнем до религиозното безумие да благовестваме в училище чрез децата си на децата на невярващите - ап. Павел е описал много детайлно Божието всеоръжие от което злото изобщо не е част! А още пише:

Римляни 12: 21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Подобни тревоги относно какво ще се случи с децата им споделят и откривам у хора, които вече са отделили децата си от света - не се обучават чрез светското ОБРАЗование. Самите притеснения относно това какво ще се случи са нормални и дори са полезни и дори необходими за родителите, защото именно те те карат да мислиш какво да направиш, предизвикват те да си деен - ти да създадеш, ти да се бориш, а не да се надяваш на света или някой друг да направи на готово.

Филипяни 2:12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

Един човек трябва да има смелостта поне да си признае честно наистина ЗАЩО не смее да отдели детето си от света - защото със сигурност не го праща там с цел, за да се учи на зло, а поради страх! А страхът на човека е показателен за това кой е неговия бог! Езичниците се страхуваха да не би като не принесат жертви на боговете си - идолите - да не би така да ги разгневят и последните да ги накажат - да нямат реколта, да няма благополучие. Е сега не е ли същото - да не би детето да остане без работа като няма диплома - такова мислене се шири. Този същия страх е и у много вярващи по отношение на възпитанието на децата им днес.

И това което в действителност спъва тези вярващи родители, които се колебаят, които не искат да се осмелят, е че те поставят децата си над Бога! В търсене на "Кое е най-доброто ЗА детето" Или както харесват да се обръщат съвременните майки към мъжете си "Кое е по-важно от детето ти?!"

Кой е по-важен - Бог или децата?. И ако се стигне до там, че ни ги вземат въпреки всички усилия в борбата, които сме вложили, какво? А на Йов децата не му ли бяха отнети? - Да, той получи след това други деца, но онези, които Бог остави да му бъдат взети не възкръснаха после, онези които той загуби те не му бяха върнати, той получи други деца. Чувала съм от родители, които губят дете или деца, че когато имат после други деца те са им утеха, виждала съм такива примери, това е наистина така, тъй че от хора, които са го преживели е видно, че се понася.

Не можем да поставяме децата си над Бога. Те ще продължат в бъдещето след нас, да, но бъдещето не е за тях! Те ще бъдат призвани към същия избор на себеотричане. Същият този страх препъва и онези родители, които във възпитанието не смеят да се придържат принципно дори към най-основните неща, които те много добре знаят, че са добри принципи и дори задължителни практики според божието слово, отново само и единствено, защото ги е страх да не загубят децата си. Да не би като ги наказват, децата им да се отвърнат от тях и да ги намразят. Но това в крайна сметка е избор на децата, това е техния избор, ролята и задачата на родителя е друга! На колко праведни царе децата им, които ги наследиха избраха греха пред правдата че и завличаха целия народ след себе си - какво излиза, че бащите им са виновни? Не мисля, тъй като пише изрично:

Езекиил 18:20 Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.

Това което искам да подчертая е че родителите, по-специално бащите няма да носят наказание за избора на децата им, че да изхождат от него за това как ще ги възпитават. От тях зависи да изпълнят своята част. Мисля че именно чрез възпитанието на децата си и избора за тяхното обучение родителите показват кого всъщност почитат, и този избор на кого ще ги дадат е същия който Бог беше заставил Авраам да направи. Също имаше един такъв свещенник на име Илий, който беше поставен в не по-леко положение:

1 Царе 2:22 А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.
1 Царе 2:23 И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.
1 Царе 2:24 Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.
1 Царе 2:25 Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.
1 Царе 2:26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.
1 Царе 2:27 Тогава дойде един Божий човек при Илий та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом?
1 Царе 2:28 И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните?
1 Царе 2:29 Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?
1 Царе 2:30 Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене до века; но сега Господ казва: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени.

Ето Илий не смееше да ги накаже, а само ги предупреди. Свещеникът който съдеше Израиля 40 години му се видя твърде тежко да съди собствените си синове, когато се налагаше. Бог отхвърли синовете на Илий с много тежко наказание и той не само че ги загуби, но беше и опозорен. Но пък въпреки тежкото наказание аз мисля че Илий получи Самуил, тъй като той му помагаше през времето докато растеше като баща. Самуил се допитваше до него като до баща и Илий беше този, който го настави какво да прави като не знаеше още Самуил че Бог го вика:

1 Царе гл 3: 9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.

Когато бях дете и баща ми ме наказваше, понякога майка ми се застъпваше за мен с искане да ми се намали наказанието (наказанието беше пръчка, получавала съм и други от майка ми, но от баща ми - пръчка, това е най-доброто наказание, колкото и да е болезнено просто е най-ефективното и други хора, които са били наказвани така са ми казвали колко са благодарни на бащите си!) Тогава той често и казваше така "Не, по-добре аз да го накажа, по-добре моята пръчка сега, отколкото божията тояга утре"

Родителите трябва спешно да престанат да се ръководят от страх че може да загубят децата си ако не ги дадат на света - и да ви се случи да ги загубите вие далеч няма да сте единствените. Погледнете случаите навсякъде около вас - родители непрекъснато губят децата си, и вярващи и невярващи, и Бог допуска всичко това. Сега вярващ като загуби дете ще му кажат веднага "грях имаш"- а кой няма, далеч не всички се намират в Давидовата ситуация, а пък за Йов тази загуба не беше наказание, а Авраам - той трябваше да докаже верността си чрез готовността си да жертва сина си. Аз поне разсъждавайки достигнах за себе си до този извод, че ще бъде грешка ако вложа надеждата си за бъдещето в децата си. Защото грях със сигурност ще бъде ако човека постави децата си над Бога и над Божията правда!

[dodai]

Много правилно разсъждаваш Deborah
Ето Бог го е казал;
Да не ти се свиди да наказваш детето,
Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
 Ти, като го биеш с пръчката,
Ще избавиш душата му от ада.

[Намерена]

Хубаво разсъждаваш по темата, но ако ти самата не си родител, няма как да разбереш някои неща, нито мотивите, които стоят зад определени решения. Има голяма разлика, между това да наблюдаваш странично, вадейки си изводи и това, да си реален участник със съответните роля и отговорности в дадена ситуация. Това го казвам от гледна точка на база реален родителски опит, не го считай за критика. Родител, който е истински християнин, на първо място не се бои от света, от това, какво ще каже или направи света, защото единствения страх, който трябва да имаме е от Бога.

Еклисиаст 12:13 Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;

Освен това, щом вървим в пътя, истината и живота, значи стоим, ходим и черпим сили от и във Христос, нали така.

Йоан 14:6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.


Повечето от нас са минали през светската образователна система, децата ни също. Но, онези, които имат очи и уши, сърца за Бога, не за света, хващат лъжите на светското образование, стремят се да дадат у дома на децата си истината, доколкото им е възможно. Също, понасят последствията от изобличението на лъжите - гонения за себе си и децата си:

Йоан 15:20 ....Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.

Относно пердаха, с пръчка, пантоф или ръка - ефективни, запомнящи се и бързо действащи средства са. Все пак и Словото казва:

Притчи 23:13-14
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

Знаеш ли, много родители не осъзнават, че си правят от своите деца идоли. Дори има много ревностни християни, които без да си дават сметка, са превърнали потомството си, половинките си, роднините си в обект на поклонение. Което създава атмосфера на идолопоклонство в домовете и вместо Господ, в сърцето сяда идол с образа на деца или роднини.
Писано е "Да нямаш други богове", но за жалост, поради заблудите и ересите, с които ни заквасват, почти всички минаваме и сме минали през това. От опит мога да кажа, че едва, когато пуснах в сърцето ми да царува и определя Христос, едва тогава започна истинският ми християнски живот. Много е трудно, но друг път за победа над естествения живот няма. Имаме един добър пример в Авраам, който без въпроси, спорове и опониране, се подчини на Бог, когато Той поиска да принесе в жертва сина си.

[Watchman]

Родителите трябва спешно да престанат да се ръководят от страх че може да загубят децата си ако не ги дадат на света - и да ви се случи да ги загубите вие далеч няма да сте единствените. Погледнете случаите навсякъде около вас - родители непрекъснато губят децата си, и вярващи и невярващи, и Бог допуска всичко това.

Този страх за който говориш е съвсем реален и основната причина за него е че християните все още не са обновили ума си да разбират Божиите пътища и да схващат къде стои света и неговата система и "власти" в Божиите очи.

Тук има неразделна връзка между вяра и страх. Християните се боят от светските власти и авторитети, защото все още вярват в тях. Вярват, че те имат каквато и да е легитимност, и затова се боят.

Вярват също в престижа на този свят, в неговите престижни университети, големи корпорации, научни постижения и държавни институции. Тази вяра поражда страх. Този страх е два вида. Първия вид е страха да не пропуснат нещо "престижно" и "важно" което само света може да предложи. И втория страх е да не бъдат наказани. И тези страхове контролират не само собствения им живот, но и решенията които вземат спрямо децата си.

Наличието на подобни страхове свидетелства за фундаментални липси в познаването на Бога. Аз си спомням когато бях новоповярвал младеж на 18 години, по това време бях студент в един технически университет. Отне ми по-малко от половин година след като повярвах за да осъзная, че този университет е тотално губене на време. И го напуснах за ужас на целия ми род. Доста радикално решение за млад новоповярвал човек. Но моето обръщане към Бога беше радикално и изискваше радикално следване на вярата и убежденията.

Въпреки това ми взе много, много години, преди да успея напълно да се освободя от страха че с това си решение "съм пропуснал нещо". И този страх се крепеше на остатъците в мен на вяра в света, в науката и в системата. Отне ми много години на обновяване на ума преди напълно да се освободя от този страх и да нямам и грам угризения за решението, което тогава направих. Когато много години по-късно се ожених, със съпругата ми демонстративно си изхвърлихме дипломите и трудовите книжки в кофата за боклук, нещо за което не сме съжалявали нито за миг.

После остана страха от преследване. Трябваше да премина през много страдания, някои от които екстремни преди да се премахне и този страх. Преди време някой ми беше казал, че лютото не е вкус, а болка. Когато човек свикне на определено ниво на люто и понася болката спокойно в името на получените ползи, тогава страха от лютото изчезва. По същия начин е и страха от гонения. Когато човек премине през гонения (не само човешки, но и от началствата и властите на тъмнината), в един момент той губи страха от загубата, болката и страданието.

Римл. 8:18  Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. 

2Кор. 4:17  Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, 
2Кор. 4:18  които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни. 

[Deborah]

Хубаво разсъждаваш по темата, но ако ти самата не си родител, няма как да разбереш някои неща, нито мотивите, които стоят зад определени решения. Има голяма разлика, между това да наблюдаваш странично, вадейки си изводи и това, да си реален участник със съответните роля и отговорности в дадена ситуация. Това го казвам от гледна точка на база реален родителски опит, не го считай за критика.

Съгласна съм с това че има голяма разлика, когато човек има опит.

В моя случай аз нямам деца, но когато самата аз бях дете израстнах неискайки да имам семейство и по-специално деца, най-вече в тинейджърските ми години за мен беше цел да нямам деца. Ако попитаме момиченцето което бях "защо", отговора би бил "защото няма смисъл".

Виждам това учение днес, което казва "защо да раждаш деца, за да страдат и те" и т.н и стигат до там, че задават въпроса "защо да раждаш дете след като то накрая така и така ще умре". Даже бях попаднала на новина за някакво съдебно дело в държавата Израел в което една жена осъди майка си за това, че я е родила, защото не била щастлива.

Веднага след като повярвах в Исус първото нещо което разбрах беше че всичко, което си мислих че представлява семейството е напълно погрешно. Моето разбиране за смисъл на семейство преди това се свеждаше само до икономическа изгода. Страха от това да имам деца се появи отново, когато си дадох сметка че, за да гледам такива трябва да се изправя не просто срещу институции, но най-вече срещу роднини и изобщо цялостен натиск от всевъзможни страни. Страха от това да не би нещо да се пропусне, за който говори Watchman също го имаше. Страха от това, че нямам гаранция че мъжа за когото ще се омъжа ще възпитава децата ни без да допуска грешки ме караше да не искам да се омъжвам изобщо, тъй като виждах това в семействата навсякъде около себе си - все майките знаят кое е добро, все те ще се накарат и навикат на бащите за нещо в името на децата и аз просто не исках да съм част от нещо подобно. Какво по-сигурно решение от това да не раждам деца изобщо, за да си спестя родителските мъки и страдания, през които виждам ясно че преминавате. На тези страхове обаче реших да сложа край,  когато прочетох това:

Йов 2: 10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

И тогава разбрах че човек всъщност винаги жертва децата си - въпросът е на кого. Като има огромна разлика да приеме човек зло от Бога и зло от света - злото от света причинява именно ония страдания, които са безсмислени, те са в резултат от безумие. А в образователната светска система се крие много целенасочено и внимателно планирано зло от света.

Преди време бях попаднала на следните цитати от статия за ню ейдж:

"Още през 1973 г. в доклад пред аудитория от 2000 учители на националния конгрес в г. Денвър професорът от Харвардския университет Честър Пиърс (Chester Pierce) заявява: ,,Всяко дете в Америка, което идва в училище на 5-годишна възраст, е умствено болно, тъй като то идва в училище с определена вярност към своите родители, към бащите — основатели на страната, към изборните чиновници, с вярата във Висше Същество..., с патриотизъм и национализъм,... което доказва, че децата са болни, защото истински здравият индивид отхвърля всичко това. Този индивид аз бих нарекъл истински интернационално дете на бъдещето." (,,Christian Awareness Newsletter", 1991 г.).

През 1983 г. хуманистът Джон Дънфи (John J. Dunphy) заяви:
,,Аз съм убеден, че борбата за бъдещето на човечеството трябва да протече и да бъде спечелена в класовете на началните училища, от учителите, които правилно разбират своята роля на проповедници на новата вяра... Класната стая ще стане арена на конфликта между старото и новото, между гниещия труп на християнството... и новата вяра на хуманизма, най-прекрасна в своето обещание за мира, в който никога несбъднатият християнски идеал за ,,любов към ближния", най-накрая ще бъде достигнат" (Тhe Humanist, януари-февруари 1983 г.)."

А ето какво се казва в божието слово:

2 Йоаново 1:9 Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.
2 Йоаново 1:10 Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,
2 Йоаново 1:11 защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.
 
Ако това ни е заръчано за приемането вкъщи, то кой би посмял да оправдае изпращането на децата в домовете на света, където да им се проповядват сатанински учения?!

Знаеш ли, много родители не осъзнават, че си правят от своите деца идоли. Дори има много ревностни християни, които без да си дават сметка, са превърнали потомството си, половинките си, роднините си в обект на поклонение. Което създава атмосфера на идолопоклонство в домовете и вместо Господ, в сърцето сяда идол с образа на деца или роднини.

Матей 10:37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

[Намерена]

Виждам това учение днес, което казва "защо да раждаш деца, за да страдат и те" и т.н и стигат до там, че задават въпроса "защо да раждаш дете след като то накрая така и така ще умре". Даже бях попаднала на новина за някакво съдебно дело в държавата Израел в което една жена осъди майка си за това, че я е родила, защото не била щастлива.

Deborah,
 
Мило дете, извинявай, ако обръщението ми не е подходящо. Не целя да звуча покровителствено, наставнически или поучително. Но, написаното съм го чувала много пъти от млади хора около мен.

Преди да видя истината, да я възлюбя с цялата си душа и да се прилепя към Бога, моята светска професия беше логопед. Обичайно работех с увредени деца - от обикновени говорни дефекти, до тежки форми на аутизъм, детски паралич, шизофрения и всякакви малформации и синдроми. Повечето родители, бяха млади, объркани, ударени през потомството си по-големи деца. Много по-тежко ми беше да насърчавам и утешавам родителите, отколкото да работя върху дефектите на децата им. Много е трудно, когато виждаш в очите на родител нескритото желание да остави детето си в дом, на произвола на институциите и да се отърве, отколкото да се посвети на обреченото си дете. Това е война и загубите в нея са тежки. А времето ми там, бе низ от години на много болка, отчаяние, въпроси и търсене за мен. По онова време, самата аз, нямах достатъчно разбиране за това, кой и какъв е Бог, което е сериозен проблем за повечето християни. Трябваше да преживея голяма криза както в личен, така и в служебен план, за да разбера, че Бог няма нищо общо с представата, която имах изградена от посещения по разни християнски сбирки и събрания, прочетени книги, изслушани проповеди.
 
Разказвам ти това, защото повечето от тези пострадали хора, през цялото време живееха оплетени в страхове, самообвинения, съжаление, че са създали семейства и деца. Част от твоите разсъждения съм ги слушала от техните усти. Многократно съм слушала: по-добре да нямахме деца; по-добре е човек да не създава дом; ето, Бог ме наказва като ми даде увредено дете; какво ще прави дете ми, когато аз умра; защо Бог ми дава деца, като ми ги взима по този ужасен начин... И зад всичко това се виждаше ръката на дявола. Разликата е, че повечето не бяха християни. За хората от света е едно, за нас, които сме християни, това не е нормално. Това говори за някакъв проблем или конфликт в християнина. Пак ще уточня - не те критикувам, нито искам да те обиждам, надявам се, разбираш го.

Една от целите на врага, е унищожението на човешките деца - семето на човека, вижда се в Словото, в древните култури и култове. По време на войни, най-тежко страдат децата, особено от трафика за органи, робска и сексуална експлоатация. А вражеската стратегия, е да внушава страхове, за каквото се сетиш, която всъщност е много успешна. Част от силата на врага идва от човешките страхове, незнанието и заучените лъжи, защото в състояние на уплах и липсващо познание за истината, човек е с объркана душа и податлив на всякакви внушения, манипулации и лъжи. Т.е. това е примка, която врага ти слага на врата, която, ако не видиш и не отхвърлиш, те потапя в дълбокото. Това, което разказваш говори за страхове, които те блокират и объркват. Насърчавам те, изследвай темата за страха в Словото, най-вече за страха от Бога.

Изглежда, не на всички е дадено да създадат дом и потомство, така че не бива целенасочено да се стремим, на всяка цена да имаме дом и деца. Много съм размишлявала върху случаи като Павловия, който остана девственик, посветен на Бога.

1 Коринтяни 7:7; 25-29

7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

и

25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.
26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.
27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.
28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

Страха от това, че нямам гаранция че мъжа за когото ще се омъжа ще възпитава децата ни без да допуска грешки ме караше да не искам да се омъжвам изобщо, тъй като виждах това в семействата навсякъде около себе си - все майките знаят кое е добро, все те ще се накарат и навикат на бащите за нещо в името на децата и аз просто не исках да съм част от нещо подобно. Какво по-сигурно решение от това да не раждам деца изобщо, за да си спестя родителските мъки и страдания, през които виждам ясно че преминавате.

В моето семейство, със съпругът ми винаги сме били рамо до рамо в споделянето на грижите. Парадоксалното е, че той не е истински християнин, но има достатъчно страх от Бога, също разбиране, че отглеждането, възпитаването на деца, наред с функционирането на семейството, са свързани със съвместни и от двама ни усилия. Хубавото е, че сама си видяла, колко е неправилно да се страхуваш за това.

Светското образование, определено е на обратния полюс от Божиите стандарти. От споделеното от някои участници във форума, за гледането, възпитаването и обучението на децата в къщи, наред с раждането им у дома, неваксинирането им и като цяло отглеждането в свободна от системата среда, е разковничето за победата на следващото поколение. Повечето обаче, живеем и функционираме в системата, зависими сме от нея, което не е добре. Но по-лошото е да бягаме хаотично, по-добре е да стоим, да търсим и чакаме Божията воля за това, какво да правим.

Добре е, да изясниш за себе си, как би искала да протече живота ти - в системата или извън нея. Това може да е добра основа, за намиране на пътя, по който да вървиш. Тук, по темите е коментирано за живота извън системата. Но, за сам човек и то жена, това е както безпредметно, така и много опасно. По-скоро, намирането на Божиите истини, системния растеж на новия човек в теб, ще ти помогнат да намериш утеха и мир, също пълно доверие и сътрудничество с Бога и най-вече с останалите християни.

[Deborah]

Благодаря, че ми разказа. Хич не се засягам, даже се радвам, тъй че не се притеснявай, спокойно можеш смело и директно да ми говориш. Аз споделих в най-общи линии за това, което ме е довело до изводите, които написах за страховете по-горе, за да не излезе, че си разсъждавам ей така от нищото. Иначе доста време и други неща са се случили при мене от тогава. Но ти си видяла не малко примери и то доста тежки.

Светското образование, определено е на обратния полюс от Божиите стандарти. От споделеното от някои участници във форума, за гледането, възпитаването и обучението на децата в къщи, наред с раждането им у дома, неваксинирането им и като цяло отглеждането в свободна от системата среда, е разковничето за победата на следващото поколение.

Това най-малкото би дало добра и нормална среда за развитие на децата за разлика от уврежданията, които им причинява света. Всичките ми приятели и познати на възраст между 20-35 години, с които съм обсъждала темата за училищата са ми казвали, че има неща които са се случвали при тях като деца, които никога не са посмели да разкажат на родителите си, дори и най-споделящите и приказливи от тях. Това, че някои хора се насочват към това да се борят в училищата като дори няма да имат идея какво ще се случва с децата им предвещава голяма трагедия.

Повечето обаче, живеем и функционираме в системата, зависими сме от нея, което не е добре. Но по-лошото е да бягаме хаотично, по-добре е да стоим, да търсим и чакаме Божията воля за това, какво да правим.

Аз мисля че вие от възрастното поколение (възрастно спрямо мен) все още имате много сили, както и имате време! Не мога да ви гледам така как мислят много от вас, че ви е минало времето. Някои от мъжете които са вършили Божията работа, далеч не са били в млада възраст. Човек, който мисли, че не му остава време и няма какво да направи, се лишава сам себе си от възможността да направи каквото и да е преди изобщо да е опитал и то сериозно!

А също имате и опита си, който можете да впрегнете така че да ви служи в желаната от вас посока. Дори някои от вас все още имат по-малки деца, можете да промените нещата за тях. Пък и можете да бъдете пример и за порасналите си деца. Тези хора, които най-смело и най-безкомпромисно се обръщат към Бога са тези, които стават най-добрите примери за своите близки.
 
Защо днес е толкова силна тая надежда относно младите, че те ще се борят и от тях зависело какво ще стане? И излиза, че се разчита на децата. Навсякъде го чувам, разчита се че каквото има да се прави децата ще го направят, точно в този смисъл по църквите се молят Бог да даде сили на децата им да се справят и да им помага и нямат никакви конкретни планове за разлика от света, който им предлага избор от гама всевъзможни конкретни варианти.
 
Още когато се ориентирах да поемам по пътя на живот независим от света се обръщаха към мен възрастни вярващи хора, от всякакви възрасти да ми казват, че правя големи грешки и че едва ли не решенията ми са пълна лудост само и единствено защото съм поела по път в обратната посока от техния. Такива хора чрез влиянието си ме задържаха и ме объркваха известно време. Но ако хората заедно имат такава тежест само с думите си в едната посока, това означава че биха имали не по-малка тежест в другата посока? Значи нещата се свеждат до избор, а не до безпомощност поради зависимост от системата? Ако има Х брой човека зависими от системата и всичките Х брой хора решат че не искат да бъдат зависими от системата а от Бога - кой ще ги спре?

Рим. 8:31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
Рим. 8:32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
Рим. 8:33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
Рим. 8:34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
Рим. 8:35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

От друга страна най-вече младите хора, с които аз израстнах, виждам че така са се капсуловали в самите църкви, че освен да благовестват на невярващи не искат да общуват с никой, който не е част от тяхната църква и график, най-малкото нямат време, а иначе говорят, че хората, които искат да излязат от градовете щели да се изолират, а пък на мен ми се вижда че е обратното. Другите вярващи с различни разбирания ми се вижда, че са разпиляни доста хаотично. А както ти казваш горе не става да бягаме хаотично.

Това от кого да зависим, тоест на кого да поверим живота си е въпрос на вяра. Човек зависи от този, на когото вярва. Някъде из предишни ваши теми прочетох, че избора на зависимост всъщност представлява истинското поклонение и че човек никога не би се съгласил докато има избор да се постави или да продължи да бъде в зависимост от някой на когото не вярва. А още повече що за човек би избрал да е зависим от някой който иска да го убие?!  И дори и да се намира в такава зависимост ще се бори толкова отдадено ако трябва като затворник, който чопли бетона на тъмната си килия с някакъв изпопаднал му мъничък метал само и само за да пробие дупка към светлината.