Преди всичко Писанието казва:
Римл. 12:2
И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Така наречените народни мъдрости силно зависят от самото състояние на народа. Ако народа е наистина помъдрял и разбрал определени истини, то от него може да произлязат мъдри поуки. Цар Соломон например се е занимавал именно със събирането на такива мъдри изречения, които по-късно събира в книгата Притчи.
Но когато народа оглупее и изпростее, неговата мъдрост се обръща на глупост. Или както казва Писанието:
Римл. 1:22
Като се представяха за мъдри, те глупееха,Затова Писанието ни учи да не се съобразяваме с този свят и с неговата мъдрост, но да се преобразяваме в Христовия образ, като издирваме и изследваме онова, което е мъдро пред Бога.
1. "Няма ненаказано добро"
2. "Не прави непоискано добро"
Подобни "мъдрости" са плод не просто на оглупяването и опростачаването на народа, но също така на неговото отдалечаване от Бога. Наистина в днешно време много често на хората им се връща зло за някакво направено добро. Случвало ми се е и на мене. Причината за това обаче е че хората са станали все по нечестиви, глупави и неблагодарни. В този смисъл наблюдението е обективно. Проблема обаче е когато очакваш благодарение и отплата от човеците, а не от Бога. Точно това е корена на подобни псевдо мъдрости.
Една от най-старите подобни псевдо мъдрости, които съм чувал още от дете е: "
Господ дава ама в кошара не вкарва."
Смисъла на тази притча е че човек трябва да се грижи за своите нужди и дори да получи някакво добро от Бога, да не разчита че цял живот ще е така, но трябва да си запретне ръкавите и да не чака на готово. От една страна това е вярно, но от друга напълно погрешно представя взаимоотношенията с Бога. Защото Писанието казва: "
Господ е пастир мой. Няма да остана в нужда." А пастира какво прави с овцете? Той не просто им дава инцидентно, но се грижи за тях винаги и наистина ги вкарва в кошарата.
Ето защо тази мъдрост е плод на един народ, който все още има съзнание за Бога, но е изгубил своята връзка с Него. Това е мъдростта на къпалнята Силоам, където от време на време Господен ангел раздвижва водата и който свари да влезе първи се изцелявал. Точно такова откъслечно и инцидентно благо получено от Бога се визира в тази пословица, без трайна и задълбочена връзка с Бога, която осигурява и изцеление (без нужда да се чака инцидентно появяване на ангел) и прави човек част от Господните овце и Господното стадо.
Ето защо народните мъдрости са по-скоро народни диагнози, за състоянието на самия народ.
А ако някой иска да се учи на "мъдри изречения" - нека чете и да размишлява върху книгата Притчи, защото там е събрана вдъхновена от Бога мъдрост.