Ние призоваваме за създаване на християнски общности от самото начало на съществуване на този форум, а това са вече повече от 10 години. Не сме стояли да чакаме нещо да стане от само себе си.
При все това отклика е по-скоро нищожен. Има хора които възприемат идеите на теория, но на практика не правят никакви стъпки. Или поради несигурност, или поради голяма обвързаност със системата, или поради семейни разногласия или други семейни обвързаности, или поради липса на ресурси за такъв скок.
Поради Божието призвание да поема в тази посока, аз самия бях снабден изобилно с ресурси за да направя тази стъпка за себе си и моето семейство, но тъй като аз цял живот съм бил беден и съм боравил с много ограничени финансови ресурси, при появяването на по-изобилни ресурси аз направих много глупави решения и пропилях голяма част от тях. Една от причините за пропиляването беше непълноценната визия която имах тогава относно общността и начина на нейното развитие. Това непълноценно разбиране доведе до загуба на не малко време и пари. Накрая нещата започнаха да се случват едва когато разбирането ми се разшири и задълбочи, но вече трябваше да действам с доста по оредели ресурси, които след преместването оредяха още повече.
Виждам и други хора какво се мъчат да правят. С единия крак са в града с другия на село. Някои се пробват и после се връщат. Липсва това 100 ПРОЦЕНТОВО посвещение.
Има опити за общност и на други места. В пловдвиския регион. Пречките са същите. Аз ходя понякога да се виждам с хората там, а общуваме, да ги насърчавам. Но повечето си стоят в града. Всъщност почти всички са си в града. Ходят там от време на време, нещо поработват, после се връщат в града и там си седят. Нямат воля за скок напред. Нямат решимост да скъсат старите градски връзки.
Това е моя опит и наблюдения с хората. Не знам как ще стане това което ти казваш - да съберем хората на едно място и да почнем. Как да ги съберем? Те искат да си стоят в града. Да взема един автобус и да ги натоваря и да ги закарам на полето да си направят колиби на пръстта и да започнат да копат градина, която евентуално след 6 месеца ще има даде някакъв плод, който няма да стигне и за пълноценно хранене?
Ние имаме градина, имаме кокошки, имаме много плодни дръвчета, но сме много, много далеч от задоволяване на собствените си нужди от храна. Цялото ни стопанство покрива вероятно по-малко от 10% от хранителните потребности.
Аз не искам да давам на хората фалшива надежда за селски поминък. Този начин на живот иска сериозна инфраструктура, която дедите ни са имали, а сега е разрушена и се почва от нулата. Кой, кога и как ще изгради тази инфраструктура? Повечето хора нямат материален ресурс за това. Пряко сили да могат да купят земя и евентуално стара порутена селска къща. А след това?
Това са съвсем реални практически неща към които ако не се подходи сериозно ще има голямо сгромолясване на всичко. Ти вече си възрастен човек, доколкото разбирам си в общността сам без семейство, трябва да снабдиш само за своите нужди. А аз трябва да изхранвам 6 човека. И го правя успешно - слава Богу, чрез Неговата благодат. Но ние правим това с цената на много лишения и живот в нищета. А колко хора са готови да платят такава цена?