Има няколко много важни неща, които трябва да се споменат при изливането на чашите на Божия гняв:
Когато се изливат чашите не се описва, че умират всички жители на земята. Още първата чаша е върху тези, които имат белега. Ако те всички умират, то тези, които нямат белега са или светии или такива, които просто не са го приели. Не е описано, че умират, обаче, но пише, че се появи лоша и люта рана.
До последната чаша все още има хора на тази земя и е описано, че и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.. Това ясно ни говори за това, че Бог е очаквал тук покаяние на тези човеци за делата си, но в отговор има хули на Името Му.
След последната чаша не пише, че всички са избити. Забележи коментарите ми за първата чаша.
Примерно в Откровение 19 пише:
А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, |с меча|, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.
Кои са "останалите"? Останалите от тези, които са воювали против светиите. Не пише, че това са останалите от земята, тъй като точно като бъдат избити тогава дяволът е хванат и е вързан за 1000 години, след което мами хората и ги събира от 4-те краища на света, Гога и Магога (които означават като цяло "варварски народи, които идват от СЕВЕР") и тогава е писано, че
[9] И те се разпростряха по |цялата| широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.
[10] И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.
[11] След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.
Вижда се, че чак тук "побягнаха земята и небето", което не е същото както в друго място пише, че "небето биде преместено като свитък". Тук вече няма място за старото небе и старата земя. Тук идва вече новото небе и новата земя и Небесният Ерусалим, където няма да има нищо нечисто.