Връзката между:
Захария 14:16 И всеки, който остане От всичките народи, Които са дохождали против Ерусалим, Ще възлиза от година на година Да се кланя на Царя, Господа на Силите, И да празнува празника на колибите.
и
Откр 21:24 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща.
Откр 21:25 Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); ( Гръцки: Защото)
Откр 21:26 па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща.
е много ясна. Като цяло Йоан почти не пише нищо ново в Откровението. Всичко е едно потвърждение и доизясняване на онова, което пророците са вече казали.
От Захария се вижда, че ще има пощадени от народите, дори тези които са дошли да воюват против Ерусалим, и те ще живеят не само в милениума, но някои от тях и в Новото небе и земя. От текста е ясно, че тези хора не са светии, нито са от онези, които са "в Христос".
Мнозина казват светиите ще царуват с Христос във възкресенски тела, и ще са царе и свещеници на Бога. Вярно! Обаче същите си мислят, че в милениума и на новото небе и земя ще има САМО светии, САМО верни последователи на Христос. Обаче как не се замислят, че за да бъдат светиите царе и свещеници те трябва да има кого да управляват и на спрямо кого да свещенодействат.
Свещеника е човек който разяснява Божия път на невежите и непознаващите Господа. Ако в милениума има само светии, те на КОГО ще свещенодействат? Ако има само царе, те над КОГО ще царуват?
Ето едно обещание към светиите:
Откр. 2:26 И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, -
Откр. 2:27 (и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", - ) както и Аз получих от Отца Си.
Значи първо на Исус е обещано да царува над народите, а в същото обещание е дадено и на светиите, "които победят". Сега ако народите в Милениума и вечността са САМО светии, то един над друг ли ще владеят с желязна тояга или ще се строшават като грънчарски съдове? Абсурдно. Победоносните светии във възкресенски тела, ще царуват с Христос над остатъка от наказаните и съдените народи по време на гнева. Над тези които са били помилвани. Именно ТОВА е окончателното реализиране на обещаното Царство НА ЗЕМЯТА за което в Матей 6 гл. Исус ни каза да се молим:
Maт 6:10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
Не се казва и на новата земя, а на земята! Ето защо ще има грешници, които ще умират. Това е времето на обновлението, времето на възстановяване на Божието творение в първоначалната му слава и цел и намерение. Някои хора не разсъждават. Мислят си че Бог ще унищожи тази земя и ще създаде нова, без да има се е установило Царството Му на нея. Все едно Бог се е провалил, и казва - абе оплеска се работата, ще създам нова земя, една шепа светии се спасиха ще ги избавя, всичко друго ще затрия и почвам наново. Не знам за вас, но в моите убеждения спрямо Бога няма място да мисля, че Бог се проваля и че ще се провали в каквото и да е било. Бог не се проваля! И това творение заедно със всичките видове етноси и народи, които са израз на Божията уникална креативност, ще бъдат изкупени и ще живеят в правда. Светиите (църквата) са по-специална група от хора. Small axe дето казва че не знае дали ще има две групи хора.
Ами то от САМОТО начало има две други хора. Ето какво се казва:
Изх.19:5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;
Изх. 19:6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.
Израел от самото начало е призован и отделен от останалите народи да бъде царско свещенство на Бога. Сиреч да бъде проводник на Божието праведно управление и познаването на Бога спрямо останалите народи.
Църквата на Христос не е нещо друго, но УЧАСТНИК заедно с Израел в същите тези обещания:
Eph 2:11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,
Eph 2:12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бог на света.
Eph 2:13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близу чрез кръвта на Христа.
В Христос Исус онези които се обърнат към Бога чрез Благовестието и вяра в Сина, стават участници в не нещо НОВО, а в Израилевото гражданство!
Rom 11:17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
Rom 11:18 не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
Rom 11:19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
Rom 11:20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
Rom 11:21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
Повярвалите от езичниците, които съставляват "църквата" не са някакво ново явление. Както казват някой, че "църквата се родила в деня на Петдесятница" Писанието не потвърждава подобно учение. Напротив написаное е ясно, че повярвалите от езичниците СЕ ПРИСАЖДАТ към ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВАЩО ДЪРВО! От текста става ясно, че това дърво е Израел. А коренът е Господ Исус:
Откр. 22:16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.
С други думи повярвалите от езичниците, сиреч християните, заедно със повярвалите от евреите съставляват дървото, като има езичници които предстои да влязат и евреи (естествени клони) които са били отсечени, но някои от тях пак ще са просадени. И цялото това дърво не си е променило името. Неговото име е Израел.
Римл 9:6 Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
Гал. 6:16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.
Името на Божия народ (дървото) продължава да бъде Израел. Някои клони се са били отсечени, други запазени, други присадени. Но дървото е същото!
Думата църква (ekklesia) не е нова дума. Тази дума е използвана за първи път в Септуагинтата като превод на еврейското "kahal" Кахал е дума означаваща събрание, също както и ekklesia, и в текстовете на Стария Завет отново и отново се употребява за Израилевото множество, за събранието на избрания народ.
Но дори и в Новия завет ekklesia е използвана за Израел:
Деян. 7:38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
Църквата (еккесия, кахал) съществува от времето на Яков, който е бил наречен Израел и чиито синове обещанието предавано само на един син (Исаак-Яков) вече преминава на всичките 12 сина на Яков, и вече имаме Господен кахал, или Господно събрание, или църква.
С други думи християните са същото онова царско свещенство, същия онзи Израел, който е избран изсред всички народи да бъде специално притежание на Господа, да му свещенодейства и да му служи СПРЯМО ОСТАНАЛИТЕ НАРОДИ.
Ако човек не ги разбира тия неща ще се чуди какви са тия две групи хора, кой светия, кой свещеник и кой над кого владее в милениума и във вечността.
Надявам се от изложеното по-горе тези неща да са станали по-ясни.