nebesnia,
Твоето объркване идва от факта, че ти черпиш своите заключения на базата на това, което четеш в книгите на "Новия Завет"
без да си направил връзката с тяхната основа, която са книгите на "Стария Завет"
Например очевидно твоята дефиниция за термина "Христос" е
нещо по-скоро абстрактно и свързано с духовни преживявания и реалности. Това е грешка, която е първо допусната от най-първите християнски еретици - гностиците още през първи век. Постепенно тази грешка бива смекчена, но не изцелена и става основа на гръцкото християнство, което се изражда в католическата и православната система. Протестантската реформация прави опит да изцели тази заблуда, но не успява напълно. По късно в началото на 20-ти век с раждането на
евангелското християнство тази заблуда бива отново широко възприета.
Корена на тази заблуда се крие във презумпцията, че книгите на "Новия Завет" - напълно самостоятелно и самодостатъчно дефинират вярата и духовните реалности, както и Божиите цели. Никой от апостолите, нито Исус не поддържаха подобно заблудително схващане. Нещо повече и Исус и апостолите непрестанно повтаряха Писано е, Писано е, Писано е... КЪДЕ е това Писаното? Разбира се в Писанията? Апостолите и Исус също не веднъж правят референция към Писанията. КОИ книги те наричаха Писанията? Безспорно това бяха книгите на "Стария Завет." Те не само са по-големи като обем, но те бидейки
изначални -
те съдържат основата на всичко.
Няма абсолютно никаква реалност на вярата, която да е спомената в книгите на Новия Завет и
която да не е вече дефинирана в Писанията.
Това важи с особена сила, когато се използва термин като "Христос." Христос на гръцки означава
намазан с масло и се отнася само до
неодушевени предмети. Гръцката дума няма в себе си дефиницията нито реалността, която Писанията влагат в този термин. На практика когато тя е съотнесена към човек или личност, тя е напълно несмислена. Това е и една от причините Павел да казва, че
за гърците благовестието е глупост. За
евреите обаче то не е глупост, но е напълно разбираемо, но в същото време представлява съблазън (препънка) - защото претендира да е нещо превъзхождащо Закона, който те са считали за най-великото откровение за Бога на земята.
Гностическото християнство обаче, което тръгва по пътя на
одухотворяване на Божиите реалности и прехвърляне на всичко касаещо вярата и Христос в един мистичен свят на религиозни преживявания далеч не е било глупост за гърците, защото то отговаря на техния манталитет и начин на мислене. Истинското Благовестие обаче остава глупост за тях до ден днешен.
Как тогава е станало така, че в книгите на "Новия Завет" се използва гръцката дума "христос" - която не може да бъде съотнесена към жива личност? Ако разберем причината за това - книгите на Новия Завет ще станат доста по-разбираеми за нас.
И тази причина е много проста - всички гръцки думи и термини в "Новия Завет" са взаимствани от гръцкия превод на "Стария Завет" известен под името "Превода на Седемдесетте" или "Септуагинтата" Повечето от цитатите на СЗ в НЗ са взети не от друго място а от "Септуагинтата."
Ето защо за нас е от фундаментална важност да разберем, че
Септуагинтата е мостът между писанията на СЗ и НЗ. Всички първи християни са го знаели това. И каква поука можем да вземем от това? Поуката е че ако искаме да разберем какво значи "христос" и как се дефинира, или който и да е друг фундаментален термин на вярата, то ние трябва да открием чрез Септуагинтата,
какъв е оригиналния термин в Писанията, и как той вече е дефиниран там.
В случая термина "христос" не е нищо повече от най-близката гръцка дума на еврейското "
мошиях" И ако искаме да разберем
какво значи Христос, и що за Цар е Той и що за Царство има, ние трябва много сериозно да се захванем да изследваме в Писанията термина "
мошиях" и
цялата концепция, която Писанията представят пред нас относно "ха Мошиях" и царството Му.Такова изследване, ако се направи с пълна искреност и сериозност ще ни спаси и отрезви от грешката на гностиците и гръцкото християнство и думите и ученията в Новия Завет ще станат ясни като ден пред очите ни.
Така няма да си въобразяваме невидими царства и милениална слава почиваща на главите на вярващите във астралните измерения на религиозните преживявания.Казвайки тези неща аз бих искал да знаеш, че аз не считам себе си за чист от същите заблуди. Дълги години аз съм изтезавал душата си с гръцката версия на християнството и съм бил ревностен да напредвам във същата невидима имагинерност на слава. И благодаря на Бога, който поради Собственото си Име и милост ме отрезви от тези неща, за да достигна до място от което
не да отричам или подценявам невидимите неща, но да намеря
здравата и стабилна хармония между видимото и невидимото.
Бог е създател и на видимото и невидимото.
Кол. 1:16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; Бог е заинтересуван Неговото праведно владение да бъде не само на Небето, но и на Земята /Мат. 6:10/. Божието Царство идва при нас чрез вяра, като започва от невидимото, но
то не спира до там, то продължава да расте и да се развива, докато изпълни
целия свят и цялата земя.
Дан. 2:34 Ти си гледал додето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
Дан. 2:35 Тогава желязото, калта, медта, среброто, и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят. Божието изкупление не спира до човешката душа и дух, то продължава с връзкресението на тялото, но не спира и до там. Бог ще изкупи цялото творение, което е създал, включително животните, дърветата, водите и почвата, всичко което е било засегнато и замърсено от греха.
Римл. 8:19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
Римл. 8:20 Понеже създанието беше подчинено на немощ ( Гръцки: Суетност ), не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
Римл. 8:21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.Виждаш, че според апостола изкуплението не свършва с невидимите неща,
но продължава с пълна сила докато обхване и видимите.
Апостол Йоан пък пише, че Христос ще вземе власт над светските царства:
Откр. 11:15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. Забележи тука изрично се казва, че не някое НЕВИДИМО царство ще стане царство на Христос, но СВЕТОВНОТО царство ще дойде изцяло под Неговото царуване.
Същата идея е дадена още във Псалом 2:
Пс. 2:6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
Пс. 2:7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
Пс. 2:8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
Пс. 2:9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
Пс. 2:10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.
Пс. 2:11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
Пс. 2:12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него. Тук Бог ни казва чрез Давид, че Неговия цар - Христос ще бъде не къде да е но на хълма Сион. Този хълм е съвсем видим и реален. Също така се казва земните царе да се страхуват и да треперят от Него за да не си навлекат гнева Му. Мислиш ли че те ще треперят от някой си невидим Христос царуващ в някакво невидимо царство, което те нито виждат, нито вярват в него? Да си видял някой от днешните управници и политици, да са се разтреперили от Христос, в момента в който Той остава невидим за тях?
Ето защо тръгвайки от невидимите неща ние трябва да продължим и да стигнем до край, а именно и до видимите. Гностиците учели че Бог е създател на невидимия свят, а дявола на видимия и от там тръгва аскетизма и презирането на видимите неща с оправданието, че се дава приоритет на невидимите. Бог не е Бог на половинчати неща, Той като се захване с нещо стига ДО КРАЙ. Затова и видимото и невидимото ще бъдат изкупени и славата Му ще бъде както на Небето ТАКА И на Земята.
И така да се върна на твоя въпрос:
Kak разбирате евp.9:28?Второто идване не е ли повече свързано със спасението на тези които го чякат от колкото Христос да налага някакъв нов ред или господство? Мисля че със второто пришествие времето за покаяние ще е свършило или греша?
Нека видим какво пише там в контекст:
Евр. 9:24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;
Евр. 9:25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
Евр. 9:26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви еднаж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
Евр. 9:27 И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд,
Евр. 9:28 така и Христос, като биде принесен еднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.Контекста в който е написан стих 9:28 е че жертвата на Христос е принесена веднъж и за винаги и няма да има други жертви. Това от своя страна е казано в по-големия контекст на глави 7, 8 и 9 където се разглежда ролята на Първосвещеника. Имайки се предвид, че Христос когато се яви и седне на Давидовия престол, той ще бъде и Цар и Първосвещеник.
Зах. 6:13 Да! Той ще построи храма Господен; И като приеме славата, Ще седне на престола си като управител; Ще бъде и свещеник на престола си;Забележи, че това е посланието към Евреите, не към езичниците. Евреите, които цял живот са били поучавани в Писанията са знаели, че
Христос ще бъде свещеник на престола си, а те добре знаят, че една от ролите на свещеника е да принася жертви за грях. Ето защо автора на посланието изяснява, че понеже Христос е принесъл една напълно достатъчна жертва за всички грехове, веднъж и завинаги, когато седне на престола Си той вече няма да принася нови жертви за грях, ако и да бъде свещеник на престола Си.
Виж когато думите записани в НЗ
се поставят върху основата на Писанията от СЗ, как всичко става съвсем ясно и идва на мястото си.
Що се отнася до втората част от въпроса ти. Аз бих искал да ти задам следния въпрос. Ти как разбираш тези думи:
1Тим. 4:10 понеже за това се трудим и подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите. Тук под "всички човеци" очевидно се има предвид група, която бива разграничена от групата на "вярващите." И как става така, че има "човеци" даже "всички човеци" които се спасяват, без да са от групата на "вярващите"?
Това е въпрос над който да размишляваш за да видиш, че Писанията не учат това, което се приема по инерция в евангелското християнство.