Смятам, че усилията за правене на сапуни трябва да бъдат насочени не толкова към разнообразното смесване, защото колкото и да се смесва разнообразно, сапунът действа за кратко и се изхабява бързо и после трябва да бъде подновен отново. Например това човек да се изкъпе в корито или вана с билкова вода има по-голям ефект, отколкото насапунисването и измиването на сапуна след това.
Ето защо правенето на сапун не трябва да се превръща в самоцел или да е твърде усложнено, защото то действа за кратко.
Например за мен няма никакъв смисъл да купя сапун, който е с майсторски изрисуван пейзаж, защото докато си сапунисвам косата обикновено съм със затворени очи и няма да видя особено от него, а след известно време ще се изхаби и ще го забравя. Може би някой ще каже, че същото важи и за храната, която правим да изглежда добре и това е така, но храната я поглъщаме и тя действа по-продължително от сапуна.
Аз съм правил сапун от пепел, вода и мазнина. Никога не съм правил с натрива основа (сода каустик), защото винаги съм смятал, че трябва да има начин, който не зависи от продаваните на магазина основни продукти за това. Пепелявата вода е и безопасна ако ти попадне по ръцете или дрехите, което не е малко предимство.
Същият този сапун може да се направи и с билки и ще бъдат полезни, но трябва да се знае, че все пак това е сапун: ежедневен продукт, а не тинктура или красиво украшение. Билките в сапуна ще действат за по-кратко, отколкото ако се прилагат по друг начин (дори и външно). Като цяло, ако нещо се яде, няма проблем да го сложиш в сапуна.
В Библията е описан сапун с билки или по-точно очистителна вода, която включва използването на исоп като билка, което прави водата (пепелява вода в случая) "антибактериална" (по съвременните обяснения).
Правенето на сапун изисква време и търпение. Затова и купувачите на сапун биха се поинтересували, защото може би нямат това време, търпение и условия, но не и защото искат да си купят луксозен сапун, с който да си мият краката.