Като се вгледаме в Писанията, там виждаме, че евреите са правили бизнес без проблем със свои и с езичници, но са имали заръка да нямат общо (т.е. да не са съдружници) с езичници.
Нормалният начин на живот е бил следният: Всеки си има дом и поминък. Едни са земеделци, други са животновъди, трети са занаятчии и т.н. Не винаги земеделецът е имал и отделен занаят. Това не означава, че не е можел да се справи с обичайни ежедневни (примерно дърводелски) неща, но не е бил специалист в дадени области, тъй като всяко нещо си изисква време. По същия начин и занаятчията е обработвал земя, но това не означава, че е имал големи ниви и площи, над които да се труди и да посвети ежедневието си, за да има да търгува с продукцията.
Нормалното е било всеки да си е в дома си или на своята си нива или със своя добитък през седмицата, а в един уговорен ден да отидат на пазар, където да купят нещо, което не произвеждат или да се възползват от нечии услуги, или да продадат нещо или да предложат услуги. Днес все още има тази традиция да има "пазарен ден". По този начин не е необходимо някой да има дюкян (който е далеч от дома) и да стои там цял ден и да няма почти никакви клиенти и да си губи дните в чакане. Когато това нещо става само в 1 ден, човекопотокът е много по-голям, както и шансът да продаде повече неща или да намери стоки и услуги, които са му нужни.
Такива пазарни дни са се организирали по близконаселени места, до които е удобно да се пътува. В такъв ден очакваш да намериш всичко, което ти е необходимо. През останалите не-пазарни дни хората си гледат домакинството, нивите, животните, децата и си работят върху занаятите, продуктите или поръчките.
Разплащането е могло да бъде бартерно, както и с уговорена валута. Дали валутата ще е официалната или локална, това е било по съгласие между предлагащите и търсещите.