Човек може да се увлече по всякакви неща, които имат някаква награда в себе си. А парите обещават целия свят и всичко, което е в него като награда. Затова са толкова опасни.
Особено ако човек е бил цял живот сравнително беден и редовно в недостиг на пари. В него има един голям вакуум на тема пари. За такъв човек, това е един бленуван и непознат свят за който мечтаят всички около него и той ако и привидно да се съпротивлява (понеже е християнин) изкушението и любопитството остават.
Затова е много полезно ако човек може доброволно да се откаже от съвсем реални възможности да прави пари, особено много пари, защото това води до много добро съзряване на характера и човек достига до един вътрешен баланс в отношението си към парите. Защото бедния човек, който винаги е бил беден - винаги е в състояние на финансов дисбаланс. И това е една от технологиите на системата. Дори това не важи само за бедните, а също и за богатите, дори свръх богатите. Повечето от тях са в постоянен паричен дисбаланс и е необходимо непрестанно да правят финансови еквилибристики с цел да обслужват огромния брой кредити и разходи, които неизбежно идват с големите пари.
Преди време бях чел малко от историята на живота на певеца Майкъл Джексън. Той прави някаква много успешна сделка с портфолиа с авторски права на различни изпълнители, които след това продава на Sony Entertainment от която продажба прави чиста печалба от 100 милиона долара. Това някъде пред 90-те години на миналия век са били много повече пари отколкото са сега, ако и сега да не са никак малко.
Но какво прави този човек вместо да заживее един спокоен и охолен живот с тия 100 милиона долара чисти пари в брой? Той ги използва като залог за да изтегли кредит от 500 милиона долара, с които вероятно се е надявал да започне да прави още повече пари. Но вместо това поради този кредит той изпада в един непрестанен финансов дисбаланс. Дори имението си Neverland, което е струвало 14.5 милиона долара го взима на кредит, ако и да е можел да си го купи в брой. Така стига до един момент в който изпада толкова много че е на ръба да го изхвърлят от имението му и да го загуби, защото не може да обслужва кредита. Ето защо някой да не си мисли, че богатите живеят охолно и нямат финансови проблеми. Те също са лишени от този баланс, поради измамата на системата, която ги тласка да ламтят за повече и повече и да влизат в кредити, ако и въобще да нямат никаква реална нужда да печелят още и още пари.
Друг подобен случай слушах от една жена, която разказва, че нейния съпруг имал мечта да отвори ресторант. И отворил малко ресторантче, семейна фирма, което потръгнало изключително добре. И жената във видеото каза следното: "В такива случаи, като ти потръгне бизнеса какво правиш? Ами правиш го да расте! Тия хора нито за миг не са спрели да се замислят, откъде идва това внушение, че бизнеса "трябва да расте" дори когато вече е напълно достатъчен и задоволителен за семейните нужди. Та това семейство се налапали с кредити и заеми за да отворят още 5-6 подобни ресторанта надявайки се да повторят успеха да първия и да "порастат" бизнеса. Вместо това затъват жестоко с разходите и кредитите ги довеждат до фалит губейки не само новите ресторанти, но и стария и жилището си и всичко.
Тези примери показват ясно, че идеята за непрестанния растеж, която се внушава от всички медии и която не съм видял някой икономист да оспорва всъщност е идеята на сребролюбието, лакомията и ненаситността. Докато човек трябва да се научи да намери баланс и да се съпротиви на изкушението "да расте" когато вече е достигнал точката на задоволяване на нуждите си. В която точка той има нужда да се стреми към баланс, стабилност и устойчивост, вместо към растеж. И дори ако междувременно е пораснал повече от нуждите си, да прояви оздравяващата процедура по доброволно и съзнателно свиване.
Съзнателното и доброволно финансово свиване има изключително благотворно и изграждащо влияние върху характера на човека. Това е изключително смиряващо преживяване, когато човек върви диаметрално противоположно на течението, и всички го считат за глупак. Но това е едно от най-мъдрите и полезни неща, които човек може да направи в живота си - да се смали ако се е разраснал повече от необходимото. Това е процес обратен на сребролюбието, и ако сребролюбието е корен на всяко зло, съзнателното и доброволното свиване и смаляване може да се нарече корен на всяко добро.