В случая аз работя, получавам пари и се разплащам с пари. И ти работиш, получаваш пари и се разплащаш с пари. Значи сме на едно и също място :) :) :)
Те и двамата разбойника на кръста бяха на едно и също място, но съдбата им беше съвсем различна. Защото единия смяташе, че това място му е неизбежната съдба, а другия потърси и намери изход от него.
Аз ви обърнах внимание, че да се каже „парите са корен на всяко зло” е крайност. Обикновено крайностите рухват при задаването на два-три прости въпроса.
Ако се каже, че парите са корен на всяко зло без пояснение, да може да се приеме за крайност или за някаква необоснована фикция. Но аз направих съвсем ясни пояснения защо в днешно време не просто любовта към парите е корен на всяко зло, но и самите пари са се превърнали в система за вършене на всяко зло.
По времето на Исус всички дължаха данък в размер на един динарий (дневен надник на войник или копач) годишно. Динарият е бил от ценен метал. И с тези пари се организирали военни кампании за разрастване на империята, гладиаторски боеве, строеж на езически храмове със задължителната статуя на действащия в момента кесар…а бе все „хубави” неща. Не трябваше ли още тогава някой да каже „парите са корен на всякакво зло”?
Въобще не съм сигурен, че по времето на Римската империя годишния данък е бил само един дневен надник, защото ако беше така то евреите щяха да благославят кесаря повече от Соломона и никакви въстания против Рим нямаше да има. То това, което описваш е някакъв данъчен рай, който няма да намериш дори в днешните офшорни зони и всички народи щяха да се натискат да се присъединят към Римската империя.
Но като сме тръгнали да правим сравнение между Рим и сега - нека да направим истинско сравнение. Безспорно данъците в империята са използвани за армията, за разрастване на териториите на империята и вероятно за строителство на храмове (въпреки, че те самите са генерирали достатъчно доходи за да се самоиздържат и да инвестират в нови).
Но ето какво римското правителство никога не се е опитвало да прави с парите на данъкоплатците:
- да въвежда задължително "образование с цел контролиране на ума на масите
- да унищожава семейството чрез феминизъм, полови извращения и джендърни технологии
- да събира допълнителни данъци чрез инфлация причинена от сечене на монети с нескъпоценни метали (въпреки че и това са почнали да правят, но вече след като империята се "християнизира")
- да слага всякакви бариери пред частния бизнес и да мачка малкия бизнес чрез регулации
- да забранява на родителите да наказват децата си и да ги възпитават по свое усмотрение и в съответствие със своята вяра и убеждения
Този списък може да се продължи до много много страници. Но най-важното е че парите тогава са били истински. Нещо, което не го изяжда инфлация, не губи при сечене на нова деноминация пари, не се създава от въздуха в неограничено количество с въвеждане на няколко цифри с много нули в компютъра.
Т.е в ония времена парите са били нещо солидно и стабилно. Затова жълтиците на пра баба ми все още имат стойност, а левовете от епохата на комунизма и последвалите деноминации преди последната нямат никаква стойност. А долара за последните 100 години е изгубил 98% от стойността си. Една къща в далечната 1917-а година е струвала $500. Днес знаем колко струва.
И тук на първо място въпроса опира до
благоразумие. Колко е благоразумно да сложиш плода на труда си в скъсан джоб? Колко благоразумно е да повериш ресурсите си за живот на разбойници и крадци? Къде в Писанието Бог поощрява глупостта? Не е ли глупостта също корен на всяко зло? Малко ли е написано в Писанието за безумния (сиреч глупавия, the fool)?
Ето защо избавянето от зависимостта от парите е на първо място - благоразумие и мъдрост.
Да, ние всички все още ползваме пари. Но аз влагам парите си по такъв начин, че тяхната необходимост да намалява все повече и все повече. И тя наистина намалява. Аз съм свил разходите си много сериозно откак съм поел по този път.
Иронията е че колкото повече мъдрост и умения усвоявам да живея с по-малко пари, толкова повече се увеличават възможностите ми да печеля пари. Защото за да живееш без пари ти
трябва да създаваш сам своите собствени блага, а колкото повече блага можеш да създаваш толкова повече възможности имаш да продаваш тези блага на други хора. А това може да се превърне в изкушение, човек да се върне назад към системата и охолния живот на парите.
Ето защо негативното отношение към парите, което аз насърчавам в тази тема има за цел и да защитава от падане назад обратно в пропастта на системата и парите.