Повечето хора не си дават сметка, че когато купуват домати и измежду няколкото търговци с еднаква като качество стока избират да вземат от този с най-ниската цена, всъщност те са „ пазарната сила”, която постепенно изхвърля от пазара по-неефективните.
Там е работата, че това въобще не е вярно. Това е едно от заблужденията на въпросната икономическа теория за която говоря. Важна е
причината поради която човек избира по-ниската цена, а тя може да бъде бедност, невежество, безхаберие, неинформираност и прочие неща, които пък
са следствие от съвсем други сили, които никой не ги счита за "пазарни сили", но понеже влияят на избора де-факто са точно такива.
Бедния човек, който брои стотинките де-факто няма никакъв избор при покупката на храна, дрехи и каквото да е друго. Той е
принуден да купи евтиното, а когато има принуда това няма нищо общо с каквато и да е форма на свободата, пък била тя и пазарна.
Как да се определи колко са необходимите ресурси и пари, които да получат ефективните и съответно неефективните работници?
И по-важният въпрос: Кой ще определя ресурсите и парите и за едните и за другите???
Тук не става въпрос за това някой да определя на някой друг какви ресурси да ползва, освен разбира се самия Бог. В Писанието имаме пример за това как
Бог не се интересува от ефективността на работника, а от неговата свобода. Защото така наречения "свободен пазар" всъщност води до
поробване на хората.
Точно поради тази причина Бог въвежда
годината на Юбилея, при която
земята се връща при оригиналния й собственик и дълговете се опрощават без значение колко неефективен е бил той. Собствеността на земя и липсата на дългове е фундамента на свободата на хората. И Бог очевидно не разсъждава, че който не е управлявал ефективно земята си заслужава да я загуби завинаги, но държи противно на всякакви "пазарни сили" които са довели до това човека да загуби земята си и да изпадне в дългове - тази земя да се върне отново при него и неговото семейство и дълговете им да бъдат опростени.
Досега аз не съм видял изцяло свободен пазар без никакви регулации. Чел съм за 100% урегулирани пазари, които обаче много бързо са рухвали задушени от непродаваеми стоки и заедно с това съществуващ огромен дефицит от други стоки.
Правилно свободния пазар де-факто не съществува в момента. Той е една лъжлива химера. И ниските цени на корпорациите се дължат не на по-голяма ефективност, (защото корпорациите са едно от най-неефективните по отношение на качеството икономически образования), а се дължи
на разликите в регулациите в различните държави. В Европа например производителя трябва да плаща един тон осигуровки, отпуски, привилегии и екстри, да спазва съкратен работен ден, а в Китай такова нещо няма - работниците работят по 16 часа на ден и ако се разболеят биват изхвърлени като кучета. И ето истинската причина за по-ниската цена. А не някаква въображаема ефективност.
От друга страна парите са основен фактор на пазара, а те не са свободна единица. Няма как да има свободен пазар без свободни пари. В пазара има 3 участника - хората, стоките и парите. За да има свободен пазар трябва и 3-те участника да са напълно свободни. Теориите на либертарианците въобще не разглеждат
и трите фактора, което показва лъжливата основа на цялата икономическа теория.
Другото заблуждение е че ако има 100% регулиран пазар той ще рухне заради липсата на пазарни принципи, които да го управляват. Нищо подобно. Регулирания пазар рухва заради корупция, безхаберие и мързел. С други думи - ако хората са нечестиви. И
точно тук е ключа към икономическите и политическите системи.
Не системата определя изхода - а хората, които я съставляват.Писанието казва следното:
Пр. 14:34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената. И на практика всички политически и икономически идеологии и теории
имат за цел да замажат и скрият точно тази фундаментална истина.
Хората биват мамени да вярват, че ако се променила икономическата система или политическата система, живота щял да стане по-добър, като че това зависи от икономическите теории или политическите идеологии. Точно това е лъжата, която исках да изоблича с тази тема. А на практика -
единственото нещо, което определя благоденствието на един народ - това е
дали народа живее праведно или е отдаден на нечестие.
Ако хората са праведни те могат да направят
абсолютно всяка система за работи за тях без значение дали е капитализъм, комуниъм, социализъм или някоя от обявените за утопии идеологии. Аз с очите си съм виждал християнска общност, която от 400 години живее в комунизъм от най-чист вид и не само не са се разпаднали или рухнали, но са преуспели и продължават да преуспяват. Не че, аз бих искал да живея по този начин, но нямаше как да отрека, че страха от Бога в тия хора беше направил дори комунизма да работи.
И така се налага извода, че силите, които определят благосъстоянието на един народ не са "пазарните сили" или държавните регулации, а
правдата или греха. Това са
истинските действащи сили, които политиците и икономистите всячески искат да прикрият с помощта на всевъзможни лъжливи икономически и политически теории.