Ваша воля!Горното ясно показва, че за вас плътта, генът е най-важен в тялото на Месията.
Това вече сме го говорили преди, но заради новата тема аз ще го повторя. Нито плътта на евреина е специална сама по себе си, нито камъните на Йерусалим са по-специални, но
БОЖИЯТ ИЗБОР е това, което ги прави специални. Затова обещаната земя се нарича СВЯТА ЗЕМЯ, а не джунглите на Амазония или пустинята Сахара.
Библейския Бог е Бог на дискриминация. Дискриминация означава, че се прави разлика (discriminate) между едно нещо и друго нещо. Ако някой избира картофи на пазара и каже - тия картофи ги предпочитам пред другите това е дискриминация. Тази дума сатанинските медии я демонизираха, но
дискриминацията е напълно библейска практика.
Писанието изрично говори, че никой човек няма да се похвали или препоръча или пък спаси пред Бога
чрез делата Си. Бог избира когото избира и показва милост на когото реши. Бог не се води от лозунги за равенство, защото идеите за равенство са сатанински.
Това, че някой е повярвал не го препоръчва пред Бога, защото по Божия милост е повярвал, нито ще го му даде специален достъп до Бога, ако Бог е избрал този специален достъп за съвсем други хора.
Писанието много ясно учи, че Божият начин на действия спрямо човеците е да избере един народ, който да бъде
повече от всички народи Негово специално притежание. Бог очаква от всички народи да вярват и да живеят праведно. Но само един народи измежду всички ще бъде специално притежание. И то е защото Бог го е решил да бъде така. А причината е именно в това -
да смири точно този тип езическа гордост, каквато неистово кара smallaxe-a да пише по тази тема без да може да се спре или да се контролира.
Той не може да си представи, че евреина е по-голям от него, нищо че чете еврейска Библия, умува върху писанията на еврейските апостоли и не може да посочи
нито един езичник пророк или апостол в Писанията. Бог избра да поучава народите чрез евреите. Бог направи евреите учители на Неговото Слово. Няма в Писанието нито един учител, който да е езичник.
Цялото християнство падна в многовековна тъмнина, когато езичниците започнаха да поучават (така наречените църковни отци). Такива са фактите от Писанието и историята - Бог учи народите чрез евреите от самото начало и до днес. Именно затова евреина е глава над езичниците (говорим за повярвали и евреи и езичници), както мъжа е глава на жената, защото мъжа поучава, а жената следва. Така евреина поучава, а езичника следва. Това е Божия промисъл и той е базиран на Божия избор върху конкретен род.
По-горе повдигнах въпроса за амаличаните. Този въпрос не е случаен, защото ако Бог може да отсече един род за вечни векове, това означава, че неправдата се предава от поколение в поколение.
И ако неправдата се предава, то това означава, че и правдата се предава от поколение в поколение.Точно поради тази причина Бог иска праведно потомство, и почти всички празници в Закона имат за цел да учат децата и са насочени към предаване на Божиите истини на децата. Затова е и написано:
Пс. 14:5 Тогава Ги нападна голям страх;
Защото Бог е в поколението на праведните. Праведните са поколение, а не разпокъсани индивидуални "вярващи", както учи американизираното християнство.
Исус обърна изрично внимание на онези, които Му се противяха с думите:
Mat 23:29 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:
Mat 23:30 Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците.
Mat 23:31 Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.
Mat 23:32 Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си. Тук отново се вижда, че неправдата се предава из род в род. На Исус не се противяха синовете на богобоязливите израилтяни, а синовете на ония, които избиваха пророците. Синовете на богобоязливите бяха ония, които повярваха в Него.
Именно затова амаличаните не могат да повярват, както синовете на убийците на пророци не могат да направят нищо друго освен да искат да убиват Божиите слуги. Дори апостол Павел, който одобряваше убиването на християните в сърцето си, пак Бог опази ръцете му чисти, за да не хвърля камъни самия той, но само пазеше дрехите им. Това е прекрасна илюстрация за значимостта на правдата в поколенията. Той не беше син на ония, които избиваха пророците, затова дори в заслепението му, Бог го избави от това да оцапа
ръцете си с праведна кръв.
Ако изследваме Писанието ще видим, че Бог от самото начало се интересува от хора с чист род. Бог избра Ной, защото беше "
съвършен в свето родословие" Бит. 6:9 Цялата земя беше замърсена от генетичните извращения на падналите човеци смесващи се със всякакви паднали същества.
Бог не предложи покаяние на генетично извратения човешки род, Бог ги подложи на геноцид.
Изсред синовете на Ной, Бог отново показа благоволение само към единия от синовете на потомството на другия прокле. От потомството на Сим, Бог избра Авраам, като Авраам забрани на слугата си да взема за сина му жена от никой друг род, а само от неговия собствен, който беше генетично чист. На всяка стъпка в Писанието се вижда какво значение Бог отдава на рода и генетичното дърво на хората, които избира. Бог отхвърли потомството на египтянката Агар, ако и да беше Авраамов син. Днес виждаме много добре колко са гнусни делата на саудитците, които са потомци на Исмаил. Бог отхвърли потомството на Едом, който си взе жени от ханаанците, но даде жена на Яков от Авраамовия род. Човек трябва да е напълно сляп за да не види с каква педантичност Бог се придържа към принципа на чистия род. Обаче точно тук ми просветна удивителния паралел между напъните на smallaxe-a за равенство в призванията и функциите, и неистовата завист на Едом, че Бог избра брат му а не него самия. Аз нямам съмнение, че същия дух на едом стои зад това неистово напъване за еднаквост и равенство пред бога между евреин и езичник.
По късно Бог благослови Яков с 12 сина от които се родиха 12-те израилеви племена. Бог направи завет именно с тях на базата на тяхното родословие, а не на базата на това, че бяха много вярващи. Удивителен е примера с Авраам и праведния цар Авимелех. Не само този цар беше праведен, но и целия му народ беше праведен и се бояха от Бога (Бит.20:4). При все това Бог не избра Авимелех и народа му с които да сключи завет да Му свещенодействат, но избра Авраам и неговото потомство.
Така виждаме, че за Бога праведния и вярващ Авраам не е наравно с праведния и вярващ Авимелех. Няма същата функция, няма същото призвание. Точно това иска да внушават хората като small axe, че ако вярваш - значи си на равни начала с евреите. Защо тогава Авесалом не беше на равни начала с Авраам?
Защо Бог не извика праведния народ на Авимелех на Синайската планина да сключи завет с тях, да им даде Закона Си, да им изпрати пророците Си?Защото за Бога няма равни начала. Бог избира едни повече от други по свое усмотрение, за да смири всички човеци. И ако човек се бунтува срещу това, той с това доказва, че няма истинско покаяние спрямо Бога, но е коравовратен и своеволен като Едом.
После Бог избра рода на Давид, за да се роди от този род Месията и да седне на престола в Ерусалим вовеки. Бог отново избра конкретен род за конкретна цел. Ако рода нямаше значение за Бога това означава, че не би имало никакво значение дали Христос е син Давидов, дали е син Авраамов. Ако вярата покрива всички изисквания, не би имало никаква пречка Христос да беше от амаличански или едомски род, или защо не египетски? Няма човек който да вярва в Писанията и да не вижда абсурността на подобна постановка. Очевидно, че вярата не покрива всички изисквания за Божия избор и призвание. Нещо повече
Бог много държеше както Исаак, така и Яков да вземат жени от Авраамовия род, ако и да бяха езичнички по вяра. Жената на Яков дори взе идолите със себе си от баща си Лаван. Това говори много за нейната вяра. Това обаче не беше пречка за Бога, който на първо място държеше тя да бъде от този род, защото вярата й можеше да се коригира в последствие, но рода няма как да се коригира.
Всичко това е само малък списък от библейски примери за значимостта на рода и родословното дърво в Библията. Християните вярват съвсем различни неща научени от учителите си езичници. Но свидетелствата на Писанието остават непоклатими за тези, които имат очи да ги видят и сърце да ги разберат.